Определение по дело №26353/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2025 г.
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20211110126353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38368
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20211110126353 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 2779 от 13.05.2021 г.,
подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. В. В..
Настоящият съдебен състав, като съобрази постъпилия отговор на исковата молба,
подаден от ответника, чрез назначения по делото особен представител – адв. Д. Н., както и
уточнителна молба от 30.04.2025 г., намира, че са налице формалните предпоставки на чл.
253 ГПК за изменение на постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 27.09.2021
г., съобразно диспозитива на настоящото определение.
Предвид наведените от процесуалния представител на ответника оспорвания и
възражения, съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на съдебна счетоводна експертиза със задачи поставени в исковата молба и на
съдебна психиатрична експертиза със задачи, поставен в отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 27.09.2021 г., постановено по реда
на чл. 140 ГПК, както следва:
ОБЯВЯВА на основание чл. 140, ал. 3 ГПК на страните проект на доклад по делото,
както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против М. В. В., с която са предявени обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 350 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 330700 от 25.06.2019 г. за периода
от 02.07.2019 г. до 17.09.2019 г., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на
вземането, 19,25 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
02.07.2019 г. до 17.09.2019 г., и 111,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 18.09.2019 г. до 26.01.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
4854/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.02.2021 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение от 15.09.2025 г.
В исковата молба се твърди, че между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и
1
М. В. В., в качеството на заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 330700 от
25.06.2019 г. Твърди, че по силата на договора на ответника била предоставена заемна сума в
размер на 350 лв., която следвало да бъде върната чрез 12 седмични вноски в размер на 39
лв. всяка, падежирали в периода 02.07.2019 г. – 17.09.2019 г., дължими ведно с договорна
лихва в размер на 19,25 лв. Ответникът не изпълнил задължението си да върне
предоставената му заемна сума по уговорения начин и срок. Допълва още, че по силата на
договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2019 г. и Приложение № 1 към него от
04.03.2020 г. „Сити кеш“ ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си по договора
срещу ответника. По така изложените съображения ищецът моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения по делото особен
представител – адв. Д. Н., с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Оспорва се усвояването на заемната сума от ответника, както и договорът за цесия да е
породил прехвърлителното си действие в полза на ищеца. Твърди се, че при сключване на
договора за кредит ответникът е страдал от „биполярно афективно разстройство“ и не е
могъл да защитава сам интересите си. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието на посоченото облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем № 330700 от
25.06.2019 г. с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията си по договора чрез
предоставяне на заемната сума на ответника; настъпване на падежа на задължението за
връщане на сумата; клауза за връщане на същата заедно с възнаградителна лихва;
прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за
извършената цесия; размера на претендираните вземания. При установяване на
горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже фактите, на които
основава, своите възражение, в т.ч. че е заплатил претендираните суми.
По искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая
при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата,
получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът след служебно за
нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради
протИ.речие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона,
поради протИ.речие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи,
доколкото договорът е сключен с потребител.“
ДОПУСКА изслушване на съдебна счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., специалност „Финанси“.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на заключението в размер на 400
лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ДОПУСКА изслушване на съдебна психиатрична експертиза със задачи, поставени в
отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р В. Б. С., специалност „Психиатрия“.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на заключението в размер на 400
лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
УКАЗВА на вещото лице С., че при необходимост от снабдяване с допълнителна
медицинска документация може да поиска издаване на съдебно удостоверение след
представяне на проект на същото.
Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внасяне на депозит,
2
като в призовката до тях да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не
по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.11.2025 г. от 10:10 часа, за когато да се
призоват страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен
съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и молба от 30.04.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3