РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 940 по
описа за 2019г.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18 – 0819 - 003141 от 08.09.2019г. на Началник група в сектор
ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.С.Д. *** с ЕГН: **********
е наложена ГЛОБА в размер на
300.00лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10.00 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП,
като ОТМЕНЯ наложената глоба в размер на 300.00лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, а в останалата част потвърждава НП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба,
предявена от С.С.Д. *** с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 18 – 0819 - 003141 от 08.09.2019г. на Началник група в сектор
ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.С.Д. *** с ЕГН: **********
е наложена ГЛОБА в размер на
300.00лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10.00 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като заявява, че не е съгласен с направените
констатации, без да конкретизира по-вече жалбата си.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.Г.от АК Варна, който поддържа жалбата и по
същество пледира за изменение на НП, като се отмени наложената глоба по чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като Заповедта за прилагането на принудителна
административна мярка №30106/09.08.2005г., на Началника на сектор ПП КАТ Варна, с която е иззето свидетелството за
управление на въззивника, му е била връчена на 08.02.2019г., т.е. след датата
на проверката описана в АУАН и НП по настоящото производство -10.05.2018г.
Твърди, че едва след връчването на заповедта за ПАМ въззивника е бил длъжен да
върне своето СУМПС, което вече го прави неправоспособен водач. Не взема
становище по второто наложено наказание по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
10.05.2018г., около 22:10часа в гр.Варна на бул.“Васил Левски“ в посока
бул.“Осми Приморски полк“ въззивника Д. управлявал
МПС – л.а. „Ауди А 6“ с Рег.№ В 6186 НХ, собственост на С. С. Д.. Въззивника
бил спрян за извършването на проверка от контролните органи при които било
установено, че същия е изгубил правоспособност като водач на МПС поради отнети
всички контролни точки, за което е била издадена ЗППАМ № 30106/09.08.2005г.
Отделно от това нарушение било установено и че в хода на проверката въззивника
не представил СУМПС на контролните органи.
За
горното бил съставен АУАН №573786/10.05.2018г. В обстоятелствената част на
същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Нарушенията били
квалифицирани по чл.150 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
АУАН
бил надлежно връчен на въззивника, като същият не е
направил възражения.
Така
описаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянията била изцяло
възприета от АНО, който ангажирал отговорността на въззивника, като му наложил
глоба в размер на 300.00лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и глоба в размер
на 10.00лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. от ЗДП.
При
възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във
основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя, св. М.,
който установи, че лично е констатирал нарушенията. Нарушенията са установени
по единствено възможния за това начин, лично от проверяващите.
Съдът
счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение
на въззивника е проведено правилно, но
незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника
са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят
на формалните законови изисквания, като фактическата обстановка не е била
изяснена обективно всестранно и пълно.
Нито
контролните органи при съставянето на АУАН, нито АНО при издаването на НП са
взели предвид обстоятелството, че издадената срещу въззивника ЗППАМ за отнемане
на СУМПС поради отнети всички контролни точки, макар и издадена през 2005г. не
е била връчена на въззивника към момента на извършване на проверката. Същата заповед
е била връчена на въззивника едва на 08.02.2019г. и именно тогава, с протокол
за доброволно предаване въззивника е предал своето СУМПС.
Съдът
намира, че направените възражения от процесуалния представител на въззивника са
основателни.
За съдът е абсолютно ирелевантно поради
каква причина въззивника не е представил на контролните органи своето СУМПС, но
доколкото това е самостоятелно нарушение, което е констатирано по надлежния ред
и практически не се спори от въззивника и процесуалния му представител.
Съдът
намира, че въззивника е бил неправоспособен водач към момента на проверката,
само че не на правното сонование посочено от АНО, а предвид изтичането срока на
валидност на СУМПС на въззивника. Доколкото обаче това не е посочено в АУАН и
НП, съдът намира, че не следва да се спира по-подробно на този въпрос.
Безспорно въззивника е длъжен да познава ЗДП и ППЗДП и да е наясно със
задълженията си като водач на МПС. Нещо по-вече, при положение, че въззивника е
правоспособен водач, то той е положил и изпит за установяване познаването на
ЗДП и ППЗДП.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
въззивника е проведено правилно, но незаконосъобразно е прието, че е
осъществено нарушението по чл.150 от ЗДвП и незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на въззивника за това нарушение.
Отделно от изложеното съдът намира, че наказанието наложено на
въззивника по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е правилно, нарушението е
квалифицирано по чл.100 от ЗДвП и заканосъобразно е определен размерът на
глобата. Определяйки глоба в размер на 10.00лв. общо, АНО се е съобразил, както
с обществената опасност на въззивника, така и с
обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други
вредни последици
Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: