Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260883 16.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди и двадесета годна, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11028 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* против А.В.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11,
т.33 ЗПК, чл. 86, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.12.2016 г. между
ответника и трето лице – кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД бил
сключен договор за потребителски кредит №
…, при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 500 лева, платима ведно с договорна лихва, в срок
до 30.10.2017 г. на 45 седмични вноски.
Ответникът се съгласил да му бъдат начислени
такси и комисиони за допълнителни услуги – за оценка на кредитно досие и услуга
„кредит у дома” – за предоставяне на сумата в дома на потребителя и седмично
събиране на вноските по местоживеенето му. Ответникът платил 355 лева.
На 01.07.2017 г. бил сключен
договор за цесия, с който вземанията били прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, което от своя
страна ги прехвърлило с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. на
ищеца. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване
на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2149/05.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 2011/2019 г. по описа на ПРС, III бр. състав, за
следните суми: 325,96 – главница; 25,94 лева – договорна лихва за периода 24.04.2017 г. –
30.10.2017 г.; 14,92
лева – такса за оценка на досие за периода 01.05.2017 г. –
30.10.2017 г.; 57,90 лева – такса за услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на сумата в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
24.04.2017 г.- 30.10.2017 г.; 134,98
лева - такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на вноските по
местоживеене на кредитополучателя за периода 01.05.2017 г. – 30.10.2017 г.; 47,72 лева – обезщетение за забава за
периода 25.04.2017 г. – 04.02.2019 г., срещу която в срок постъпило възражение
за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
претенции. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението 04.02.2019 г. до погасяването. Претендират се разноските
в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал
отговор на ИМ. Във възражението по чл. 414 ГПК оспорва вземанията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2011/2019 г.
на ПРС, III бр. състав, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
постъпило в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е подписан договор за потребителски кредит от
17.12.2016 г. Предоставена е сумата от 500 лева, при уговорена договорна лихва
с фиксиран лихвен процент 29.73 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 49,1
%. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 45 седмични погасителни
вноски в размер на 20,33 лева, като общият размер на всички плащания е записан
на 914,70 лева, с включена такса за оценка на досие и услуга „Кредит у дома“.
Вземанията по договора са
цедирани от „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи асет мениджмънт” АД,
което ги е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД
съгласно договори за цесия и приложения. Съдът
намира представените документи за достатъчни доказателства за установяване на прехвърлянията.
Цесията
не е била съобщена на ответника преди подаване на заявлението, но няма пречка
това да стане и в хода на настоящото производство, предвид упълномощаването на
ищеца. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д.
1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по
установителен иск по чл. 422 ГПК. Изходящото
от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера -
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о.
на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Исковата молба и приложените към нея
документи - вкл. пълномощни и уведомление, са
редовно връчени на ответника /при условията на чл. 41, ал.2, вр. с ал. 1 ГПК/.
Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземанията по договора за
потребителски кредит.
Относно
действителността на договора:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само
може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в
следните хипотези:
1/ при
нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в
страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се
изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. №
3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014
г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I
г. о.
Затова,
следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора в
кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявените искове,
следи служебно.
„Провидент
Файненшъл България“ ООД е финансова институция
по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора, е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат
качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съгласно чл.
22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 29.73%. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Няма уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Тоест - не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е
изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както
и, че същият е фиксиран. В този смисъл, съдът приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая не
са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя,
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В случая, потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
В контекста на
горното, според дефиницията в § 1, т. 2 ЗПК – „Обща сума,
дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита, които представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща
дължима сума по договора е записана 914,70 лева, но тя не съответства на
посочения ГПР - 49,1%, тъй като надвишава предоставения кредит и то за период
по малък от 1 година /около 10 месеца/. Непосочването на допусканията, които са
взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е
получена неговата стойност при лихва от почти 30% и допълнителни такси в размер
на общо 346,40 лева, равни на 69,28 % от предоставената сума.
Отделно -
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи.
Поради това в
договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето
на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение
№ 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1,
т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
В процесния договор е записано единствено, че вноските
са седмични и започват от 26.12.2016 г., но не са посочени конкретните падежи
на всяка от 45-те такива. Не е посочено разпределението на вноските между
отделните дължими суми /главница, лихва, такси за досие и „кредит у дома“/. За кредитополучателя
възниква задължението да плати определени вноски /без яснота как са формирани/
и без такава за последователността при погасяване. Също така – самата
информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане,
упоменат от ищеца в уточнителната молба /вж. л.44 – справка, ведно с
погасителен план, които не са част от договора, нито носят подпис за ответника/.
Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на
договора /в т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр.
д. № 393/2017 г.; Решение № 1435/20.11.2017 г. по гр. д.
№ 2283/2017 г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване
на посочените изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците
й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само
на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Принципно не е имало спор, че по
кредита има извършени плащания /355 лв./, които не са достатъчни да покрият предоставената
главница от 500 лева. Остатъкът обаче не
може да бъде установен за дължим, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки
дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на
договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за
което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница
не може да бъде уважен – в този смисъл трайна съдебна практика - Решение №
187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г.
на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по
в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение №
242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г.
на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр.
д. № 872/2017 г.
Ето защо, предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК, който не е направил искане и няма доказателства да е сторил такива,
поради което и не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против А.В.Д., ЕГН **********, искове
за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 325,96 – главница по договор за потребителски кредит № ….. сключен с „Провидент Файненшъл България”
ООД /понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от
01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна ги прехвърлило
с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017
г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД; 25,94 лева – договорна лихва за периода 24.04.2017 г. –
30.10.2017 г.; 14,92
лева – такса за оценка на досие за периода 01.05.2017 г. –
30.10.2017 г.; 57,90 лева – такса за услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на сумата в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
24.04.2017 г.- 30.10.2017 г.; 134,98
лева - такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на вноските по
местоживеене на кредитополучателя за периода 01.05.2017 г. – 30.10.2017 г.; 47,72 лева – обезщетение за забава за
периода 25.04.2017 г. – 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда - 04.02.2019 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2149/05.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 2011/2019 г. по описа
на ПРС, III бр. състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП