№ 2316
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100509092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.06.2021г., постановено по гр.дело №31030/2019г. по описа на СРС,
ГО, 31 с-в, ответникът Софийски районен съд е осъден да заплати на П.В.И.. с
ЕГН********** сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от бавно
правосъдие по гр.дело №13924/2007г. по описа на СРС, 47-ми състав, ведно със законната
лихва от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, както и 210 лева разноски по делото,
съразмерно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 5000 лева. Ответникът е осъден да заплати на П.В.И.. с
ЕГН**********, С.Р.И. с ЕГН********** и В. Р. ИВ. с ЕГН********** (конституирани на
мястото на починалия в хода на процеса ищец Р.В. И. с ЕГН**********), сумата от 2000
лева- обезщетение за неимуществени вреди на същото основание, ведно със законната лихва
от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, както и 205 лева разноски по делото
съразмерно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 5000 лева.
Срещу така постановеното решение в частта с която исковете са уважени, е подадена
в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Софийски
районен съд. Жалбоподателят поддържа, че прекомерната продължителност на
производството по гр.д.№13924/2007г. на СРС, 47 състав не се дължи на действия на съда с
оглед наличието на преюдициални производства, фактическата и правна сложност на
1
правния спор, развитието на производството по реда на отменения ГПК и
свръхнатовареността на СРС, отразила се на интервалите между насрочените съдебни
заседания по делото. Първоинстанционният съд не бил определил какъв би бил разумния
срок за разглеждане на делото и с колко е надвишен. Твърди съпричиняване от страна на
ищците поради нередовността на исковата молба. Не били обсъдени разликите в
твърденията на разпитаните по делото свидетели по отношение на възприетите от тях
отношения към производството по процесното дело на П.И. и Р. И.- споделеният фокус на
тревоги/напрежение на последния бил поставен само върху проблемните междусъседски
отношения, здравословните и финансови проблеми на семейството, без връзка с
продължителността на производството по гр.д.№13924/2007г. на СРС. Приетите по делото
експертизи категорично отхвърлили твърденията на ищците за причинна връзка между
здравословните им проблеми и продължителността на производството по процесното дело.
Твърди също така, че първоинстанционният съд се произнесъл в противоречие с
разпоредбите на чл.86, ал.1, вр.чл.96 от ЗЗД и задължителната съдебна практика на ВКС
(решение №30/07.05.2019г. по гр.д.№2125/2018г. на ВКС, III ГО), като уважил предявените
искове за присъждане на мораторна лихва. П.И. и Р. И. отхвърлили предложеното им от
Министерство на правосъдието обезщетение, като по този начин се поставили в забава като
кредитори. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете, евентуално-
намаляване размера на определените обезщетения, както и присъждане на разноски за двете
инстанции.
Въззиваемите ищци, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват
същата като неоснователна. Поддържат, че общата продължителност на гражданското
производство от датата на постъпване на исковата молба в съда до момента на окончателно
приключване на производството е 11 години, 3 месеца и 18 дни, което надхвърля границите
на разумния срок при преценка съобразно критериите фактическата и правна сложност на
делото, евентуалното забавяне в резултат на поведението на ищците и поведението на
компетентните съдебни органи. Твърдят, че делото не се е отличавало с изключителна
фактическа и правна сложност, която да е допринесла за продължителността на
производството както в първата, така и във въззивната инстанция, а натовареността на съда
не следва да се взема предвид. Продължителността на производството се дължала на
необосновано бездействие на компетентният орган- ответника СРС. Първоинстанционното
производство продължило 4 години, 9 месеца и 23 дни, а въззивното 6 години, 5 месеца и 22
дни. По време на първоинстанционното производство било налице незаконосъобразно
бездействие от страна на съда, не били осъществени голям обем процесуални действия,
както и такива, изискващи по-голямо технологично време за извършването им- делото било
разгледано от СРС в едно съдебно заседание на 11.10.2011г. След образуването на делото
на 18.06.2007г. с разпореждане от 21.06.2007г. исковата молба била оставена без движение с
указания, съобщени едва на 01.10.2007г., а след спирането на 21.11.2007г. производството
било възобновено с определение от 16.06.2011г. и насрочено за 04.10.2011г. Не били взети
мерки за дисциплиниране на призовкаря и обезпечаване на бързото приключване на
производството пред СРС. Продължителността на производството пред СГС също се
2
дължало на бездействие на съда. Забавянето при спиранията на производството не можели
да бъдат вменени във вина на ищците, тъй като се дължали на забавяне от страна на
ответника и по преюдициалните производства. Молят решението да бъде потвърдено в
обжалваната му част, а въззивната жалба- отхвърлена. Претендират разноски пред
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2б, ал.1, вр.чл.4 от ЗОДОВ, вр.чл.6,
пар.1 от ЕКПЧОС. Твърденията на страните са изложени подробно в исковата молба,
уточняващите молби и отговора на исковата молба.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключенията на изслушаните СМЕ се установява безспорно фактическата обстановка,
възприета правилно от решаващия състав на първоинстанционния съд и възпроизведена
коректно в обжалваното решение, както следва:
Производството по процесното гр.д.№13924/2007г. по описа на СРС, 47 състав е
образувано на 18.06.2007г. по подадена на 13.06.2007г. искова молба от П.И. и Р. И. срещу
В.С.Б.. С разпореждане от 21.06.2007г. исковата молба е оставена без движение с указания
за уточняване на претърпените вреди. На 08.10.2007г. е постъпила молба от ищците за
уточнение на исковата молба. С определение от 10.10.2007г. делото е насрочено в открито
съдебно заседание на 21.11.2007г. С молба от 12.11.2007г. ищците са поискали спиране
поради наличие на преюдициален спор. С разпореждане от 13.11.2007г. съдът е указал на
ищците да представят доказателства за висящия спор. В проведеното на 21.11.2007г. о.с.з. с
лично участие на страните не е даден ход на делото и е дадена възможност на ответника в
срок до следващото о.с.з. да вземе становище по направеното изменение на предявените
искове, както е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение
на НАХД №5898/2006г. по описа на 4-ти въззивен състав СГС. С молба от 30.04.2009г. П.И.
3
е поискала да бъде удължен срока, в който делото е спряно, като наказателното дело не е
приключило и се намира в СРП. С молба от 24.11.2010г. ищците са посочили, че
производството по наказателното дело е приключило с осъдителна присъда, която не била
влязла в сила. като след влизането й в сила, ще депозират копие по делото. С молба от
14.06.2011г. ищците са направили искане да бъде възобновено производството по делото,
тъй като на 29.03.2011г. е влязла в сила присъда по нохд №1102/2010г., НО, 18-ти състав
при СРС. С определение от 16.06.2011г. съдът е възобновил производството по делото и е
насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2011г. На
03.10.2011г. е постъпила молба от В.Б., с която е поискано да се насрочи делото за по-късен
час. На 04.10.2011г. е проведено съдебно заседание, като разглеждането на делото е
отложено за 11.10.2011г. На 11.10.2011 г. е проведено съдебно заседание с участието на
ищците, проведен е разпит на двама свидетели и делото е обявено за решаване. На
20.12.2011г. по делото е постановено решение. Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от 19.01.2012г., подадена от В.Б., по която е образувано въззивно
дело № 5367/2012г. по описа на СГС, II -Б състав. С разпореждане от 20.01.2012г.
въззивната жалба е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена
държавна такса по сметка на СГС в размер на 140 лева. На 10.02.2012г. от В.Б. е постъпила
молба с приложено платежно нареждане за внесена държавна такса, като с разпореждане от
13.02.2012г. съдът е разпоредил препис от въззивната жалба да се връчи на Р. и П. И.и. На
29.02.2012г. е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от Р. И. и П.И.. С
разпореждане от 06.03.2012г. са дадени указания за внасяне на държавна такса по сметка на
СГС в размер от 105,29 лева. На 29.02.2012г. е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. и
П. И.и. На 15.03.2012г. е постъпила молба от Р. и П. И.и с представени доказателства за
внесена държавна такса по подадената насрещна въззивна жалба, като е разпореждане от
16.03.2012г. насрещната въззивна жалба е изпратена на В.Б. за отговор в едноседмичен срок
от съобщението. На 04.04.2012г. е постъпил писмен отговор от В.Б., като с разпореждане от
05.04.2012г. делото е изпратено на СГС по компетентност. С разпореждане от 19.04.2012г.,
поставено по гр. дело № 5367/2012г. по описа на СРГС е върната насрещната въззивна
жалба на Р. и П. И.и. С разпореждане от 22.05.2012г. делото е насрочено за 26.11.2012г. На
26.11.2012г. е проведено съдебно заседание по делото, като същото е отложено за събиране
на доказателства за 29.04.2013г. На 29.04.2013г. е проведено съдебно заседание, като делото
е отложено за събиране на доказателства за 11.11.2013г., поради представени доказателства,
че допуснатите свидетели не могат да бъдат доведени по уважителни причини. На
10.11.201Зг. е постъпила молба от Р. и П. И.и, с която е посочено, че въззивникът е починал.
Представено е извлечение- акт за смърт, видно от което В.Б. е починал на 30.09.2013г. На
11.11.2013г. е проведено съдебно заседание, като делото е отложено за 28.04.2014г. от 10.00
часа и е разпоредено да се изиска служебно удостоверение за наследници от район „Овча
Купел“ за наследниците на В.Б., което да съдържа и адресите на лицата, след което делото
да се докладва на съдията-докладчик. На 27.11.2013г. е представено от СО удостоверение за
наследници на починалия В.Б.. С определение от 02.12.2013г. съдът е конституирал на
мястото на В.Б. неговите наследници по закон, като е разпоредено същите да се призоват за
4
следващото съдебно заседание. С молба от 25.04.2014г. част от наследниците са представили
удостоверение за отказ от наследството и са поискали да бъдат заличени като ответници по
делото. На 28.04.2014г. е проведено съдебно заседание, като по искане на Р. и П. И.и им е
дадена възможност да вземат становище по представените откази от наследство в 1-месечен
срок, считано от деня на заседанието. Делото е отложено за 24.11,2014г. На 18.09.2014г. е
постъпила молба от Р. и П. И.и, с която е направено искане да бъде даден срок на останалите
наследници да представят доказателства за приемане или отказ от наследство. С молба от
21.11.2014г. Р. и П. И.и са посочили, че за установяване на правоприемниците на починалия
въззивник е заведено гр. дело № 55228/2014г. на СРС, 91-ви състав, като искането е делото
да бъде отложено. На 24.11.2014г. е проведено съдебно заседание по делото, като съдът е
приел, че доколкото не е изяснен кръга от наследниците на починалия в хода на процеса
жалбоподател делото следва да бъде отложено по повод подадената молба по чл. 51 ЗН,
поради което е отложил делото за 25.05.2015г. С молба от 16.03.2015г., подадена от П. и Р.
И.и е направено искане за конституиране на К.Т. и Д.Т.. С разпореждане от 18.03.2015г.
съдът е указал да се приложи удостоверение, че наследството е вписано в особената книга
по чл. 49, ал. 1 ЗН. С молба от 21.05.2015г. Р. и П. И.и са посочили, че делото следва да бъде
отложено, доколкото е образувано ново гр. дело № 6295/2015г. по описа на СРС, 92-ри
състав с предмет- приемане на наследството по опис. На 25.05.2015г. е проведено съдебно
заседание, в което е прието, че образуваните граждански дела пред СРС касаят кръга на
страните в образуваното производство пред СТС, поради което делото е отложено за
16.11.2015г. На 12.06.2015г. е постъпила молба от Р. и П. И.и с искане да бъдат издадени
съдебни удостоверения, като с разпореждане от 16.06.2015г. исканията са уважени. На
11.09.2015г. е постъпила молба от Р. и П. И.и с приложени документи. С молба от
13.11.2015г. пълномощникът на ответниците е посочил, че процедурата по приемане на
наследство по опис от малолетните наследници на наследодателя В.Б. не е приключила. С
молба от 13.11.2015г. Р. и П. И.и са посочили, че дело № 55228/2014г. на СРС, 91- ви състав
по чл. 51 ЗН е спряно, тъй като гр. дело № 6295/2015г. на 92-ри състав за приемане на
наследството по опис не е приключило. Направено е искане делото да бъде отложено. На
16.11.2015г. е проведено съдебно заседание, като делото е отложено за 14.03.2016г. На
11.03.2016г. е постъпила молба от Р. и П. И.и, с която е поискано делото да бъде отсрочено,
тъй като не е прието и вписано в особената книга наследството на В.Б. от неговите
правоприемници. На 14.03.2016г. производството по делото е спряно до приключване на
производството по гр. дело № 55228/2015г. по описа на СРС, 83-ти състав с влязъл в сила
съдебен акт. На 01.11.2016г. Р. и П. И.и са подали молба, в която са посочили, че с Решение
№10476 от 07.07.2016г. на СРС е прието наследството на В.Б. от К.Т. и Д.Т., действащи чрез
своите законни представители Д.Т. и Р. Т.. С разпореждане от 08.11.2016г. е разпоредено да
се представян доказателства, че производството е приключило е окончателен съдебен акт. С
молба от 30.01.2017г. Р. и П. И.и са поискали съдът да изиска служебно от СРС
необходимите доказателства, че по гр. дело № 55228/2014г. на 91-ви състав наследството е
прието и същото е приключило с окончателен съдебен акт или да издаде съдебно
удостоверение за това. С разпореждане от 07.02.2017г. съдът е разпоредил да се изиска
5
информация от СРС, 91-ви състав относно статуса на ч.гр. дело № 55228/2014г. на СРС, има
ли постановен съдебен акт, влязъл ли е в сила, като се изпрати препис от същия. На
14.03.2017г. Р. и П.И. са подали молба СГС да изиска служебно от СРС необходимите
доказателства, че гр. дело № 55228/2014г. на 91 състав е приключило е окончателен съдебен
акт. С разпореждане от 16.03.2017г. е разпоредено да се изпрати писмо до СРС, Служба
„Архив“, с което да се изиска да бъде предоставен заверен препис от постановения по гр.
дело № 55228/2014г., СРС, 91-ви състав, арх. номер 10343/17, окончателен съдебен акт. С
разпореждане от 15.05.2017г. е разпоредено за заседанието да се уведоми и Дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес на новоконституираните страни, които да
изразят становище в тримесечен срок от съобщението. На 24.03.2017г. е постъпило
Определение № 1633/26.02.2016г., постановено по гр.дело № 55228/2014г. по описа на СРС,
91 -ви състав. На 29.03.2017г. е постъпила молба от Р. и П. И.и, с която е посочено да бъде
насрочена дата за делото, като бъдат призовани Д.Т. и Р. Т., настойници на К.Т. и Д.Т.. На
05.04.2017г. е постъпил препис от Определение № 1633/26.02.2016г. по гр. дело №
55228/2014г., СРС, 91-ви състав. С определение от 15.05.2017г. съдът е възобновил
производството по делото, заличил е А.Б., Я.Г. и Д.Т. като страни по делото и е
конституирал на мястото на починалия В.Б. наследниците му по закон К.Р. Т. и Д.Р. Т.а,
като на ищците е указано да представян заверен препис от решение № 10476/07.07.2016г.,
постановено по гр. дело № 6295/2015г. по описа на СРС, 92-ри състав и делото е насрочено
за разглеждане на 23.10.2017г. На 22.05.2017г. от Р. и П. И.и е постъпила молба, към която е
приложен заверен препис на Решение № 10476 от 07.07.2016г., постановено по гр. дело №
6295/2015г. по описа на СРС, 92-ри състав. На 20.10.2017г. е постъпило становище от
Агенция за социално подпомагане, в което е посочено, че настоящото местоживеене на К. и
Д. Т.и е в е. Зечово, ул. *******, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, поради което ОЗД при
ДСП- Красно село не е в състояние да изрази исканото становище по делото. На 20.10.2017г.
е постъпила молба от Р. и П. И.и, касаеща допуснатите на насрещната страна свидетели. На
23.10.2017г. е проведено съдебно заседание, като делото е отложено за 12.03.2018г. за
разпит на свидетели и необходимост от изготвяне на становище от АСП. С разпореждане от
02.11.2017г. съдът е разпоредил да се изпрати писмо до Дирекция „Социално подпомагане“-
Чирпан. На 08.01.2018г. е постъпил Социален доклад от АСП, ДСП- Чирпан. На 12.03.2018г.
е проведено съдебно заседание по делото, при разглеждането на което същото е обявено за
решаване. На 18.06.2018г. е постъпила молба от Р. и П. И.и с искане да бъде постановено
решение по делото. На 04.07.2018г. е постановено решение, с което е оставено в сила
решението на СРС. Решението е влязло в сила на 01.10.2018г.
От заключенията на съдебно-медицинските експертизи не се установява причинно-
следствена връзка между установените заболявания на ищците и процесното дело.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че ищцата споделила с нея, че „тези
дела ще ни довършат“ и когато ходели на гости и се виждали винаги ставало въпрос за това.
Ищецът бил много съсредоточен да възстанови П.та, по-малко говорел за случая, но било
тежко да го гледа и да отговаря на въпроси. Ищците били много ангажирани по делата, било
6
непрекъснат процес, непрекъснато следене на дати, събития, срещи с адвокат, умора че не
знаеш какво предстои.
От показанията на свидетелката К. се установява, че цялото семейство преживели
много силен емоционален стрес и психологически стрес и след това завели дело. Знаела, че
непрекъснато контактували с адвокат, ходели и попълвали документи, когато била у тях
виждала в хола захвърлени папки, призовки и това се проточило изключително дълго време.
Ищците изгубили вяра дали изобщо ще има някакво решение по техния въпрос, споделяли й
че едва ли ще има някаква справедливост, че здравословно не издържат, отдалечили се от
приятели, спрели да контактуват с когото и да било, имали проблеми в работата си. Сами
пишели документи, ходели по инстанции независимо че имат адвокат със съзнанието да
придвижат по-бързо нещата, било отрупано с документи и това било постоянна тема за
разговор в семейството им. Каквото и друго да се говорило се започвала темата как нещата
вървят бавно, мудно, нищо не се случвало, казвали й че нямат никаква вяра и надежда, че
това ще приключи и не можели да обяснят защо толкова години делото продължава.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав достига до
същите правни изводи като първостепенния съд.
При така предявените искове следва да се вземе предвид общата продължителност и
предмета на производството, фактическата и правна сложност, поведението на страните и
на техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и
на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване
на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ изчерпването на административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ е условия за
предявяване на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ относно приключени производства. В случая
тази процедура е изчерпана, видно от представеното по делото писмо от Министерство на
правосъдието, поради което исковете са допустими.
От представените по делото доказателства се установява, че процесното дело е
приключило за 11 години, 3 месеца и 18 дни, считано от образуването му до приключването
му с влязло в сила решение (от 13.06.2007г. до 01.10.2018г.). Независимо от двукратното
спиране поради наличие на преюдициални производства (в първата инстанция за период от
3 години, 6 месеца и 25 дни, а във въззивната инстанция за 1 година, 2 месеца и 1 ден, или
общо 4 години, 8 месеца и 26 дни), тази обща продължителност като цяло е прекомерна за
този тип дела- обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Както е отбелязал и първостепенният съд, съдебните състави своевременно са извършвали
съответните съдопроизводствени действия, а ищците са били активно ангажирани с
движението на делото и неговото своевременно приключване. Всички искания на страните
са били своевременно разглеждани и по тях е налице произнасяне, не е налице забава при
размяната на книжа, насрочването на делото в открити съдебни заседания, възобновяването
му след отпадане на предпоставките за спиране, както и при постановяване на крайния
съдебен акт и пред двете инстанции. Действително, за продължителността на въззивното
7
производството са допринесли интервалите между заседанията (общо 10 о.с.з.) средно
между 4-6 месеца, за което причина очевидно е ноторната дългогодишна свръхнатовареност
на СГС. Последното обаче не може да бъде уважителна причина, доколкото съгласно ЕКПЧ
всяка държава следва да организира съдебната си система така, че съдилищата да разглеждат
делата в разумен срок по смисъла на чл.6 от Конвенцията. Следователно държавата носи
отговорност за несправянето с този проблем и дължи обезщетение за вредите в резултат от
нарушеното право на страните за разглеждане на делото в разумен срок, когато тези вреди са
пряка и непосредствена последица от неизпълненото от държавата нейно задължение да
обезпечи организацията на съдебната си система по такъв начин, че да дава възможност на
съдилищата обективно при нормални условия да разглеждат делата в разумен срок.
От друга страна, не установяват действия на ищците, с които същите да са
допринесли за забавяне на разглеждане на делото, както твърди жалбоподателят. Дадените
указания след констатираната нередовност на исковата молба са своевременно изпълнени и
не се е наложило повторно обездвижване.
Предвид практиката както на ЕСПЧ, така и на националните съдилища,
претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и
страдания като пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото им за
разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират и в случая ответникът не е оборил
тази презумпция.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост, като при определянето му се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото. Съдът следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, неговата
продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент (в този смисъл
ППВС №4/68г. и ТР №3/2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС). От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че ищците са били непрекъснато ангажирани с
процесното производство, лично са участвали в проведените съдебни заседания, подавали
са молби по делата независимо от обстоятелството, че са имали упълномощени процесуални
представители, имали са желание да участват и спомагат за своевременното разглеждане на
делото. Делото и обстоятелствата, свързани с него, са били постоянна тема за разговор в
семейството на ищците и същите са били изключително притеснени от продължаването му
през толкова дълъг период от време. Ищците са споделяли със свидетелите, че са загубили
вяра, че ще има окончателно решение и справедливост за тях, страдали са от безсъние и
тревожност. От друга страна, както е сторил и първостепенният съд, следва да бъдат
отчетени изводите на вещите лица, съгласно които не се установява причинно- следствена
връзка между установените заболявания на ищците и процесното дело, както и да бъдат
8
разграничени претърпените от ищците стрес и безпокойства от инцидента предпоставил
завеждането на процесното дело. При отчитане на всички тези обстоятелства, спецификата
на предмета на делото, икономическите и социални условия в страната, както и определения
от Министерство на правосъдието в предхождащата настоящото дело административна
процедура размер, настоящият състав намира, че определените от първостепенния съд
обезщетения в размер на по 2000 лева за всеки от ищците е справедлив и подходящо
репарира претърпените от тях вреди, доколкото същите изобщо могат да получат паричен
еквивалент.
Неоснователни са доводите относно присъждане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба. Изчерпването на административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ е условие за допустимост на иска по
чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ относно приключени производства, а приемането на предложеното от
МП обезщетение би означавало сключване на споразумение и приемане на предложения
размер. Следователно не е налице забава на кредитора и ответникът дължи обезщетение за
забава от датата на подаване на исковата молба.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемите ищци следва да се присъдят сторените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 515 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.06.2021г., постановено по гр.дело №31030/2019г.
по описа на СРС, ГО, 31 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Софийски районен съд да заплати на П.В.И.. с ЕГН**********, С.Р.И. с
ЕГН********** и В. Р. ИВ. с ЕГН********** общо сумата от 515лв. (петстотин и
петнадесет лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10