М О Т И
В И:
Обвинението е против подсъдимия И.З.М.
***, с ЕГН – ********** за това, че на 03.10.2012г. в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, отнел чужди движими вещи – златен ланец със
златно кръстче с общо тегло 24
грама на стойност 1560 лева, от владението на
собственика М.С.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1
от НК.
В хода на съдебното
следствие по делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от М.С.А. против подсъдимия И.З.М. за сумата от 1560.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 03.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Както и приет
граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД от М.С.А. против подсъдимия И.М.
за сумата в размер 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 03.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на Р.п.– г.
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия И.З.М. обвинение. Счита същото
за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на
досъдебното следствие доказателства и входа на съдебното следствие. Пледира по
отношение на подсъдимия М. да бъде наложено наказание между минимума и средата
на предвидения в закона размер за деянието.
Гражданският ищец
– М.С.А. поддържа предявените граждански искове.
Защитникът на
подсъдимия, адв. Л.Н. от ПАК, в съдебно заседание моли
съда да признае подзащитния му М. за невиновен по
така повдигнатото му обвинение и оправдае същия. Излага доводи, че събраните в
хода на съдебното следствие и приобщени към делото, както писмени, така и
гласни доказателства, същите не са в достатъчен обем, които да обусловят и да
поддържат обвинението по отношение на подсъдимия, и съответно да са в състояние
и годни до такава степен, че по отношение на подсъдимия да бъде постановена
осъдителна присъда.
Подсъдимият И.М. в
правото си на лична защита заявява, че поддържа изразеното от защитника му
становище и иска да бъде освободен.
Съдът след като взе предвид обясненията
на подсъдимия И.З.М., показанията на гр. ищец М.С.А., показанията на свидетеля Я.В.И.,
прочетените по реда на чл.281, ал.6, вр. ал.1, т.1 от
НПК показания на свидетеля Я.В.И. дадени в хода на досъдебното производство
/л.7-л.8/; показанията на свидетелката И.В.А., прочетените по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показан на свидетелката И.А.
дадени в хода на досъдебното производство /л.11/; заключението на вещото лице
д-р П.Т. по изготвената съдебномедицинска експертиза, относима
към причинените наранявания на гр. ищец М.А.; заключението на вещото лице инж. П.М.
по изготвената съдебно-стокова експертиза; показанията на свидетелите С.И.Н.; А.Н.А.
и Г.П.П., както и приетите, и вложени в делото
писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл.283 от НПК, както
и представените по досъдебно производство № Д-2185/2012 г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл.283
от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2012 г. през деня
подсъдимият И.М. се намирал в с. Горна Митрополия, обл.
Плевен. За времето от около 14.00 ч. до 18.00 ч. посетил хранителния магазин „***“,
находящ се в същото село, собственост и стопанисван
от гр. ищец М.С.А., където се черпил с безалкохолна напитка. Това му посещение
било забелязано и запомнено от М.А.. Посетил и намиращото се срещу магазина питейно
заведение – снек-бар, в което свидетелят Я.В.И.
работел като барман. Там подсъдимият престоял, седейки на външна маса без да
консумира нищо за около 40 минути. Това му посещение било забелязано и
запомнено от Я.И.. На следващия ден 03.10.2012 г. подсъдимият И.М. отново
посетил хранителния магазин „***“ около обяд. По време на престоя си там той
седял на маса пред магазина, като от време на време ставал, разхождал се,
говорил по мобилния си телефон и пак сядал на масата. Това му поведение отново
било забелязано от М.А. и Я.И., които разпознали подсъдимия като лицето
посетило търговските им обекти предходния ден. Около 17.30 ч. подсъдимият И.М.
влязъл в магазина „***“, където в това време се намирала и продавала М.А.. М.А.
се намирала зад рафта на магазина, а подсъдимият застанал пред рафта, като си
поръчал сок от хладилната витрина и цигари. М.А. носела на врата си златен
ланец със златно кръстче с общо тегло 24 грама. Подсъдимият забелязал златния ланец и
решил да го отнеме. В момента в който М.А. се обърнала към стелажа с цигарите подсъдимия
се пресегнал, хванал златния ланец на врата й и започнал да го дърпа с цел да
го скъса и отнеме. М.А. оказала съпротива на подсъдимия, като го хванала за
двете ръце, докато той все още продължавал да дърпа ланеца. Подсъдимият започнал
да се придвижва към изхода на магазина и повлякъл след себе си и М.А., която се
ударила в намиращата се в близост маса и паднала на земята, като ударила двете
си колена. В този момент ланецът, който подсъдимият продължавал да държи и да
дърпа, се скъсал, той го взел и побягнал. М.А. се развикала, като била чута от
клиенти на магазина и Я.И.. В това време обаче подсъдимият И.М. успял да избяга
със златния ланец. Я.И. незабавно тръгнал с лекия си автомобил да обикаля
селото с цел да установи и задържи подсъдимият М., но не успял да го открие.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.З.М. е осъществил престъпния състав на чл.198,
ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на гр. ищец М.С.А., показанията на свидетеля Я.В.И.,
прочетените по реда на чл.281, ал.6, вр. ал.1, т.1 от
НПК показания на свидетеля Я.В.И. дадени в хода на досъдебното производство
/л.7-л.8/; показанията на свидетелката И.В.А., прочетените по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показан на свидетелката И.А.
дадени в хода на досъдебното производство /л.11/; заключението на вещото лице
д-р П.Т. по изготвената съдебномедицинска експертиза, относима
към причинените наранявания на гр. ищец М.А.; заключението на вещото лице инж. П.М.
по изготвената съдебно-стокова експертиза; показанията на свидетелите С.И.Н.; А.Н.А.
и Г.П.П., както и приетите, и вложени в делото
писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл.283 от НПК, както
и представените по досъдебно производство № Д-2185/2012 г. по описа на Районна
прокуратура-Плевен писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл.283
от НПК.
От
показанията на гр. ищец М.А. се установява фактическата обстановка изложена
по-горе, като спорния момент е дали подсъдимия е извършител на престъплението.
В тази насока М.А. е категорична в твърдението си, че именно подсъдимия И.М. е
лицето, което чрез грабеж й е отнел златния накит. На извършеното разпознаване А.
е посочила подсъдимият като лицето което й е отнело бижуто. В тази насока са и
показанията на свидетеля Я.И., той също е запомнил лицето на подсъдимия, при
посещението на неговото питейно заведение и също е успял да го разпознае при
извършеното разпознаване. Свидетелят И. подробно дава показания за движенето на
подсъдимия между магазина на гр. ищец А. и неговото питейно заведение. В показанията
си описва и състоянието на М.А. след извършването на грабежа. Констатираното
противоречие относно присъствието или не на свидетеля С.Н. – „Мони Челопека” не беше изяснено,
след разпита на свидетеля Н..
В
подкрепа на показанията на гр. ищец А., са и показанията на свидетелката И.А.,
и показанията на свидетелите А.А. и Г.П.. Свидетелят А.
определя поведението на лицето, като странно навъртащо се около магазина, което
го е накарало да поиска от Г.П. да прибере портмонето си.
Непротивопоставими на тези показания
и писмени доказателства Протоколи за разпознаване, са твърденията на
подсъдимия, че по това време се е намирал извън пределите на Република
България.
От
приложената на л.25 от съдебното производство справка е видно, че същият е
напуснал пределите на страната на 24.07.2012г., като следващото му излизане е
на 16.08.2013г. През този период той няма регистрирано влизане в пределите на
страната, но логично е, че след като е напуснал
отново на 16.08.2013г. пределите на страната, той се е намирал на територията
й, тоест към 03.10.2012г. той е могъл да бъде в с. Горна Митрополия, който факт
е неопровержимо бива установен от извършеното разпознаване на подсъдимия от
свидетелите М.А. и Я.И..
Видно
от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-стокова експертиза е, че пазарната
цена към 03.10.2012г. на златен ланец със златно кръстче 24 грама е 1560 лева
/24гр. х65.00 лева/.
От
заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза се
установява, че на М.С.А. е причинено охлузвания с корясвания
на двете колена и оток на лявото. Описаните увреждания са травматични и
отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава – падане на колене
по време на съобщеното боричкане. Причинено е билки и страдания.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК от
страна и на подсъдимия. Същият е съзнавал обществено - опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено - опасните му последици и е
целял те да настъпят.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения правов ред и стремежът на
подсъдимия М. за облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно размера на наказанието, съдът съпостави
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващо вината обстоятелства съдът приема
предишните осъждания на подсъдимия, както и начина на извършване на деянието от
страна на подсъдимия защото се установи, че той със сила е свалил и теглил
намиращата се на пода А., като е откъснал златния накит.
Съдът не отчита смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подсъдимия М..
Високата
степен на деянието, с оглед разпространението на този вид престъпление и
необходимостта от изпълнението на целите на генералната и специалната
превенция, счита че по отношение на подсъдимия И.М. справедливото и
законосъобразно наказание, е именно това което е наложено с настоящата присъда –
три години лишаване от свобода. На основани чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС
следва да бъде постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
На основание чл.69а, вр.
чл.69 от НК привежда в изпълнение, като постановява отделно изтърпяване на част
от наложеното по НОХД№1731/2009г. по описа на РС-Русе, наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл.69 от НК следва
да бъде освободен частично от изтърпяване на наказанието по НОХД№1731/2009г. по
описа на РС-Русе, в размер на девет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва
да бъде приспаднато времето през което по отношение на подсъдимият И.З.М. е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
20.03.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Според настоящия съдебен състав постановеното
наказание лишаване от свобода ще мотивира подсъдимия И.М. да подложи на
критична преоценка поведението си и за в бъдеще да не извършва престъпни
деяния, както и ще затвърди обществено приемливото му поведение изразяващо се в
спазване на законите.
Относно предявения за разглеждане
в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по
делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговия противоправен характер, вината на подсъдимия, настъпилата
вреда за М. С.А. в размер на 1560,00 лева, която е вследствие на пряка причинно
– следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявеният граждански иск
за обезщетяване на имуществените вреди на гр. ищец А. е основателен и следва да
бъде уважен в претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането – 03.10.2012 година до окончателното изплащане на сумата.
Поради изложеното съдът осъди на основание чл.
45 от ЗЗД подсъдимия И.З.М., да заплати
на гр. ищец М.С.А. сумата от 1560,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 03.10.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно предявения за разглеждане
в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се доказа вината на подсъдимия, настъпилите травматични
увреждания, причинения стрес, уплаха по отношение на М. С.А. в размер на 2000,00
лева, която е вследствие на пряка причинно – следствена връзка с поведението на
подсъдимия, то предявеният граждански иск за обезщетяване на неимуществените
вреди на гр. ищец А. е основателен и следва да бъде уважен в размер от 500.00
лева, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 03.10.2012
година до окончателното изплащане на сумата.
Поради изложеното съдът осъди на
основание чл.52 от ЗЗД подсъдимия И.З.М., да заплати на гр. ищец М.С.А. сумата
от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на увреждането 03.10.2012 г. до окончателното й изплащане. Като в
останалата част до 2000 лв. отхвърля предявения граждански иск за причинени
неимуществени вреди от гр. ищец М.С.А., като неоснователен и недоказан.
В
тежест на подсъдимия И.З.М. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи подсъдимият да заплати по
сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 90.00 лева и
по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в размер на 60.00 лева, както и държавна такса в размер
на 82.40 лв. върху уважените граждански искове.
С оглед изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: