РЕШЕНИЕ
Номер 262590 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 03.12
Година 2021
В публично заседание на 04.11.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КОНДАРЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
21197 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК..
Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата 989, 30 лева – главница; сумата 220, 92 лева – такса ангажимент за
периода от 05.04.2016 г. до 05.05.2017 г.; сумата 296, 28 лева - лихва за забава за периода от 23.04.2016
г. до 05.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2019
г. до изплащане на вземането, дължими по сключен между *** и ответника в ***
Договор за кредит № CREX-11267395/04.05.2015 г., вземанията по който са
били прехвърлени от *** на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г., които суми е било разпоредено ответникът да заплати
на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5672/21.06.2019
г., издадена по частно гр. дело № 6813/2019 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното
производство.
Ответникът
Л.И.П. ***, чрез особения си представител адв. Л.Ц. - К. оспорва иска и моли
съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените
в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за недействителност
на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите си, и за погасяване
по давност на част от претенциите на ищеца.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства, се установява, че със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5672/21.06.2019 г.,
издадена по частно гр. дело № 6813/2019 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав, е
било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 989, 30
лева – главница.; сумата 284, 89 лева – договорна възнаградителна лихва от
05.06.2015 г. до 05.05.2017 г.; сумата 378, 93 лева – лихва за забава за
периода 06.06.2015 г. до 05.04.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането, дължими по
сключен между *** и ответника в гр. *** Договор за кредит № CREX-11267395/04.05.2015 г., вземанията по който са
били прехвърлени от *** на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г., както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 33, 07 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Тъй като Заповедта
е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били
изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало
искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително между *** и ответника в гр. *** е бил сключен Договор за кредит
№ CREX-11267395/04.05.2015 г., с който това дружество
е отпуснало на ответника кредит в размер на 1 319 лева,
както и, че вземанията по този Договор са били прехвърлени от *** на ищцовото дружество с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. – като с получаване на
преписите от исковата молба и приложенията към нея от ответника, чрез особения
му представител, Л.П. следва да се счита за редовно уведомен за извършената
цесия, поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения му
представител доводи за недопустимост на иска заради нередовно уведомяване на
ответника за цесията.
С оглед
заключенията от 18.06.2021 г. на вещото лице по ССЕ М.М. и от 25.10.2021 г. на
вещото лице по СТЕ С.М., съдът намира за неоснователни наведените доводи от
ответника за недействителност на Договора поради неспазване на изискванията за
минималния размер на шрифта, с който е написан Договора и прекомерност на общия
годишен процент на разходите.
Неоснователно се
явява и направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищеца за такса ангажимент и лихва за
забава – доколкото Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било
подадено в съда на 02.05.2019 г., и към тази дата не е изтекъл приложимият в
конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД (като самият
ищец е претендирал тези претенции да му бъдат изплатени в по-нисък размер и с
по-късна начална дата от тези по Заповедта за изпълнение).
Същевременно,
както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 284, 89 лева – договорна възнаградителна лихва от
05.06.2015 г. до 05.05.2017 г., но по настоящето дело ищецът не е поискал да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че той му дължи тази
сума, вместо което е било поискано да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че той дължи на ищеца сумата 220, 92 лева – такса ангажимент за
периода от 05.04.2016 г. до 05.05.2017 г. – каквато претенция нито ищецът е
посочил, че претендира в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, нито
е било разпореждано ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение
на парично задължение.
До приключване на устните състезания по
делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е
изплатил на ищеца дължимият неплатен остатък от главницата (989, 30 лева –
както се установява от заключението на ССЕ) и лихвата за забава върху нея (270,
34 лева, както се установява от посоченото заключение на ССЕ).
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че по отношение на главницата искът се явява доказан
по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, по отношение на
претенцията за лихва за забава – доказан по основание и до размера от 270, 34
лева – до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния
предявен размер по отношение на тази претенция искът се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли, а по отношение на претенцията за такса
ангажимент, доколкото такава не е била заявявана и не е била издавана Заповед
за изпълнение за нея, искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството
по настоящето и по частното гражданско дело в размер, съобразно уважената част
от иска, общо на 585, 64 лева– следващата се част от платените ДТ за двете дела
и платени депозити за ССЕ и за възнаграждение на особения представител на
ответника, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в
размер общо на 100 лева (по 50 лева за двете дела).
С оглед на изхода от спора и съобразно
отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 130 лева депозити
за ССЕ и СТЕ.
На особеният представител на ответника
следва да се издаде РКО за внесения от ищеца депозит в размер на 335, 45 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Л.И.П.,
ЕГН **********, с последен известен постоянен и нестоящ адрес: ***, представляван от *** Л.А.Ц. – К.,***, офис
3, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление***,
представлявано от *** Л. К. Д., сумата 989, 30 лева – главница; сумата 270, 34 лева - лихва за забава за периода от
23.04.2016 г. до 05.04.2019 г. – КАТО по отношение на ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за
разликата над посочения ДО ПЪЛНИЯ предявен размер от 296, 28 лева ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, както и законната лихва върху главницата,
считано от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането, дължими по сключен между ***
и ответника в ** Договор за кредит № CREX-11267395/04.05.2015 г., вземанията по който са
били прехвърлени от ** на ищеца с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., които суми е
било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5672/21.06.2019 г., издадена по частно гр. дело №
6813/2019 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА
за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата
220, 92 лева – такса ангажимент за периода от 05.04.2016 г. до 05.05.2017 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и
чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.И.П.,
с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес, особен
представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** , с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
Законен представител, направените разноски за производството по делото И по частно
гр. дело № 6813//2019 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав В РАЗМЕР НА 585, 64
лева И юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР
НА 100 лева.
ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКАТА ЗА ДЕПОЗИТИ НА Районен съд – Пловдив 130
лева – депозити за ССЕ и СТЕ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЛЕД
влизане в сила на Решението, ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ІV гр. състав частно гр. дело
№ 6813/2019 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно Решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения
представител на ответника адвокат Л.А.Ц. - К., с посочения служебен адрес, РКО
за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й В РАЗМЕР НА 335, 45 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
П.ПАВЛОВ
Вярно с
оригинала!
Н.К.