РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Ямбол, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330103074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Т. И. А. против ТП на НОИ - гр.Я.
иск, с който се претендира признаване за установено, че има трудов стаж за периода
09.02.1987 г.- 30.10.1997 год. на длъжността „***“ в Клуб на ***- Я., на пълен работен
ден-8 часа, с месечна заплата, без да е прекъсвала трудовия си стаж.
В исковата молба се посочва, че за периода 09.02.1987 г. – 30.10.1997 год.,
ищцата е полагал труд в Клуб на ***- Я. на длъжността – ***. При консултация в
НОИ ищцата била уведомена, че има непълноти при отразяване на стажа – липсва
подпис на главен счетоводител. Дейността на работодателя била прекратена, без
правоприемник. Ищцата търсила документация във всички възможно инстанции, но
документите били изгубени.
Излагат се съображения за основателност на иска и се иска уважаването му.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който иска е оспорен като недопустим на изложени съображения. Иска се
отхвърлянето му и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата и от
последната лично.
Ответникът оспорва иска чрез упълномощен процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представени са предизвестие изх. № *** год. и Заповед № *** год., издадени от
Клуб на *** - гр.Я., видно от които на основание чл.326,ал.1 т.2 от КТ е прекратен
трудовия договор с ищцата, считано от *** г. В заповедта е вписана и длъжността на
1
ищцата.
Представени са и копия от стр. 16, 17, 18,19, 20,21, 22,23, 24, 25 от трудова
книжка на Т. И. А. , в която е вписано, че е работила в КДК на длъжността ***, с
посочена дата на постъпване *** год., последващи преназначавания и датата на
прекратяване на трудовия договор – *** г.
Представено е писмо изх. № *** г. от Община Я., от което се установява, че
ведомостите на „Клуб на ***” гр. Я. не са в Община Я..
От удостоверение № *** г. на ТП на НОИ - гр.Я. се установява, че в
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата
трудов/осигурителен стаж за периода *** г.- *** год. при работодател Клуб на *** –
гр. Я..
По делото беше допуснат до разпит при спазване на изискванията на чл.6 ал.4 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред свидетелят Б. /
прието е копие от трудова книжка на свидетеля, а с Решение по гр. дело № *** год. на
ЯРС е било прието за установено, на осн. чл. 1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР, че същият е
полагал труд в Клуб на *** – гр. Я. за периода *** – *** год., без да е прекъсвал
трудовия си стаж/. В показанията си свидетелят посочва, че познава ищцата, заедно с
която са работили в Клуб на ***. Тя била ***. Постъпила на работа януари или
февруари *** год. След като свидетелят напуснал пред *** год. ищцата продължила да
работи. Като член на Клуба свидетелят я виждал, по време на мероприятията , които
организирала. Ищцата била на пълен работен ден и пълна работна седмица, която
тогава била шест дни. Според свидетеля ищцата не е прекъсвала работа и постоянни е
работела в Клуба. Получавала заплата 180 лв. Заплатите се изплащали от счетоводител
към ОСК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 т.3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
По реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР) може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. Според чл.3, ал.2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов
стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и
няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В текста на чл.5 от Закона е посочено кога
иска е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение
на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж. Такова удостоверение по настоящото дело е приложено
и според съда е достатъчно условие за допустимост на иска.
По същество искът се преценява като основателен, предвид следното:
Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и
след приемането на ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС (напр. Решение
№ 401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о.) преценката, която следва да се прави
на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се
2
изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж или
не. В случая ищцата е представила копие от предизвестие за прекратяване на ТПО,
заповед за прекратяване на ТПО и копие от трудовата си книжка. В отговора
ответникът посочва, че в настоящия случай са налице за нередовности, т.к.
вписванията в същата не съответстват на изискванията на Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж. Действително в трудовата книжка на ищцата липсва положен
подпис на главен счетоводител, с оглед на което не е могла да послужи като документ
за пенсионирате, което пък обуславя правния интерес да установява стажа по съдебен
ред. В т.8 от ППВС 8-63 (от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна практика,
е прието, че необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов
стаж е липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството
по отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на
трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по
специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред.
Съдът приема, че не може да се вмени във вина на ищцата,че трудовата й
книжка при прекратяване на ТПО не е била оформена съгласно разпоредбата на
чл.6,ал.1 Наредбата за трудова книжка и трудовия стаж,каквото възражение е
направено от ответника,тъй като това действие не е било в нейната компетентност.
Същевременно представената от ищцата трудова книжка, в която е отразено
постъпването й на *** г., длъжността, размера на месечното трудово възнаграждение
и прекратяването на трудовия договор – на *** г., включително и представените
предизвестие и заповед за прекратяване на ТПО , съдът намира за годни доказателства,
удостоверяващи началния и крайния момент на претендирания период – трудов стаж.
Свидетелят Б., полагал труд при същия работодател за част от исковия период освен,
че потвърди началния момент на възникване на ТПО , заяви също така, че когато е
напуснал „Клуба на ***” през 1988 год., ищцата все още е работила там, не е била
напуснала към този момент, включително е продължавала да работи на същата
длъжност, което свидетелят е констатирал при посещението си на организирани от нея
мероприятия.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, установяващи мястото и
периода на работа, длъжността на ищцата, работното време и заплащането на
труда. Претендираният стаж попада в посочения от гласните доказателства период от
време на полагане на труда от ищцата.
С оглед на всичко изложено до тук и въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства следва да се приеме,че действително ищцата е
работила през процесния период по трудово правоотношение на длъжност „***“ в
КДК - Я., без да е прекъсвала трудовия си стаж, на пълен работен ден.
По разноските:
Съгласно разясненията дадени с Т.Р. № 2/06.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2015
год.,ОСГК на ВКС,в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР са приложими общите
правила на ГПК за присъждане н разноски. Предвид това и на основание чл.78,ал.1
ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на ТП на
НОИ - гр.Я., че Т. И. А., ЕГН ********** е полагала труд в „Клуб на ***” гр.Я. на
длъжността „***” за периода от *** г. – *** г., на пълен работен ден, без да е
прекъсвала трудовия си стаж.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, ТП на НОИ – гр. Я., ул.“*** да заплати
на Т. И. А., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4