Р Е Ш Е Н И Е
№721/1.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, І-ви
състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Мариана Шотева
Секретар Тодорка Стойнова
като разгледа докладваното от съдия
Мариана Шотева
административно дело номер 211 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - 178 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл.
211 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/:
Образувано
е по жалба на Т.Н.М. с ЕГН **********, чрез адв. Валери П., с адрес ***, против
Заповед № 312з-299 от 31.01.2019 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, с която
е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя. В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. В
съдебно заседание, лично и представляван от адв. П., моли да бъде отменена
заповедта. Сочи доказателства.Представя писмено становище.
Ответникът
– директор на ОДМВР Пазарджик, представляван от юрк. П., моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Сочи доказателства. Представя писмено становище.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
към момента, когато му е наложена процесната заповед – Заповед №
312з-299/31.01.2019 г. на директора на ОДМВР Пазарджик, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, е бил старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна
полиция“ към РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик. През месец декември 2018 г.
възникнал конфликт между него и св. К.. На 06.12.2018 г. около обяд
жалбоподателя получил телефонно обаждане от свидетеля К.,***, като свидетелят
поискал разпечатка от телефонните му разговори, за да види дали жалбоподателя е
общувал със съпругата на св. К., тъй като последният се съмнявал, че
жалбоподателя и неговата съпруга имат връзка. Жалбоподателят казал, че няма
проблеми, ще му даде разпечатка, тъй като няма връзка със съпругата му. Няколко
дни по-късно свидетелят К. отново се обадил и попитал жалбоподателя кога ще
извадят разпечатка. Жалбоподателят му казал, че е на дело в гр. Пазарджик и
такава разпечатка ще извадят на по-късен етап. На 16.12.2018 г. св. К. след
като отишъл на работа отново позвънил на жалбоподателя. Свидетелят К. работел
като служител в бензиностанция „Г.“***. Жалбоподателят вдигнал и казал, че ще
отиде при него на бензиностанцията. На 16.12.2018 г. жалбоподателят М. бил
назначен в наряд с полицай Т.У. – свидетел по делото за времето от 19 часа на
16.12.2018 г. до 07,00 часа на 17.12.2018 г. със служебен автомобил „Киа Сийд“
с рег. № СВ1653КК. Водач на автомобила бил жалбоподателя. М. през целия ден бил
силно притеснен за здравословното състояние на детето му, тъй като същото било
с висока температура и трябвало да бъде заведено на лекар. Жалбоподателят
очаквал да се обади съпругата му, за да види какво се е случило със
здравословното състояние на детето му. Около 19 часа на 16.12.2018 г. М. заедно
с неговия колега св. У. следвало да изпълняват служебни задачи на установъчен
пункт на път II – 84 на изхода за гр. Пазарджик
срещу сервиз „Вианор“ съгласно разпореждане за разстановка на силите и
средствата на територията на РУ Велинград с рег. № 367р-19851/14.12.2018 г. със
служебния автомобил. С оглед здравословното състояние на детето му
жалбоподателят и неговия колега били отишли до Спешна помощ, когато по телефона
му позвънил св. К.. Преди да започне служба жалбоподателят не е докладвал по надлежния
ред, че не е в състояние да изпълнява служебните си задължения поради лични
проблеми, както и че е подложен на непрекъснати телефонни обаждания от страна
на св. К.. Жалбоподателят без да уведоми и да докладва по надлежния ред се
отклонил от маршрута, като със служебния автомобил отишъл на бензиностанция
„Г.“***. Бензиностанцията не попадала в наряда за вечерта. Бензиностанцията не
е била в обслужвания участък. Там, където попада бензиностанция „Г.“ е в друг
участък, дори не попада и в участък, за който отговаря жалбоподателя по време
на обход. Св. У. казва, че когато жалбоподателят вдигнал телефона те са се
намирали пред Спешна помощ и М. казал „Ти къде си? Добре, ще дойда и ще
поговорим.“. Св. У. не знаел къде отиват, но видял, че след няколко минути се
озовали при бензиностанция „Г.“. Жалбоподателят, който бил водач на служебния
автомобил, слязъл, а от кабинката на бензиностанцията излязъл св. К.. На
площадката на бензиностанцията двамата започнали да говорят. В един момент се
получил „близък контакт“, който „близък контакт“ според св. У. представлявал
леко сбутване между двамата, като се наложило именно св. У. да преустанови
физическия контакт между жалбоподателя и св. К.. Според св. К. жалбоподателят
след като е пристигнал на бензиностанцията е бил със служебен автомобил и
униформен, слязъл от автомобила като започнал да крещи: „Кой съм аз да му
развалям семейството“. Започнал да го блъска
и да го удря, като твърди, че в този момент св. У. слязъл, застанал между
тях и наредил на св. К. да се прибере вътре. Св. К. е категоричен, че
жалбоподателят е взел шише с течност за чистачките и го е хвърлил по него. След
случката св. К. незабавно се обадил на тел. 112., след което е дошъл дежурния
на МВР, както и неговия работодател св. Г..
Св. К. е категоричен, че случката е била записана от охранителна камера
на бензиностанция „Г.“, като записа е
изгледан както от дежурния на РУ Велинград, така и от неговия работодател.
Жалбоподателят от своя страна се е обадил на прекия му ръководител И.К., като
му съобщил, че е бил на бензиностанция „Г.“, където е бил предизвикан от св. К.
и са влезли в конфликт един с друг. Св. У. е категоричен, че не е имало псувни
от страна на св. К., тъй като ако е имало и е чул такива е щял да действа и да
приеме нещата по съвсем друг начин, като щял да се намеси също по друг начин
ако свидетеля К. е псувал неговия колега жалбоподателя М.. Установи се, че
дежурен по криминална линия същата вечер е бил св. Б., който е получил
попадения сигнал на тел. 122, с оглед на което още същата вечер е посетил
бензиностанция „Г.“, а десетина минути след него е пристигнал и собственика на
бензиностанцията св. Г.. Св. Б. казва, че св. К. му е казал, че е възникнал
скандал с жалбоподателя, като е имало дърпания и други такива неща. Имало
физически контакт, като св. Б. не може с точност да кажа какво се е случило.
Св. Б. не си спомня тогава да е гледал запис от камерата, мисли, че едва
впоследствие е гледал запис по телевизията. Той казва, че после го гледал по
телевизията, всички го били гледали. Показанията на св. Б. и св. Г. се
разминават в частта относно това кой е дошъл пръв. Св. Б. казва, че той е дошъл
пръв и 10 минути след него е дошъл св. Г., който е собственик на
бензиностанцията. Св. Г. пък е категоричен, че първо е отишъл той и след много
кратко време е дошъл представител на полицията и те започнали да си говорят.
Св. Г. е категоричен, че в самата бензиностанция е изгледал записа от камерата
и то в присъствието на полицейския служител, като именно полицейският служител
е влязъл в системата, за да гледат заедно записа от камерата. В тази част не
може да се каже, че има противоречие със св. Б., тъй като последният заявява,
че не си спомня да е гледал тогава записа, което негово твърдение може да се
обясни с колегиалните взаимоотношения с жалбоподателя М.. Св. Г. в показанията
си твърди, че е видял на записа на камерата все още несвален от системата, как
спира автомобил на полицията и доколкото успял да види на записа е имало
физически конфликт между двамата – между св. К. и жалбоподателя М.. Св. К. казва,
че по своя собствена инициатива след това е изпратил диск със записа на
прокуратурата, на ОДМВР Пазарджик и на медиите,
които са го излъчили в цялост. Св. К., на когото се обадил веднага след
това жалбоподателя, в съдебно заседание заявява, че жалбоподателят М. му се
обадил и му е казал, че са на работа, че са на бензиностанция „Г.“*** и че с
лице, което работи на бензиностанцията на Г. са имали някакво пререкание.
Жалбоподателят е бил провокиран, като не е могъл да сдържи нервите си и се е
получило сдърпване между двамата. Казал е, че гарантира, че не го удрял, но се
е получило сдърпване между тях. Св. К. е категоричен, че преди обаждането
вечерта на 16.12.2018 г. М. не му е съобщавал за проблеми. Ако е бил съобщил,
че има проблеми и че не може да бъде на работа св. К. е имал правомощия да
свали служителя от наряд, като на неговото място бъде назначен в наряд друг
служител. На следващия ден св. К. ***, както и разпространил по медиите
направения запис на инцидента с жалбоподателя. С оглед така подадения сигнал на
27.12.2018 г. било снето сведение от мл. инспектор М., както и от мл. инспектор
Т.У.. Снемането на сведения било във
връзка с издадена заповед № 367з-253/17.12.2018 г. на началника на РУ
Велинград, с която било разпоредено извършването на проверка по сигнала от
комисия в състав – председател – инсп. Бухов и членове – инсп. Т. и инсп. Б..
Комисията извършила проверка на дадения сигнал като снела обяснения не само от
М. и У. , а от св. К., от св. Б., бил изгледан и предоставен им ведно с жалбата
на К. диск. Комисията излязла с доклад с
рег. № 367р-20599/31.12.2018 г., в който доклад били направени няколко
предложения, а именно – да се приеме за основателен сигнала от И.К., като преписката бъде изпратена в РП Велинград за
разглеждане и решаване въпроса по същество с оглед данни за извършено
престъпление по чл. 325 от НК от служител на РУ на МВР Велинград, а именно –
жалбоподателя М., както и да се образува дисциплинарно производство срещу същия
служител. Със Заповед № 312з-3212/31.12.2018 г., издадена от за директор
комисар И.Т., било образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор
Т.М. – мл. автоконтрольор, първа степен, в група „Охранителна полиция“ към РУ
Велинград при ОДМВР Пазарджик. Със заповедта била определена комисия, която е с характер на
дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта била връчена на жалбоподателя на
08.01.2019 г. в 12,00 часа. Във връзка с отпочнатото дисциплинарно производство
била отправена покана за даване на писмени обяснения с рег. №
3121-892/11.01.2019 г. до жалбоподателя М.. С оглед отправената покана
жалбоподателят М. дал обяснения на 16.01.2019 г., два броя, с рег. №
312д-1335/16.01.2019 г. и с рег. № 312д-1326/16.01.2019 г. Били снети обяснения
от У., К., К., К., Бозев, Б., Г., С. и Б.. Било изискано писмо от началник РЦ
112 – Кърджали ведно с комплект с диск съдържащ 1 бр. аудиозапис и 2 броя
снимки на електронни картони по случая. Било взето предвид от
дисциплинарно-разследващата комисия и писмо от дирекция вътрешна сигурност с
писмо рег. № 8755р-1780/23.01.2018 г. Била изготвена експертна справка № 8 на
НТЛ на ОДМВР Пазарджик, била изискана кадрова справка от отдел „Административен“ към ОДМВР
Пазарджик. Преди да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание комисията взела предвид и заверено
копие на дневник за получени сигнали, заверено копие от ежедневна ведомост,
заверено копие от разпореждане от 14.12.2018 г., от седмичен график с рег. №
367р-19439/07.12.2018 г., от ежедневна форма на отчет на наряда М. – У., копие
от докладни записки, заверено копие от информационна карта на наряда на
жалбоподателя М. и други писмени документи, изрично посочени в предложението за
налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Направеното предложение е
връчено на жалбоподателя на 29.01.2019г., както и покана за даване на
допълнителни писмени обяснения.
След
запознаване с предложението и приложение обяснения и писмени доказателства е
издадена и процесната Заповед № 312з-299 от 31.01.2019г. на Директора на ОДМВР
– Пазарджик, с която жалбоподателят е наказан за това, че на 16.12.2018 г., в
часовия интервал от 19.40 до 19.45 часа, младши инспектор М. по време на
работна смяна, съгласно график с рег.№ 367р-19439/07.12.2018 г., в съвместен
наряд с мл.инспектор Т.У. вместо да изпълняват служебните си задължения на
установъчен пункт на път II-84 на изхода
за гр. Пазарджик срещу сервиз „Вианор“съгласно съгласно разпореждане за
разстановката на силите и средствата на територията на РУ-Велинград с рег.№
367р-19851/14.12.2018 г. със служебен автомобил Киа „Сийд“ с рег.№СВ 1653 КК
отива на бензиностанция „Г.“*** с цел разрешаване на личен проблем на М. със
служителя, работещ на бензиностанцията – И.Д.К.. Мл.инспектор Т.М. на публично
място, в униформено облекло допуска конфликта да ескалира и извършва действия
на саморазправа и физически съприкосновения, изразяващи се в сблъсъци, хващания
за дрехи, дърпания и бутания с И.К..дисциплинарно наказващия орган е приел, че
действията на жалбоподателя М. не са във връзка с изпълнение на служебните му задължения
и са извън законоустановените случаи за употреба на физическа сила. Прието е,
че жалбоподателя не е докладвал по надлежния ред за отклонения от служебните си
задължения, както и не е подал сигнал за евентуално неправомерно поведение
спрямо него от друго лице, а целенасочено е избрал да разреши свой личен
конфликт по време на работна смяна, със служебен автомобил, и бивайки облечен с
полицейска униформа. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че жалбоподателят
с тези си действия е нарушил т.15 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. – „Държавният служител
съобразява законността на действията си, които възнамерява да направи“.
Установено е, че действията на жалбоподателя са придобили гласност в обществото
чрез публикации, намерили широк отзвук в социалните мрежи, и национални и
регионални информационни сайтове. Посочено, е че действията на жалбоподателя са
предизвикали множество възмущения, което е довело до намаляване или загуба на
доверие в полицейските органи. Посочено е, че действията са извършени на
публично място, станали са достояние на голям брой трети лица, предизвикали са
възмущение, тъй като лицето е разрешило чини проблеми по време на работа, със
служебен автомобил и с униформа.
Прието
е, че жалбоподателят е нарушил т. 19 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014г.
Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 194,
ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, предложение първо и
второ от ЗМВР, с оглед на което е наложил наказание „уволнение“, като е
прекратил служебното правоотношение с МВР. При налагане на наказанието
дисциплинарно наказващия орган е
посочил, че е оценил всички събрани по преписката доказателства, включително
формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата,
дадените писмени обяснения.
Заповедта
за дисциплинарно уволнение е връчена на жалбоподателя на 31.01.2019г.
Недоволен
от така постановената заповед, жалбоподателя е упражнил правото си на жалба в
срок – жалбата е подадена на 11.02.2019 г.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът не цени единствено показанията на св. К..
Съдът не ги цени, тъй като са в противоречие на всички останали приети по
делото доказателства. На първо място от показанията на св. У., който е бил
най-близо до случващото се и установява
по безспорен и категоричен начин, че крясъци и псувни не е имало. Той заявява,
че жалбоподателят и св. К. са говорели сравнително спокойно, и ако е чул псувни
е щял да действа по съвсем различен начин. Св. К. казва, че е чул викове и
псувни и затова се бил загледал и видял, как св. К. удря жалбоподателя. Св.У.,
както съдът спомена по-горе е бил доста по-близо до случващото се – на не
повече от 1-2 метра – не е видял св. К. да удря жалбоподателя. Св. У. казва, че
двамата /жалбоподателя и св.К./ са се сдърпали и сбутали. Не е имало юмруци или
шамари. Св.Г., който е гледал записа от камерата, още преди да бъде свален,
също заявява, че не е имало удари, а се е виждал само някакъв физически контакт
между тях. Св. К., който е заинтересован донякъде от изхода на дело, също е
категоричен, че не е удрял жалбоподателя. Дори жалбоподателя в дадените
обяснения пред дисциплинарно наказващия орган не казва св. К. да го е ударил.
От показанията на св. К., който е пряк началник на жалбоподателя и на който
първо се е обадил, не казва М. да му е казал, че св. К. го е нападнал с псувни,
викове и да го е ударил, а че е бил провокиран от св.К., не е могъл да сдържи
нервите си и се е получило сдърпване, бутане между двамата. Освен това е било в
тъмната част на денонощието и е валял слаб сняг, като преди това е валял и
дъжд. С оглед на гореизложеното съдът не цени показанията на св. К..
От
приетите по делото писмени доказателства и от показанията на св. У. и св. К. се
установи, че жалбоподателят по време на провеждане на инструктажа на 16.12.2018
г. не е заявил, че неможе да бъде в наряд. Не е казал, че има проблеми, които
му пречат да изпълнява служебните си задължения. Св. К. е категоричен, че е в
неговите правомощия да свали жалбоподателя от наряд и да сложи друг служител.
Не е казвал, че св. К. го „изнудва“, като иска разпечатка от телефонните му
разговори. Св. У. твърди, а се потвърждава и от приетите по делото
доказателства, че дори и при обход бензиностанция „Г.“ не е в района, който е
следвало да обслужват по време на този наряд, т.е. налице е отклонение от маршрута,
без жалбоподателя да е уведомил ОДЧ.
На
първо място се установи, че жалбоподателят се е отклонил от маршрута, дори и
при обход – бензиностанция „Г.“ не влиза в маршрут 2, вариант 1.
Отклонил
се е, за да разреши личен проблем – възникнал между него и св. К. без да
уведоми съответните служители.
Отивайки
на бензиностанция „Г.“ жалбоподателят е влязъл в конфликт със св. Г., несвързан
с неговите служебни задължения. Не е спорно между страните, а и от показанията
на всички свидетели се установи, че конфликта е станал отвън, на открито
пространство, на площадката на бензиностанция „Г.“. Жалбоподателят е бил
наясно, че има охранителни камери, тъй като св. Г. казва, че многократно са
идвали служители на полицията да гледат записи, с оглед извършени кражби.
От
показанията на св. У., св. Г. и св. К., отчасти и от обясненията дадени пред
дисциплинарно разследващата комисия от жалбоподателя, се установява, че
конфликта е прераснал в сдърпване, сбутване между двамата – жалбоподателя и св.
К., т.е. налице е физически контакт между двамата, който физически контакт е
бил преустановен не от жалбоподателя, а от св. У.. По време на този физически
контакт – сбутване, сдърпване и т.н. жалбоподателят е бил с униформа.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата: оспорената Заповед № 312з-299 от 31.01.2019 г. на
Директора на ОДМВР - Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е
прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя е подадена срока по
чл. 149,
ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал.
1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните правни съображения: В настоящото производство и
съгласно чл.
168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган
и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправни разпоредби по издаването му.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – директор на ОДМВР -
Пазарджик, овластен съобразно чл. 204,
т. 3 от ЗМВР, в предвидената писмена форма по чл. 59 от АПК. С нея е наложено дисциплинарно наказание "УВОЛНЕНИЕ" и е
прекратено правоотношението с държавния служител – младши инспектор М. на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 197,
ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР,предложение първо и второ , чл.204,т.3 и
чл.226,ал.1,т.89 от ЗМВР.
Дисциплинарно-наказващият
орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на заповедта. Съгласно чл. 195,
ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от открИ.е на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно ал. 3 от
същата норма сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в
законоустановения отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест. ОткрИ.ето на дисциплинарното нарушение е станало на
31.12.2018 г., на която дата е поставена резолюция върху Доклад рег.№
367р20599/31.12.2018 г. В доклада, се съдържат достатъчно данни, по отношение
на нарушителя, неговата самоличност, както и обективните и субективни признаци
на извършеното дисциплинарно нарушение. Именно на тази дата – 31.12.2018г. са
станали известни всички факти по отношение на извършителя и на извършеното
дисциплинарно нарушение, и е започнал да тече срокът за налагане на
дисциплинарно наказание, т.е. заповедта издадена на 31.01.2019 г. е в
съответствие с разпоредбата на чл. 195,
ал. 2 от ЗМВР. Не е допуснато и нарушение на нормата на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Тук алтернативно са посочени два начина, а именно – да изслуша или да приеме
писмени обяснения. На жалбоподателя М. е връчена покана за даване на писмени
обяснения на 11.01.2019г. Същият е дал обяснения и допълнителни обяснения на
16.01.2019г. Жалбоподателят е запознат и с обобщената справка изготвена от
дисциплинарно-разследващата комисия,
като му е дадена възможност да даде допълнителни обяснения.
Спазена е също така и процедурата по чл. 207 от ЗМВР, като е определен дисциплинарно разследващ орган, който е извършил
всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение.
Държавният служител е запознат със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по
ал. 7, като същевременно се е възползвал от правата си и е дал обяснения.
Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство в
определения му срок, като е изготвил становище до органа по ал. 1 за наличието
на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като с това е спазено
и изискването на ал. 12 от цитираната разпоредба.
Според
разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага
с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът счита, че
процесната заповед е издадена в съответствие с цитираната разпоредба, посочени
са доказателства, въз основа на които е установено нарушението. Дори и да не е
с пълно съдържание на мотиви, съобразно съдебната практика, излагането на
мотиви в друг документ, създаден от друг орган преди издаването на обжалвания
административен акт се прилага и не противоречи на закона, съобразно ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че не е посочено времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В процесната заповед е
посочен деня – 16.12.2018 г. – часовият отрязък от време 19.40-19.45 ч.,
мястото – бензиностанция „Г.“***, от мотивите на заповедта става ясно, че е
извършена не вътре в бензиностанцията, а на площадката при колонките на
бензиностанцията, посочени са и обстоятелствата при които са извършени дисциплинарните
нарушения - несъобразяване на предприетите действия с нормите на закона –
целенасочено избира да разреши личен конфликт по време на работна смяна, със
служебен автомобил, и бивайки облечен с униформа, използвайки неправомерно сила
– влязъл е във физически контакт – чрез сблъскване и сдърпване със свид. К.,
както и че жалбоподателят е съзнавал, че върши тези незаконосъобразни действия
на публично място и по този начин уронва престижа на органите на МВР.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не било представено медицинско свидетелство
за нанесени телесни увреждания – никъде в заповедта не е посочено, че са
нанесени телесни увреждания на св. К., а че жалбоподателят е влязъл във
физическо контакт – чрез „сблъсъци, хващания за дрехи, дърпания и бутания“. При
този физически контакт не става въпрос за нанесена телесна повреда, която се
установява с медицински документ.
Неоснователно
е възражението, че жалбоподателят не знаел, че е на публично място, тъй като
бил в частта бензиностанция. Съдебната практика е категорично относно понятието
„публично място“, дори площадката на междублоково пространство е „публично“
място.
Неоснователно
е възражението, че не жалбоподателят бил разпространил съответните
видеоклипове, нарушението се изразява не в „разпространение“ на снимков или
видео материал, а в поведението на лицето на публично място, което е уронило
престижа и доверието в органите на МВР.
Неоснователно
е възражението, че след като за същото деяние има заведено наказателно
производство или проверка, както е в настоящият случай, следва да се спре
дисциплинарното производство. Видно е, че проверката е била за наличие на
извършено престъпление по чл.325 от НК. В конкретния случай е налице
разрешаване на личен проблем, така както е записано в заповедта, поради което
не е налице елемент от състава на престъплението по чл. 325. Жалбоподателят не
е с наложено дисциплинарно наказание за извършено престъпление, а за нарушение
на Етичния кодекс.
Съгласно
чл.
206, ал.2 от ЗМВР "при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата". В
случая, дисциплинарно наказващият орган е посочил, че се е съобразил точно с
тези обстоятелства. В действителност от кадровата справка се установи , както и
показанията на свидетелите, че жалбоподателя е с много добри показатели в
работата, но за конкретното дисциплинарно нарушение законодателят е предвидил
единствено наказание – „уволнение“.
Дисциплинарното
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР са неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Цитиран е и нарушеният подзаконов нормативен акт - Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с M3 №
8121з-348/25.07.2014 г., като е посочено, че е нарушил разпоредбите на т. 19 -
Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, и
т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията си, които
възнамерява да предприеме“. Ясно е описано извършеното дисциплинарно нарушение
– поведение на държавния служител, изразяващо се в бутане, дърпане и
неправомерно използване на физическа сила спрямо св. К. на публично място,
което става достояние на други хора – вкл. и на св. У., а в последствие и на
множество хора. С действията си М. е уронил престижа на ОДМВР Пазарджик и
институцията МВР, което се е отразило негативно на авторитета на полицейските
служители пред обществото. Освен това жалбоподателя е бил с униформа, със
служебен автомобил и се е бил отклонил от мястото където е следвало да
изпълнява задълженията си. От изложеното дотук ясно личи, че се касае за
действия, които са неприемливи за полицейски служител, който би следвало да е
пример за обществото. Всички тези факти са посочени в заповедта. Налице е
нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т . 4 от ЗМВР и т. 15 и т.19 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с M3 № 8121з-348/25.07.2014 г. Изложеното
обуславя неоснователност на основните доводи на жалбоподателя за липса на
единство между фактическа обстановка и правно основание на заповедта, както и
че не е посочено на какви доказателства се основава твърдението за извършеното
нарушение, както и че бил жертва на провокация, също не е подкрепено с никакви
доказателства. Прави впечатление, че жалбоподателят прави опит да обоснове
своята теза за неправилност на обжалваната заповед, като игнорира събраните по
делото доказателства, включително и експертна справка от проведеното
дисциплинарно производство, от която ясно личат неговите действия. Не била
установена вината – жалбоподателя целенасочено отива на бензиностанцията където
работи св. К., те не се срещат случайно. Предполага се, че служителите на МВР
следва да са устойчиви на провокации. Съдът съобрази, че на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание за деяние, несъвместимо с етичните правила,
уронващо престижа на службата. Служителят без съмнение е уронил престижа на
държавната службата, тъй като деянието е станало обществено достояние и
обществеността си е създала определени нагласи за служителя и дейността на МВР,
не е важно, че св. К. е разпространил материала, това което е разпространил е
било извършено от жалбоподателя и то на публично място. Изобщо не може
настоящият състав да се съгласи с прокурорското постановление, че ставало
въпрос за частен имот, все пак ноторно известно е какво е предназначението на
една бензиностанция, която при това е била отворена за работа с клиенти.
Съгласно чл.
203, ал. 1, т. 13 от
ЗМВР дисциплинарно наказание
"УВОЛНЕНИЕ"
се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно превишаване на
власт и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата. Същата е относима и
кореспондира с вмененото дисциплинарно нарушение. Ето защо, оспорената е
законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона,
постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви
състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата Т.Н.М. с ЕГН **********, чрез адв. Валери П., с адрес ***, против
Заповед № 312з-299 от 31.01.2019 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, с която
е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1907 от 05.02.2020 г. по адм. дело № 14306/2019 г. на ВАС- Пето
отделение:
ОТМЕНЯ решение №721 от
01.11.2019г., постановено по адм.дело №211/2019г. по описа на Административен
съд - Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №312з - 299 от 31.01.2019г. на
директора на ОДМВР - Пазарджик, с която на Т. Н. М. е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение".
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пазарджик да
заплати на Т. Н. М. от сумата от 1880 ( хиляда осемстотин и осемдесет) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.