РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 18.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4772 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от К.И.И., Д.О.Я. и А.О.О.
(конституирани
като наследници на мястото на И.С.С.), срещу „З.К.„Л.И.“
АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на И.С.С. неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнопранспортно произшествие на 03.06.2016 г., в гр.
Петрич, на ул. „Т.М.“, по вина на А.В.И., водач на лек автомобил „Шкода“, модел
„Октавия“ с peг. № Е ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от
18.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача лекия
автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с peг. № Е ******, който нарушавайки правилата за движение по
пътищата, е отнел предимството на пресичащия пътното платно пешеходец И.С.С. и я е блъснал. Вследствие на настъпилия удар на И.С.С. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в силни
болки и оток в лявата глезена става и открито счупване на диафиза
на тибията, като на 03.06.2016 г. е извършена
операция по спешност: закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. На 08.06.2016 г. пострадалата е изписана, с
дадени препоръки да продължи с имобилизацията до 60 дни,
медикаментозно и физиолечение. Твърди се, че в
резултат на инцидента са настъпили
съществени промени в емоционалното й състояние, станала е силно раздразнителна и нервна,
изпитвала е страх, избягвала е контакт с други хора, като и към момента на
депозирането на исковата молба не е можела да се придвижва нормално и е
изпитвала силни болки в областта на лявата глезенна
става. Сочи се, че е предявена извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник по застраховка „Гражданска отговорност“ на сочения делинквент, като на пострадалия не е било изплатено
обезщетение, поради което е предявен настоящия иск. В допълнителната искова
молба ищцата поддържа, че в резултат на приживения
инцидент, получените увреди и постравматичния стрес е
получила и усложнения – захарен диабет.
Това заболяване е попречило на ищцата да бъде извършена операция на получената
при инцидента фрактура, което е допринесло за допълнителни болки и страдания и
е удължило периода на лечение и възстановяване. Признава, че ответното
дружество е заплатило на 12.05.2017 г. сумата от 6000 лв.
Ответникът „З.К.„Л.И.“ АД признава наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил, като твърди, че е заплатил на пострадалата застрахователно
обезщетение от 6000 лв., чийто размер счита за справедлив и напълно
съответстващ на претърпените вреди. Оспорва иска по основание и размер, тъй
като поведението на водача не е виновно. Твърди, че произшествието е настъпило
при ограничена видимост и водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
възникването на опасност и да предотврати настъпването на пътнотранспортно
произшествие, както и не могъл да види неправомерно движещата се по пътното
платно И. С., като счита, че е налице случайно събитие. Поддържа, че
пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл. 108, чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 114,
т. 1 и т. 2 от Закона за движение по пътищата, като се е движела по платното за
движение при ограничена видимост, ненужно е удължила времето за пресичане и не
се е съобразила с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение, като е попаднала в опасната зона за спиране на
автомобила и ударът е бил непредотвратим. При условията на евентуалност твърди,
че гореописаното поведение на пешеходеца е довело до висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва твърдените
вреди, както и претендираният размер на обезщетението
като прекомерен.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка
„Гражданска отговорност”.
По
делото е представен препис - извлечение от акт за смърт, издадена от община
Петрич въз основа на акт за смърт № 158 от 15.05.2017 г., от който се
установява че И.С.С. е починала на 14.05.2017 г. Видно от удостоверение за
наследници на И.С.С., нейни наследници по закон са
децата й К.И.И., Д.О.Я. и А.О.О..
Съгласно заключението на автотехническата
експертиза от 13.03.2019 г., изслушана в настоящето производство, на 03.06.2017
г., около 10,07 ч., лек автомобил лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, с peг. № Е ******, се е
движил по ул. „Княз Борис I“, като пред магазин „Била“ е
извършил завой надясно е и продължил движението си по ул. „Т.М.“. Тротоарите и
от двете страни на улицата са заети със сергии за продажба на различни стоки,
както и 0,90 м. от пътното платно в дясната част от улицата по посоката на
движение на лекия автомобил. По същото време в дясната част на платното на ул.
„Т.М.“, в посока на движение на лекия автомобил се движи И.С.С., като пешеходката се спира пред сергия и бива ударена в
областта на долния ляв крайник. Според вещото лице, след извършен десен завой
от автомобила, пешеходката е била в полезрение на водача на разстояние 7-8 м. ,
което означава, че водачът е имал достатъчно разстояние за предприемане на
мерки за намаляване на скоростта или спиране.
От
заключението на изслушаната и приета по делото повторна автотехническа
експертиза, съобразявайки и показанията на свидетеля М. И. И., се установява
следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На
03.06.2016 г., около 10,07 ч. в гр. Петрич, лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“
с peг. № Е ******, управляван от А. И. ***, като на
кръстовището с улица „Т.М.“ е извършил завой надясно по ул. „Т.М.“ в посока към
ул. „Рокфелер“. На посочената дата на ул. „Т.М.“ върху тротоарните площи и
частично върху платното за движение са разположени търговски сергии, поради
което пешеходците са принудени да се движат по платното за движение.
Пешеходката И.С. се движи от дясната страна на платното за движение на
автомобили на ул. „Т.М.“, в посоката на идващия зад нея лек автомобил „Шкода Октавия“, като за нея ударът е дошъл отзад и е бил в зоната
на левия долен крайник, съответно за автомобила ударът е настъпил в предната
дясна част. По време на удара автомобилът е преминал с предно дясно колело през
левия й крак, вследствие на което е получила открито счупване на лявата пищялна кост. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието при слънчево време и нормална видимост.
Според вещото лице, в момента на удара, лекият
автомобил се е движил със скорост около 10 км/ч., опасната зона (минималното
разстояние, което е необходимо на водача за да преустанови движението на
пътното превозно средство от момента на възприемане на опасността до
окончателното спиране) е около 2,7 м., като след
осъществяване на десния завой пешеходката е била в полезрението на водача на
около 7-8 м. преди мястото на удара. Следователно водачът на лекия автомобил
„Шкода Октавия“ е разполагал с достатъчно време за да
забележи пешеходката и да спре автомобила преди мястото на удара. Според вещото
лице, пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо за водача на лекия
автомобил, ако същият се е съобразил с движението на пешеходците и ги е
пропуснат да преминат. По делото няма данни за ограничена видимост, а има данни
за наличие на сергии на платното за движение, които не са ограничавали
видимостта, но са ограничавали зоната, в което автомобилът би могъл да се
движи. Съгласно заключението по документи, в деня на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие ул. „Т.М.“ не е
била пешеходна зона и по улицата не би следвало да се разполагат съоръжения и
търговски обекти, но на практика видно от снимковия материал и от протокола за
оглед, тротоарите са били напълно заети от търговски сергии, които освен това
са навлизали и на около 90 см. от двете страни на пътното платно, а целият
човекопоток е бил принуден да се движи по платното за движение на автомобили.
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че водачът на процесния
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП – не е съобразил скоростта си съобразно конкретните условия и е
допуснал настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие. Предвид отделеното като безспорно по делото обстоятелството, че
отговорността на водача на лекия автомобил е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, то и
последното дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото
предпоставка за изпадането на забава на застрахователя е именно непроизнасянето
или неплащането в сроковете по КЗ.
Според
съдебномедицинска експертиза в причинна връзка с процесното
произшествие пострадалата И.С.С. е получила следните травматични
увреждания: открито счупване на тялото (диафиза) на тибията (голямопищялната кост) на левия
долен крайник. На 03.06.2016 г. е оперирана, като е направено закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.
Поставена е гипсова имобилизация за 60 дни, като след
свалянето на имобилизацията пострадалата е провеждала
рехабилитация и физиотерапия на лявото коляно и лявата глезенна
става, като е ходила около три месеца с патерици. Съгласно заключението И.С. е
търпяла болки и страдания около 30 дни, от които през първите 15 дни болките са
били с по-интензивен характер, като в заключението е отбелязано, че по делото
няма медицинска документация за възникнало усложнение на получената фактура.
На
базата на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е установено
от страна на наследниците на първоначалната ищца, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие И.С. да е получила
и диабет, в резултат на стрес.
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне
на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от
травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза. От
значение за определянето размера на обезщетението са и социално -
икономическите условия на живот в страната, както и възрастта на пострадалия
към момента на настъпването на увреждането (75 години). Предвид изложеното,
съдът намира, че сумата от общо 42 000 лв., от която следва да бъде приспадната
платената сума от 6000 лв. от ответника или дължимия размер е по 1/3 ид. част за всеки един от наследниците на първоначалната
ищца, е в размер на по 12 000 лв. за всеки един от тях, представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от пътното
произшествие. За доброволно платената сума в размер на 6000 лв. съдът намира,
че няма основание за присъждане на законова лихва, доколкото основание за
забава на кредитора е именно непроизнасянето в сроковете по КЗ, каквото в
случая не е налице касателно заплатената от
застрахователя сума.
Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с твърдения, че се е движела
по платното за движение при ограничена видимост, ненужно е удължила времето за
пресичане и не се е съобразила с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение, като е попаднала в опасната зона за
спиране на автомобила и ударът е бил непредотвратим, с оглед заключението и на двете автотехнически
експертизи, съдът намира същото за неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че
претенцията на ищеца за неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от
по 12 000 лв. за всеки един от ищците К.И.И.,
Д.О.Я. и А.О.О., или общо в размер на 36 000 лв., а за разликата до
претендираните общо в размер на 100 000 лв.
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр.
429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на застрахователната сума)
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице. Видно
от приложената по делото извънсъдебно предявена претенция до застрахователя от
18.07.2016 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху присъдените
обезщетения е дължима от тази дата.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца в общ размер
на 180 лв., за експертизи и депозит на свидетел. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Р.М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца,
в размер на 1270,80 лв.
На ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в
общ размер на 416 лв., разноски за експертизи. На основание чл. 78, ал. 6, ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от
1440 лв. за предявените от ищеца искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********, със
съдебен адрес ***, да заплати на К.И.И., ЕГН **********,***,
Д.О.Я., ЕГН **********,*** и А.О.О., ЕГН **********,***
(конституирани по
чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец И.С.С.), представлявани от адв.
Р.М.,***, сумата от по 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) на всеки един от
тях поотделно, представляваща застрахователно обезщетение, за претърпени
неимуществени вреди от И.С.С., настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 03.06.2016г., в гр. Петрич, на ул. „Т.М.“, по вина на А.В.И., водач на лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“
с peг. № Е ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната
лихва върху всяка сума, считано от 18.07.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до по 1/3 ид. част (съобразно наследствените им права) от претендираната сума от общо
100 000 лв., както и за законна лихва върху доброволно платената сума от
6000 лв., за периода от 18.07.2016 г. до 12.05.2017 г.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на К.И.И., ЕГН **********,***, Д.О.Я., ЕГН **********,***, и А.О.О., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски в общ размер на 180 лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на на
адв. Р.М. -
САК, Л№ ********на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1270,80 лв. - адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно
на уважената част от исковете, при
предоставена на ищците безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***, Д.О.Я.,
ЕГН **********,***, и А.О.О., ЕГН **********,***, да
заплатят на „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съдебни разноски в общ размер от 416 лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 1440 лв.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: