РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. гр. Хасково, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201101 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. Р. Р. от гр.Д., чрез адв.Г.Х. от АК-Хасково, срещу
Наказателно постановление № 001094 от 17.10.2022г. директор на Национално тол
управление /НТУ/ при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание 179, ал. 3, вр.
чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни съображения.
Твърди се от жалбоподателя, и това, че процесното нарушение не било извършено, като
оспорва извода за наличие на субективния момент при осъществяване на деянието, до
колкото имал заплатена винетка към датата на нарушението. Моли съда да постанови
решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Г.Х.
заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретните съображения за
нейната основателност. Претендира присъждане на разноски.
1
Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото представител
– юрисконсулт Б. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за
неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено
следното:
На 02.05.2022 г. в около 13:15 часа на път I – 5, км. 236+000, свидетелите И. Д. З.
на длъжност към този момент "инспектор" в Сектор "Контрол и правоприлагане – Пловдив"
в Национално тол управление и С. Г. С. на длъжност "инспектор" в Национално тол
управление въз основа на информация в електронната система спрели за проверка моторно
превозно средство – лек автомобил марка "*********", с рег. №*****, управлявано от
жалбоподателя Б. Р.. Моторното превозно средство било с обща технически допустима
максимална маса 1390 кг, като при извършената проверка било установено, че на 02.05.2022
г. в 11: 44: 03 часа процесното МПС, било засечено по път I -5 км. 300+026, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Направило им впечатление, че превозното средство,
попадало в категорията, за която била дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата, доколкото път I - 5 попадал в Приложение № 2 към т. 2 на
Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2.0218 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за използване на пътната инфраструктура
– винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. С оглед на това, и след
като, въз основа на генерирания доказателствен запис /доклад/ - ID: 05476 от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП контролно устройство с идентификатор № 20831,
преценили, че е осъществен състав на административно нарушение, срещу водача Б. Р., от
св.С. С. бил съставен на същата дата – 02.05.2022г., в негово присъствие и в присъствие на
свид. И. З. акт за установяване на административно нарушение № 001094/02.05.2022г., който
жалбоподателят подписал лично, а в съответната предвидена за това графа, вписал, че има
възражения, като посочил, че има заплатена винетна такса.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение
не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на
екземпляр от акта.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение. Освен това в НП като установено е прието от наказващият
2
орган, че жалбоподателят е закупил електронна винетка с ид. №22041670227741, за ППС с
per. № ***** - ремарке на лек автомобил(брутно комбинирано тегло на превозното средство и
ремарке > 3.5 тона), с държава по регистрация - България, вместо за „Превозно
средство<=3.5 тона" с per. № *****, с държава по регистрация - България. Налице било
погрешно декларирани данни при закупуването на електронна винетка. Така била наложена
и процесната административна санкция.
Представени от жалбоподателя и приети като писмени доказателства са
електронна винетка ид. №22041670227741, за ППС с per. № ***** - ремарке на лек
автомобил, както и декларацията попълнена от жалбоподателя за издаването на електронна
винетка. От последната е видно, че жалбоподателят е декларирарл коректно данните на
автомобилът си "*********", с рег. №*****, като съвсем точно е посочено, че иска да
закупи годишна винетка за лек автомобил с рег. №***** на стойност 97. 00 лева.
На 03.05.2022г. в ОПУ - Хасково е постъпило заявление за промяна на допусната
техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано или неговата
категория по реда на чл.10а, ал.3б от ЗП, с вх. № 94-00-354/03.05.2022г. от М.В.П.. Заявената
корекция е извършена с протокол № 0082 от 04.05.2022г.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Д.
З. и С. Г. С., относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката и по
установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви
и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни
при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата,
водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице.
По силата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300
лв.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
3
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни
признаци, включително и място на извършване съобразно предвиденото в разпоредбата на
закона, под която е субсумирано и не е налице разминаване в съдържанието на процесните
АУАН и НП, издадено въз основа на него. Изпълнено е и изискването на вписване на
правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа на която се налага
санкцията в необходимата пълнота, като възможността за упражняване правото на защита на
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от
закона обем, е била обезпечена.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление относно обективната страна на деянието, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен начин. Доказано е, че
моторно превозно средство – лек автомобил марка "*********", с рег. №*****, с обща
технически допустима максимална маса 1390 кг., на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място - на 02.05.2022 г. в 11: 44: 03 часа е било засечено по път 5 км.
300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа. По делото е изпълнено изискването
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата да създаде доклад за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към който автоматично се прилага статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Тези доклади, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, като при самото засичане
не се установява да са допуснати нарушения, от естество да разколебаят показанията, а
оттам и фактическите изводи на контролните органи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците
на състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за
движение по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. За да се приеме деянието за довършено от обективна
страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието,
ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по себе си за съставомерността
4
му. Достатъчно е да е налице обективно проявена дейност по управление на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата като анализът на цитираните
разпоредби и доказателствата по делото затвърждават извода за съставомерност на
деянието, но само от обективна страна. В конкретната хипотеза са налице и други
обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса осъществени ли са обективните
признаци от състава на нарушение, а именно тези обосноваващи, респ. изключващи
субективния момент.
В случая това са доказателствата от втората група, сочещи, че е налице електронна
винетка за ид. №22041670227741, за ППС с per. № ***** – ремарке на стойност 97. 00 лева.
Същата видно от представената по делото декларация от 16.04.2022г. за активиране на
електронна винетка е издадена при изцяло коректни данни за автомобила държавата
регистрационният номер и вида на ППС. От декларацията безспорно се установява, че
жалбоподателят е искал и е попълнил в декларацията, че желае винетка за лек автомобил за
цяла година, като е посочил и рег.№ *****. Тоест той е искал и е приел, че е закупил винетка
именно за лекият си автомобил с per. № *****, а не за ремарке със същият номер. Това, че в
последствие служителят на бензиностанцията е попълнила грешни данни няма как да се
вмени във вина на жалбоподателя. Тоест, доказателствата сочат, че е платена такса в пълен
размер за периода, в който попада процесното управление и се отнася за ППС с рег. №
*****, но неправилно служителят в бензиностанцията е посочил категорията, въпреки
правилното посочване от страна на жалбоподателя в декларацията. Действително, с
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние негативните последици от
неправилното деклариране на изискуемите данни са в отговорност на водача на превозното
средство, но първо тази отговорност следва да се разбира, че по вид е имуществена, а не
административнонаказателна и визираните последици не могат да се приравняват на
виновно извършване на административно нарушение. За да бъде едно деяние
административно нарушение, то трябва да бъде извършено виновно. За административни
нарушения могат да бъдат обявени както деяния, извършени при форма на вината – умисъл,
така и при непредпазливост. Процесното нарушение обаче може да бъде извършено само
умишлено и годен субект на деянието по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 139, ал. 6 ЗДвП могат да
бъдат само лица, които не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки
посоченото обстоятелство, управляват превозно средство, за който такава такса се дължи по
път в обхват на платената пътна мрежа. Или, както е възприето и в Решение № 565 от
9.08.2022 г. на АдмС Хасково по к. а. н. д. № 433/2022 г., при субсидиарното приложение на
чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието - че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици,
чието настъпване той иска или допуска. В конкретния случай, след като липсва спор, че
жалбоподателят е закупил и заплатил в полза на бюджета електронна годишна винетка и то
със съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него автомобил – с рег. ***** и
5
преди датата на деянието, то на 02.05.2022 г. е управлявал моторното превозно средство с
убеденост, че върши тази дейност в съответствие с изискванията на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП,
което изключва умисъла, оттам и отговорността за нарушението по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Извод, който не се променя, а напротив – потвърждава се от факта, че заявлението за
корекция е подадено веднага след съставяне на процесния АУАН, тъй като именно по време
на извършване на проверката на водача той е узнал и формирал съзнание, че е допусната –
от него или от трето лице техническа грешка при посочване категорията на моторното
превозно средство.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и следва
атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на издателя на
електронния фиш следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства, че същите са действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на
другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе
отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Делото
е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от
други аналогични случаи. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно минимално
установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500
лева, който е съобразен видно от представения договор за правна защита и съдействие с
уговаряне и плащане на сумата от 400 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001094 от 17.10.2022 г. на директора на
Национално тол управление /НТУ/ при Агенция "Пътна инфраструктура".
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София да заплати на Б. Р. Р. с ЕГН
********** от гр.Д. ул. "***********" ******** сумата в размер на 400 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
6
7