Р
Е Ш Е Н И Е
№
203/07.08.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1176/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А.К.А., ЕГН ********** срещу Д.С.Р., ЕГН **********, с която е предявен иск правна квалификация чл. 127, ал. 2
от СК – за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето В.А.А., ЕГН **********, родена
на *** г.
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Страните живели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило детето им В.А.А.,
родена на *** г. Известно време семейството живяло в гр. **** в жилище,
собственост на родителите на ответника. Поради влошаване на отношенията между
страните, същите се разделили в началото на 2018 г. Конфликтът между страните
се е задълбочил още повече, като към настоящият момент се водело дело между тях
по ЗЗДН - г. д. № 1582/2018 г. по описа на PC-Провадия. По същото нямало
постановен окончателен съдебен акт. По време на съвместното съжителство, бащата
е полагал грижи за семейството във финансов план, издържайки го изцяло.
Същевременно цялото си свободно време е прекарвал и се е грижил за дъщеря си.
Детето било силно привързано към бащата и се чувствало добре, когато са заедно.
Откакто били разделени, майката не давала на бащата да вижда детето, поради
което ищецът твърди, че не е виждал дъщеря си повече от една година. Ищецът бил привързан към дъщеря си и желае
да се вижда с нея. Твърди, че като родител и баща, който притежава пълен
родителски капацитет да се грижи за детето си, както го е правил, има право на
това и не следва да бъде ограничаван по никакъв начин. Моли да му бъде
определен подходящ режим на личен контакт, за да може да се вижда с детето си необезпокоявано
и по този начин да не бъде прекъсната връзката между тях, както и с разширения
семеен кръг на бащата. Моли да му бъде определен следният режим на лични
отношения с детето: да вижда и взема детето всеки втори и четвърти петък от
месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване;
4 дни всяка четна календарна година за коледните и великденските празници,
определени с Постановление на МС, от 9:00 часа на първия почивен ден до 18:00
часа на последния почивен ден, и 4 дни за новогодишните празници всяка нечетна
календарна година, определени с Постановление на Министерски съвет, от 09.00ч. на
първият почивен ден до 18.00ч. на последният почивен ден; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и неделя от
09.00ч. на съботният до 18.00ч на неделният ден с преспиване след рожД.ят ден
на детето и рожД.я ден на бащата, независимо от останалия режим. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез своя процесуален представител
поддържа иска и моли за неговото уважаване. Претендира разноски. Представя
списък на разноските и разписка. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнагражД.е. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за допустимост на предявения иск, но счита, че същият е преждевременно предявен
и че не е посочено правното основание за завеждане на иска. Излага, че
подаването на искова молба единствено за определяне на лични отношения означавало,
че страните не са постигнали съгласие и относно местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права, тъй като по отношение на издръжката на
детето било постановено решение по гр. д. № 896/2018 г. на PC - Провадия, което ищецът е
обжалвал пред Окръжен съд - *****. С оглед на това ответникът предявява
насрещен иск.
По същество счита
иска за неоснователен. Твърди, че ищецът не е желаел след раздялата им да има
лични отношения с детето, че никога не е възпрепятстван да осъществява нормални
контакти с детето. Твърди, че около шест месеца след раздялата им, ищецът,
заедно с майка си и брат си са посещавали домът ѝ в гр. ****,
осъществявали са срещи с детето, като никога не им е отказван контакт с детето,
а обратно - когато ищецът е поискал, всеки ден, по което време е желаел, се е
срещал с детето. Посочва, че не е искала да прекъсва връзката между дъщеря и
баща. Последното посещение на бабата на детето по бащина линия - Н.А., без
присъствието на ищеца, била през месец юни 2018 г. Тогава дори ответникът Р. предложила
да вземат детето за няколко дни в *****. В края на месец август 2018 г. ищецът
поискал да вземе детето с преспиване за събота и неделя и тя се съгласила. От
понеделник до петък поддържали контакт със съобщения, за да уточнят
подробности. В петъка и съботата на същата седмица, ищецът спрял да отговаря на
съобщенията ѝ и в неделя тя получила съобщение със съдържание: „Развалих
ли ти плановете?“. Това бил последният случай, в който ищецът проявил „интерес“
за контакт с детето. Твърди, че от месец юни 2018 г. досега същият не е поискал
да се срещне с детето, не я е виждал, не е изявил каквото и да било желание да
участва във възпитанието и отглеждането на детето. Ответникът твърди, че изцяло
е поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Неколкократно и
било заявявано, че за детето е по - добре да не познава баща си и роднините му,
след като родителите не са заедно. Посочва, че ищецът имал възможност, но нямал
желание да са среща с детето, да отглежда детето и да го възпитава.
Изразява съгласие ищецът да
осъществява лични отношения с детето, но оспорва посочения в исковата молба
режим. Излага, че към настоящия момент детето е забравило
баща си и не било в негов интерес да бъде постановен толкова разширен режим на
лични отношения преди да бъде създадена или възстановена връзката между баща и
дъщеря. Счита, че към настоящия момент детето следвало да се вижда с баща си в
дома ѝ в гр. ****, в присъствието на служител от ДСП-Провадия. Счита, че
е налице родителско отчужД.е и
следва първоначално срещите между детето и родителя, на когото не е било
предоставено упражняването на родителските права да се провеждат в защитена
среда - в присъствието на психолог. Срещите между този родител и детето следвало
да се осъществяват за няколко часа под наблюД.ето на психолог. Впоследствие
можело родителят да започне да взема детето със себе си за по няколко часа
докато постепенно отношенията между детето и родителя бъдат заздравени и бъде
преодоляно родителското отчужД.е. Моли съда да регламентира с решението за
какъв период от време срещите следва да бъдат провеждани със съдействието на
психолог, след което да бъде предвиден по-разширен режим между детето и бащата,
а впоследствие да бъде допуснато бащата да взема детето при себе си, с
преспиване, както и за по-дълъг период от време, но само след създаване на
емоционална връзка между двамата.
С насрещната искова молбата са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК. В
същата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права:
Ищецът по насрещната
искова молба твърди, че страните са родители на малолетното дете - В.А.А., че с
ответника живели във фактическото съпружеско съжителство в дома на родителите ѝ
в гр. ****, но повече от година и девет месеца би разделени. По отношение на
издръжката на детето било постановено решение по гр. д. № 896/2018 г. на PC
- Провадия, което ответникът по настоящия иск обжалвал
пред Окръжен съд - *****. Детето живеело при нея и тя самостоятелно поела
грижите за отглеждането и възпитанието му. Предявяването на иск единствено за
определяне на лични отношения означавало, че родителите не са постигнали
съгласие и относно местоживеенето на
детето и упражняването на родителските права. Моли съда да постанови детето
да живее при нея на адрес: гр. ****,
област *****, ул. ******, да ѝ бъдат предоставени родителските права по
отношение на малолетното дете, тъй като родителите не можели да постигнат
съгласие при кого от тях да живее детето, да определи режим на лични отношения
на ответника с детето, съобразно депозирания отговор на исковата молба.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез своя
процесуален представител поддържа насрещните искове и моли за тяхното
уважаване. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие
и списък на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника по насрещната искова молба. Счита, че насрещният
иск е допустим. Не оспорва претенцията на майката, единствено и само предвид
възрастта и пола на детето. Не възразява местоживеенето на детето, да бъде
определено при неговата майка. Моли да му бъде определен претендираният с исковата
молба режим на личен контакт. Твърди, че към настоящия момент ответникът по
насрещната искова молба бил ограничаван от майката в контактите с детето и не
го е виждал отдавна. Това говорело красноречиво за родителския капацитет на
отсрещната страна и не било в интерес на детето. ПовеД.ето на майката отчуждавало
детето от неговия баща и разширения семеен кръг. Било възможно да се е породил
симптом на родителско отчужД.е, което щяло да доведе до трудности при
първоначалните контактите. С оглед изложеното, счита за наложително
своевременното определяне режим на личен контакт между бащата и детето.
Моли да бъде
насрочено съдебно заседание по привременни мерки.
Моли
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено
на неговата майка, предвид възрастта и пола на детето, както и да бъде определено
местоживеенето на детето на посоченият в насрещната искова молба адрес.
Поддържа искането си, формулирано в исковата молба. Претендира разноски.
В производството по привременни мерки съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2020 г., като е
определил следните привременни мерки относно режима на лични отношения на
бащата А.К.А. с детето В.А.А.,
а именно: на датите
12.03.2020 г. – четвъртък, 16.03.2020 г. – понеделник и 17.03.2020 г. –
вторник, като е определил контакт с активното съдействие на ДСП – Провадия с
продължителност до три часа, след обед от 14:00 часа до 17:00 часа в сградата на
ДСП – Провадия в присъствието на техен психолог или педагог, както и майката на
детето. Задължил е ДСП – Провадия в края на тридневния период да представи
социален доклад по делото за направените констатации как са провеД. срещите на
бащата с детето, каква е била реакцията на детето, какви са техните виждания и
прогнози за възстановяване на емоционалните връзки на детето с неговия баща,
както и евентуално да дадат препоръки за необходимостта от съдействие и за в
бъдеще от страна на психолози и педагози, с оглед плавното привикване на детето
с неговия баща и недопускане на стресови ситуации и отразяване на психиката на
детето. Предвид здравословното състояние на бащата и създалата се епидемична
обстановка в Република България срещите му с детето не са осъществени на
горепосочените дати /писмо вх. № 1689/18.03.2020 г. от ДСП – Провадия – л. 90/.
С протоколно определение от 09.07.2020 г. по искане на
ищеца, чрез неговия процесуален представител, съдът е продължил постановените с
определение от 05.03.2020 г. привременни мерки до постановяване на окончателен
съдебен акт, като е определил следния режим на лични отношения на бащата А.К.А. с детето В.А.А.: всяка втора и
четвърта събота от месеца от 09:00 часа до 11:00 часа на територията на гр. ****
в присъствието на майката, като по преценка на майката, в случай че детето
покаже признаци на умора, срещата да бъде прекратена до следващата такава.
В съдебно заседание, проведено на 23.06.2020 г.,
представителят на Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия посочва, че между
бащата и детето са провеД. три срещи от 18 до 22 юни 2020 г., включително,
които са били предварително съгласувани с родителите.
Срещите са провеД. от 14:00 часа, като първата е продължила 40 минути, тъй като
детето е издържало толкова време и социалните работници са се съобразили със
състоянието на детето. Другите две срещи са продължили около един час, като
последната е протекла най – добре. Детето вече се е отпуснало и комуникирало с
баща си. То отговаряло на въпроси и задавало такива на баща си. Двамата
рисували. Дори на последната среща майката не е присъствала в стаята по нейна
преценка, но след около 30 минути детето вече е търсило майка си, тъй като е
свикнало с нея. Срещите са се провели в отдел „Закрила на детето”. Съобщава, че
детето не е плакало по време на срещите и е много контактно. По време на
срещата бащата е стимулирал детето да рисува, да пее, да разпознава буквичките,
да казва стихчета. Бащата е имал нужния подход към детето и диалогът между тях
не е прекъсван. Детето от своя страна е проявило интерес към баща си. При
срещите детето е получило подаръци от своя баща. Бащата е насърчавал детето в
положителна посока по отношение на възпитанието. НаблюД.ята на социалния
работник са, че детето не познава баща си като свой биологичен родител.
Преценката на същия е, че предстои изграждане на емоционална връзка между
детето и бащата, че срещите, които предстои да бъдат осъществявани трябва да се
състоят в присъствието на майката поне няколко месеца, тъй като в противен
случай това би нарушило психо-емоционалното състояние на детето. Същото е в
ниска възраст и не познава баща си.
В съдебно заседание
представител на ДСП – ***** не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убежД.е и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, а и от представеното
с исковата молба заверено копие от удостоверение за раждане на В.А.А., издадено въз основа на акт за
раждане № 0105/23.01.2017 г., съставен от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община *****, се установява, че детето В.А.А. е родено на *** г. от родители Д.С.Р.
и А.К.А.. На съда е служебно известно обстоятелството, че посоченото от
страните решение № 159/14.06.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на PC – Провадия, в частта, с която А.К.А. е осъден да заплаща на детето си В.А.А.,
чрез неговата майка и законен представител Д.С.Р., месечна издръжка в размер на
150 лева, е влязло в сила на 23.07.2019 г.
Според изисканите
служебно по реда на чл. 127, ал. 3 от СК социални доклади, изготвени от
Дирекция ”Социално подпомагане” – Провадия и Дирекция „Социално подпомагане” – *****,
детето се чувства обичано и обгрижвано от страна на своята майка и нейните
родители. Същите задоволяват всички негови потребности. Детето и неговата майка
са в добро здравословно състояние. Детето има личен лекар. Същото посещава ЦДГ
„ Детелина” в гр. ****. Към настоящия момент основни грижи за детето полага
неговата майка, подпомагана от своите родители. Хигиенно - битовите условия в
дома на майката са отлични. За детето има обособена стая. В дома на бащата се
поддържа много добра битова хигиена, а за детето има осигурен самостоятелен кът
за спане и раздел в секция за детски лични вещи. В стаята има възможност да се
обособи кът за игра и занимания. Имотът разполага с възможности за игра на
въздух и обособяване на детски кът. Към момента на извършване на социалното
проучване социалните работници са констатирали, че на партерния етаж се
извършва ремонт с цел обособяване на самостоятелно жилище за А.А.. Д.Р. и
нейната майка притежават фирма и получава добри доходи. Бащата на детето работи
на длъжност „старши специалист” сектор „Разследване на престъпления” при РСВП –
***** и получава постоянни трудови доходи. По бащина линия детето има роднински
кръг в гр. ***** – баба и дядо, прабаба и прадядо. Пред социалните работници
бащата е показал силна привързаност към дъщеря си и е изразил желание да има
активна родителска връзка с детето. Констатирана е нагласа на бащата за
ползване на социална услуга с цел да се стабилизира емоционалната връзка с
детето, както и първоначално срещите да бъдат в присъствието на специалисти в
защитена среда. Констатирано е също и желанието на бащата да сътрудничи за стабилизиране
и съхраняване на емоционалната връзка с детето с цел гостуването му в бъдеще в неговия дом. Детето е ценено и
значимо в семействата и на двамата родители. За В. е осигурена сигурна и
стабилна среда в дома на неговата майка. Грижите, които полага майката за
детето са адекватни и задоволяват всички негови потребности. С оглед
направеното социално проучване социалните работници са направили извод, че майката
е силно привързана към детето и притежава нужния родителски капацитет и
качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на В.. Изразяват
становище, че в интерес на детето е то да живее при своята майка, където е
осигурена благоприятна и спокойна среда за правилното му израстване, развитие и
възпитание. Изразено е също и становище, че е необходимо детето да прекарва
достатъчно време и с двамата си родители, за да има възможност правилно да
формира представата си за родова идентичност, както и с оглед неговото нормално
психо-емоционално развитие. Еднозначно е изразеното от социалните работници
становище, че детето се нуждае от грижите и възпитанието и на двамата си
родители и че е в негов интерес да се поддържа емоционалната му връзка и с
двамата родители и разширения им семеен кръг, а по отношение на този на бащата
– след установяване на стабилна емоционална връзка.
По делото са разпитани следните
свидетели: посоченият от ищеца – Н.Г.А. – майка на ищеца, и В.Е.С. – майка на
ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта
им, относима към предмета на спора, макар същите да са заинтересовани от изхода
на делото като близки роднини на страните по делото, тъй като в тази част
показанията им кореспондират със събраните по делото доказателства или не са
опровергани по съответния процесуален ред.
В показанията си свидетеля Атанасова се посочва, че след раждането на детето, страните са се установили в
техния дом. Бащата е полагал грижи за майката и детето, а свидетелят е взела
отпуск, за да помага. След около 20 дни родителите и детето се преместили да
живеят в гр. **** в дома на майката, като бащата продължил да се грижи за
детето. Излага подробно данни в какво са се изразявали твърД.те грижи. Твърди,
че след раздялата на страните през 2018 г. – малко след рожД.я ден на детето,
ищецът е продължил да се грижи за детето, когато е имал възможност за това.
Последно са вземали детето на 19-20 юни 2018 г. Синът ѝ спрял да се
обажда, поради това че срещу него бил заведен иск по ЗЗДН. Тогава свидетелят
Атанасова започнала да се обажда и да се интересува за детето. Искали да го
вземат за почивните дни и за празниците, но им било отказвано по различни
причини. Имало е моменти, когато не са имали никакви контакти – другата страна
си сменила телефона. След това успели да осъществят контакт по телефона, но
спрели да ѝ вдигат. От раздялата на страните до окончателното влошаване
на отношенията им минала половин година. През това време свидетелят и ищецът
отишли в гр. ****, за да видят детето. На 1 юни ищецът взел детето в дома си за
два дни, през което време той се грижел за детето, а свидетелят му помагала.
Твърди, че са купували подаръци на детето, че е видяла синът ѝ да дава
400 лева на майката за закупуване на пюрета и памперси на детето, че прабабата
и прадядото на детето също са му дали пари, когато завели детето при тях.
Посочва, че синът ѝ е извършил подготовката на жилището, преди страните
да отидат да живеят в гр. **** след раждането на детето, в което са му помагали
баща му и брат му. Дава показания, че през времето преди раздялата на страните,
синът ѝ се прибрал вкъщи за около месец – по спомени посочва времето от
средата на месец октомври до средата на месец ноември. След това отново се
прибрал в гр. ****. Твърди, че когато са били в нейния дом, страните не са се
скарали нито веднъж. Твърди, че когато
майката е била ангажирана, бащата нагласял дежурствата си така, че да може да
се грижи за детето. Сочи, че веднъж, когато взели детето в дома си, то било
некъпано и имало някакви пъпчици по краката, но признава, че когато те отишли
да видят детето в гр. ****, то било добре облечено и гледано както трябва.
От
показанията на свидетеля Славова се установява, че свидетелят живее в двуетажна
къща с дъщеря си и че последната обитава втория етаж. Този етаж бил обитаван от
страните през времето, когато са живеели заедно. На етажа имало детска стая.
Детската стая я обзавела дъщеря ѝ, а ищецът не е помагал, за да се
създадат добри условия за отглеждане на детето. Твърди, че тя самата е помагала
за закупуване на пюрета и памперси. Посочва, че през времето, когато дъщеря
ѝ е живяла в гр. *****, тя няколко пъти е звъняла на майка си и плачела
по телефона. Оплаквала се от битовите условия в дома на ищеца и от повеД.ето на
близките му. Твърди, че страните се карали и това е ставало винаги пред детето.
Според свидетеля поводите за скандалите били дребни. Най – вече страните се
карали за това, че ищецът не искал да живее в гр. **** и не искал да пътува. В
гр. **** страните живели заедно една година, през което време се разделяли и си
давали шанс заради детето, но нещата се влошавали. Твърди, че след раздялата на
страните през януари 2018 г., А. е ходил в гр. **** два пъти и не донесъл нищо
на детето. Третият път – през месец август, въпреки уговорката между родителите,
А. не дошъл, а в неделята се обадил на дъщеря ѝ по телефона и я попитал:
„Обърках ли ти плановете?”. Според
свидетеля поводът за идването на ищеца в дома им не е бил, за да види детето, а
за да моли дъщеря ѝ, като свидетелят го е виждала и да плаче, и да я
заплашва. Посочва, че от раждането на детето за него се е грижила майката, като
същевременно признава, че през първия месец за детето са полагали грижи бащата
и неговата майка. Твърди, че бабата на детето не му е дава нищо, а пари на
детето е изпращала два пъти прабаба му. Детето в момента ходило на детска
градина, тъй като боледувало през зимата. Твърди, че дъщеря ѝ имала
доходи да издържа детето и полагала адекватни грижи за него, а и свидетелят
ѝ помагала финансово. Посочва, че детето не разпознава баща си и че
връзките с детето са били преустановени от негова страна и от страна на майка
му. Твърди, че ищецът бил ангажиран с дъщеря ѝ, а не с детето. Признава,
че сега А. дава носи подаръци на детето, но когато попитала детето кой ѝ
е дал подаръка, то отговаряло, че не знае. Няколко пъти споменало думата
„тати”, но по преценка на свидетеля, детето не разпознава тази дума. Чувала е
детето да казва: „Баткото ми даде тази играчка”, „…тази раничка”, „…чичкото…”.
Твърди, че дъщеря ѝ иска детето ѝ да знае кой е баща му.
По
делото е изслушана и приета съдебно – психологична експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Според
заключението на вещото лице В. е контактно и спокойно дете със съхранени
емпатични способности – емоционално свързване с хората. След напускане на
майката детето е останало с баща си и вещото лице, но не е проявило тревожност
или притеснение. Не е имало притеснения да осъществява вербален и физически
контакт с баща си. Вещото лице е констатирало, че детето не е имало изградена
представа, че това е неговия баща. Посочено е, че за едно дете е от съществено
значение да има изградена триангулация дете-майка-баща, но предвид ниската
възраст, на която е било детето В. при раздялата на родителите, то няма
изградена такава връзка. Според вещото лице в контекста на синдрома на родителско отчужД.е, той
съществува, когато нещо е изградено, вече е нарушено. С оглед на това към
настоящия момент не може да се говори за синдрома на родителско отчужД.е при
детето В.. При психологичното изследване е било забелязано от вещото лице, че
детето е потърсило чичо Н. /мъжът, който съжителства с майката/ след
приключване на работата с него, баща му и майка му. Това е дало основание на
експерта да направи извод, че детето има умения да изгражда емоционални връзки
и приема авторитетното влияние, което оказва мъжката фигура в развитието на
едно дете. Тази ситуация обаче е преценена от психолога като предпоставка за
една погрешно изграждана триангулация, в която фигурата на бащата отсъства,
като е заменена с друга. Предвид ниската възраст на детето, което тепърва ще
развива своята познавателна и социална активност, е възможно да приеме за
семейна единица този кръг, който е изграден към момента, а това би могло да
доведе до дисквалификация на биологичния баща. Становището на вещото лице е, че
е необходимо между детето и бащата да започнат да се осъществяват срещи, които
при необходимост да са наблюдавани и в защитена среда – в отдел „Закрила на
детето”, Център за обществена подкрепа или др., като по този начин ще има
възможност да се наблюдава емоционалното състояние на детето, като при
евентуална негативна промяна, срещата може да се прекрати. Посочва
необходимостта майката да съдейства за провеждането на такива срещи, за да може
детето да изгради емоционална връзка със своя баща. По този начин постепенно и
плавно може да се стигне до момент, в който, при вече по – стабилно изграД.
отношения, бащата би могъл да упражнява режим на личен контакт и без да бъде
наблюдаван от социални работници. Според експерта констатираните проблеми
изискват да се създаде една сигурна, защитена и подкрепяща от двамата родители
среда, в която детето да бъде спокойно и отговорността за взаимоотношенията
между родителите да не се прехвърля върху детето.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението. Изразява становище, че след известно време, когато
детето свикне със срещите, провеждани с бащата, ще е добре вече майката да не
присъства, за да може бащата да изгради с детето своя собствена връзка, след
което е добре следващите срещи, които ще се осъществяват без майката, да се
провеждат в позната на детето среда и пак постепенно, преди да се премине към
варианта с нощуване. Счита, че детето трябва да посещава дома на бащата и да
знае, че то там има някакво негово място, но не отведнъж да се започне с
преспиване. Според експерта първоначално срещите трябва да бъдат в присъствието
на майката поне три месеца, като прогноза, защото е възможно детето да прояви
някаква тревожност, а майката е тази, която най – бързо може да успокои детето.
Вещото лице счита, че една експертиза след три или след шест месеца може да
даде една по – обстойна представа. Смяната на обстановката, в която до момента
е живяло детето, трябва да се случи постепенно. По въпроса за момента и начина,
по който следва да се съобщи на детето, че ищецът е неговия биологичен баща,
счита, че родителите трябва да изберат подходящия момент, като вероятно ще се
наложи да се изчака. Изразява мнение, че когато родителите предприемат тази
стъпка, това трябва да стане само в присъствието на тримата – детето, майката и
бащата. Препоръчва срещите на бащата с детето да се чести, но не прекалено
чести, за да не се получи „натрапване” на детето на фигурата на бащата.
Честотата на срещите трябва да е балансирана, като се даде възможност на детето
само да си изгради емоционалната връзка. Според вещото лице срещите трябва да
са всяка събота и неделя, а ако са в единия ден, то тяхната продължителност да
е по два – три часа, за да може детето да свикне с баща си, като прекарва
повече време с него, ако няма промяна в емоционалното състояние на детето.
По делото бяха изслушани родителите на
основание чл. 59, ал. 6 от СК.
При изслушването бащата А.К.А.
заявява, че последната му среща с детето е протекла много добре, като посочва
подробности, свързани с повеД.ето на детето. Изразява становище, че в гр. ****
детето няма нужните социални контакти. Твърди, че след раждането на детето е
помагал за неговото отглеждане. Потвърждава, че е звънял многократно на
ответника и впоследствие било заведено дело по ЗЗДН. Признава, че след
раздялата с майката последно е видял детето на 1-2 юни. Посочва, че са говорили с майката, че не
трябва да са в конфликт. Твърди, че не е притискал детето да му казва „татко”.
Майката
на детето Д.С.Р. заявява, че докато са живели заедно ищецът правел постоянно
проблеми, че тя работи, а в същото време тя купувала пюрета, каши, памперси с
помощта на майка си. Посочва, че за една година са се разделяли десет пъти и
почти не са живели заедно. Заявява, че ще се погрижи детето да се развива
добре. Потвърждава, че след раздялата им, ищецът е идвал в дома ѝ до
месец юни с майка си или с брат си, като посещенията му ставали все по – редки.
През месец юни се съгласила детето да бъде отведено в дома на ищеца по причина,
че когато срещите се провеждали в гр. ****, ответникът все я молел да се
сдобряват. Твърди, че тогава е предложила да вземат детето през лятото за десет
дни, но майката на ищеца ѝ отговорила: „Защо си я родила изобщо, като
няма да сте заедно”. Признава, че когато майката на ищеца е поискала през месец
септември или октомври да вземе детето, то боледувало и тя отказала. Твърди, че
не е искала да се прекъсва връзката между баща и дъщеря и че желае бащата да се
вижда с детето най – малко през седмица.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Според
нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат
да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 от СК.
Производството
по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от
закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127,
ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването
им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване
в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес
на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Спорната
съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде
възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост,
каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и
държавната политика за осъществяването ѝ.
Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за
семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в
тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички
обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен
акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези отношения, с
оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално
гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и
законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен
случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да
предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето в по – голям
обем и упражняването на родителските функции.
От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че за детето В. се полагат грижи, които отговарят
на потребностите му. Ищецът – ответник по насрещните искове е
съгласен, че с оглед възрастта и пола на детето, за него би било по – добре
родителските права да бъдат предоставени за упражняване от майката, като съдът
определи и местоживеенето на детето при нея. Такова е и желанието на ответника
– ищец по насрещните искове. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да разколебават съда, че това е в интерес на детето, то родителските
права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
местоживеенето на детето да бъде определено при нея.
При предоставяне упражняването на
родителски права в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи и
режим на лични конткти на детето с другия, още повече, че част от предмета на
настоящото дело е именно предявеният от бащата А.А. иск по чл. 127, ал. 2 от СК
за определяне на режим на лични отношения с детето В.. Въпросът за осъществяване на лични контакти
на детето с бащата е единствения спорен въпрос между страните по делото. Режимът на лични отношения следва
да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на детето и от
двамата родители. С оглед конкретните данни по делото, спецификата на случая, ниската
възраст на детето и изразеното желание на бащата да му бъде определен режим на
лични отношения с детето, съдът намира, че подходящ би бил режим, съобразен със
становището и препоръките на вещото лице по делото, на които кореспондират
становищата, изразени и в двата социални доклада.
В продължение на последните два месеца
детето е осъществявало контакти с бащата в присъствието на майката, част от
които в сградата на ДСП - Провадия в присъствието и на социален работник. След
влизане в сила на настоящото решение до края на календарната 2020 г. мерките
следва да бъдат определени по следния начин: 1. всяка първа, втора и трета
събота от месеца за времето от влизане в сила на решението до края на месец
октомври 2020 г. от 09:00 часа до 12:00
часа на територията на гр. **** в присъствието на майката, като по преценка на
майката при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата
може да бъде прекратена преждевременно; 2. всеки четвърти петък от месеца за
времето от влизане в сила на решението до края на месец октомври 2020 г. от 14:00 часа до 17:00 часа в сградата на ДСП
- Провадия в присъствието на майката и социален работник, а по възможност на
педагог или психолог, като по преценка на майката при евентуална негативна
промяна в емоционалното състояние на детето срещата може да бъде прекратена
преждевременно; 3. всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от
01.11.2020 г. до края на календарната 2020 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на
територията на гр. **** в присъствието на майката, като по преценка на майката
при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата
може да бъде прекратена преждевременно; 4. всеки четвърти петък от месеца за
времето от 01.11.2020 г. до края на календарната 2020 г. от 13:30 часа до 16:30
часа в сградата на ДСП - Провадия в присъствието на майката и социален
работник, а по възможност на педагог или психолог, като по преценка на майката
при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата
може да бъде прекратена преждевременно; 5. всяка събота от месеца за времето от
01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на територията на
гр. **** без присъствието на майката, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата
следва незабавно да върне детето в дома на майката; 6. всяка първа, втора и
трета събота от месеца за времето от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. от 09:30
часа до 12:30 часа на територията на гр. **** без присъствието на майката, като
при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето преди
изтичане на определеното време бащата следва незабавно да върне детето в дома
на майката; 7. всяка четвърта събота от месеца за времето от 01.04.2021 г. до
30.06.2021 г. 09:30 часа до 12:30 часа на територията на гр. **** с участието
на майката и по един член от семейството на бащата, за да може детето
постепенно да свикне да ги възприема поне визуално, преди да се пристъпи към
посещения на детето в дома на бащата, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време срещата
може да бъде прекратена по преценка на майката; 8. всяка първа, втора и трета
събота от месеца за времето от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. от 09:30 часа до
12:30 часа на територията на гр. **** без присъствието на майката, като при
евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето преди изтичане
на определеното време бащата следва незабавно да върне детето в дома на
майката; 9. всяка четвърта събота от месеца за времето от 01.07.2021 г. до
30.09.2021 г. от 09:00 часа до 17:30 часа в дома на бащата с участието на
майката, като при евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на
детето преди изтичане на определеното време бащата следва незабавно да върне
детето и майката в дома на майката; 10. всяка събота от месеца за времето от
01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. от 09:30 часа до 17:00 часа в дома на бащата без
участието на майката; 11. за времето от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. бащата
да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 9:30 в
събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; 12. след 31.12.2022 г. бащата да вижда и взема детето всеки втори
и четвърти петък от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с
преспиване; 4 дни всяка четна календарна година за коледните и великденските
празници, определени с Постановление на МС, от 9:00 часа в първия почивен ден
до 17:00 часа в последния почивен ден, и 4 дни за новогодишните празници всяка
нечетна календарна година, определени с Постановление на Министерски съвет, от 09.00
часа в първият почивен ден до 17.00 часа в последният почивен ден; двадесет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и
неделя от 09.00 часа в съботният до 17.00 часа в неделният ден с преспиване
след рожД.ят ден на детето и рожД.я ден на бащата, независимо от останалия
режим.
Разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК предвижда при определяне местоживеенето на детето,
режима на упражняване на родителски права и лични контакти, съдът да се
произнася и по въпроса за издръжката на детето. В случая обаче, както беше
посочено по – горе, с влязло в
сила на 23.07.2019 г. решение №
159/14.06.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г.
на PC – Провадия, в частта по иска по
чл. 143, ал. 1 от СК, А.К.А. е осъден да заплаща на детето си В.А.А.,
чрез неговата майка и законен представител Д.С.Р., месечна издръжка в размер на
150 лева, поради което настоящият съдебен състав не дължи служебно произнасяне
по въпроса за издръжката на детето.
При този изход на делото ищецът има
право на разноски за уважения иск по чл. 127, ал. 2 от СК за определяне на
режим на лични отношения. Същият е представил списък на разноските и разписка
от 20.05.2020 г. за заплатена в брой сума в размер на 800 лева за адвокатско
възнагражД.е. Доколкото в разписката в графата “основание и предмет” е посочено
само г. д. № 1176/2019 г. на РС – Провадия без да е направено разграничение
каква част от сумата е заплатена за възнагражД.е за защита по предявения иск и
каква част - за защита по насрещните искове, съдът приема, че
адвокатското възнагражД.е следва да бъде разделено поравно на броя на исковете.
Ответникът също има право на разноски за уважените насрещни искове по чл. 127,
ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права и определяне
местоживеенето на детето. Такива се претендират в общ размер на 1450 лева, от
които 1200 лева заплатено адвокатско възнагражД.е, за удостоверяването на което
е представен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2020 г., и 250 лева
депозит за вещо лице. Съдът констатира, че във въпросния договор е посочен
номер на дело на РС – Провадия, който не съвпада с номера на настоящото дело,
но доколкото страната по делото и страната по договора за поръчка е една и съща
и ищецът не е направил възражение в тази насока, съдът приема, че се касае за
техническа грешка. От страна на ищеца обаче е направено своевременно възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че същото е частично основателно. Съобразно
чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнагражД.я за процесуално представителство, защита и съдействие в производства
по глава IX, глава X и глава XI от СК минималното възнагражД.е е 400 лв. Доколкото настоящото
производство е по глава IX от СК би следвало,
предвид фактическата и правна сложност на делото, претендираното от ответника
адвокатско възнагражД.е да бъде редуцирано до размера, предвиден в чл. 21 от
Наредбата. Същевременно следва да бъде съобразено обстоятелството, че
адвокатското възнагражД.е на ищеца за същото производство е в размер на 800
лева. При това обстоятелство съдът намира, че адвокатското възнагражД.е на
ответника следва да се редуцира до размер равен на този на ищеца, а именно 800
лева, което прави безпредметно присъждането на разноски на страните за
заплатено адвокатско възнагражД.е. На ответника не следва да бъдат присъждани изцяло разноски за внесен
депозит за вещо лице, тъй като депозитът следва да бъде разпределен поравно
между страните поради обстоятелството, че експертизата ползва и двете страни,
доколкото в случая се касае до спорна съдебна администрация, а не до решаване
на исков спор.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето В.А.А., ЕГН **********,
родена на *** г., на майката Д.С.Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето В.А.А.,
ЕГН **********,
при майката Д.С.Р., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата А.К.А., ЕГН **********, с детето В.А.А., ЕГН **********, родена на
*** г., както
следва: 1. всяка първа,
втора и трета събота от месеца за времето от влизане в сила на решението до
края на месец октомври 2020 г. от 09:00
часа до 12:00 часа на територията на гр. **** в присъствието на майката, като
по преценка на майката при евентуална негативна промяна в емоционалното
състояние на детето срещата може да бъде прекратена преждевременно; 2. всеки
четвърти петък от месеца за времето от влизане в сила на решението до края на
месец октомври 2020 г. от 14:00 часа до
17:00 часа в сградата на ДСП - Провадия в присъствието на майката и социален работник,
а по възможност на педагог или психолог, като по преценка на майката при
евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето срещата може
да бъде прекратена преждевременно; 3. всяка първа, втора и трета събота от
месеца за времето от 01.11.2020 г. до края на календарната 2020 г. от 09:30
часа до 12:30 часа на територията на гр. **** в присъствието на майката, като
по преценка на майката при евентуална негативна промяна в емоционалното
състояние на детето срещата може да бъде прекратена преждевременно; 4. всеки
четвърти петък от месеца за времето от 01.11.2020 г. до края на календарната
2020 г. от 13:30 часа до 16:30 часа в сградата на ДСП - Провадия в присъствието
на майката и социален работник, а по възможност на педагог или психолог, като
по преценка на майката при евентуална негативна промяна в емоционалното
състояние на детето срещата може да бъде прекратена преждевременно; 5. всяка
събота от месеца за времето от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. от 09:30 часа до
12:30 часа на територията на гр. **** без присъствието на майката, като при
евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето преди изтичане
на определеното време бащата следва незабавно да върне детето в дома на
майката; 6. всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от
01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на територията на
гр. **** без присъствието на майката, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата
следва незабавно да върне детето в дома на майката; 7. всяка четвърта събота от
месеца за времето от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. 09:30 часа до 12:30 часа на
територията на гр. **** с участието на майката и по един член от семейството на
бащата, за да може детето постепенно да свикне да ги възприема поне визуално,
преди да се пристъпи към посещения на детето в дома на бащата, като при
евентуална негативна промяна в емоционалното състояние на детето преди изтичане
на определеното време срещата може да бъде прекратена по преценка на майката;
8. всяка първа, втора и трета събота от месеца за времето от 01.07.2021 г. до
30.09.2021 г. от 09:30 часа до 12:30 часа на територията на гр. **** без
присъствието на майката, като при евентуална негативна промяна в емоционалното
състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата следва
незабавно да върне детето в дома на майката; 9. всяка четвърта събота от месеца
за времето от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. от 09:00 часа до 17:30 часа в дома
на бащата с участието на майката, като при евентуална негативна промяна в
емоционалното състояние на детето преди изтичане на определеното време бащата
следва незабавно да върне детето и майката в дома на майката; 10. всяка събота
от месеца за времето от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. от 09:30 часа до 17:00
часа в дома на бащата без участието на майката; 11. за времето от 01.01.2022 г.
до 31.12.2022 г. бащата да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота
от месеца от 9:30 в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; 12. след
31.12.2022 г. бащата да вижда и взема детето всеки
втори и четвърти петък от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с
преспиване; 4 дни всяка четна календарна година за коледните и великденските
празници, определени с Постановление на МС, от 9:00 часа в първия почивен ден
до 17:00 часа в последния почивен ден, и 4 дни за новогодишните празници всяка
нечетна календарна година, определени с Постановление на Министерски съвет, от 09.00
часа в първият почивен ден до 17.00 часа в последният почивен ден; двадесет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата събота и
неделя от 09.00 часа в съботният до 17.00 часа в неделният ден с преспиване
след рожД.ят ден на детето и рожД.я ден на бащата, независимо от останалия
режим.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща половината от
направените разноски за заплатен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: