№ 34742
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110134662 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Т. Х., чрез адв. В. В., с която
срещу „фирма“ ЕАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
които ищцата твърди да са причинени от служители на ответника вследствие
неизпълнение на техни задължения във връзка с отразяване на извършено плащане по
сключен между страните договор за предоставяне на мобилен интернет, в размер на
1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги от 20.10.2022 г., към който момент била заплатила всички дължими от нея
вноски, за период от една година – т.е. до м.октомври 2023 г. По силата на сключения
договор, ответникът следвало да предостави на ищцата услуга „ползване на мобилен
интернет“ за срок от 24 месеца, срещу поето от нея задължение да заплаща месечни
абонаменти такси. Въпреки че изпълнила точно, ищцата твърди, че ответникът не
изпълнил задължението си да предостави съответната услуга, която била от
изключителна важност за нея и семейството . Посочва, че SIM картата, посредством
която се ползвала услугата, била поставена в проследяващо устройство, което служело
за следене местоположението на особено ценна вещ – декоративна дърворезба на
мечка /част от рекламно-указателна табела/, която веднъж вече била предмет на
престъпление. Предвид тези обстоятелства, ищцата и семейството били под
постоянен стрес, че посочената вещ би могла отново да бъде открадната, което
мотивирало ищцата да сключи процесния договор. На 6.12.2022 г. посетила офис на
ответника, при което негова служителка обяснила, че картата за ползване на мобилен
интернет не е активна поради неплатени вноски, което не отговаряло на
действителността. Услугата била неоснователно деактивирана за периода 20.10.2022 г.
– 19.12.2022 г., през който горепосочената вещ е била без надзор с оглед
деактивирането на достъпа. С цел изясняване на ситуацията, ищцата започнала да
търпи вреди, породени от спорове със служители на ответника, както и от мисълта, че
вещта би могла да бъде лесно открадната. Ищцата предявила извънсъдебна претенция
към ответника, който признал, че в периода 14.11.2022 г. – 06.12.2022 г., услуга реално
не е била предоставяна поради грешка от страна на служител на ответното дружество,
1
като е била предложена компенсация – освобождаване на ищцата от заплащане на
месечни такси по договора за период от дванадесет месеца, което не било достатъчно
за репариране на вредите, търпени от ищцата. Посочва, че същите се изразявали в
силен стрес и безпокойство, проблеми със съня, продуктивността, храненето, като
постоянно проверявала дали дърворезбата не е открадната, което довело до обтягане
на отношенията на ищцата с близките , изпитвала паника при преминаването на
автомобил или непознато лице около дърворезбата. Въпреки че предоставянето на
услугата е било възобновено, ищцата продължавала да изпитвала притеснение, че
услугата отново може да бъде деактивирана, съответно вещта да остане незащитена.
Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
неизпълнение на задължения на лица, работещи при ответника относно отразяване на
плащания по сключения между страните договор, ведно със законната лихва от
06.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Към исковата молба
ищцата представя писмени документи, които иска да се приемат като доказателства в
производството и заявява други доказателствени искания - за разпит на свидетели и
допускане на експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, който въвежда
твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че е
изправна страна и не носи отговорност за съхранението на движима вещ, с каквато цел
е бил сключен договорът, тъй като предмет на същия е предоставяне на интернет, а не
осигуряване на надзор върху съответната вещ. Твърди, че е било налице основание за
деактивиране на услугата поради просрочени задължения на ищцата – незаплатени
задължения по фактура № **********/25.10.2022 г. за аб. № ***. Излага съображения,
че услугата не е била необосновано ограничена. Оспорва и периода на деактивиране,
посочен в исковата молба /20.10.2022 г. – 19.12.2022 г./, както и че въпреки
неоснователността на извънсъдебната претенция на ищцата, тя била надлежно
компенсирана – добавена е била отстъпка в размер на 12 месечни такси за моб.№ ***,
както и е била възстановена на потребителя сума за такси за периода 14.11.2022 г. –
06.12.2022 г. Оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между действията
на ответника и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Допълва, че
потенциалната възможност съответната вещ да бъде обект на посегателство е
ирелевантна за ангажиране отговорността на ответника. Моли за отхвърляне на иска, а
в условията на евентуалност заявява, че го намира за прекомерен по размер.
Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261
ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, възникнали за ищцата от конкретно
неизпълнение на договорно задължение на ответника, възникнало от сключения по
между им договор за предоставяне на мобилна услуга – мобилен интернет.
По разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от договор за
предоставяне от страна на ответника на конкретна мобилна услуга, качеството си на
изправна страна по същия, а именно, че е заплатила дължимата за услугата
абонаментна такса за съответния период, че за нея са възникнали неимуществените
вреди, описани в исковата молба поради неизпълнение на конкретно договорно
2
задължение на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че е бил изправна
страна по договора, че е осигурил в съответствие с клаузите на договора достъп до
интернет на потребителя за посочения в исковата молба мобилен номер, евентуално, че
е било налице основание правомерно да преустанови достъпа до мобилен интернет по
този договор, както и че е компенсирал ищцата за причинените вреди, подлежащи на
обезвреда.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ за безспорно между
страните, че помежду им е бил сключен процесният договор за услуга, че по същия
ответникът, в качеството си на мобилен оператор, разполага с автоматизирана система
за дистанционно спиране и възобновяване на достъпа до мобилни услуги.
По доказателствените искания:
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени документи,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
На ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане относно
установяване на първоначално претърпения стрес и безпокойството, което ищцата
изпитва неимуществени вреди и към настоящия момент, като вторият поискан
свидетел с оглед обстоятелствата, за установяването на които същият е поискан, не
следва да бъде допускан, доколкото се твърди, че тези вреди са свързани с евентуално
поведение на ответника, което не съставлява основание на предявения иск.
С оглед отделените за безспорни обстоятелства и изявлението на ответника, че
към депозирането на отговора вече не се съхраняват трафичните данни за процесния
мобилен номер за периода 20.10.2022 г. – 20.01.2023 г., съдът приема, че следва да
отложи произнасянето по искането на ищеца да се допусне изготвянето на съдебно-
техническа експертиза за изслушване становището на ищеца.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет
на делото, по доброволен път.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния
спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на
споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и
разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като указва на страните, че могат да изразят становище по същия и да релевират
3
доказателствени искания най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай те губят възможността да направят това по-късно, освен при
условията на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства в
производството.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане в първото открито съдебно заседание за
установяване на обстоятелствата около първоначално претърпения стрес и
безпокойството, както и изпитваните от ищцата неимуществени вреди. УКАЗВА на
ищеца да води допуснатия свидетел, като в случай че същият не се яви, без да са
налице уважителни причини за това, установени с надлежни документи, съдът ще
отмени определението, с което ги е допуснал и ще наложи глоба на страната, която
става причина за отлагане на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на още един свидетел при
режим на довеждане от ищцата.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза с посочени в исковата молба задачи за първото по делото
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
16.11.2023 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на ИМ, ведно с
приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4