Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Б.С. 29.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публичното си заседание на 03 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова като разгледа докладвано от съдия Житарска НАХд.№ 561/2019г. по описа на РС-Б.Слатина
За да се произнесе взе предвид следното:
В.А.С. ***,
ЕГН **********, е обжалвал НП № 40/05.10.2018 год. на Началника на РУ на МВР-Б.С.,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на
основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. жалбодателя твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като заявява, че възразява срещу наложената глоба и прави искане за отмяна на НП. В хода по същество лично и чрез процесуалния си представител адв.А. С. отрича да е извършил посоченото в атакуваното НП нарушение.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
Жалбодателя, редовно призован, се явява в с.з. лично и с адв.А. С..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е
процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 23.09.2018г. около 10,45 часа на ул. „Иванчо Съйнов“ и ул. „Георги Бенковски“ била извършена полицейска проверка на В.А.С., ЕГН ********** от полицейските служители Л.В.К. и В.Г.П.. От показанията на тези свидетели се установява, че двамата били редовна смяна на работа и осъществявали СПО в близост до каменния мост срещу бензиностанция „Лукойл“ в гр.Б.С.. Двамата забелязали, че по ул. „Иванчо Съйнов“ се движел мотопед, управляван от жалбоподателя, който бил без поставена каска. Двамата решили да го настигнат с полицейския автомобил, като на кръстовището на ул. „Иванчо Съйнов“ и ул. „Георги Бенковски“ те спрели зад жалбоподателя, който в това време бил със спрял мотопед и стоял до него. Полицейските служители поискали от В.С. документи за проверка. С. от своя страна поискал полицейските служители да се легитимират, съобразно закона и да представят съответните карти. С оглед това изискване от негова страна възникнал спор между тях, като свидетеля К. извикал колегата Л.М.Ц., за да бъде изпробвано лицето за алкохол. Тъй като С. не бил сигурен дали това наистина са полицейски служители, той се качил в полицейския автомобил и заедно с актосъставителя К. и свидетеля П. отишли в полицията, където С. се убедил, че лицата, които се приближили до него, са наистина полицейски служители, извадил документите си за самоличност и ги представил едва в полицията. В РУ Полиция – Б.С. му бил съставен акт за това, че при извършване на полицейска проверка, като водач на МПС същият не изпълнява отправените от младши полицейски инспектор В.П. и младши автоконтрольор Л.Ц. устни полицейски разпореждания, с което пречи да му бъде извършена полицейска проверка и контрол на пътното движение и по този начин е осъществил състава на чл.264 от ЗМВР, без да се сочи в коя от хипотезите попада. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП № 40/05.10.2018г. на началника на РУ на МВР-Б.С., с което за визираното нарушение, на жалбодателя е наложена глоба в размер на 500лв., на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 40/23.09.2018 год., НП № 40/05.10.2018г., както и от гласните доказателства – показания на свидетелите Л.В.К., В.Г.П. и Л.М.Ц. - служители в РУ на МВР гр. Б.С.. По делото бе разпитана и свидетелката Д.С. – майка на жалбоподателя, която изясни факти и обстоятелства относно пребиваването на В.С. *** и поведението на полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство срещу жалбодателя е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на НП, без да е
необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.281, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Нарушението описано в акта е квалифицирано по чл.264 ЗМВР, като е посочено че нарушителя неизпълнява устни полицейски разпореждания, издадени до жалбодателя от мл.ПИ В.П. и мл.автоконтрольор Л.Ц. и по този начин пречи полицейските служители да му извършат полицейска проверка и контрол на пътното движение.
При излагане на обстоятелствата по акта и НП безспорно липсва сочене на факти, в какво конкретно се състои изпълнителното деяние по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, а именно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Напълно неясно е с кои действия или бездействие наказаното лице е попречило на полицейските органи да осъществяват свои функции. Не са наведени и обстоятелства в каква насока е била полицейската проверка и за осъществяването на кое тяхно правомощие лицето е попречило. От свидетелските показания на К. и П. се установи, че В.С. доброволно е отишъл с тях до районното полицейско управление, за да му бъде установена самоличносттта. И тъй като му било ограничено правото на свободно придвижване му издали заповед за задържане. От друга страна другия свидетел – Л.Ц. заяви, че лицето е било преведено в РУ Б.С. и тъй като отказал доброволно да отиде с тях, бил задържан. Тези противоречия разколебават в известна степен достоверността на показанията на св.Ц.. От показанията на свидетелите К. и П. пряко следва извода, че полицейските органи нито са употребили физическа сила, нито реално са задържали жалбоподателя за срок от 24 часа, а полицейската проверка е била извършена от тях в полицейското управление на Б.С., където В.С. представил личните си документи за проверка. От свидетелски показания се извежда, че акта е съставен за това, че при поискване от контролните органи С. да представи документ за самоличност, СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС /виж св.показания на В.П./, последния е отказал. Следва да се подчертае, че жалбоподателя е извършил нарушение в конкретния случай, изразяващо се в бездействието му да представи поисканите му документи при предписано от закона задължение да извърши такова действие при дадено му разпореждане от полицейските органи. Тук е обаче мястото да се посочи, че посоченото нарушение се санкционира от разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, но факти от обективния състав, предвиден в тази норма не се съдържат в обстоятелствената част както на акта, така и в издаденото въз основа на него НП. В тези два акта при описание на нарушението са съчетани изпълнителните деяния на двете разпоредби - чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗМВР. В първата част на обстоятелствената част на двата акта се сочи, че не се изпълнява полицейско разпореждане, а във втората се твърди, че пречи на органа да изпълнява задълженията си по служба. Разпоредбите на чл.257, ал.1 от ЗМВР и чл.264, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни състава на нарушение с различни изпълнителни деяния. Докато санкционираното с нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР нарушение се осъществява чрез бездействие, в хипотезата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР законът предполага активни действия от страна на наказаното лице. Посочването в акта и в НП на факти, сочещи на два съществено различаващи се по изпълнително деяние състава на нарушение безспорно съществено ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява процесуално нарушение. Дори да приемем, че с поведението си жалбоподателя е отказал да представи поискан му документ за самоличност, както се твърди в показанията на свидетелите, то това деяние безспорно представлява нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащо санкция за неизпълнение на полицейско разпореждане, имащо задължителен характер, което е друго по вид нарушение и за него е предвиден различен размер на наказанието глоба. Жалбоподателят не е бил санкциониран за това нарушение.
На следващо място следва да се посочи, че както акта, така и НП са издадени и съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като безспорно не съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В акта и обжалваното НП е направена една компилация от двата текста на чл.257, ал.1 ЗМВР и чл.264, ал.1 от ЗМВР, без да са посочени конкретните фактически действия, извършени от жалбоподателя, с които е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си, т. е. чрез които е осъществил фактическия състав на соченото нарушение. Наказаното лице винаги следва да знае за какво конкретно деяние е наказано. Липсата на описание на деянието препятства правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил лишен от възможността да узнае с какви конкретни свои действия е осъществил състава на соченото нарушение, за да ангажира доказателства в своя защита. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства също не може да се установят конкретните действия на жалбоподателя, с които е попречил на органите на МВР да изпълнят своите функции. Дали заради непредставяне на документ за самоличност в един първоначален етап, или заради неизпълнението на други полицейски разпореждания, включително и със своето поведение. При всички случаи това следва да се опише ясно и конкретно в съставения акт и впоследствие в издаденото НП, за да може в хода на административнонаказателното производство наказания да бъде запознат с обхвата на повдигнатото срещу него обвинение. Установи се, че след като отишъл на районното, той представил веднага документите си и проверката била извършена. Съдебният състав намира за основателно да обърне внимание на следните обстоятелства, които са убягнали от вниманието на административнонаказващия орган. Видно от отразеното в Заповедта за задържане на лице, жалбоподателя е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след надлежно предупреждение, че съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. В какво обаче се изразява това изобщо не е конкретизирано. В същото време в НП е отразено, че жалбоподателя отказва да представи документ за самоличност, както и данни за установяване на самоличността си. Тук е мястото да се подчертае, че законът, чрез разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД установява, че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон да удостоверят своята самоличност, чрез документ за самоличност. Това е отразено в чл. 3, ал. 1 от ЗБЛД, като неизпълнението на това задължение законът свързва с налагането на административно наказание по чл.80, т.5 от ЗБЛД. В случаите посочени в разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на определено лице, като съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва, чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведение на граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. За да бъде установена самоличността на едно лице на първо място трябва полицейския орган да му поиска документ за самоличност, а ако то не изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да се установи по другите способи, посочени в чл.70, ал.2 от ЗМВР. Едва, ако е невъзможно самоличността на лицето да бъде установена по този ред е посочено, че е допустимо на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР то да бъде задържано. Законът е приел, че неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане е само, когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл.70, ал. 2 от ЗМВР, но не и когато това лице откаже да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документи за самоличност, защото в противен случай законодателя не би предвидил самостоятелна хипотеза за полицейско задържане при невъзможност за установяване на самоличност на лицето. По делото е установено по категоричен начин липсата на данни служителите на РУ гр. Б.С. да са предприели действия по чл.70, ал.2 от ЗМВР за установяване на самоличността на жалбоподателя, като безспорно е установено, че личната карта е предоставена от жалбоподателя, което е послужило да му бъде снета самоличността и впоследствие издадена Заповедта за задържане и съпътстващите я документи. Изводът, който безспорно може да бъде направен е, че жалбоподателя е предоставил личната си карта, както и че е могло да бъде установена самоличността му по реда на чл.70, ал. 2 от ЗМВР, чрез родителите му, които са чакали пред РУ Б.С. и по този начин полицейските служители са могли да установят самоличността на жалбоподателя и да изпълнят задълженията си по служба, а не да приемат, че противозаконно им се пречи да изпълняват функциите си. Отново следва да се акцентира, че при изследване на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР може да се направи извод, че полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност, а именно чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 13 от ЗБЛД императивно посочва кои документи имат характер на документ за самоличност, като лимитативно са изброени кои са те, а именно: лична карта, паспорт, военна карта, свидетелство за управление на МПС, служебен открит лист за преминаване на границата и др. Както бе вече отразено многократно, свидетелите не са установили самоличността на жалбоподателя по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат физически лица за срок не по-дълъг от 24 часа, като в тази насока е да се предостави възможност на последните да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение не преустановяват възпрепятстващото изпълнение на полицейските функции поведение има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. Дори и от приложената Заповед за задържане на лице не се установява каква е била причината жалбоподателя да бъде задържан.
Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизити на тези административни актове и процедурата по съставянето им, се налага извода, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП. Административно-наказателното производство е строго формално и се подчинява на регламентирани правила. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Повдигнато е и предявено обвинение, което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна. Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.
В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване на фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР-"неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му" и "противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си", за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер наказания.
Липсва яснота за какво нарушение жалбоподателя е бил привлечен към административно-наказателна отговорност- за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание води до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Посочените нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя. Това съществено ограничава и правото му на защита, тъй като същия не може да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен. Допуснатите нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, макар АУАН и НП да са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия и в предписаната от закона форма, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени като такова.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 40/05.10.2018 год. на Началника на РУ на МВР-Б.С., с което на В.А.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: