Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16893 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от В.А.А., ЕГН ********** с
адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва:
главница от общо 1589,63лева /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 13.01.2020г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 263,81лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение до 16.10.2019г.вкл., като сбор по периоди, както следва: 102,15лева
за периода 17.10-31.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 28,92лева за
периода 01.01.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; 128,21лева
за периода 01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 33,08лева за
периода 01.04.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; 103,78лева за периода 01.04-30.06.2017г.
и обезщетение за забава в размер на 24,15лева за периода 01.07.2017г. до 16.10.2019г.вкл.;
164,83лева за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава в размер на 34,15лева
за периода 01.10.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; 140,30лева за периода 01.10-31.12.2017г.
и обезщетение за забава в размер на 54,31лева за периода 01.01.2018г.
до 16.10.2019г.вкл.; 138,89лева за периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за
забава в размер на 21,78лева за периода 01.04.2018г. до 16.10.2019г.вкл.; 116,96лева
за периода 01.04-30.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 33,62лева за
периода 01.07.2018г. до 16.10.2019г.вкл.; 153,51лева за периода 01.07-30.09.2018г.
и обезщетение за забава в размер на 16,24лева за периода 01.10.2018г. до 16.10.2019г.вкл.;
116,97лева за периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 9,39лева
за периода 01.01.2019г. до 16.10.2019г.вкл.; 56,30лева
за периода 01.01-31.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 3,11лева за
периода 01.04.2019г. до 16.10.2019г.вкл.; 152,81лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
и обезщетение за забава в размер на 4,58лева за периода 01.07.2019г. до 16.10.2019г.вкл.;
112,57лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 0,50лева
за периода 01.10.2019г. до 16.10.2019г.вкл.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност ст. полицай в Четвърто РУ
Варна при ОД на МВР Варна в периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период
е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие
съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което
и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
е положил общо 1504часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд от 215часа, което изчислено на база основното месечно
възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е
за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки длъжност „мл.автоконтрольор“ в група ООР към
сектор “Охранителна полиция“ към Четвърто РУ Варна. Посочва, че ищецът е
работил на 12часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед №
365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните
служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в
МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на
работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до
280часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70часа на отчетен период за служителите работещи на смени. Действаща за
периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което
са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на
извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били
заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
17.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност
„мл.автоконтрольор“ в група ООР към сектор “Охранителна полиция“ към Четвърто
РУ Варна;
- че в периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови
смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи
на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С
ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време
на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. За исковия период 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за процесния период от 17.10.2016г.
до 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично
предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството,
че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от
специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на
полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. Не може да се приемат и доводите на
ответника в писмената защита, че в случая за периода 01.01.2018г.
до 13.07.2018г. следва да намери приложение чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от 01.01.2018г. отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г. предвиждаща, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното
време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане
на нощните часове в дневни. Тази Наредба урежда въпросите относно организацията
на работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите, и има характер на общ подзаконов
нормативен акт. Затова и регламентацията, която дава по тези въпроси не може да
намери приложение по отношение на работещите в МВР, доколкото за тях по
законовата делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да се уреждат с акт на
министъра на вътрешните работи и това е именно действала за периода Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. В чл.1, от същата е регламентирано, че
с нея се определят редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар.
86 от ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Т.е Наредбата за
работното време, почивките и отпуските би имала приложение единствено по
отношение на въпроси, които не са регламентирани от специалния подзаконов ред и
касаещи организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г. визира дейността по отчитането на положения
извънреден, а не тази по неговото заплащане на работниците и служителите.
Последните въпроси се регламентират от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, единствено намираща приложимост в настоящия казус. В
заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията и направените от в.л.
допълнителни изчисления при изслушването му, се установява, че след приравняване
на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1589,63лв., което не е заплатено на ищеца.
Размерът
е определен при отчитане на ползвани
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от ищеца,
съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 102,15лева за
периода 17.10-31.12.2016г.; 128,21лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 103,78лева
за периода 01.04-30.06.2017г.; 164,83лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 140,30лева
за периода 01.10-31.12.2017г.; 138,89лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 116,96лева
за периода 01.04-30.06.2018г.; 153,51лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 116,97лева
за периода 01.10-31.12.2018г.; 56,30лева за периода 01.01-31.03.2019г.; 152,81лева
за периода 01.04- 30.06.2019г.; 112,57лева за периода 01.07- 30.09.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно заключението
на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения,
дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 216,73лева по периоди, както следва: върху главницата от 102,15лева за периода 17.10-31.12.2016г.,
обезщетение за забава в размер на 28,92лева за периода 01.01.2017г.
до 16.10.2019г.вкл.; върху главницата от 128,21лева за периода 01.01-31.03.2017г.,
обезщетение за забава в размер на 33,08лева за периода 01.04.2017г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 103,78лева за периода 01.04-30.06.2017г., обезщетение за
забава в размер на 24,15лева за периода 01.07.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 164,83лева за периода 01.07-30.09.2017г., обезщетение за забава в
размер на 34,15лева за периода 01.10.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 140,30лева за периода 01.10-31.12.2017г., обезщетение за забава в
размер на 25,48лева /изчислено по размер от съда с
помощта на програмен продукт Апис финанси, предвид изчисления
от в.л. размер на главницата за този период, различен от първоначално посочения
от него в заключението/ за периода 01.01.2018г.
до 16.10.2019г.вкл.; върху главницата от 138,89лева за периода 01.01-31.03.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 21,76лева за периода 01.04.2018г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 116,96лева за периода 01.04-30.06.2018г., обезщетение за
забава в размер на 15,37лева /изчислено по размер от
съда с помощта на програмен продукт Апис финанси,
предвид изчисления от в.л. размер на главницата за този период, различен от
първоначално посочения от него в заключението/ за периода 01.07.2018г.
до 16.10.2019г.вкл.; върху главницата от 153,51лева за периода 01.07-30.09.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 16,24лева за периода 01.10.2018г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 116,97лева за периода 01.10-31.12.2018г., обезщетение за
забава в размер на 9,39лева за периода 01.01.2019г.
до 16.10.2019г.вкл.; върху главницата от 56,30лева за периода 01.01-31.03.2019г.,
обезщетение за забава в размер на 3,11лева за периода 01.04.2019г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 152,81лева за периода 01.04- 30.06.2019г., обезщетение за
забава в размер на 4,58лева за периода 01.07.2019г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 112,57лева за периода 01.07- 30.09.2019г., обезщетение за забава
в размер на 0,50лева за периода 01.10.2019г. до 16.10.2019г. вкл. В така
посочените размери и периоди исковата претенция следва да бъде уважена. За разликата
до пълния заявен размер на обезщетението от 54,31лева начислено върху
главницата от 140,30лева за периода 01.01.2018г. до
16.10.2019г.вкл., на обезщетението за забава от 33,62лева начислено върху
главница от 116,96лева за периода за периода 01.07.2018г. до 16.10.2019г.вкл. и
на обезщетението от 21,78лева начислено върху главницата от 138,89лева за периода
01.04.2018г. до 16.10.2019г.вкл., отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно
на уважената искова претенция направените в производството разноски за ДТ от 104,67лева
и 194,92депозит за вещо лице, общо в размер от 299,59лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 400лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020г. Съобразно
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 389,84лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. На основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че процесуалното
представителство от юрисконсулт е осъществено в едно проведено съдебно заседание
и липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 2,54лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от общо 1589,63лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 17.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 216,73лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение по тримесечие- първо число на месеца следващ отчетния период до
16.10.2019г.вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава разликата до пълния заявен размер от общо 263,81лева,
т.е за разликата над 25,48лева до пълния заявен размер на обезщетението за
забава от 54,31лева начислено за периода 01.01.2018г.
до 16.10.2019г.вкл. върху главницата за отчетен период 01.10-31.12.2017г. от
140,30лева; за разликата над 15,37лева до пълния заявен размер на обезщетението
за забава от 33,62лева начислено за периода 01.07.2018г. до 16.10.2019г.вкл. върху
главницата за отчетен период 01.04- 30.06.2018г. от 116,96лева; за разликата над
21,76лева до пълния заявен размер на обезщетението за забава от 21,78лева
начислено за периода за периода 01.04.2018г. до 16.10.2019г.вкл. върху
главницата за отчетен период 01.04- 30.06.2018г. от 138,89лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 299,59лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.А., ЕГН ********** сумата от 389,84лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение съобразно уважената част на
исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.А.А.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 сумата от 2,54лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: