№ 560
гр. Русе, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103085 по описа за 2023 година
Адв.П. П. – пълномощник на „Девил Синема Груп“ ЕООД – гр.Стара Загора заявява,
че на 31.01.2021г. представляваното от него дружество, като „Агенция“ сключило с И. Л. Д.,
като „Персонаж“ договор, по силата на който ищецът се задължил да предостави на
ответника обучение в пет модула, всеки с продължителност два месеца, организирани в
четири посещения на месец, с място на провеждане: след 15.02.2021г. в гр.Русе, ул.“Васил
Друмев“, СОУ „Йордан Йовков; след 18.09.2021г. – в гр.Русе, бул.“Липник“№121Д в обект
№3.002; след 03.12.2021г. – в гр.Русе, ул.“Чипровци“№21.
И. Л. Д. приела да заплати на „Агенцията“ такса в размер на 1020 лева, за участието
си в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение. Била й предоставена възможност да внесе
сумата еднократно или на 12 месечни вноски по 85 лева, като първата вноска в размер на 85
лева следвало да бъде заплатена в срок от седем дни, считано от подписване на договора. На
31.01.2021г. И. Д. заплатила 60 лева – част от първата вноска.
Съгласно чл.5, т.19 от Договор, Персонажъ следвало да посещава редовно курса на
обучение, съгласно утвърдения график и да присъства на минимум 80% от всички занятия.
Контрагентите уговорили условията, при които всяка от страните би могла да
прекрати едностранно договора (чл.7). Според чл.7.4 „Персонажът“, респективно законният
му представител може да прекрати едностранно контракта с двумесечно предизвестие, като
в този случай следвало да заплати таксите, дължими до изтичане на предизвестието.
„Агенцията“ би могла да прекрати едностранно договора при системно нарушаване на
правилата от „Персонажа“ и в този случай, приложение намирала разпоредбата на чл.8.1 от
Договора, според която ответникът следвало да заплати неустойка в размер на 1020 лева.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от контракта, „Девил Синема Груп“
1
ЕООД сключило Договор за сътрудничество и съвместна дейност с „ЛИ“ ЕООД и осигурило
квалифицирани преподаватели за заниманията: М.Д.П., Ц.Ц Л.П., Н.Б. Н.Д., С.Б.И, Х.Л.В.
Предвид настъпили непредвидени обстоятелства и съобразно клаузата на чл.1.3 някой
от заниманията не били проведени: на 20 и 27 март 2021г. – поради усложнената
епидемиологична обстановка в страната; на 08.05.2021г. – поради промени в обученията в
цялата страна и заповеди на Министерство на здравеопазването; на 10.07.2021г. – поради
провеждане парламентарни избори. След консултации с обучаващите се, техните родители и
лекторите било прието решение обученията да бъдат провеждани през седмица, но с
продължителност от 120 до 180 минути, вместо всяка седмица с продължителност от 60 до
90 минути.
Във връзка със системните нарушения на договора от страна на И. Д., на 11.08.2021г.
ищецът уведомил ответника, че прекратява договора, считано от същата дата и предоставил
срок за доброволно заплащане дължимата сума.
Ищецът пояснява, че към 11.08.2021г. ответникът не заплатил дължимите до този
момент такси, както следва: 25 лева – остатък от първа вноска и 7 месечни вноски, всяка в
размер на 85 лева.
Предвид разпоредбата на чл.8.1 от Договора И. Д. дължала освен незаплатените
месечни такси на обща стойност 535 лева и неустойка в размер на вноските до края на
договора, т.е. общо 960 лева.
За събиране на вземането „Девил Синема Груп“ ЕООД депозирало заявление по реда
на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед №213/17.01.2023г., издадена по ЧГД №340/2023г.
Предвид постъпилото възражение, заповедният съд, указал на молителя възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, адв.П. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И. Л. Д., ЕГН ********** дължи на „Девил Синема Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“№112, офис 3, представлявано от управителя Х.П.Х. сумите: 960 лева – незаплатени
месечни вноски и неустойка по чл.8.1 от Договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане; 137.87 лева – мораторна
лихва за периода 18.08.2021г. – 16.01.2023г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. Х. – процесуален представител на ответника И. Л. Д.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Твърди, че след като И. Д. се явила на кастинг, ищецът предложил да сключат
договор, по силата на който ще осигури участието на ответника в риалити формат „Изиграй
го“, което би могло да й осигури главна или друга роля в предстоящи самостоятелни
проекти на „Девил Синема Груп“ ЕООД. Едновременно с това, дружеството се задължило да
„организира и предостави качествено обучение“ на ответника в пет модула.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че ищецът не изпълнил нито
едно от поетите задължения, поради което счита, че И. Д. не дължи уговореното
2
възнаграждение. В тази връзка сочи, че ответникът не е бил уведомен по никакъв начин за
времето, мястото и начина на провеждане на обучението и такова не е било предоставено.
Като неизправна страна, дружеството не разполагало с правото да развали
едностранно договора и да претендира неустойка в размер на неплатените месечни такси.
Релевира възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с
добрите нрави и императивните разпоредби на ЗЗП.
Заявява, че при сключване на договора, И. Д. е подведена от ищцовото дружество,
чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Пояснява, че са и били внушени неверни
представи за обстоятелствата, свързани с характера и последиците на договора. Прави
искане за неговото унищожение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021г.,
по силата на който ищецът се задължил да предостави обучение в пет модула, всеки с
продължителност два месеца, организирани в четири посещения на месец, с времетраене на
всяко посещение от 60 до 90 минути в дневна форма на обучение, част от които Агенцията
да ползва по свое усмотрение за създаване на риалити формат „Изиграй го“, а И. Д. приела
да заплати 1020 лева такса, за участието си в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение.
Съгласно клаузата на чл.5, т.4 таксата би могла да бъде разсрочена на 12 месечни вноски
всяка в размер на 85 лева.
В чл.7 от контракта е предвидена възможност за едностранно прекратяване на
договора от страна на Агенцията, при системно нарушаване правилата от Персонажа.
Съгласно чл.8.1. Персонажа дължи неустойка в размер на незаплатените вноски от
стойността на обучението, в случай, че поради виновно свое поведение препятства
провеждането на обучението и това е довело до разваляне на Договора от страна на
Агенцията.
Релевирани са доказателства, с които се установява, че ищецът е осигурил лектори за
обучението. Изготвил е график. На страницата си във фейсбук, дружеството е публикувало
съобщения във връзка с отпадане на някой от заниманията.
Въз основа на заявление, депозирано от „Девил Синева Груп“ ЕООД, в РРС е
образувано ЧГД №340/2023г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№213/17.01.2023г. по реда на чл.410 ГПК срещу И. Л. Д. за сумите: 960 лева – незаплатени
месечни вноски и неустойка по чл.8.1 от Договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане; 137.87 лева – мораторна
лихва за периода 18.08.2021г. – 16.01.2023г.; 425 лева – разноски.
В законоустановения срок длъжникът оспорил задължението по реда на чл.414 ГПК,
с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: И. С. А., Д.
3
Е. П., И. В. С. и Д. Г. Д..
И. А. и Д. П. твърдят, че са участвали редовно в курса, организиран от ищцовото
дружество, приключил с изпит, след който получили дипломи за завършен клас по
актьорско майсторство. Обучението започнало в училище „Йордан Йовков“, продължило в
МОЛ – Русе и залата на „Играорци“. За провеждане на занятията им се обаждали по
телефон. Участниците сформирали група във „Фейсбук“ в която споделяли информация.
Заявяват, че не познават И. и такова лице не е посещавало занятията. Изнасят данни за
начина, по който е протичало обучението. Поддържат, че след приключването му са се
снимали в кинопродукции.
Д. Д. заявява, че сключила договор с ищцовото дружество за обучение на детето й.
Служители на ищеца й обяснили, че детето ще участва във филми след приключване на
курса. Пояснили, че обучението ще бъде самостоятелно и в групи, според желанието на
детето. В договора не бил посочен график на занятията. Не си спомня по какъв начин се е
информирала за предстоящите срещи. Обучението се провеждало в училище „Йордан
Йовков“, при не добри битови условия. До края на м.април 2021г. синът й посещавал
занятията, едно от които било отложено поради заболяване на преподавателя. В периода
м.май – края на м.юли детето боледувало. Свидетелката уведомила ищеца за това
обстоятелство и поискала да прекрати договора.
И. С. твърди, че през м.ноември 2020г. участвала в кастинг за таланти, организиран
от ищцовото дружество. В края на м.януари 2021г. била уведомена, че е одобрена за участие
в продукции, реклами и филми и поканена в хотел „Космополитън“. Разбрала, че
ответницата също е участвала в кастинга и двете посетили организираната среща в хотела,
където свидетелката заплатила 50 лева капаро и подписала екземпляр от договор.
Уведомила служителите на ищцовото дружество, че посещава курсове по италиански език,
провеждани само в почивните дни и попитала какъв ще е графика на предстоящото
обучение. Била уверена, че същият ще бъде съобразен с графика на участниците.
Впоследствие получила договор изпратен по „Еконт“, според който трябвало да заплати 800
лева за обучението. Изчакала да види датите, на които ще се проведе курса и след като
разбрала, че започва през м.март и ще бъде само през почивните дни, уведомила ищеца, че
няма възможност да посещава обученията и желае да прекрати договора, като й бъде
върнато капарото. Не посетила нито едно занятие, но въпреки това получила съобщение, че
ще бъде съдена. Свидетелката твърди, че И. също не е посещавала курсовете, организирани
от ищеца.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 960 лева –
незаплатени месечни вноски и неустойка по чл.8.1 от Договор за предоставяне обучение и
участие реалити шоу, сключен на 31.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане; 137.87 лева – мораторна лихва за
периода 18.08.2021г. – 16.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично
4
задължение №213/17.01.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №340/2023г. по
описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че в
срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
„Девил Синема Груп“ ЕООД основава претенцията си на Договор за предоставяне на
обучение и участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021г., по силата на който се
задължило да предостави на И. Д. обучение, срещу възнаграждение в размер на 1020 лева с
възможност за разсрочено плащане на 12 месечни вноски всяка в размер на 85 лева.
Ангажираните в хода на производството доказателства, обуславят извод, че ищецът е
изправна страна по договора. Установено е, че в изпълнение на задълженията си осигурил
помещения и преподаватели. Според показанията на св.А. и П. били сформирани класове,
но не всички участници приключили успешно обучението. Занятията се провеждали
редовно, съобразени с епидемиологичната обстановка в страната. При сключване на
договора служители на ищцовото дружество обяснили, че при нарушаване на клаузите се
дължат неустойки (св.П., лист 51).
Съдът намира за неоснователно релвираното от И. Д. възражение за унищожаване на
договора, с твърдение, че е била подведена от ищцовото дружество да го сключи, чрез
умишлено въвеждане в заблуждение.
Според чл.29 от ЗЗД, измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице, с
цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Заблуждението може да се отнася
до всички елементи на сделката, до нейното съдържание, вида и характера й, до предмета на
сделката или качествата на субекта, както и до правните последици, които типично
настъпват. Този сложен фактически състав в случая следва да бъде установен от ответника.
Последният не конкретизира в какво се изразява заблуждението, респективно не е
ангажирал каквито и да е доказателства, установяващи елементите от състава на правната
норма.
Не се установява, а и не се твърди от ответната страна, че е изпълнила задълженията
си, визирани в чл.5 от контракта, поради което, съобразно разпоредбата на чл.7, т.3 ищецът е
прекратил договора на 11.08.2021г. Ищецът претендира 535 лева – незаплатени месечни
вноски за периода м.февруари – м.август 2021г. и до посочения размер, искът като
основателен следва да бъде уважен.
По отношение претендираната неустойка на стойност 425 лева:
Съгласно чл.8, персонажът (ответникът) дължи неустойка при разваляне на договора
поради незаплащане дължимите вноски или при прекратяване участието си в курса.
Размерът на неустойката е определен като остатък от незаплатените вноски от стойността на
обучението, които са в общ размер 1020 лева.
5
Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Така уговорената
неустойка би довела до несправедливия правен резултат ищецът да получи имуществена
облага от ответника, в размер, какъвто би получил ако договорът не е прекратен, но без да
предоставя уговорените услуги. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на дружеството, като нарушава принципа за
справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто е и настоящия
случай.
По изложените съображения претенцията за заплащане сумата 425 лева следва да
бъде отхвърлена.
По акцесорната претенция:
Върху главницата от 535 лева следва да се присъди законна лихва за периода от
18.08.2021г. (датата, на която е получена поканата за доброволно изпълнение) до
16.01.2023г. (датата, на която е депозирано заявлението за издаване заповед за изпълнение).
Изчислена чрез програмен продукт същата възлиза на 77.17 лева. До посочения размер
претенцията като доказана следва да бъде уважена, а за разликата до предявените 137.87
лева – отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 236.98 лева в заповедното производство и 236.98 лева – в исковото [425
(заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение) х 612.17 лева (уважената част от
иска) : 1097.87 лева].
Претендираните от ответника разноски са свързани със заплащане възнаграждение за
процесуално представителство. От приложения към исковата молба и възражението по
чл.414 ГПК договор за правна защита и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗА услугите са предоставени безплатно. При осъществяване безплатна адвокатска
защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, в
полза на адвоката. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 400 лева по исковото производство и 400 лева – по заповедното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на адвокат К. Х.
възнаграждение за процесуално представителство: 176.97 лева по исковото производство и
176.97 лева – по заповедното.
Мотивиран така, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че И. Л. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“П.“№............... дължи на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“№112, офис 3, представлявано от управителя Х.П.Х. сумите: 535 лева – незаплатени
месечни вноски, дължими по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити
шоу, сключен на 31.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2023г. до окончателното й изплащане и 77.17 лева – мораторна лихва за периода
18.08.2021г. – 16.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№213/17.01.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №340/2023г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК
********* срещу И. Л. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
разликата: над 535 лева до предявените 960 лева - неустойка по чл.8.1 от Договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023г. до окончателното й
изплащане и над 77.17 лева до предявените 137.87 лева – мораторна лихва за периода
18.08.2021г. – 16.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№213/17.01.2023г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №340/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. Л. Д., ЕГН ********** да заплати на „Девил Синема Груп“ ЕООД,
ЕИК ********* сумите: 236.98 лева – разноски по гражданско дело №3085/2023г. по описа
на РРС и 236.98 лева – разноски по ЧГД №340/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат К. Х.
сумите: 176.97 лева – възнаграждение за процесуално представителство по гражданско дело
№3085/2023г. по описа на РРС и 176.97 лева – възнаграждение за процесуално
представителство по ЧГД №340/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7