Присъда по дело №38/2021 на Районен съд - Луковит

М О Т И В И
към Присъда № 7 ОТ 16.06.2021 г. по НОХД № 38/ 2021 г.
по описа на Районен съд – Л.
Настоящето производство е образувано по внесен обвинителен акт
срещу подсъдимия Г. В. Г., с който му е повдигнато обвинение, за това, че на
неустановена дата в периода месец декември 2019 г. - месец февруари 2020 г.
в гр. Л., област Л. противозаконно присвоил чужда движима вещ: лек
автомобил марка „БМВ“ модел „525 Д“ с рег. № ** **** ** на стойност
7085.77 лева, собственост на „М.Б“ ООД - клон П., представлявано от Е.В.В.,
която владеел на основание Договор за финансов лизинг, като отказал да
върне вещта на лизингодателя след едностранното прекратяване на договора
и впоследствие се разпоредил с нея като я продал на трето лице -
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата – прокурор В.Д.
подържа обвинението, пледира, че повдигнато с обвинителния акт срещу
подсъдимия обвинение е доказано и моли съда да го признае за виновен.
Сочи, че от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и
направеното пред съда самопризнание от подсъдимия, се установява, че той е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. Твърди, че
неправомерното присвояване се изразило в отказ на подсъдимия да върне
веща, както и да се разпореди с вещта в полза на трети лица. По отношение на
наказанието, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер от 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, което по реда на чл. 58а НК да бъде
намалено с една трета. Пледира, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 66 НК, като изпълнението на наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият Г. В. Г. се явява в съдебно заседание лично и със
служебно назначения му защитник – адвокат Н.Л.. Същият желае провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК. Дава кратки обяснения по повдигнатото му обвинение, в които прави
пълни самопризнания относно извършеното и заявява, че не оспорва
изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, признава се за
виновен по повдигнатото му обвинение. Иска от съда да му бъде наложено
по-малко наказание.
Служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. Н.Л., пледира, че
настоящият казус за деянието описано в обвинителният акт, по-скоро
принадлежи на гражданско правните науки, тъй като подсъдимият е владеел
автомобила на основание Договор за лизинг, което представлява особено
гражданско правоотношение. Твърди, че след като подсъдимият не е
собственик на автомобила, той не може да се разпореди със собствеността, а
го е предал за ползване. Вследствие на този договор за лизинг е налице
изпълнително основание, въз основа на което е образувано ИД, с което се
търси изплащането на паричната равностойност на автомобила, и по което
1

изпълнително производство няма данни дали е прекратено, поради което
счита, че пострадалият е следвало да търси правата си по гражданско правен
ред. Отправя молба, ако съдът счете подсъдимия за виновен, да му наложи
наказание лишаване от свобода в предвидения в закона минимум, което да
бъде отложено за срок от три години, тъй като той е изплащал този договор в
продължение на 6 месеца, не е осъждан до момента, млад е, има желание да
признава вината си, указал е съдействие в досъдебното производство и няма
регистрирани други противообществени прояви.
Съдът като съобрази, че делото се разглежда по реда на съкратеното
съдебно следствие във варианта на чл. 371, т. 2 от НПК и самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство при
условията на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г. В. Г. е роден на **.**.**** в гр. Л., живее в гр. Л.,
област Л. ул. "Л." №* български гражданин, със завършен 11 клас, не е женен,
но живее на семейни начала, работи в строителството в гр. София, не е
осъждан, с ЕГН **********.
Ощетеното юридическо лице „М.Б“ ЕООД е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, като
основната дейност на дружеството е предоставяне на финансов лизинг и
обратен лизинг на автомобили.
На 07.01.2019 г. между „М.Б“ ЕООД клон П., като купувач, и "С.П."“
ЕООД гр. Троян, като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба
на МПС № *********, с предмет на договора един брой употребявано МПС,
марка и модел „525d“, с иден. № **************** /номер на рама/
На същата дата 07.01.2019 г., дружеството „М.Б“ ООД сключило
договор за лизинг № *********, по силата на който „М.Б“ ООД е
предоставило на подсъдимия Г. В. Г., в качеството на лизингополучател, лек
автомобил марка „БМВ“ модел „525d“ с иден. № ****************, и с рег.
№ ** **** **, със стойност на лизинга 10 900 лева.
Договорът бил сключен за срок от 48 месеца /срок на лизинга/, като
съгласно съдържанието на договора, подсъдимият дължал първоначална
вноска 3 400 лева и главница 7 500 лева, както и всеки месец заплаща на
лизингова вноска в размер на 320.82 лева, съгласно приложения към договора
погасителен план /л.104 ДП/. Подсъдимият се запознал с Общите условия към
договори за финансов лизинг срещу подпис.
Подсъдимият Г. заплатил встъпителната /първоначалната/ лизингова
вноска, след което владението върху автомобила му било предадено, за което
бил съставен надлежен протокол от 07.01.2019 г. /л.82, стр.2/.
Поради неплащане от страна на подсъдимия на дължимите по договора
лизингови вноски, с възлагателно писмо от 20.11.2019 г. /л.52/ „М.Б“ ООД
възложило на ЧСИ Р.Й.Д. рег. № 880 с район на действие Л. да връчи на
подсъдимия Г. В. Г. уведомление /покана/ за прекратяване на договор за
2

финансов лизинг № ********* от 07.01.2019 г. поради неизпълнение от
страна на Г. на задълженията му за плащане на лизинговите вноски. На
09.12.2019 г. Г. се срещнал с връчителя на Частния съдебен изпълнител –
свидетелката Л.Й.С., получил документите, но отказал да ги подпише.
След като през месец декември 2019 г. договорът бил едностранно
прекратен от лизингодателя „М.Б“ ООД, подсъдимият започнал да държи
вещта като своя, което безспорно е следвало от отказа му да я върне на
собственика й. На неустановена дата през месец февруари 2020 г. в гр. Л.,
подсъдимият Г. „продал“ лекия автомобил марка „БМВ“ модел „525 Д“ с рег.
№ ** **** ** на свидетеля А.К.А., като му обяснил, че не може да му
прехвърли собствеността, но автомобилът може да се използва за части.
Подсъдимият Г. и А.А. уговорили помежду си продажна цена в размер на
2000 лв., след което Г. предал на А. владението върху лекия автомобил – като
преди това подс. Г. демонтирал табелите с регистрационния номер и ги взел
за себе си. Подсъдимият не предоставил на А.А. свидетелствата за
регистрация на превозното средство, като известно време след това, от своя
страна свидетелят А. „препродал“ автомобила на непознато лице.
Съгласно Общите условия на „М.Б“ ЕООД по договори за финансов
лизинг, лизингополучателят придобива правото на собственост върху
превозното средство при изтичането на срока на договора и заплащането на
всички договорени месечни вноски, същият е длъжен да върне превозното
средство на лизингодателя при изтичането на срока на договора или
прекратяване на действието му по друга причина, освен ако упражни правото
си да го изкупи, и т.н.
Съгласно чл. 11.1. от Общи условия към договори за финансов лизинг,
сключени от „М.Б“ ЕООД с физически лица-потребители,
лизингополучателят няма право да предоставя актив на трети и лица за
възмездно или безвъзмездно ползване под формата на сублизинг, наем, заем
за послужване и други сходни правоотношения, както и да прехвърля или да
възлага на трето лице свое право или задължение, произтичащо от договора,
освен с изричното писмено съгласие на лизингодателя.
Съгласно заключението по изготвената при разследването съдебно-
икономическа експертиза, оценката на автомобила е в размер на 7085.77 лева.
От показанията на свидетеля А.К.А., се установява, че на 28.02.2020 г. в
неговия дом дошъл подсъдимият, който му предложил за продажба лекия
автомобил, заявявайки му, че е счупен и не може да се прехвърля, но може да
бъде използван за части. А. поискал да направи оглед на лекия автомобил и
забелязал, че няма поставени регистрационни табели. Подсъдимият
преговарял с А., както по въпроса за прехвърляне на автомобила, така и за
продажната му цена, като в крайна сметка се уговорили за сумата от 2 100
лева. Двамата прекарали автомобила до дома на А., като за тази цел му
поставили регистрационната табела. След два дни А. обявил автомобила в
сайт за продажба на автомобили и той бил закупен от непознато лице.
3

Според показанията на свидетеля Л.Й.С., работеща като призовкар към
ЧСИ – Румен Димитров, същата е връчила покана за доброволно изпълнение
на задължение на подсъдимия Г.. След разговор проведен с подсъдимия,
същият е отказал да се подпише за получената покана, след което Съйкова
залепила на входната врата уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от писмените и гласни доказателствени средства,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от досъдебното
производство, а именно: заключение по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, протоколи за разпити на свидетелите А.К.А., Л.Й.С., Л.Я.М. и
останалите писмени доказателства, както и от кратките обяснения и
самопризнания от подсъдимия в хода на съдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид изложеното съдът намира, че както от обективна така и от
субективна страна, подсъдимият Г. В. Г. е осъществил състава на
престъплението присвояване по чл. 206, ал. 1 от НК.
Съдът приема, че от обективна страна подсъдимият Г. В. Г., в периода
от неустановена дата в периода месец декември 2019 г. - месец февруари 2020
г. в гр. Л., област Л. противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „БМВ“ модел „525Д“ с рег. № ** **** ** на стойност
7085.77 лева, който бил собственост на „М.Б“ ООД – клон П., представлявано
от Е.В.В., която владеел на основание договор за финансов лизинг, като
отказал да върне вещта на лизингодателя след едностранно прекратяване на
договора и впоследствие се разпоредил с нея като я продал на трето лице - с
което е осъществил признаците на престъплението „обсебване“ по чл. 206, ал.
1 от НК.
Съдът намира, че в разглеждания случай инкриминираното деяние се
явява престъпно, защото е въздействало отрицателно върху обществените
отношения осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи, в такава степен, че реално ги застрашава, поради което
е налице субективният елемент от състава на инкриминираното престъпление
– пряк умисъл при извършването му, каквато констатация се очертава от
приетите по делото факти.
Известно е, че вината е психическото отношение на дееца към
обществената опасност на деянието и най-вече към неговите
общественоопасни последици. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася към
интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че
то обуславя общественоопасните последици, че уврежда или застрашава
обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното
престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици,
когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък
4

при прекия умисъл се свежда до съзнателно искане на общественоопасните
последици. В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и
може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва: 1. да съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със
собствеността и 2. да желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у
дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да осъществява
само определени действия с нея, невключващи актове на имуществено
разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди
окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в чужд
интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта
да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
Установените по делото намерение и действия на подсъдимия Г. за
присвояване на лизинговия автомобил сами по себе си могат да бъдат
окачествени като противоправни. Той самият придобил правата и
задълженията по договора за лизинг на автомобила, но след като спрял да
внася лизинговите вноски, без да се съобразява с изискванията и условията на
лизингодателя /клаузите на договора/ уреждащи дължимите плащания и
последиците при евентуално неизпълнение на договора за лизинг, е извършил
действия с които е увредил интересите на собственика на автомобила.
Съдът намира, че по делото е установено бездействие от страна на
подсъдимия след прекратяване на договора за лизинг. Установено е
съзнателно избягване на контакт с лизингодателя, укриване или липса на
съдействие за изпълнение на договора от негова страна. Подсъдимият се е
разпоредил с автомобила, без да е оторизиран с представителна власт да
извършва с автомобила каквито и да е фактически или юридически действия
от суверенната сфера на собственика, включително да предава на трети лица
владението върху чуждия автомобил. Действията на подсъдимия по
„продаване“ на автомобила на свидетеля А.К.А. са от значение за формиране
на изводите относно субективната страна на деянието. Същият е бил в забава
по отношение на дължими плащания /вноски/ към лизингодателя съгласно
договора за лизинг, при което от страна на последния са били предприети
действия по еднократно прекратяване на договора. Условията при което е
действал, всъщност обективират положението, че подсъдимият Г. е съзнавал
по принцип общественоопасния характер на деянието и е предвиждал
настъпване на общественоопасни последици – то ест подсъдимият е имал
представа, че предоставянето на автомобила на свидетеля А. /който
окончателно се разпоредил с него/ без знанието и съгласието на собственика е
поначало неправомерно.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
установения в страната правов ред, неприкосновеността на чуждата
собственост и ниско правосъзнание от страна на подсъдимия, стремежа му
към лесно и бързо облагодетелстване и незачитане собствеността на другите.
5

Изхождайки от гореизложеното, съдът намери подсъдимия Г. В. Г. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Предвид обстоятелството, че производството е по реда на глава ХХVІІ
от НПК, съдът прие, че на подсъдимия Г. В. Г. за извършеното престъпление,
при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а, ал. 1,
вр. с чл. 54 от НК.
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно -
направените самопризнания, чистото съдебно минало и оказване на
съдействие при разкриване на престъплението, но и при наличието на
отегчаващи вината обстоятелства – невъзстановяване на присвоената вещ или
нейната стойност, както и високата степен на обществена опасност на
деянието извършено от него.
Съдът счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия Г. следва
да се наложи наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, при което наложеното наказание следва
да бъде отложено с четиригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал.
1 от НК. Налице са обективните и субективни условия за приложение на
института на условното осъждане. Според съда за превъзпитанието,
поправянето и постигането на целите на наказанието в цялост, така както са
описани в разпоредбата на чл. 36 от НК, на подсъдимия е достатъчно и
справедливо да се наложи условно наказание.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Г. В. Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 1 /една/ година и 6 месеца, което наказание на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК, намали с една трета и определи за изтърпяване наказание
- лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което наказание, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г. В. Г. да
заплати направените по делото разноски в размер на 109.80 /стои и девет лева
и 0.80 ст./ лева по сметката на ОД на МВР – Ловеч.
Присъждането на разноските за служебен защитник ще бъде направено
след определянето на техния размер от НБПП гр.София.
С оглед изложените съображения съдът постанови своята
присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	7
Дата:	16 юни 2021 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия:	Венцислав Стефанов Вълчев

Дело:	20214320200038
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 февруари 2021 г.

Присъда по дело №38/2021 на Районен съд - Луковит

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите