№ 1623
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110167889 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №277102/13.12.2022
година от О. С. С., ЕГН ********** от град С., п.к. 1164, ул. К. п. **, ап. * против А. П. Г., с
адрес – град С., ул.“А.“ № **, подн.*, ап.***.
Ищецът твърди, че в резултат на недобросъвестно изпълнение на договорните
задължения на неговия адвокат А. Г. да защитава неговите интереси по гр. дело
№32584/2016 г. за деликтната отговорност на Столична община и на органите на
прокуратурата е претърпял вреди от заплатената сума като хонорар, както и от болките и
страданията.
Твърди още, че са тежки последствията от порочното Решение № 291376, постановено
на 12.12.2017 г. от 140-ти състав по горепосоченото гражданско дело и, че то още не
приключило, тъй като въззивната му жалба от 08.01.2018 г. е била задържана от
първоинстанционния съд, тъй като не била подадено в срок. Ищецът излага следните
доводи, че срокът за обжалване не е пропуснат, а именно: при отброяване на 14-дневния
срок от неговото завръщане на 18-ти декември 2017 г. (съгласно протокол от о.с.з. на
11.04.2018 г.), при зачитане на спрелия съдебен срок през официалните празници се стига до
съботния ден 06.01.
Ищецът твърди, че неговият бивш адвокат - ответникът, е получил решението на
14.12.2017 г. веднага след постановяването му на 12.12.2017 г. Така се наложило на ищеца да
иска удължаване на срока за подаване на въззивната си жалба след завръщането му на
18.12.2017 г. Твърди се, че адвокатът не е бил съгласен да се обжалва и е проявила съгласие с
решаващия 140-ти състав. Ищецът подкрепя това свое твърдение с цитат на нейна реплика,
изведен от протокол от о.с.з., състояло се на 29.11.2017 г. - „Изказвам благодарност на
състава за добре воденото дело. Моят клиент е в Челябинск. Тази молба лично ми я изпрати
по имейла, това са негови виждани, аз само съм я приложила към делото. По тази причина са
се получили някои неточности“.
Ищецът твърди, че в разрез с желанието му адв. А. Г. е допуснала провеждането на две
заседания, като в протокола от провеждането на о.с.з. от 29.11.2017 г. е отбелязано
1
лъжливото твърдение, че вторият свидетел бил тежко болен, докато на участвалия като
свидетел по делото в АССГ професор Л. Ц., същата е внушила, че го заплашва отговорност
за лъжесвидетелство, поради което той се е отказал да свидетелства пред 140. състав.
Ищецът твърди, че изказване на комплименти от нейна страна към съдията за начина
на водене на процеса не само доказва нарушаване на договорните задължения, но му нанася
огромни болки и страдания заради любезниченето пред човека, проявил груба
тенденциозност, оставяйки без значение нарушената логика в молбата на набедилото ме
лице, пренебрегнало свидетелските показания.
Твърди още, че е останал шокиран от това, че съдията на 140-ти състав твърди, че
представеният от г-н С. документ - „Препис на молба до СРП по дело 6252/15, заведено в
Районна прокуратура на 20.02.2015 от И. Д. М. чрез адвокат Р. Б. Н. от САК“ - е неистинско
доказателство.
Твърди, че ако искането му да присъства на о.с.з. е било спазено, той не би оставил без
внимание факта, че тъкмо от името на доверителката си по делото на 140-ти, състав адвокат
Р. Н. е изготвил и молбата до прокуратурата от 20.02.2015 г. с абсурдните твърдения за
отправени от страна на г-н С. смъртни заплахи и за нанесен побой в коридора на АССГ. Така
по категоричен и неопровержим начин е щял да се изключи мотивът за отхвърляне на
исковите му претенции и за осъждането му да заплати разноските по делото.
С молба с вх. №51403/23.02.2023 г. ищецът уточнява, че исканата отговорност е
договорна поради неосъществяване на правната му защита по гр. дело №32584/2016 г.
При горното се иска от съда да осъди ответника заплати обезщетение за понесените
имуществени и неимуществени вреди от болки и страдания за неосъществената защита на
законовите интереси на ищеца в размер на 1250,00 лева, ведно със законна лихва, считано от
14.12.2017 година до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че искът е допустим, но не е
основателен. Оспорва го по размер и основание.
Твърди, че делото в СРС на бившия й клиент е имало многократни отлагания, като на
всички дати тя добросъвестно е представяла всички негови искания и желания, включително
и в о.с.з. на 29.11.2017 г. Уведомила е тогава състава, че клиентът й е бил в Челябинск и е
представила доказателства за това, които той й е изпратил по имейла. Твърди, че съдът
служебно следи предпоставките за даване или недаване ход на делото и в тази връзка е
установил, че няма пречка да се даде ход на делото в о.с.з., поради факта, че О. С. С. е имал
договорен адвокат, който го представлява.
Твърди, че многократно се е явявала по делото му, изпълнила е в максимален обем
всички изисквания на съда и следователно всичко, което е свързано със задължения й по
договора като адвокат.
Ответникът твърди още, че ищецът не бил посочил как се образува сумата от 1 250 лв.
по пера, какъв е начинът и причината, и връзката между тях, за да получи тази стойност като
обезщетение за претърпените вреди. Също не бил посочил каква част от тази сума е
понесена като имуществени и нематериални вреди и какви точно са болките и страданията,
които са понесени от него, не бил посочил и какво точно е съдържанието на
неосъществената защита на законовите интереси на клиента.
Твърди се, че всичките служебни задължения от страна на ответника били
добросъвестно извършени, включително е помолила състава да отложи и насрочи делото за
друга дата след пристигането на клиента й С., но съставът е преценил, че няма предпоставки
за това.
При горното ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, като е заявил и възражение за изтекла погасителна давност.
2
С молба с вх. № 327759/16.11.2023 г. ищецът е увеличил размера на претенцията си за
обезщетение за неимуществени вреди от 1050 лева на 1250 лева. Главницата се претендира
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като въз основа на
събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме следното от
фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция за обезщетение на
неимуществени вреди с правна квалификация по смисъла на чл. 280 вр. чл. 281 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Исковата претенция е допустима, като предявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд.
По същество
Между страните е сключен валиден договор за правна защита и съдействие, който
съдържа елементи на договор за поръчка. При договорът за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия -
винаги правни. По дефиниция договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са
уговорили възнаграждение - чл. 286 от ЗЗД. Договорът за правна защита и съдействие като
разновидност на мандатното правоотношение е възмезден договор по принцип - чл. 36 от
ЗАдв., освен в случаите на чл. 38 от същия закон. Специалният закон предвижда, че
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Такъв в процесния
случай безспорно е налице.
При договора за поръчка и двете страни са кредитор и длъжник една спрямо друга.
Основанието за изпълнение задължението на едната страна е изпълнението на задължението
на другата. Връзката между тези задължения е функционална и насрещните задължения на
страните си служат взаимно за правно основание, като крайната цел на сключените
двустранни сделки е реалното им изпълнение. При този договор довереникът е длъжен да
извърши възложените му правни действия лично и без да се отклонява от дадените му
нареждания от доверителя, когото следва да уведоми, че е изпълнил поръчаното, за което
следва да му даде и отчет за всичко, което е направил, получил и изразходвал в изпълнение
на мандата (чл. 281-284 от ЗЗД), а доверителят е длъжен да достави авансово на довереника,
при поискване, средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, а след това да
му плати само ако е уговорено възнаграждение за изпълнението й, както и да му възстанови
сторените за същото разноски и вредите от изпълнението на поръчката, ако е претърпял
довереника такива (чл. 285-286 от ЗЗД).
Настоящият състав счита, че ищецът действително е претърпял вреди от
неизпълнението на задълженията на ответника по сключения между страните договор. От
представените по делото писмени доказателства – Протокол от ОСЗ от 29.11.2017 г. по гр. д.
32584/2016 г. по описана 140 с-в на СРС следва, че действително е имало разминаване
между доверителя и адвоката му, като доверителят г-н С., ищец в настоящото производство
действително е имал възражения срещу начина, по който е водено делото и е искал отвод на
състава, докато неговият адвокат адв. Г. е изказала благодарности на състава за добре
воденото дело. От представеното Решение по гр. д. по гр. д. 32584/2016 г. по описана 140 с-в
на СРС следва, че действително предявеният от г-н С. иск е бил отхвърлен.
Съдът приема, че предявеният иск е основателен, доколкото счита, че действително е
налице договорно неизпълнение от страна на ответника по делото, изразяващи се в липса на
предприемане на конкретни действия от страна на неговия доверител за изпълнение на
възложената работа по договора за поръчка. Съдът счита, че това е довело до соченото от
ищеца разочарование от начина на водене на производството, както и че ищецът е
3
претърпял сочените болки и страдания. Позитивният интерес при договорните
правоотношения е за изпълнение на задължение, уговорено между съконтрахентите,
съответно техните правоприемници, в договора. Преследваният резултат е желан и от двете
страни. Договорна е отговорността, когато дължимият резултат не е осъществен въобще или
е осъществен неточно (лошо, късно, частично), поради което за кредитора са произтекли
неблагоприятни последици – вреди (имуществени и неимуществени), както се приема в
Решение № 50199 от 11.10.2022 г. по гр. д. № 2461 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение. В допълнение, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по т. д. №
4/2012г. на ОСГТК на ВКС, при договорно неизпълнение е допустимо присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от
договорното неизпълнение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на договорното
задължение, а при недобросъвестност на длъжника обезщетението за неимуществени вреди
е за всички вреди в причинно - следствена връзка с договорното неизпълнение.
Настоящият състав счита, че от представената имейл кореспонденция между страните
по делото, неоспорена от страните, е видно, че ищецът е изпитал болки и страдания,
изразяващи се в разочарование от лошото изпълнение на ответника на задълженията му по
сключения между страните договор. От нея също следва и че между страните е имало
договорка да се подаде въззивна жалба срещу решението на 140 състав на СРС, но от не
оспорените от ответника твърдения на ищеца следва, че той е изготвил въззивната жалба, а
не неговият адвокат, ответник в настоящото производство.
Относно възражението за изтекла погасителна давност, настоящият състав счита, че е
неоснователно, доколкото давността тече от 14.12.2017 г. – датата на връчване на решението
на процесуалния представител на ищеца, на която се приема, че и самият ищец е бил
уведомен за решението. Това е бил първият момент, в който за ищеца са били ясни
резултатите от предоставената правна защита, а именно, че искът е бил отхвърлен.
Петгодишната давност е изтекла на 14.12.2022 г., а исковата молба е входирана един ден
преди това – на 13.12.2022 г.
Съгласно чл. 52 обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно Решение № 50202 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 256 / 2022 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. Същевременно, при изграждане на преценката си за справедливия
размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без
да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. От Решение
№ 191 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 1836 / 2014 г. на Върховен касационен съд следва, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по- нисък размер на обезщетението.
Предвид представените доказателства и изложената фактическа обстановка, съдът
счита, че за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение от 800,00 лева.
По разноските
В процесния случай всяка от страните се представлява сама и не са сторени разноски
за адвокатско възнаграждение. Сторените разноски за държавна такса от страна на ищеца
следва да му бъдат присъдени пропорционално, като от заплатената обща такса от 100 лева,
на ищеца бъдат присъдени разноски в размер от 32 лева, доколкото в крайна сметка се
установи, че в настоящото производство се разглежда един иск – за обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 1 250 лева, за който иск съгласно Тарифата за държавните
4
такси, които се събират от съдилищата по ГПК се дължи такса в размер от 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 280 вр. чл. 281 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Г., с адрес в гр. С., ул. „А.“ № ***, Т. д., кантора ***, да заплати на О.
С. С., ЕГН ********** от град С., п.к. 1164, ул. К. п. **, ап. *, обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 800,00 лева, причинени поради некачествено
неизпълнение на сключения между страните договор за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство по гр.дело № 32584/2016 година по описа на Софийски
районен съд, от което за ищеца са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в
понесено разочарование, претърпени болки и страдания, изразили се в емоционално
натоварване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 13.12.2022 година до окончателното й изплащане, като над този размер до
първоначално претендирания от 1250,00 лева, т.е. за разликата от 450,00 лева –
отхвърля исковата претенция като неоснователна.
ОСЪЖДА А. П. Г., с адрес в гр. С., ул. „А.“ № ***, Т. д., кантора ***, да заплати на О.
С. С., ЕГН ********** от град С., п.к. 1164, ул. К. п. **, ап. *, сторените по гр.дело №
67889/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса
в размер на 32,00 лева, съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5