Р Е Ш Е Н И Е
№79/10.2.2021г.
гр. Пазарджик, 10.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1189 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 АПК, вр. чл.211 ЗМВР и е образувано по жалба на П.В.П. с ЕГН ********** *** против Заповед № Л-4298 от 08.10.2020 г. на Главен директор на ГДИН.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания административния акт, противоречието му със закона и нарушаване на процесуалните правила и се моли да бъде отменен изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Излагат допълнителни доводи за отмяна на акта. Претендират разноски.
Процесуалният представител на ответника по жалбата - Главен директор на ГДИН, счита жалбата за неоснователна и желае да се потвърди процесната заповед. Излага становище в тази насока.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № Л-4298 от 08.10.2020 г. на Главен директор на ГДИН, с която на държавния служител П.В.П. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. В нея е посочено, че със заповед № 118/20.08.2018 г. на началника на затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, на инспектор П.П. е възложено да изпълнява служебните си задължения относно работа по дисциплинарни преписки и изготвяне на оценката на риска от вреди на задържаните лица в ареста към затвора, съгласно разпоредбите на Глава четвърта от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Глава шеста от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В тази връзка на 12.03.2020 г. полученото в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория Постановление на РП - Пазарджик за отмяна мярката за неотклонение „подписка“ на лицето Г. И. Д., началникът на затвора в гр. Пазарджик II-ра категория със своя резолюция разпределя на инспектор П.. В докладната си записка с вх. № 10388/23.07.2020 г. по описа на ГДИН до комисията същата заявява, че на 12.03.2020 г., след като е получила от деловодството на затвора Постановление № 24/10.03.2020 r. на РП - Пазарджик и съгласно действащата практика го е предала в ареста за сведение и изпълнение от компетентните служители. Постановлението е неправилно интерпретирано, че се отменя мярката за неотклонение „задържане под стража“ и около 16:45 ч. задържаният Г. Д. е освободен от ареста. На база събраните в хода на проверката доказателства, комисията счита, че в полученото постановление ясно са посочени адресатите, до които се отнася - РУ гр. Септември, Г. И. Д. чрез началника на затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, същото е ясно, конкретно и недвусмислено написано и, че при цялостен прочит от страна на длъжностните лица, които следва да вземат отношение по изпълнението му, не би могло да се породи неразбиране, съмнение или заблуда у тях. Предвид възложените ѝ задължения по отношение на ареста инспектор П.П. е следвало да изпълни указаното в документа, който е резолиран за нея, а именно да връчи преписа от постановлението на задържаното лице, както е указано в него. Инспектор П. преценява, че тъй като документа се отнася до задържано лице следва да го предостави на служителите в ареста. Не е извършила никакви фактически действия по изпълнението на разписаните в акта указания, а именно да предостави на задържания Г. Д. цитираното постановление, за сведение. Съгласно раздел VII, т. 1 от подписаната от инспектор П. длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор VII - IV степен (пробация)“ в затвор III - I категория, същата отговаря за прилагането на нормативните актове в областта на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В същата ясно и изчерпателно са изброени основните нормативни актове, които трябва да познава лицето, заемащо горецитираната длъжност - Конституцията на РБългария, НК, НПК, ЗИНЗС, ППЗИНЗС и т.н. При наличие на отговорно и професионално поведение от страна на инспектор П., а именно да прочете внимателно документа резолиран до нея, би разбрала, че нейно задължението е само да уведоми задържания за полученото постановление. При така изложеното, ДНО е стигнал до извод, че с деянието си инспектор П.П. е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 199. ал. 1, т. 3, предложение първо ЗМВР - „за проявена небрежност в служебната дейност“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) до 6 (шест) месеца. В заключение в заповедта е посочено, че за извършеното на 12.03.2020 г. в затвора в гр. Пазарджик II -ра категория нарушение на служебната дисциплина, установено от проверка, назначена с писмена заповед № Л-2942/17.08.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и писмена справка с рег. № 8154/17.08.2020 г. по описа на ГДИН, изготвена от дисциплинарна комисия, провела дисциплинарната проверка, след оценка на събраните доказателства, предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и след приемане на писмените обяснения от инспектор П., в които същата не отговаря на поставените в поканата въпроси и това, че твърденията, относно служебните ѝ задължения по прочитане и тълкуване на документи свързани със статута на задържаните лица не са подкрепени с доказателства, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и чл. 204, т. 3 ЗМВР, ДНО е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 6 (шест) месеца, тъй като нарушението е станало достояние и на други институции, считано от датата на връчване на заповедта.
От доказателствата по делото се установи, че със заповед № Л-2942/17.08.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е наредено да се извърши проверка от комисия със срок до 21.08.2020 г. за изясняване на постъпилите данни, че младши инспектор Любомир Петков Попов — надзирател I -ва степен в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория и изпълняващ длъжността „Командир на отделение“ в арест - Пазарджик към същия затвор, на 12.03.2020 г. неправилно интерпретира Постановление на Районна прокуратура - Пазарджик за отмяна на мярка „Подписка“ на лицето Г. И. Д., като приема, че РП - Пазарджик отменя мярката на лицето „задържане под стража“ и Г. И. Д.. е освободен от ареста на същата дата.
В хода на проверката от комисията са изискани обяснения от служителите, свързани по някакъв начин със случая и са събрани писмени доказателства. Комисията е установила следната фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото:
На 12.03.2020 г. в затвора гр. Пазарджик е получено Постановление на РП гр. Пазарджик за отмяна на мярка за неотклонение „Подписка“ взета по отношение на лицето Г. И. Д. в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на дата 08.01.2019 г. В същото време Д. бил задържан в ареста към затвора гр. Пазарджик с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 16.12.2019 г. с протоколно определение на Окръжен съд Пазарджик. След като прочел Постановлението началникът на затвора ст. комисар В. К. резолирал същото на инсп. П.П. - инспектор IV-та степен „Пробация“, на която с вътрешна заповед са възложени функционални задължения за обслужване на ареста. На 12.03.2020 г. последната е получила от деловодството на затвора Постановление № 24/10.03.2020 г. на РП гр. Пазарджик. Съгласно действащата практика е предала същото в ареста за сведение и изпълнение от компетентните служители. От докладната на младши инспектор Л. П. П. е видно, че на 12.03.2020 г. е бил в 24 часов наряд, застъпвайки на 12.03.2020 г. в 08:15 часа и отстъпва на 13.07.2020 г. в Ареста на затвора гр. Пазарджик, където работи от месец юни 2015 г. На 12.03.2020 г., както всяка сутрин се явил на сутрешен развод за обмен на информация между отстъпващия и застъпващия наряд. В същия ден са застъпили на смяна двама души - мл. инсп. П. и мл. инсп. Н. С. за 24 часов наряд, без командир на отделение, който отсъствал поради заболяване. В докладната мл. инсп. П. твърди, че когато командирът на отделение отсъства поради отпуск или заболяване, той го замества и изпълнява функциите на командир на отделение, поради което често е работил и редовна смяна. Вменяването на задълженията на КО, твърди, че е устно по договорка между КО, началниците на затвора и с негово устно съгласие, без да е положил подписа си върху документ за това. Мл. инспектор П. заявява, че не може да си спомни как се е озовало Постановлението на РП в Ареста - не си спомня кой го е донесъл. Признава, че го е прочел недостатъчно задълбочено и го е интерпретирал (разбрал) неправилно. След като не се е усъмнил в правилността на преценката си по отношение на действията, които се предприемат, той е информирал дежурния главен надзирател А. Н. К. за действията, които започва да предприема за освобождаване на задържаното лице, тъй като преценява, че се отменя мярката за неотклонение „Задържане под стража“. К. разпоредил, ако има вещи за получаване Д. да му се върнат и след провеждане на следобедната проверка на лишените от свобода в затвора да бъде доведен за освобождаване. След като документите свързани с освобождаването на задържания били оформени, той бил изведен от Ареста към портала на затвора - КПП 1, където се намира стаята на командира на отделение и дежурния главен надзирател. На инсп. К. са представени документите за освобождаването на задържания Г. И. Д., който ги проверява и се разпорежда лицето да се освободи. Мл. инсп. П. изказва мнение, че по начина, по който е написано прокурорското постановление и ДГН инсп. К. се е заблудил, че става въпрос за отмяна на мярка за неотклонение „Задържане под стажа“, а не отмяна на мярка за неотклонение „Подписка“. Така и инсп. К. не подлага на съмнение интерпретацията на получения документ и с негово съгласие на 12.03.2020 г. в 16:45 ч. задържаният Г. Д. е освободен от Ареста в гр. Пазарджик. За освобождаването на лицето е уведомено и РУ гр. Септември, на чиято територия е адреса на лицето в с. Семчиново. РУ е уведомено поради убедеността, че лицето Д. се освобождава от Ареста с мярка за неотклонение „Подписка“. За допуснатата грешка по отношение на неправилното интерпретиране на съдържанието на Постановлението от РП Пазарджик за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на задържаното лице Г. И. Д. се разбира едва на 20.07.2020 г., след като прокурор Т. М. е потърсила лицето в ареста. До този момент няма данни да е имало съмнение, че действията по освобождаване на лицето от ареста са неправомерни.
При
така установеното, комисията е приела, че жалбоподателката не е извършила
никакви фактически действия по изпълнението на разписаните в акта указания, а
именно да предостави на задържания Г. И. Д. цитираното постановление, за
сведение. Съгласно т. VII, т. 1 от подписаната от нея длъжностна характеристика
за длъжността „Инспектор VII-IV степен /Пробация/” в затвор III-I категория служителката отговаряла за прилагането на
нормативните актове в областта на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода. В длъжностната характеристика ясно и изчерпателно били изброени и
основните нормативни актове, които трябва да познава лицето заемащо длъжността
- Конституцията на Р България, ПК, НПК, ЗИНЗС, ППЗИНЗС и т.н. При наличието на
отговорно и професионално поведение от страна на служителката - да прочете
внимателно документа,
резолиран до нея, според комисията би разбрала, че има задължението само да
уведоми задържания за полученото постановление (както е разпореждането на РП),
касаещо лице намиращо се в Ареста към затвора гр. Пазарджик. Така комисията е
достигнала до извод, че в хода на извършената проверка безспорно са установени нарушения
на служебната дисциплина, поради което за проявена небрежност в служебната
дейност и лошо изпълнение на служебните задължения, довели до негативни
последици и изведени отрицателни изводи относно дейността на Ареста в затвора
гр. Пазарджик и ГДИН, са налице основания за реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо П.В.П. - инспектор „Пробация“ в Затвора гр. Пазарджик и на
основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предо, първо от ЗМВР да ѝ бъде наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца поради
факта, че неправомерното освобождаване е станало достояние на друга институция
- РП Пазарджик. Тези изводи са обективирани в писмена справка с рег. №
8154/17.08.2020 г. От жалбоподателката са
изискани писмени обяснения с покана от 04.09.2020 г., която ѝ е връчена
на 23.09.2020 г. На 25.09.2020 г. са взети писмените обяснения на
жалбоподателката, в които тя най-общо заявява, че не е допускала нарушение на
служебната дисциплина. В резултат на тази предхождаща процедура е издадена
обжалваната заповед. Заповедта е връчена лично на държавния служител на 13.10.2020
г. срещу подпис. В законоустановения срок П. е упражнила правото си на жалба
пред Административен съд Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При
издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните
разпоредби по издаването ѝ.
Същата е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в същата липсва посочване в цялост на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и посочване на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Например не става ясно от самата заповед какво точно нарушение е извършила жалбоподателката съгласно какви вменени задължения. Става ясно, че тя е получила постановление на РП Пазарджик, което е предала на служители в ареста. Оттам нататък действията, които последните са предприели (липсващи в заповедта), видно от доказателствата по делото и които в крайна сметка са довели до това задържаното лице да бъде освободено, нямат никаква причинно-следствена връзка с това, което е сторила жалбоподателката, нито с нея самата. Няма данни последната да е разпоредила например задържания да се освободи. Тя единствено е предала постановлението в ареста. Погрешното му тълкуване от страна на П. и К. няма как да се вмени във вина на жалбоподателката от една страна, а от друга – нито в длъжностната ѝ характеристика, нито в заповедите на Началника на затвора Пазарджик, на П. не са вменени задължения по връчване на документи лично от нея на задържаните лица. В този ред на мисли дори и П. да не е прочела въобще постановлението и да не е предприела действия по изпълнение на посоченото в него – а именно връчването му лично на задържания за сведение, то тя не е и имала подобно вменено задължение. Общите твърдения за това, че следва да познава законодателството нямат в случая никакъв конкретен израз – липсва посочване в какво точно непознаване те се изразяват. Видно е, че П. е предала постановлението на служители в ареста и при правилното му „разчитане“ от тях, то последните е следвало само да го връчат на задържания. Именно поведението впоследствие едва след получаване на постановлението в ареста от П. и К. е довело до освобождаването на лицето. Това се установява от доказателствата по делото, а въобще не е описано в заповедта, поради което е налице огромна празнина в нея, от която също остава неясна фактическата обстановка по освобождаването на задържания от ареста (между другото дори посочена от самия процесуален представител на ответника в съдебно заседание). Така, както е описано в заповедта излиза, че задържаният е освободен, само защото П. е предала постановлението на служители в ареста. Тази празнина поставя не само наказаното лице да гадае за какво деяние точно е наказано, но дори и затруднява съда да осъществи цялостен контрол за законосъобразност. Подобна празнота, касаеща обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съдебната практика трайна и безпротиворечиво приема за съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на атакуваната заповед.
Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че преценката за извършеното нарушение е направена само и единствено въз основа на справката от извършената проверка, без да е взето предвид и обсъдено в оспорената заповед, даденото от служителя обяснение, че задълженията ѝ са свързани с работа по дисциплинарни преписки и изготвяне оценка на риск от вреди на задържаните лица, като така посоченото от комисията не отразява реалните ѝ ангажименти при положение, че документооборота се поема от конкретни служители на състава, носещ службата в ареста. Посочените обстоятелства са от особено значение за определяне на виновното поведение на държавния служител, изразяващо се в небрежност, още повече, че дисциплинарният орган очевидно ги е отхвърлил с мотива, че служителят не е представил доказателства за твърденията си относно статута на задържаните лица, т.е. очевидно е приел, че следва П. да ангажира доказателства за тези обстоятелства, а не органът да събира такива, за да извърши пълна проверка на случилото се. При положение, че данните по делото ясно сочат, че П. не е дала нареждане по какъвто и да е начин за освобождаването на задържания и няма никакво конкретно участие в неговото освобождаване, то би следвало ясно да се посочи в заповедта защо и с какво точно нейното поведение според ДНО е довело до този резултат. От самата заповед става ясно, че основното нарушение на П. е, че е предала заповедта в ареста без да я чете или поне без да я чете внимателно. Това обаче едва ли би имало значение, ако служителите, на които я е предала, я бяха прочели внимателно, т.е. връзката между поведението на П., независимо дали се изразява в действие или бездействие, с настъпилия резултат – освобождаването на задържания – се къса. От друга страна следва да се посочи, че дисциплинарната, както и всяка друга отговорност не следва да се тълкува разширително, а строго лимитативно, като същата се използва за санкциониране на нарушения, които са извършени и доказани по несъмнен начин. В случая именно от ответника не са представени доказателства, че жалбоподателката е имала задължението да връчи постановлението лично на задържания или че следва задължително да следи за неговото точно изпълнение. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Освен това съдът намира, че не е изпълнено и
задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази насока.
Само бланкетно е посочено, че се вземат предвид. В оспорената заповед няма какъвто и да е анализ
на предпоставките за индивидуализиране на наказанието. В мотивите на заповедта не е отбелязано какво е цялостното поведение на
държавния служител, какви похвали и дисциплинарни наказания са му наложени,
съответно само е отбелязано, че се налага
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за посочения максимален срок от шест месеца, защото деянието е станало достояние и
на други институции. Това обаче само по
себе си е крайно недостатъчно, тъй като означава, че наказанието е определено
само въз основа на това обстоятелство. Липсата
на адекватни мотиви при определяне на
вида и размера на дисциплинарното наказание не дават възможност на съда да
прецени дисциплинарно-наказващият орган взел ли е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и също представлява съществено процесуално нарушение. С оглед
на това съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно
наказание, както и неговата продължителност не е взето предвид цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се
явява неправилно наложено.
По така изложените съображения и след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав
намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените
правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на
материалния закон, които обосновават извода за незаконосъобразност на
административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна,
поради което оспореният административен акт следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в
съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10 лева и
за адвокатско възнаграждение 400 лева, за което е представен договор за правна защита
и съдействие.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР решението на административния съд по спорове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л-4298
от 08.10.2020 г. на Главен директор на ГДИН, с
която на държавния служител П.В.П. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София да заплати на П.В.П. с
ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/