Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260140 23.12.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и пети ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№757 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд №104 от
16.07.2020г. постановено по гр.д.№982/2019г. по описа на същия съд, е осъден на
основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4400лева - обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, причинени от смъртта на ловно куче М-Р.,
порода българско гонче, родено на ***г. със свидетелство № ****, издадено от
Национален клуб „Българско гонче“ и вписано в национален регистър на Българска Републиканска
Федерация по кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г. собственост на
ищеца, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 16.11.2019 г. до
окончателното изплащане на същата, като е отхвърлен иска в останалата му част
над 4400лв. до претендирания размер от 5000лева - обезщетение за претърпените имуществени
вреди, като неоснователен. Със същото решение е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 950лева -
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от смъртта на ловно куче М-Р., порода българско
гонче, родено на *** г. със свидетелство № **** издадено от Национален клуб „Българско
гонче“ и вписано в национален регистър на Българска Републиканска Федерация по
кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със
законната лихва от дата на увреждането – 16.11.2019 г. до окончателното
изплащане на същата, като е отхвърлен иска в останалата му част над 950лв. до
претендирания размер от 2 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, като неоснователен. Осъден е на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.С.К., с ЕГН: ********** да заплати на П.Г.Ч., с
ЕГН: ********** сумата от 1124,64 лв. представляваща разноски за първата инстанция.
Решението се обжалва в осъдителните му части с
въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по исковете Т.С.К. *** чрез пълномощника си адв.И.Л. ***
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че заявените искови
претенции са неоснователни поради недоказаност на авторството на описаното
деяние. Признава се факта, че ищецът е
собственик на посоченото ловно куче и че е участвал в проведения на
16.11.2019г. лов. Поддържа, че не е доказано, че автора на описания деликт е
жалбоподателя. Оспорва твърдението, че е признал вината си, както и че е
заплатил сумата по решение на общото
събрание на ловците и въпреки несъгласието си, че е виновен. Счита, че в случая не е установен фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Твърди, че нито един от
свидетелите не е установил той да е
извършителя на деликта, включително и от изслушаната по делото експертиза и
невъзможността на експерта да се произнесе за характеристиките на оръжието, с
което е извършен деликта, както и предвид установеното от експерта, че смъртта е причинена от единичен изстрел с
куршум, а не със сачми от гладкоцевно оръжие.
Коментира, че гладкоцевното оръжие
използва като боеприпас и подкалибрен куршум, така нареченото „Бренеке“, поради
което навежда извода, че извършител може
да бъде който и да било от ловуващите, носещ гладкоцевно, но и нарезно такова и
доколкото на проведения лов е имало и други ловци с нарезно оръжие и всеки един
от тях би могъл да бъде автор на
деликта. Твърди, че тези доводи не са обсъдени от районния съд. Моли да се
отмени решението и се отхвърлят предявените искове, а при условията на
евентуалност да се намали размера на обезщетенията. Страната не сочи
доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна-ищеца в производството пред първата инстанция П.Г.Ч. чрез
пълномощника си адв.Б., в който се излага становище за неоснователност на
жалбата и че доводите в нея не се подкрепят от данните по делото. Поддържа, че
решението на първоинстанционния съд е мотивирано и постановено след анализ на
доказателствата, включително и на възраженията на ответника в писмения му
отговор и е приел за установена фактическа обстановка, съответстваща изцяло на данните
по делото. Определя като неоснователно твърдението в жалбата, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства, ангажиращи отговорността на ответника за причинената вреда на
ищеца, в каквато посока били свидетелските показания, за които се сочи, че са
последователни, житейски логични и непротиворечиви по между си и подкрепящи се
от останалите събрани по делото доказателства. Моли да се потвърди обжалваното
решение. Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на Т.К., както и твърденията в отговора
на жалбата от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.45 ал.1 във връзка с чл.51 ал.1 и във връзка с чл.52 и по чл.86 във връзка с чл.84 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата си
молба против Т.С.К. с посочен адрес и ЕГН, ищецът П.Г.Ч., също с посочен адрес
и ЕГН твърди, че е собственик на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено
на ***г, родословно, с родословно свидетелство №****, издадено от Национален
Клуб „Българско гонче“ , вписано в Национален
регистър на Българска Републиканска Федерация по Кинология под № АР02032/13 от
05.11.2013г. Излагат се твърдения, че
кучето се е явявало многократно на специализирани екстериорни изложби за
породата, на които получавало само много добри и отлични оценки, като на 01.04.2017г.
се явило на предварителен изпит за вродени качества, който издържало успешно. Кучето
ежемесечно се водело на полигон за вродени качества-гатер, за развитие на ловния
му инстинкт и му предстояло включване в развъдната програма на Национален клуб “Българско
гонче“, всичко което струвало на собственика му
финансови средства и разход на време. Твърди се още, че на 16.11.2019г.
около 11.00ч. по време на редовен лов в местност
„Дойчова усойна“, землище с.П.., общ. Панагюрище, обл.Пазарджик, ловецът Т.С.К.,
ответника по исковете, член на Ловната дружинка с.П.., стрелял и убил описаното куче,
като въпреки проведения в началото на
лова от ръководител лова инструктаж за стрелба само по ясно видима цел, ловецът
стрелял от 10метра и убил на място кучето, като стрелбата била проведена с гладкоцевно оръжие. Твърди ищецът, че свидетели на инцидента били всички ловци, присъстващи
на въпросния лов. Загубата на кучето се отразило много зле на ищеца и на
семейството му, то било член на семейството
му, като двете деца на ищеца скърбели и към момента от загубата му. Твърди се, че
на проведено общо събрание на ЛРД П.. на 23.11.2019г. било взето решение
ловецът Т.К. да бъде лишен от лов за срок от 1г.-от 23.11.2019г. до 23.11.2020г.,
че последният признал вината си и хвърлил на бюрото сумата от 1000лв, заявявайки,
че това са пари за кучето. Ищецът твърди, че след събранието взел сумата, но че
тя била крайно недостатъчна за да покрие имуществените и неимуществените вреди,
които ответникът му причинил, убивайки собственото му ловно куче. Предвид
изложеното моли ищецът да се осъди ответника Т.С.К., да му заплати сумата от
5000лв, представляваща стойността на кучето, чиято смърт ответника причинил
поради нарушение на правилата за провеждане на лов, ведно със законната лихва
от деня на увреждането-16.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането-16.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по
спора страна-ответника Т. К. чрез процесуалния си представител адв.И.Л. ***,
в който се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по основание
и по размер. Твърденията в исковата молба относно авторството на деянието се
квалифицират от ответника като неистински, признава се факта, че ищецът е собственик
на посоченото ловно куче и че е участвал в проведения на 16.11.2019г. лов. Като
невярно се определят твърденията на ищеца, че кучето е убито и при това от
ответника Т.К. по време на лов и че последният е признал вината си. Счита, че не са установени елементите на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД за
да възникне задължение за обезщетяване на вреди, респективно правото на
пострадалото лице да търси обезвреда, като наличие на деяние, което да е противоправно,
да е извършено виновно, да са причинени вреди в причинно-следствена връзка с
извършеното. И че тези елементи не са налице.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По делото няма
спор, че страните са ловци и членове на ловно-рибарска дружинка с.П.., общ.Панагюрище, обл.Пазарджик, и че са
участвали в редовен лов в землището на с.П.., в местността „Дойчова усойна“,
както и че в този лов, е участвало и ловното куче собственост на ищеца М-Р., порода
българско гонче, което е родословно и притежава в тази връзка издадени
родословие и родословно свидетелство №**** от Национален Клуб „Българско гонче“,
вписано в Национален регистър на Българска Републиканска Федерация по Кинология
под №АР02032/13 от 05.11.2013г., в каквато връзка са представените с исковата молба описание и идентификация на кучето, със
собственик на същото ищеца Ч., родословие, издадено от Българската Републиканска
Федерация по Кинология, Национален клуб „Българско гонче“, според което кучето
е от мъжки пол, родено на ***г. и е регистрирано в служба „Племенната книга“ на
БРФК от 05.11. 2013г. под №АР02032/13. Кучето притежава множество награди и
отличия-диплом от специализирана изложба
на Българско гонче с титла „Отличен- I“ ,два
броя оценителни листа от 04.04.2015г. и
от 22.04.2017г. с отлична оценка като
телосложение и развити гърди, гръб и гръден кош, породиста глава, зъбна
структура, крайници за представляваната от кучето порода, получило приза „Първо
място“ на изпита по вродени качества от нарочна комисия при Национален Клуб „Българско
гонче“ и сертификат за издържан изпит за
вродени качества спрямо дива свиня от
01.04.2017г.
Няма спор, че
ответника Т.К. притежавал ловно нарезно оръжие, а именно ловна пушка и че е участвал в надлежно
разрешен редовен лов на едър дивеч на 16.11.2019г. в процесното землище и
местност, като в лова е участвал и ищеца и процесното куче.
Установява се,
че на 12.11.2019г. от Директора на ТП ДГС/ДЛС
е издадено разрешително за групов лов на името на ръководителя на лова
Г.Л.З., притежаващ удостоверение №92/2015г., съответно ловен билет и членска
карта, както и вписани имената на всички ловци-20 души, които ще участват в
лова на 16.11.2019г. в ловностопански район
Поповица, с място на ловуване-ловище м.“Дончова Усойна“ на разрешени за
лов хищници и за отстрел на дива свиня между които са и ищеца П. Г. Ч. /№3/ и
ответника Т.С.К. /№17/.
За изясняване
на спора от фактическа страна са допуснати и разпитани трима свидетели. Първият
свидетел С.Н. Л., ловец от същата ловно-рибарска дружинка и участник в груповия лов на дивя свиня на процесната
дата -16.11.2019г. установява, че е бил на предпоследна пусия, когато му излязло
диво прасе, стрелял три пъти и го ранил, след което тръгнал след него. По
причина, че кучетата които го преследвали били много близко до прасето не успял
да продължи да стреля. Обяснява, че непосредствено преди животното да влезе в
едно дере, кучетата се отдръпнали при което
той стрелял още два пъти по прасето, но последното продължило и влязло в
дерето. Обяснява ,че след това „..там се
чуха още два изстрела…“. Посочва, че преди
да влезе в самото дере, свидетелят извикал и се обадил, за да знаят
колегите му ,че има и друг човек там. Разказва, че след като влязъл в дерето
срещу него бил ответника К., който му
извикал: “С. ,кучето!“. Свидетелят установява, че в първия момент не могъл да
види къде е кучето, а след като К.
тръгнал към кучето, видял и самото куче с огнестрелна рана в областта на врата.
Знае, че кучето е ловно, Лудогорско гонче, с преобладаващо чернен цвят около
5-6годишно, мъжко куче. Обяснява, че след това Т.К. свалил каишката на кучето, червена с табелка, но не
знае какво е било написано на нея както и жълта табелка, след което двамата излезли
както и останалата част от групата и ловът бил прекратен. Обяснява още, че след
инцидента с кучето е имало събрание на ловната дружинка и че свидетелят
бил лишен от право да ловува за срок от 1/един/ месец, защото е напуснал поста
си, а Т.К. бил лишен от право да ловува за срок от 1г. поради убийството на
кучето. Свидетелят допълва показанията си като посочва, че Т.К. е бил с нарезно
оръжие, което стреля само с един куршум и прави
по-големи поражения за разлика от
гладкоцевното ловно оръжие, което стреля със сачми и че свидетелят е
ловувал с гладкоцевно оръжие. Конкретизира, че
след като е видял К., в района се появил друг човек, като най-напред е чул
гласа на К.. Знае, че на този лов е имало и други ловци с нарезно оръжие. Обяснява важността на ловното
куче за ловеца и че няма как без ловно
куче да се проведе лов, и че за ловното куче се изискват доста грижи докато се
гледа и научи. Допълва, че гладкоцевната
пушка може да стреля и с бренеке, което
е като патрона, както и с гумени съчми,
но не и с друг вид куршум. Вторият разпитан свидетел И. З.., председател на
дружинката, не е очевидец на проведения лов и на инцидента, а за него знае онова което е научил и му е казано от другите
ловци. Обяснява, че след инцидента е било проведено събрание на дружинката за да се вземе решение по въпроса
с убитото куче по време на лов. Обяснява, че
за събранието е съставен протокол,
приложен по делото. Заявява, че познава убитото куче, порода българско гонче, черно с
кафяво на цвят, едро, с кафяво по краката и черно по гърба, че същото е собственост
на ищеца П.Ч. и е мъжко куче. Обяснява, че на събранието никой от ловците не е
искал да си признае кой е застрелял кучето. От разговори с ловците знае, че се
е стреляло няколко пъти и този който е стрелял един път си е признал, а другите
които също са стреляли не са си признали, но и не ги е имало на събраните.
Допълва, че разбрал, че ответника Т.К. е
стрелял последен. Пояснява, че дружинката е от 80 ловци, а на събраните са присъствали
48 човека. Посочва още, че на събранието Т.К. е казал, че е стрелял прасето. На
събранието били образувани два лагера ,едните на страната на собственика на
убитото куче, а другите на страната на Т.К.,
като било взето решение за да няма раздори в дружинката и Т.К. се съгласил да
бъде наказан и да плати символична сума на П. като компенсация, че е стрелял,
но че в същност той не си е признал, че е убил кучето. Според свидетеля Т.К.
заявил: „… Аз стрелях по прасето и като слязохме долу, видяхме, че
зад прасето има убито куче. Ловците обяснили на свидетеля, че първо се е
стреляло два пъти-два бързи изстрела, след което е произведен трети изстрел и
чак на четвъртия път К. стреля с карабина. Свидетелят потвърждава показанията
на първия свидетел, че Т.К. е стрелял с карабина-нарезно оръжие, като изстрелът се
чува по различен начин от това на гладкоцевно оръжие. По отношение на сумата от
1000лв свидетелят допълва, че те са дадени от Т.К. на база решение на събранието
на ловната дружинка. По отношение на размера на санкцията посочва, че тя е
символична и че така постъпват в съседните ловни дружинки. Мотивът да се наложи
санкцията е, че имало застреляно куче. Според свидетеля санкцията е наложена
заради факта, че К. е стрелял последен затова
освен да плати 1000лв, му е наложено
наказание-лишаване от право да ловува за срок от 1г. Пояснява, че това решение
е взето на събранието. Свидетелят сочи, че
на събранието Т.К. се е изказал като е заявил, че се съгласява с
решението само да „..има мир и да няма раздор в дружинката и да не се разцепи..“.
Третият разпитан свидетел С.Н.П. установява, че е участвал в лова , но не е бил
в района на станалия инцидент, а на около стотина метра от него. Обяснява, че
кучетата са започнали да гонят дивеч и се е започнало да се стреля. Ролята на
ловеца Т.К. в този лов е била на гонач, на човек който
гони с кучетата. След като разбрал слухово, че кучетата гонят, чул да се стреля
два пъти един след друг, а след още 5секунди се стреляло още веднъж и след още
5секунди още веднъж. Обяснява, че е чул 4/четири/ изстрела, след което всичко затихнало,
и всички тръгнали към прасето, за да го видят. Свидетелят отишъл на място и видял прасето както и кучето, като кучето лежало, имало огнестрелна рана
върху него в главата, било лудогорско гонче, черно с кафяво, с червена каишка с
телефонен номер, мъжко куче, собственост на П.Ч.. Повтаря, че е чул 4 изстрела
и повтаря казаното от предишния свидетел за разлика в начина на звучене на
изстрела на карабината и от гладкоцевното ловно оръжие. Допълва, че последният
изстрел, който чул е бил от карабина, отчетено звучал и по силно от другите
видове оръжия, като предишните три изстрела не били от карабина. Обяснява, че
всички видели, че кучето е застреляно, като свидетелят не знае кой е застрелял
кучето. Обяснява, че е присъствал на събранието на ловната дружинка след
инцидента, и че на него Т.К. не е
признавал, че е убил кучето, че никой не си е признал да е убил кучето, че някой
казал „..сигурно е той-Т.К.“, като К. в
крайна сметка е заявил “ …добре, щом всичките така са казали, аз ще си поема
наказанието..“, като събранието решило какво да е наказанието и да плати
кучето. Свидетелят сочи, че е имало изказване, че не той е убил кучето. Свидетелят
обяснява още, че когато отишъл на
мястото на инцидента, каишката била на кучето,
след което напуснал мястото на инцидента.
От приложения
по делото протокол на ловната дружинка от проведено събрание във връзка с
процесния инцидент от 23.11.2019г., се установява, че в него само е направена
констатация, че на 16.11.2019г. по време на лов е било убито ловно куче, като събранието
е взело решение за лишаване от лов за 1 /една / календарна година на ловеца
убил ловното куче и че за случая се наказва
ловеца Т.К. от 23.11.2019г. до 23.11.2020г., за което решение са гласували 22члена, против 3/трима/ и
въздържали се 17души. На събранието е взето решение за наказание и на ловеца С.
Л. с лишаване от лов за 1 месец от 23.11.2019г. до 23.12.2019г. за неспазване
инструкциите на ръководителя на лова. За паричната сума от 1000лв заплатена от К.
на собственика на убитото куче няма отразено в протокола на събранието, но по
този факт няма спор между страните. За протоколчик на събранието е посочен П. Т., съставил и подписал
протокола. Истинността на документа, както и на другите писмени документи, приложени
по делото не е оспорена от ответника по иска Т.К. с отговора на исковата молба
и не е откривано производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК.
По делото е
изслушана ветеринарномедицинска съдебно-оценъчна
експертиза, по която са изготвени основно
и допълнително заключения от експерта доктор М.К.Я., което въззивната инстанция
възприема изцяло като обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните
и от които се установява, че предвид
установените по делото характеристики на
процесното куче, пазарната стойност/цена/ на кучето е от 3000лв за кучето плюс пропуснати ползи от
заплождане, при позволени 8 /осем/ скачки годишно всяка от по 300лв за 1г. или
2400лв.
Съгласно заключението
по назначената допълнителна ветеринарно-медицинска съдебно-констативна експертиза,
извършила и оглед на трупа на простреляното куче и изследване чрез извършени
рентгенографии, аутопсия и откриване на фрагменти от проектил, същият експерт д-р
Миладин Я., установява, че процесното куче е идентично с представения за
изследване труп на куче, с татуиран ушен №04407, от вътрешната страна на
дясното ухо, който съвпада и се потвърждава от издаденото родословие /педигри/
от БРФК-Национален клуб „Българско гонче“ и регистрирано в служба „Племенна книга“ под № АР02032/13 от 15.11.2013г.,
изпит и сертификат за вродени качества и ветеринарен паспорт на кучето.
Установено е от експерта, че смъртта на кучето е предизвикана от огнестрелна
рана на един куршум с вход в областта на
трети шиен прешлен на около 2см дясно,
латерално/странично/ от медиалната /средната/ линия на врата с размери 1х2,5см.Посочено
е още, че се касае за разширяващ се раневи канал през трети шиен прешлен, гръбначен
мозък, хранопровод, трахея и подезична кост с множество фрагменти от кости и от
преминаващ куршум. По отношение на изходната рана е констатирано, че тя е с изход в междучелюстното пространство
на мандибулата /долната челюст/ с размери 2-2,5см, а посоката на изстрела е била
от горе надолу и от зад напред под ъгъл около 150-160 градуса по азимут. Констатацията
на експерта е, че пораженията
предизвикали смъртта, се диагностицират като травма, разкъсване и масивен
кръвоизлив на трети шиен прешлен, шиен гръбначен мозък, хранопровод, трахея и
подезична кост след огнестрелно проникваща рана, като прострелването е
смъртоносно и смъртта е била неизбежна и е настъпила по мъчителен за кучето
начин /прострелване/.Установено е още от експерта, че смъртта е причинена от огнестрелно оръжие изстреляло
един куршум, а не сачми от гладкоцевно
ловно оръжие, но експертът не може да се произнесе по характеристиките
на оръжието, тъй като няма изискуемата се компетентност. В съдебно заседание допълнителното
заключение се поддържа от експерта, който го е изготвил като не са направени
допълнителни уточнения или разяснения по изводите.
Обжалваното
решение е валидно и е частично допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната си компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че ответникът чрез действията
си е причинил на ищеца деликт, изразяващ се във виновно умъртвяване на собствено на ищеца ловно куче и
да иска парично обезщетение за смъртта на кучето за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, описани в исковата молба ведно със законната лихва.
Решението
е допустимо в обжалваната осъдителна част с която съдът се е произнесъл за исковата претенция за
имуществени вреди до размера на 4000лв и е недопустимо за размера над 4000лв до
присъдените 4400лв. или за разликата от 400лв.
Това е така
защото в тази част съдът се е произнесъл плюс петитум, като е приел, че предявеният
иск е за сумата от 5400лв и от тази сума е приспаднал платената от ответника сума
от 1000лв за да присъди остатъка от 4400лв. Заявената искова претенция е само за
претендирани имуществени вреди от смъртта на кучето в размер на 5000лв, /представляващи
пазарната цена, стойността на която същото би могло да бъде купено или продадено
според моментните пазарни условия/, както
и за неимуществени вреди от 2000лв, /представляващи страданията от загубата на
кучето, неудобствата, терзанията за
собственика му и други/ претърпени от ищеца, и редукцията следва да се извърши като със заплатената
сума от 1000лв се намали претендирания размер за имуществени вреди от 5000лв.
Следва да се отбележи изрично и това, че няма ясно предявена
от ищеца П.Ч. претенция за присъждане на обезщетение за вреди за пропуснати ползи от мъжкото куче, предвид възможностите му да
запложда за една календарна година, оценени /пропуснатите ползи/ от
експерта д-р Я. на 2400лв. Тоест, в настоящия
исков процес няма как да бъдат обсъждани по същество и евентуално овъзмездявани
или не вреди от пропуснати ползи от заплождането, поради смъртоносното прострелване
на мъжкото куче М-Р., собственост на П.Ч..
Следователно както
се посочи, съдът като е приспаднал заплатената сума от 1000лв за имуществени вреди,
с нея е следвало да намали претендирания
размер от 5000лв на 4000лв и да се произнесе за така редуцирания размер. Приспадайки
обаче сумата от 1000лв от по-голяма стойност /5400лв/ спрямо претендираната
сума за имуществени вреди, без за която да е бил надлежно сезиран, евентуално
чрез изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, съдът се е произнесъл
плюс петитум поради което за разликата
над 4000лв и до присъдените 4400лв или
за сумата от 400лв решението ще следва да се обезсили.
Разгледани
по същество исковите претенции са основателни в съответен размер.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на първоинстанционния Панагюрски районен съд изложени
към обжалваното решение относно основанието за дължимост на исковите претенции,
както и по отношение на размера на присъдените неимуществени вреди и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
В
допълнение следва да се отбележи и следното:
Авторството на
деянието, а именно че ответникът по иска Т.К. е извършил прострелването и
умъртвяването на процесното ловно куче, собственост на ищеца, извършено по
време на редовен ловен излет за отстрел на дивя свиня на 16.11.2019г в
посочената местност и землище, е
установено по несъмнен и категоричен начин. Налице са както преки така и косвени
доказателства, установени от разпитаните по делото свидетели, както и от останалите
събрани по делото доказателства, че фаталният и единствен изстрел по кучето,
което в този момент /на прострелването/ се е намирало с гръб към стрелеца и на
по-ниско ниво в сравнение с положението на стрелеца, както и с оглед посоката
на движение на куршума спрямо кучето според положението на входната и на изходната рана, /отзад напред и от горе надолу
под ъгъл 150-160градуса по азимут/, като непосредствено след смъртта си се е
намирало зад простреляното диво прасе, което означава, че стрелецът към момента
на стрелбата е имал пряка видимост както към прасето така и към кучето и е
възпроизвел изстрел, куршумът от който е
поразил кучето по указания в заключението на експерта д-р Я. начин. Факт е на
първо място, че ответникът Т.К. с притежаваната от него ловна карабина към момента на изстрела се е намирал най-близо
до простреляното куче и че той е признал,
че е стрелял по дивата свиня в момента, в който тя се е намирала в дерето заедно
с кучето на ищеца Ч.. Освен това, първи той /ответника/ е видял пораженията от
изстрела за което незабавно съобщава на първия явил се на място след него
ловец, свидетеля С. Л., извиквайки му с думите-“ С.е, кучето !“. Фактът,
че именно той, а не някой друг, дори и собственика на кучето ищеца П.Ч., сваля
отличителния белег на простреляното чуждо куче, а именно червената каишка,
представляват сами по себе си действия по признание за извършеното от него прострелване
на кучето, вместо да простреля дивата свиня. Притежаваната от него карабина е
нарезно ловно оръжие и тя е последното
ловно оръжие от която стреляно на мястото на инцидента, в резултат на което е
настъпило умъртвяването на кучето, след което ловът е прекратен. Не се
установява от доказателствата по делото, а и ответникът не твърди и не установява,
че не е имал видимост към мястото на прострелването на кучето и поради това не
е стрелял или че е имало такава видимост в дерето от всички възможни
страни и че всеки един от ловците е можел
да простреля безпроблемно кучето както с нарезно оръжие, така и с гладкоцевно оръжие
с боеприпас „бренеке“. Установените предходни изстрели по дивото прасе, преследвано
от ловните кучета, са възпроизведени от
св.С. Л., но същите касаят момента преди прасето заедно с кучетата да влезе в
дерето, където е възпроизведен фаталния за кучето на ищеца изстрел, тъй като до
този момент той е имал пряка видимост за стрелба. По неговите свидетелски
показания той само е ранил прасето, след
което последното заедно с кучетата са влезнали в дерето и той е тръгнал натам,
като в същото време свидетелства за чути след това /след влизането на животните в дерето/, два изстрела вътре в самото дере, и като стига
в дерето намира единствено ответника Т.К. при простреляното мъртво куче, който му съобщава за случилото се.
Кучето е простреляно по начин, че веднага настъпва смъртта му, тоест, ако
прострелването му е направено от свидетеля
Л., /с предходните изстрели за които свидетелства с оглед видимостта, която
има/, то кучето би било мъртво още преди да може да влезе в дерето и да
преследва дивото прасе. В дерето, предвид данните от експертизата и входно-изходните
рани по тялото на простреляното куче, видимост
към кучето, /от горе надолу; от зад напред под ъгъл 150-160градуса по азимут; от
по-високо към по-ниско /, има само и единствено ответника Т.К., който по това време се намира там. Около
него или в близост до него не се установява да е имало друг ловец с оръжие, който
да е стрелял по дивото прасе преследвано от кучето. Фактът, че на
проведеното събрание на ловната дружинка
ответникът Т.К. е присъствал лично, но изобщо не се е защитил с конкретни
аргументи, че не той, а някой друг преди него е прострелял смъртоносно кучето,
както и че такива твърдения изобщо не е заявил непосредствено след инцидента и
на самото място на инцидента и след като се е събрала ловната дружинка и е
приключен лова за деня, както и неоспорването на факта, че той е стрелял с
ловната си карабина в дерето по преследваното прасе, както и липса на твърдения
от негова страна, че в дерето е стрелял по дивеча и някой друг ловец по това
време, означава, че той е единственият в този момент ловец възпроизвел с
карабината изстрел по дивеча в процесното дере, до който се намира и кучето на ищеца,
което го преследва. Фактът, че на събранието ответникът не излага аргументи в
своя защита предвид примерно и на характеристиките на притежаваното от него
ловно оръжие, изразеното от него и неясно защо безкритично съгласие, /освен да
се „жертва“ за запазване целостта на ловната дружинка, което е несъстоятелно/, да
бъде лишен от право да ловува за един значителен по продължителност период от
време-цели 12/дванадесет/ календарни месеца, както и да заплати немалката сумата
от 1000лв като обезщетение на собственика на простреляното куче, /която е равна
на почти две минимални работни заплати за страната за 2019г./, и без някой от ловците,
присъствали на събранието категорично да се противопостави, /трима гласували
против от общо 42 присъствали/, с аргументи в защита на Т.К. да не бъде
наказван с посочените тежки и сурови наказания, защото той не е виновен за извършеното
и че решението е взето с гласовете на повечето от половината от присъствалите
на събранието ловци, означава само и единствено, че ответникът Т.К. несъмнено е
съпричастен и извършител на смъртоносното прострелване на кучето на ищеца Ч., в
което са убедени и повечето от неговите колеги от ловната дружина. Касае се за установени
по делото и намиращи се в стройна система
преки и косвени доказателства, които обсъдени по отделно и в своята взаимовръзка
и взаимозависимост и логическа последователност, водят до единствено възможния
извод, че извършител на виновното и противоправно деянието е ответника Т.С.К., и че същият следва да отговаря за
причинения деликт на ищеца като му заплати имуществени и неимуществен вреди за
убитото му куче.
По
отношение на имуществените вреди от смъртта на кучето, се претендират единствено
такива, свързани с неговата пазарна стойност, която е установена от експертизата
и е в размер на 3000лв. Както се посочи пропуснати ползи от смъртта на кучето,
оценени от експерта д-р Я. на сумата от 2400лв не се претендират от ищеца, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да
включва единствено стойността на кучето.
Тъй като пазарната му стойност е от 3000лв, като от ответника са заплатени на ищеца
1000лв, то тази заплатена сума следва да се приспадне от претендираната сума или
исковата претенция следва да се уважи за сумата от 2000лв ведно със законната
лихва от датата на деликта. Следователно по отношение на обжалването на
решението за имуществени вреди, същото ще следва да се отмени за разликата над
2000лв и до присъдените 4000лв и за посочената разлика претенцията се отхвърли
като неоснователна. Пазарната стойност на кучето е в размер на 3000лв и по-голям
размер няма как да бъде присъден, като в случая несъмнено следва да се вземе в
предвид и извършеното частично плащане на сумата от 1000лв от ответника като
част от стойността на кучето.
Неоснователна
е жалбата по отношение на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 950лв.
Същото е
съответно на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е съобразено с принципите на справедливост
и съразмерност с оглед установените по делото факти и обстоятелства. Присъдена
сума от 950лв съответства на обикновените, типични и нормални претърпени страдания, неудобства и терзания от собственика П.Ч. от загубата на елитно чистопородно ловно
куче, в разцвета на силите си, лишен от перспективата
за постигане чрез него на сериозни резултати
при участията си в специализирани изложби, в развитието на ловен инстинкт и включването му като разплодник в развъдната програмата
на Национален клуб “Български гонче“ и
други.
Предвид
изложеното по отношение на присъдените неимуществени вреди обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора разноските ще следва да бъдат редуцирани като за първата инстанция в
полза на ищеца П.Ч. се следват 645.48лв вместо присъдените 1124.64лв, съобразно
уважената част от исковете, а за въззивната инстанция на ищеца /въззиваемия / следва
да се присъдят 330.84лв съобразно уважената част от исковете.
Водим от
горното и на основание чл.270 ал.3 и чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Панагюрски районен съд №104 от 16.07.2020г.
постановено по гр.д.№982/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е
осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМАТА ЗА РАЗЛИКАТА над 4000лв /четири хиляди лева/
и до присъдените 4400лв/четири хиляди и четиристотин лева/ или за сумата от 400лв /четиристотин
лева/ - обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от
смъртта на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено на ***г. със свидетелство
№ ****, издадено от Национален клуб „Българско гонче“ и вписано в национален
регистър на Българска Републиканска Федерация по Кинология под № АР02032/2013
г. от 05.11.2013г., собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху
посочената разлика от дата на увреждането – 16.11.2019г. до окончателното изплащане
на същата.
ОТМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд №104 от
16.07.2020г. постановено по гр.д.№982/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМАТА ЗА РАЗМЕРА над 2000лв и до присъдените 4000лв или за разликата
от 2000лв, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди причинени от смъртта на ловно куче М-Р.,
порода българско гонче, родено на ***г. със свидетелство № ****, издадено от
Национален клуб „Българско гонче“ и вписано в национален регистър на Българска Републиканска
Федерация по Кинология под № АР02032/2013 г. от 05.11.2013г. собственост на
ищеца, ведно със законната лихва върху посочената разлика от дата на
увреждането – 16.11.2019 г. до окончателното изплащане на същата, КАКТО И В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ за размера над 645.48лв
/шестстотин четиридесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/ и до
присъдените 1124.64лв или за разликата
от 479.16лв /четиристотин седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ иска на
П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Т.С.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
размера над уважените 2000лв /две хиляди
лева/ и до претендираните 4000лв /четири
хиляди лева/ или за разликата от 2000лв,
причинени от смъртта на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено на ***г.
със свидетелство № ****, издадено от Национален клуб „Българско гонче“ и
вписано в национален регистър на Българска Републиканска Федерация по кинология
под № АР02032/2013г. от 05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със законната
лихва върху посочената разлика от дата на увреждането – 16.11.2019 г. до
окончателното изплащане на същата.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Панагюрски районен съд №104 от
16.07.2020г. постановено по гр.д.№982/2019г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ - за присъдено
на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 2000лв и присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 950лева, в полза на ищеца П.Г.Ч. и платими от ответника Т.С.К.,
причинени от смъртта на същото ловно
куче М-Р., порода българско гонче, собственост на ищеца, ведно със законната
лихва от дата на увреждането – 16.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 330.84лв /триста и тридесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ представляващи разноски за въззивната инстанция, изчислени по
съразмерност.
На основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2