О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№ 260084               10.III.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №260246/26.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №3165/2019 г. Районен съд-Хасково осъжда А.Р.К.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в **** да заплати на  „Дженерали Застраховане" АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Дондуков" № 68 сумата от 15 000 лева, представляваща част от общата сума от 20 000 лв., изплатена на 17.10.2014 г. от дружеството като обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания на Д.Т.Т. за получените от нея увреждания /две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й, както и последвало усложнение- постравматична церебрасгения/ от ПТП, настъпило на 16.06.2012 г. в ***, за което е била ангажирана наказателната отговорност на ответника с присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. на ХОС, влязла в сила на 07.06.2016 г. а именно - по щета № 217167/14.12.2013 г., във връзка с комбинирана полица № 085110014835 от 29.06.2011 г. за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите; както и сумата от 4 566,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г. - 20.08.2019 г; ведно със законната лихва върху главницата от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски от 1 614,68 лева, като главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 20 025 лв. и акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 6 096,99 лв. отхвърля.

         С решението се осъжда застрахователят за изплати на ответника 351.33 лв. разноски по делото.

 

Обстоятелства по въззива

 

         „Дженерали застраховане“ АД са останали недоволни от постановеното решение,поради което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му в отхвърлителната му част на предявените осъдителни искове и уважаване на същите.

         Въззивникът извежда,че първата инстанция необосновано извела 70 процента съпричиняване на вредоносния резултат.Безспорно било установено по делото,че процесното ПТП е причинено от дееца след употреба на алкохол,за което имало и влязла в сила присъда,където всички релевантни за настоящото производство обстоятелства били установени.В наказателното производство нямало никакви факти,които да сочат съвина на пострадалото лице за настъпване на вредите.Евентуално застрахователят извежда,че даже и да се приеме такова съпричиняване на вредите от пострадалото лице,то било в минимална степен и нямало водеща роля в настъпването на вредите,а приносът бил косвен.В тази насока следвало да се има предвид,че сам деецът е отнел управлението от пострадалата,която водела автомобила в предходен етап и започнал да го управлява.Отделно от това към датата на застрахователното събитие-16.VI.2012 г. действащия тогава КЗ/отм./ и съдебната практика са приемали ,че пътуването  в МПС с водач,употребил алкохол,не е равно на съпричиняване на настъпили вреди.В конкретния случай изборът дали да управлява автомобила бил само на дееца,без да в тази насока да има релевантно поведение на пострадалата.Нямало и доказателства доколко същата е могла да възприеме,че същият е употребил алкохол и доколко е под въздействието му. Съборазно Решение №1 по ТД №1/2014 г. на ВКС,т.7 приносът на увредения се изразявал в действие или бездействие,но винаги поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат.В случая пострадалата нямало такова поведение.

 

         Въззиваемият А.Р.К. представя отговор на въззивната жалба,която намира неоснователнаа постановеното първоистанционно решение за правилно.При постановяването му РС-Хасково адекватно приложил закона и трайната практика на ВКС,вкл. и ТР №1/23.ХII.2015 г. по ТД №1/2014 г. на ВКС относно приноса на увреденото лице.В случая несъмнено било доказано ,че пострадалата Т. знаела,че К. е употребил алкохол непосредствено преди инцидента-цялата вечер празнували в кв.“****“ на ****,след което се преместили на бензиностанция „Лукойл“.Предвид,че деецът и пострадала били тогава двойка,то практикували той да пие,а тя да шофира след това.В случая обаче тя отишла да си сменя обувките с по удобни за да води автомобила,но същият вече бил седнал зад волана.Според въззиваемият Трендафилова не само знаела,че той е употребил алкохол,но и му предоставила управлението на автомобила.

         Не ставало ясно и защо застрахователят,след като приема,че изведения от съда размер на вредите от 50 000 лв. е справедлив,е заплатил на пострадалата само 20 000 лв.Очевидно според въззиваемата страна било налице непризнато приемане на съпричиняването на резултата от пострадалата.

 

Правни съображения

 

Застрахователят е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените  от  последното негативни последици в правната му сфера. Рамките на въззивното производство са очертани от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост насочени към приетото съпричиняване като цяло на обезщетените вреди и неговия процент,като евентуално искане, от първата инстанция. Не се излагат доводи относно валидността на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция.

Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд,като спорно е тълкуването на релевантните обстоятелства и правните им последици по възражението за съпричиняване. Пред настоящата инстанция не се приеха нови доказателства.

Представените доказателства в хода на производството извеждат неоснователност на предявената въззивна жалба.

Районен съд-Хасково е постановил атакуваното си решение въз основа на предявени от „Дженерали застраховане“ АД осъдителни искове с правни основания чл.274 ал.I т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ  за изплащане на сумата от 20 025 лева/изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите на Д. Т. и чл.86 ал.I от ЗЗД-6 096.99 лв. мораторна лихва за три години назад от завеждане на исковата молба,както и законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното й изплащане  против А.Р.К..

Нямо спор по делото между страните,че е налично застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на действие 30.06.2011 г. -29.06.2012 г., между застрахователното дружество въззивник и трето за делото лице - „Росал" ЕООД, собственик на процесния л.а. марка „Мазда", модел „Трибют", с рег, № ****. Застрахователят в изпълнение на задължението си по застрахователното правооношение и по образуваната при него по искане на Т. щета № 217167/14.12.2013 г., е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените й от настипълото на 16.VI.2012 г. ПТП неимуществени вреди в размер 20 000 лева, съобразно преводно нареждане от 17.Х.2014 г.

Налице е и акт с последиците по чл.300 от ГПК - присъда № 37/03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. на Окръжен съд –Хасково с която К. е признат за виновен в това, че на 16.VI.2012 г. в ****, при управление на л.а. марка „Мазда", модел „Трибют", с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл.21 ал.1 от ЗДвП/ и по
непредпазливост причинил смъртта на А.Н.К., б.ж. на ****, и две средни телесни повреди на Д.Т.Т., изразяващи се вконтузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота й, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр. ал.3 предл. 1-во б. „б" предл. 1-во,вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1, вр. чл.54 от НК, е осъден, като са му наложени наказания „лишаване от свобода" и „лишаване от право да управлява МПС.

 С решение № 40/16.02.2016 г. по ВНОХД № 334/2014 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив първоинстанционната присъда е изменена в частта, в която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление погорепосочените текстове от НК, като деянието е преквалифицирано по чл.343 ал.3 предл. 1 б.„б" предл. 1, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК. Това въззивно решение е изменено срешение № 133/07.06.2016 г. по наказателно дело № 477/2016 г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение,като е намалено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване отсвобода" и изпълнението му е отложено с изпитателен срок, през който срок е определена за изпълнение пробационна мярка.

Налице се следователно основанията за уважаване на предявените искове,предвид очертаното изпълване на хипотезата на чл.274 ал.I  т.1 от Кодекса за застраховането /отменен/ вр. с §22 от ПЗРКЗ,както правилно е преценил и РС-Хасково.

В рамките на въззивното обжалване не се оспорват въпросите относно начина и механизма на настъпване на процесното ПТП,получените от пострадалата увреди,които са пряка последица от инцидент и т.н.Основния изведен във въззивното производство спор между страните и очертал предмета на същото е има ли и ако има ,доколко е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Джулия Трендафилова.Възражението е отправено от К. като ответник по претенциите още с отговора на исковата молба,като част от правото му на защита по същество в образувания процес.

Постановеното от първата инстанция в тази насока е правилно.Приетите по делото доказателства и установените с тях факти неизменно водят до направения от РС-Хасково извод относно наличното съпричиняване и неговите количествени измерения.От свидетелските показания на Трендафилова и от приетата от първата инстанция комплексна съдебно медицинска и техническа експертиза се налага извода,че пострадалата е знаела, че приятелят й – А.К. преди процесния инцидент е употребил алкохол.Цялата вечер  двамата са празнували с приятели, първоначално в кв. „****" на ****,а в последствие и на бензиностанция „Лукойл" в същия град. По това време пострадалата и въззиваемият били двойка.Имали практика и за тях било обичайно ако К. употреби алкохол да шофира тя. Това обяснява и факта, че на бензиностанцията „Лукойл“ тя е отишла да преобува обувките си на висок ток с маратонки. Безспорно е установено и,че след като е потеглил от бензиностанцията, след кръстовището между бул. "****" и бул. "****", процесния лек автомобил спира и на мястото на водача сяда К., а на дясната пасажерска седалка - св. Т.

Ето защо несъмнено е,че Трендафилова е знаела за алкохолното опиянение на К. и въпреки това му е предоставила управлението на въпросния автомобил без да се опита да го спре.От друга страна и самата тя е приела да пътува в този автомобил и с този водач,въпреки очевидните рискове.Концентрацията на алкохол в кръвта на К. е била 1.71 промила,значително и в пъти над законово допустимата ,което е обхванато от постановения  акт по чл.300 от ГПК.Това съдържание на алкохол е високо и е забележимо за околните.Следва да се посочи и че изцяло избор на Т. е било да не предостави управлението на автомобила на въззиваемят или тя да не приеме да пътува с него.Същата е могла да стори това,не е била притискана от каквито и да е обстоятелства,не е била лишена по никакъв начин от възможността да направи тези избори,разполагала е с достатъчно време за това и е действала при ясно съзнание.

Случаят изцяло обхваща т.7 от ТР№1 по ТД №1/2014 г.ОСТК на ВКС,която извежда,че е винаги съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.Това решение е приложимо и към настоящото дело,тъй-като към момента на постановяване на атакуваното решение на РС-Хасково и на акта на въззивния съд,същото е задължително.

Както се посочи по-горе в конкретния случай Т. е осъществила рисково поведение като е приела да пътува в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, и това й поведение е неин съзнателен и свободно формиран избор,като е несъмнено е знаела този факт.С това си поведение Т. съвсем ясно е поела предвидим и реално очакван риск,и  неоправдано го игнорирала.Поради това действията в тази насока съставляват  обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.В случая поетия и осъществения риск са идентични.Поради това и са налице условията за приложение на хипотезата на чл.51 ал.II от ЗЗД.

Предвид на доказателствата събрани по делото се извежда,че ответникът е осъществил надлежно доказване на възражението си за съпричиняване на вредоносния за пострадалата резултат.Установените факти налагат извода,че са правилни съображенията на първата инстанция относно налично съпричиняване и неговите параметри,приети като 70% и съответното постановяване на атакуваното решение в режима на чл.51 ал.II от ЗЗД.Следва да се има предвид и че самия застраховател приема за справедливо обезщетение при липса на съпричиняване сумата от 50 000 лв.,но изплаща само 20 000 лв.Очевидно е,че и същият е отчел релевантното за резултата поведение на Т.Тази сума правилно е приета от първата инстанция като репарация на вредите на пострадалата от процесното ПТП при условията на чл.52 от ЗЗД.Извършената редукция от 70% е изцяло съобразена с конкретния и несъмнено установен принос на пострадалата с настъпилите вреди.

Съобразно изложеното,съдът намира за изцяло правилни и законосъобразни изложените мотиви в атакуваното решение на Районен съд-Хасково,които са точен отговор на надлежно изведените по делото релевантни факти и адекватно приложение на относимия закон.Ето защо съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към тях,като следва да потвърди и самото решение.

Предвид на горното изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК и чл.280 ал.III т.1,изр.2 от ГПК, Окръжен съд-Хасково

 

 

Р Е Ш И

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение №260246/26.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №3165/2019 г. на Районен съд-Хасково.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

        Председател :

 

 

 

 

 

         Членове :   1.                                     2.