РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Благоевград, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102744 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от „С......“
ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С....законен представител: Н....–
управител, чрез С...– юрисконсулт срещу КР. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: обл. Б....с
която е предявен иск по чл. 415 вр. чл. 410 ГПК.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че КР. Б. КР., ЕГН **********, дължи на „С.....сумата от: 200, 00 лв. - главница
по Договор за паричен заем №.... 8,70 лв. - възнаградителна лихва за периода от25.02.2021г.
до 13.05.2021г., 5,53 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2021г. до 01.07.2021г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Иска се да бъдат присъдени сторените в производствата (заповедно и исково) разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер
на 440 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В исковата молба се твърди от ищцовото дружество, че длъжникът К.К. е сключил
договор за паричен заем със „С.... на 25-02- 2021., а именно - Договор № ....съобразно
законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че Заемателят,
съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите
лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период
на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че
желае да сключи договор за паричен заем със „С....
Поддържа се, че параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит
са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил
изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина и размера на плащанията е в
погасителния 2 план към договора. Параметрите на отпуснатия заем са както следва: Размер
на отпуснатия заем: 200 лева; Размер на погасителната вноска: 1 х 1,56 лв. и 10 х 20,87 лв. ;
Ден на плащане: четвъртък; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите на заема:
1
50 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо плащане:
04/03/2021 г.; Дата на последно плащане: 13/05/2021 г.; Обща сума за плащане: 210,26 лева
Твърди се от ищеца, че длъжникът е извършил едно плащане, на 25.02.2021г. - в размер
на 24.00 лв., с което е погасил първата си вноска - съгласно погасителния план. Последващи
плащания от длъжника не са извършвани.
Предвид горното се твърди, че дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу
длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1976/2021гпо описа на PC Б........като е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите: 200 лв. - главница по Договор за паричен
заем № ....- възнаградителна лихва за периода от 25.02.2021г. до 13.05.2021г., 5,53 лв. -
законна лихва за забава за периода от 01.05.2021г. до 01.07.2021г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 30.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415
ГПК - да предяви установителен иск за описаните по-горе суми.
Поддържа се в исковата молба, че между страните има валиден договор, съгласно който
заемодателят — „С..... е изплатил на заемателя - К.К., сумата от 200 лв., а от своя страна
заемополучателят се е съгласил да върне заемната сума в размер и срок съгласно
уговореното. Съгласно погасителния план вноската по кредита е в размер на 24 лв. и е
дължима ежеседмично в периода 04/03/2021г. до 13/05/2021 г. Длъжникът не е изпълнил
свое договорно задължение за предоставяне на обезпечение, в резултат на което към
дължимата сума по кредита е начислена неустойка на основание чл. 8, затова вноската му се
определя от три компонента - главница, лихва и неустойка. Първата вноска е погасена, а
относно оставащите с падежи в периода 04/03/2021г. до 13/05/2021 г. длъжникът е изпаднал
в забава поради неизпълнение на задълженията си. Тъй като не е погасена втората вноска с
падеж 11/03/2021 г., длъжникът е изпаднал в забава на 12/03/2021г. на основание чл. 84 ЗЗД.
Длъжникът не е извършил последващи плащания на вноските, чийто падеж е настъпил. От
това произтича и правният интерес на дружеството да депозира срещу длъжника Заявление
по 410 ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск за дължите
суми. Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в случая обезщетението е в
размер на законната лихва за забава - съгласно чл. 86 ЗЗД, каквато дружеството е
претендирало със Заявлението си.
С разпореждане № .....съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с
чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и 1
доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок
може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Видно от данните по делото съобщението е връчено на ответника на 06.01.2022г. лично,
като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 243/18.02.2022г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, изразява се становище по делото в писмена молба от процесуален
представител, с които се поддържа иска, като се иска уважаването му. Претендират се
сторените по делото разноски, с приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, изразява писмено
становище по иска, като поддържа, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
уговорената възнаградителна лихва противоречи на обрите нрави, поддържа нищожност на
договорената неустойка. По същество се иска отхвърляне на предявения иск. Прави се
2
възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1976/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б..... ищецът е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което съдът е постановил Разпореждане №.....с което е отхвърлил заявление, подадено от
заявителя „С.... със седалище и адрес на управление: гр. С..... представлявано от Н..... –
управител, чрез юриск. С..... срещу длъжника КР. Б. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Б-......за следните суми: сумата от 31,30 лева (тридесет и един лева и тридесет стотинки)
– договорна неустойка за периода от 25.02.2021 г. до 13.05.2021 г.; сумата от 50,00 лева
(петдесет лева) – неустойка за забава, дължима от 01.07.2021 г. и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 394 от 30.07.2021г., по силата на
която е разпоредено длъжникът КР. Б. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б. ......да
заплати на кредитора „С...... със седалище и адрес на управление: гр. С......представлявано от
Н.....- управител, чрез юриск. С.....следните суми: сумата от 200,00 лева (двеста лева) –
главница; сумата от 8,70 лева (осем лева и седемдесет стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 25.02.2021 г. до 13.05.2021 г.; сумата от 5,53 лева (пет лева и петдесет и три
стотинки)- законна лихва за забава за периода от 01.05.2021 г. до 01.07.2021 г.; за вземане по
Договор за паричен заем № 500052 от 25.02.2021 г., сключен между „С.... и КР. Б. КР., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както сумата от 18,12 лева (осемнадесет лева и дванадесет
стотинки) – заплатена държавна такса и сумата от 36,24 лева (тридесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки)- юрисконсултско възнаграждение.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчено на длъжника лично на
16.09.2021г., като видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 20.08.2021г. е
подал възражение. Съдът с Разпореждане № 865/21.09.2021г. е приел подаденото
възражение, като е указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск. , поради
което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията е връчено на заявителя на 30.09.2021г., като видно от данните по
делото в законоустановения едномесечен срок /който изтича на 01.11.2021г./ на 01.11.2021г.
/запазено пощенско клеймо/ същият е предявил настоящия иск.
Видно от от приетите по делото писмени документи и тези приложени към ч.гр.д. №
1976/2021г. по описа на РС-Б.... - а именно искане за сключване на договор за паричен заем,
Договор за потребителски кредит, погасителен план към него, европейски формуляр и ОУ се
установява, че на 25.02.2021г. между „.......С.и КР. Б. КР. е сключен договор за
потребителски кредит с № № 500052. Съгласно сключения договор за потребителски кредит
кредитодателят се е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 200,00
лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле
„размер на кредита“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че
същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито
параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е
запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Ответникът се задължил да
върне кредита за срок от 11 седмични вноски, с падежни дати – четвъртък. В чл. 4, ал. 1 от
договора е уговорено, че подписването на договора представлява разписка за получаването
на заемната сума. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на
40,05 %, а годишен процент на разходите – 50,00 %. Съобразно чл. 30 от ОУ в Годишния
процент на разходите се включва единствено възнаградителната лихва и не може да бъде
променян едностранно. В чл. 3.2 от договора е уговорен Размер на погасителната вноска: 1 х
1,56 лв. и 10 х 20,87 лв. , като в т. 3.12 е посочено, че общата дължима сума за главница и
възнаградителна лихва възлиза на 210, 26 лева. Дата на първо плащане по кредита е
04.03.2021г. и крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 13.05.2021
3
г.
Съгласно чл. 6 от договора, Заемополучателят следва да осигури едно от двете
предвидени обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията,
описани в чл. 9, ал, 2 от Общите условия към договора за заем, като при неизпълнение,
съгласно чл. 8 от договора той дължи неустойка в размер на 53, 74 лв., която следва да бъде
разсрочено заплащана съгласно Приложение 1 към договора за заем.
Съгласно договора в случай на забава, на която и да е погасителна вноска
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки
просрочен ден, считано от датата на просрочието до неговото пълно погасяване (чл.7, ал. 1).
Договорът е подписан от двете страни на всяка страница, като към него е представен
погасителен план с посочени падежи, размер на всяка вноска-главница, лихва, както и в
случай на дължимост на неустойка, с крайна дата 13.05.2021г.
Видно от приетите писмени доказателства на кредитополучателя е предоставен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
както и Общи условия по договор за заем, подписани от него на всяка страница.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са искове :
По чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за главница, ведно със законната
лихва до окончателното погасяване;
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 8, 70 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД – относно
вземането за сумата от 5, 53 лв., представляваща лихва за забава
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за паричен заем, изпълнение на своите задължения по него, а
именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него, настъпване на
изискуемост на вземането по договора, размера на претенцията.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ: ищецът следва да докаже и наличието на
уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на забава и
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД –следва да
докаже периода на забавата и размера на претенцията Ответникът носи тежестта да докаже в
случай, че твърди изплащане на задълженията.
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа от
приложеното ч.гр.д. № 1976/2021г. по описа на Районен съд – гр. Б......по което срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№
394 от 30.07.2021г., за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника –
длъжник в заповедното производство, който е подал в срок възръжание. Настоящият иск е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното са заявени от надлежна страна пред компетентния за това съд и в
определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от
4
страна на длъжника в заповедното производство/.
Разгледан по същество, исковете се явяват частично основателни.
В производството по иск с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че "С............и ответникът К.К. са
били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит, като
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума в размер на 200, 00 лв. В
случая с подписването на договора К. е потвърдил, че е получил сумата от кредитора/чл. 4,
ал. 1 от договора/. Договора е подписан от двете страни и настоящият състав приема, че
кредитора е изпълнил поетото задължение, а за ответника е възникнало задължението да
върне сумата съобразно уговореното между страните. Същият е сторил внасяне на сумата от
24, 00 лв., съобразно изричното признание на ищеца в исковата молба. Ответната страна не е
ангажирала доказателства, че е изпълнила в пълен размер задължението си за връщане на
главницата и уговорената лихва по договора.
От друга страна, отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответника има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът
приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и
в Закона за защита на потребителите.
По естеството си договора за потребителски кредит е разновидност на договор за заем, за
действителността на който е необходимо реалното предаване на сумата. В случая се
установи, че заетата сума е усвоена.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № ...... на ВКС, I т.о. и
др./ съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска, представен е погасителен план към договора. Всяка страница от договора е
5
подписана от кредитополучателя, както и с ръкописно изписване на трите му имена.
Общите условия към договора за заем също са подписани на всяка страница, с оглед на
което съдът не споделя възражението на ответника, че не е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесният Договор за заем е валидно сключен.
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които той е бил
сключен, а именно: главница в размер на 200 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/от 50,
00 %; фиксиран лихвен процент от 40,05 %; обща стойност на плащанията, погасяване –
чрез 11 броя седмични вноски, с дата на първо плащане – 04.03.2021г. и с дата на последно
плащане (краен падеж) – 13.05.2021г.
Установи се, че падежът на последната погасителна вноска за главница е настъпил на
13.05.2021г., поради което е останала неиздължена сума, за която кредиторът е депозирал
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Видно от договора за заем, в т.3.7 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 40.05 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Няма
допълнителни фактори, от които да зависи размерът на възнаградителната лихва, тя е
фиксирана, поради което не е необходимо да се посочват условията по прилагането й,
защото такива липсват. Действително в договора няма отделно записване на общия размер
на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е
предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста –
Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК.
Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора-10, 26 лв., който е виден и от погасителния план.
В т.3.5 е посочен годишния процент на разходите 50, 00 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Действително в договора не е посочено как е формиран ГПР, но в ОУ е посочено, че
същият включва само възнаградителна лихва, а и това не е и поставено като изискване в
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предмет на доказване е дали ГПР, посочен в договора
е реален и дали същият включва съответните вземания по чл.19, ал.1 ЗПК. В случай, че
вземания по чл.19, ал.1 ЗПК се претендират, а не са включени в ГПР и не формират
/надхвърлят/, стойността на ГПР, посочена в договора, съответна тази по чл.19, ал.4 ГПК, ще
се отрази на недействителността на тези отделни вземания, а не на договора като цяло.
Видно от договора за кредит към него има изготвен отделен погасителен план, подписан
от кредитополучателя, в който е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичност
на плащане и падежна дата. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. В погасителния план са
разграничени вноските за неустойка. Съгласно самата разпоредба тази информация следва
да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
Досежно твърдяната нищожност на възнаградителната лихва съдът прие следното:
болшинството от цитираните по делото актове на ВКС сочат като горен праг на договорната
лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице
накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на клаузата за размера на
договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора. Цитираните решения и
определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая
следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския
кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на
6
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%,
/същият е точно 50 %/ ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова не се установява
нищожност на договорената възнаградителна лихва. В този смисъл е правното разрешение,
възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Х..... по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от
23.07.2019 г. на ОС - Л..... по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС -
П.... по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Г.по в... гр. д. №
62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - П.... по в. гр. д. № 702/2019 г. По
договора за заем е уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ от 50, 00%. Няма пречка
страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва, като в
настоящия случай, съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размера на кредита, размера на възнаградителната
лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който носи кредиторът, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Освен това коефициентът на
годишния процент на разходите не надвишава петкратния размер на законната лихва.
Предвид уговореното в процесния договор, съдът приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който същият поема в
качеството си на небанкова финансова институция, която се самоиздържа от собствената си
печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Макар по делото да не се претендира неустойка съдът намира, че следва да обсъди
договорената такава с оглед изложеното от ищеца, че ответникът е заплатил сумата от 24, 00
лв., но същата е начислена като неустойка, предвид непредставянето на обезпечение.
Съгласно чл. 8 от Договора, сключен между страните, в случай, че кредитополучателя не
предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или
предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 ОУ,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 53,74 лв. Така уговорена
претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното
задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за
предоставяне на поръчителство с оскъпяване на заема с посочената сума, т.е. компенсира се
риска за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова
договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
7
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това
плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест
от сключената сделка. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Следователно отсъства валидно съглашение за заплащане на неустойка. Уговорката е и
неравноправна.
С оглед валидно учреденото между страните договорно правоотношение и признанието
на ответника, че е получил кредита, т. е. че заемодателят е изпълнил задължението си да му
предостави заемната сума, съдът приема, че в тежест на ответника е възникнало
задължението да върне заетата сума при уговорените условия и краен срок, с изключение на
задължението за неустойка. Настъпил е крайният срок за погасяване на кредита – 13.05.2021
г. По кредита е постъпило единствено плащане в размер на 24,00 лв. С оглед
разпределението на задълженията за главница и договорна лихва по падежни дати съгласно
погасителния план и недължимостта на задължението за неустойка, съдът приема, че със
сумата от 24, 00 лв. са погасени изцяло първите две вноски, включващи първа вноска
договорна лихва в размер на 1. 56 лв., втора вноска –договорна лихва-1, 56 лв. и 19, 31 лв.
главница, а по трета вноска, дължима на 18.03.2021 г., е погасена изцяло договорната лихва
в размер на 1, 41 лв. и частично главницата в размер на 0, 16 лв. съгласно правилото на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно остават дължими: главница в размер на 180, 53 лв. и договорна лихва в
размер на 5, 73 лв. за периода от 25.03.2021г. до 13.05.2021г. Съгласно разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от 30.07.2021 г. Ето
защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата, считано от 30.07.2021 г. до
изплащане на вземането.
Уговорката в чл. 7, ал. 1 от договора е, че в случай на забава, на която и да е погасителна
вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки
просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от коя дата/ ще се претендира
обезщетението за забава. В случая ищецът претендира обезщетение за забава от 01.05.2021г.
до 01.07.2021г. Съдът ще изчисли самостоятелно обезщетението за забава върху главницата,
доколкото само върху нея се дължи забава, не и върху договорна лихва. След използването
на електронен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК, съобразно датата следваща падежа на
всяка отделна неплатена вноска /в случая от вноска № 3 частично върху непогасената част
до вноска № 11 – погасителен план и съобразно размера дължим по всяка неплатена, съдът
определи и размера на обезщетениeто за забава в размер на общо 3, 01 лв. за периода
01.05.2021г. до 01.07.2021г.: към 01.05.2021г. са падежирали главници в размер общо на 139,
30 лв., като за периода от 01.05.2021г. до 01.07.2021г. дължимата лихва за забава е в размер
на 2, 40 лв. ; върху главница –вноска 10 в размер на 20,55 лв. се дължи законна лихва за
периода от 07.05.2021г. до 01.07.2021г. в размер на 0, 32 лв. и върху главница по вноска 11-
в размер на 20, 68 лв. за периода от 14.05.2021г. до 01.07.2021г. се дължи лихва за забава в
размер на 0, 29 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен за следните суми: сумата
от 180, 53 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 30.07.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата от 5, 73 лв.-договорна лихва за периода от 25.03.2021г.
до 13.05.2021г. , сумата от 3, 01 лв.-лихва за забава за периода от 01.05.2021г. до
01.07.2021г., като за разликата над 180, 53 лв. до претедираните 200, 00 лв. за главница, над
8
5, 73 лв. до претендираните 8, 70 лв. и за периода от 25.02.2021г. до 24.03.2021г. за
договорна лихва и над 3, 01 лв. до 5, 53 лв. за лихва за забава следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е сторил и са му присъдени разноски в заповедното производство за уважената
част от заявлението в размер: 18, 12 лева – заплатена държавна такса за образуване на
заповедното производство и 36, 24 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48, 03 лева,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 125, 00 лева – заплатена държавна такса;
440, 00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение за конкретното дело е 100, 00 лв., като при определянето
му съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от
юрисконсулта процесуални действия. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 198, 79
лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответникът не е сторил искане за присъждане на разноски и не е ангажирал доказателства
за сторени такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника КР. Б. КР., ЕГН **********,
с адрес: обл. Б...........че ДЪЛЖИ на „С........ със седалище и адрес на управление: гр.
С.законен представител: Н.... – управител, чрез С..... – юрисконсулт, следните суми, предмет
на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 1976/2021г. по описа на
Районен съд – гр. Б..... а именно:
- сумата от 180, 53 лв. / сто и осемдесет лева и петдесет и три стотинки/- главница,
произтичаща от Договор за паричен заем № 500052 от 25.02.2021 г., сключен между „С.....и
КР. Б. КР., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 30.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
главница за разликата над уважения размер от 180, 53 лева до пълния предявен размер от
200, 00 лева;
-сумата от 5, 73 лв. /пет лева и седемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за
периода от 25.03.2021г. до 13.05.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
договорна лихва за разликата над 5, 73 лв. до претендирания размер от 8, 70 лв. и за периода
от 25.02.2021г. до 24.03.2021г.
9
- сумата от 3, 01 лв. /три лева и една стотинка/-лихва за забава за периода от
01.05.2021г. до 01.07.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата над 3,
01 лв. до претендирания размер от 5, 53 лв.
ОСЪЖДА КР. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: обл. Б. ДА ЗАПЛАТИ на....... „С.със
седалище и адрес на..... управление: гр. С. законен представител: Н...... – управител, чрез
С.............. юрисконсулт сумата от 48, 03 лв. /четиридесет и осем лева и три стотинки/,
представляваща направени от ищеца разноски по заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 198, 79 лв. /сто деветдесет и осем лева и седемдесет
и девет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.... окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10