О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Ловеч,…………...2020г.

 

         Окръжен съд - Ловеч гражданска колегия в закрито заседание на двадесети  декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                     ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№676 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. от ГПК във връзка с чл.396, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Хамбергер България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.Магистрална №1, представлявано от управителя Н.Т.П., чрез адв.Е.Б.П., със съдебен адрес:*** против Определение №961 от 12.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№1582 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч, с което съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск с основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда и цена 120 000.00 лева, в полза на М.Ю.Х., ЕГН ********** против жалбоподателя, като на основание чл.397, ал.1, т.2 от ГПК е наложил обезпечителна марка – запор до размера на  част от исковата сума, а именно 25 00.00 лева върху вземанията/банковите сметки на „Хамбергер България” ЕООД.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за допускане на обезпечението. Възразява, че молителят е навел неубедителни твърдения за наличието на обезпечителна нужда. В случая съдът е обсъждал размера на вписания капитал на дружеството, а е следвало да разгледа неговото финансово състояние, дейността му като търговец, за да направи извод дали към момента на постановяване на решението за ищеца ще бъде невъзможно или затруднен да събере  търсеното обезщетение.

Жалбоподателят излага, че е в изключително добро финансово състояние, което е видно от Годишния финансов отчет за 2018г. и че с печалбата си за по-малко от 1 ден  ще може да изплати сумата, за която е допуснато обезпечението, а така също активите на дружеството надминават в хиляди  размера на същото.

 Относно приетата вероятна основателност на претенцията сочи противоречие в изложените мотиви, както и че неизвестно как, без налични доказателства, съдът е  обосновал интензитета на претърпените от молителя  болки и страдания. Възразява, че с оглед на съдебната практика исканото обезщетение е прекомерно и съответно искът в предявения размер е неоснователен.

Освен това, при отсъствието писмени доказателства относно претърпените болки и страдания и при приета обезпечителна нужда,  съдът е следвало да допусне обезпечението срещу представена от ищеца гаранция.

С жалбата се навеждат и доводи относно съпричиняване на вредите  - ищецът е действал при условията на груба небрежност, при което искът ще бъде уважен в много по-малък размер. Така също за изключително важен факт сочи  изплатено обезщетение в размер на 32 901.12 лева по Договор за задължителна застраховка.

Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК и моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед от 12.08.2019 година.

В насока на изложеното са приложени писмени доказателства.

От насрещната страна М.Ю.Х., чрез адв.Н.Д. е постъпил отговор на частната жалба, с който поддържа  изложените подробни съображения направени с молбата за допускане на обезпечение, както и твърди, че получената от застрахователя сума в размер на 32 901.12 лева се отнася за застрахователна полица за всички застраховани лица, а не е само по отношение на молителя.

Съдът като съобрази изложените в частната жалба доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от лице, което е упълномощено по надлежния ред, против съдебен акт, за който е предвидена правната възможност да бъде обжалван, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба  постъпила от М.Ю.Х., ЕГН ********** против „Хамбергер България” ЕООД, ЕИК ********* за допускане на обезпечение по бъдещ иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ с цена 120 000.00 лева, като размерът на обезпечението да бъде 60 000.00 лева или половината от исковата претенция, за да не се създава финансово затруднение за ответното дружество.

Районен съд – Ловеч е постановил Определение №961 от 12.08.2019г., като е уважил искането до размера на 25 000.00 лева – запор върху банковите сметки на „Хамбергер България” ЕООД, след като приел, че на етапа, на който се намира производството не са налице достатъчно данни относно вида, обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са предмет на установяване в исковото производство.

Видно от данните по делото в определения едномесечен срок е постъпила искова молба от М.Ю.Х., ЕГН ********** против „Хамбергер България” ЕООД, ЕИК *********, с основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 120 000.00 лева.

За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск следва да са налице предвидените от закона предпоставки. Това право съществув, ако искът е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда.

Настоящия състав счита, че в случая бъдещия иск /както и самата искова молба/ е допустим, налице е и обезпечителна нужда, доколкото предмет на предявения иск е парично обезщетение, при евентуалното уважаване на който вземанията на ищеца ще подлежат на принудително изпълнение. При паричните притезания обезпечителната нужда се предполага, тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществените му права може да затрудни удовлетворяването на кредитора, в случай, че претенцията бъде уважена.

Жалбоподателят сочи като ирелевантен факт вписания размер  на капитала на дружеството, но в същото време  се позовава на Годишен финансов отчет за 2018г. относно неговото финансово състояние и  стойността на активите, но в производството по реда на чл.200, ал.1 от КТ  тези факти са без значение  относно размера, в който ще бъде уважена претенцията за неимуществените вреди.

В настоящето производство не може да бъдат обсъждани и наведените възражения, че е налице съпричиняване от страна на ищеца при допусната от негово страна груба небрежност. По съществото на исковото производство, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът ще съобрази и изплатено обезщетение по договор за задължителна застраховка на работниците и служителите.

Предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ е допустим,  а въз основа на приложените към молбата писмени доказателства може да се направи извод, че е и вероятно основателен.

При изложеното, допуснатата обезпечителна мярка се явява адекватна на бъдещата исковата претенция, при което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно, потвърдено.

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ  УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от „Хамбергер България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.Магистрална №1, представлявано от управителя Н.Т.П., чрез адв.Е.Б.П., със съдебен адрес:*** против Определение №961 от 12.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№1582 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        1.

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                        2.