Решение по гр. дело №40541/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21710
Дата: 27 ноември 2025 г. (в сила от 27 ноември 2025 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20251110140541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21710
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110140541 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Био България“ ООД, ЕИК *********
срещу „КОШЕРА“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 688,59 лева с ДДС,
представляваща обща цена по неформални договори за покупко-продажба, за които е издал
фактури с № 389317, 389931 и 3890468 г., сумата от 39,39 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата по фактура № 389931/03.09.2024 г. за периода от 04.09.2024
г. до 14.07.2025 г., както и сумата от 37,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата по фактура № 390468/10.09.2024 г. за периода от 11.09.2024 г. до 14.07.2025
г.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните си задължения по неформален
договор за търговска продажба е продал и доставил на ответника био хранителни продукти,
за което съставил 3 броя стокови разписки и три броя фактури на обща стойност от 1023,80
лева с ДДС. Твърди, че ответникът е заплатил частично задължението по фактура с №
389317, като оставащото задължение по същата възлизало на 100 лева. Сочи, че след
приспадане на частично платената сума, (за което било издадено КИ № 388338) общата
дължима от ответника сума по процесните фактури възлизала на претендираната такава в
размер на 688,59 лева с ДДС. Посочва, че ответното дружество е следвало да извърши
плащане на сумите по процесните фактури в деня на извършване на продажбата, което не
било сторено. Ето защо предявява настоящите искове.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „КОШЕРА“ ООД,
ЕИК ********* редовно 25.09.2025 г., като в указания в чл. 131 ГПК 1- месечен срок отговор
от същия не е подаден.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
20.11.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата
молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
1
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните
съображения:
Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при
наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с
пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за
произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010
г. на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно
заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от
което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на
разноски на стойност 100 лв. за държавна такса, като се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, като по делото са представени достатъчно
доказателства (договор за правна помощ и съдействие от 13.10.2025 г.) за действителното
сторване на тези разноски – така, както се изисква с оглед установения стандарт в т. 1 от ТР
6/06.11.2013 г. на ВКС.
Ето защо съдът приема, че следва да възложи в тежест на ответното дружество и
деликтната отговорност за сторените от ищцовото дружество разноски в общ размер на 400
лв.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КОШЕРА“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Био България“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сумата от 688,59 лева с ДДС, представляваща обща цена по неформални
2
договори за покупко-продажба, за които е издал фактури с № 389317, 389931 и 3890468 г.,
сумата от 39,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по
фактура № 389931/03.09.2024 г. за периода от 04.09.2024 г. до 14.07.2025 г., както и сумата от
37,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура №
390468/10.09.2024 г. за периода от 11.09.2024 г. до 14.07.2025 г.
ОСЪЖДА „КОШЕРА“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Био България“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – съдебно-деловодни
разноски, сторени пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3