Р
Е Ш Е Н И Е № 101
гр. Разград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 90 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Ю. А. Т. от с. Я., общ.
Р. против Решение № 1012-16-106/1 от 14.04.2022 г., издадено от ръководителя на
ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Д-16-000-00-01533293
от 28.02.2022 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с
което е спряно производството за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист № Е20220108444 за периода 16.01.2022 г. –
26.02.2022 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно като
постановено при липса на компетентност, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че административният
орган не е компетентен да установява приложимото осигурително законодателство, че
решението не е мотивирано, налице е несъответствие между наложената ПАМ и
твърдяното нарушение, както и че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска се решението да бъде отменено и производството по изплащане на
обезщетението да бъде възобновено. Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че оспореното решение е
законосъобразно и са налице условията за спиране на производството за изплащане
на паричното обезщетение по болничния лист.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство е
образувано за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по болничен
лист № Е20220108444 от 21.01.2022 г., издаден на жалбоподателката Ю. А. Т., за
периода 16.01.2022 г. – 26.02.2022 г. По реда на Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване болничният
лист е представен от осигурителя „Фелис 93“ЕООД с Удостоверение Приложение № 9 вх.
№ Р 14-16-000-00-********** от 25.01.2022 г.
При извършена от контролните органи при
ТП на НОИ – Разград проверка на разходите по ДОО е било установено, че осигурителят
„Фелис 93“ЕООД е подал уведомления за назначени по трудов договор 67 лица за
извършване на услуги с място на изпълнение на територията на Германия.
Направено е запитване до ТД на НАП – Варна за установяване на приложимото
законодателство в сферата на социалната сигурност съгласно Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004. Проверката на ТД на
НАП – Варна е приключила с Протокол № П-03001721099934-073-001 от 10.11.2021
г., с който е установено, че „Фелис 93“ЕООД е извършвало
дейността си чрез наети лица основно на територията на друга държава-членка -
Германия. Дружеството е подало искания за издаване на удостоверение А1 за
приложимото осигурително законодателство за заети лица, по които на 29.10.2021
г. са постановени откази от ТД на НАП – Варна, офис Разград.
Горните обстоятелства са отразени в Констативен
протокол № КВ-5-16-01048807/14.12.2021 г., в който е посочено, че в
съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо всички наети в дружеството лица
е приложимо законодателството на Германия и те не подлежат на задължително
осигуряване по българското законодателство, за тях не следва да се зачита осигурителен
стаж и доход, както и да придобиват осигурителни права по националното ни
законодателство.
Във връзка с констатациите по констативния
протокол и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са били издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-16-01048677/14.12.2021 г. „Фелис 93“ ЕООД да заличи данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за всички лица, наети от дружеството, в
това число за жалбоподателката Ю. А. Т. Задължителните предписания са обжалвани
и не са влезли в сила.
С писмо вътр. № 1036-16-82/28.02.2022 г. е поискана проверка от контролните органи
на ТП на НОИ относно правилността на прилагане на българското осигурително
законодателство. В отговор началникът на отдел КПК е съобщил, че осигурителят
„Фелис 93“ ЕООД е поставен под наблюдение и изплащането на парични обезщетения
на лица, включени в задължителните предписания, следва да бъде спряно до
приключване на производството по обжалване.
При тези факти и на основание чл. 40,
ал. 4 КСО е било издадено Разпореждане № Д-16-000-00-01533293 от 28.02.2022 г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е спряно
изплащането на паричното обезщетение по болничния лист.
Разпореждането е било оспорено по
административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който го е
потвърдил с оспореното пред съда Решение № 1012-16-106/1 от 14.04.2022 г.
Решаващият орган е приел, че са налице условията по чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО,
тъй като след приключване на производството по обжалване на задължителните
предписания ще бъде направена преценка на правото за изплащане на паричното
обезщетение.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
компетентен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО се произнася по жалби срещу разпореждания
за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични
обезщетения по глава четвърта. Доводът за некомпетентност на издателя на
решението да определи приложимото осигурително законодателство е неотносим към
неговите правомощия като решаващ орган, а към материалната законосъобразност на
акта.
Решението е в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Административният орган е изложил ясни фактически и правни съображения за издаването на акта, с оглед на което оплакването за липса на мотиви е неоснователно.
Оспореното решение не
противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО разпореждане
за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се издава,
когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не
повече от 6 месеца. Правото на жалбоподателката да получи обезщетение е
обусловено от качеството й на осигурено лице. Съгласно дефиницията в § 1, т. 3
от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. Въпросите дали жалбоподателката
подлежи на задължително осигуряване по българското законодателство и дали внесените
за нея осигуровки са дължими са от съществено значение за определянето й като осигурено
лице. Тези обстоятелства се нуждаят от проверка от компетентните органи, поради
което правилно производството по изплащане на обезщетението е спряно.
Оспореното решение изпълнява и предвидената
от закона цел – да се предотврати евентуалното неоснователно изплащане на
парично обезщетение и да се ограничи неправомерното разходване на средства от
бюджета на ДОО.
С оглед на горното съдът намира, че не са
налице отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. А.
Т. от с. Я., общ. Р. против Решение № 1012-16-106/1 от 14.04.2022 г., издадено
от ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане №
Д-16-000-00-01533293 от 28.02.2022 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО.