Решение по дело №2316/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 415
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180702316
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 415

 

гр. Пловдив, 11 март 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2316 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на К.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. П. В., срещу Решение № 139/21.05.2021г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която са потвърдени Постановление изх. № С210016-139-0000944 от 10.05.2021г., за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК и ПНОМ № С210016-139-0000945 от 10.05.2021г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив.  В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърдените с него постановления на публичен изпълнител, тъй като не е спазена формата и реквизитите на постановленията и определянето на стойността на активите, върху които са наложени обезпечителните мерки са в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при продължаване срока на действието на обезпечителните мерки, наложени с ПНОМ № С210016-023-0002989 от 06.10.2020г. и ПНОМ № С210016-023-0002990 от 06.10.2020г. и това се отразява върху законосъобразността на обжалваните тук две постановления от 10.05.2021г. Поддържа се становище, че незаконосъобразно публичният изпълнител на 12.05.2021г. е издал нови две ПНОМ като е ползвано същото имущество, но с разминаване в стойностите на обезпечените активи.    С тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърдените с него постановления на публичния изпълнител. Претендират се разноски по делото.

        Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава, по мотивите на обжалваното решение и доводи изложени в хода на устните състезания. С аргументи за процесуална и материалноправна законосъобразност на потвърдените от него постановления за продължаване на наложени предварителни обезпечителни мерки и на обжалваното решение, моли жалбата срещу решението да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        По делото няма спор, че със ЗВР № Р-16001619007605-020-002/04.03.2020г. е възложена ревизия върху доходите на К.В.Д., приключила с РА № Р-16001619007605-091-001/08.06.2020г., който е бил отменен с решение № 429/03.09.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП и преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Била е издадена ЗВР № Р-16001620005753-020-001/23.09.2020г. С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-16001620005753-039-001/02.10.2020г. на Дешка Станева- гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив е поискано да се наложат мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които се очакват в резултат на ревизията. Последвало е издаване на Постановление № С200016-023-0002989/06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал 1 от ДОПК, с което е наложена обезпечителна мярка  запор върху притежаваните от лицето МПС, както следва:

-       туристическо ремарке, марка UMBRА, с рег.№ РВ2530ЕВ, с балансова стойност 0.00 лв.

-       специализирана машина марка Фиат-Хитачи, с рег.№ РВ5641СВ,  с балансова стойност 0.00 лв.

-       туристическо ремарке марка Нептун, модел 7 с № РЕ0182ЕВ, с балансова стойност 0.00 лв.

-       лек автомобил марка AUDI, модел А6, с рег.№ РВ0163ТР,  с балансова стойност 0.00 лв.

-       лек автомобил марка BMW, модел М3 с рег.№ PB1273PC, с балансова стойност 0.00 лв.

-       мотоциклет марка BMW, модел 1000, с рег. №  РВ4580А,  с балансова стойност 0.00лв., изпратено е запорно съобщение до ОДМВР-Пловдив и ПНОМ с изх. № С200016-023-0002990/06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с което е наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на лицето:

- ¼ идеална част от УПИ КИД 56784,504,1033 с трайно предназначение - За друг вид производствен, складов обект, площ 597кв,м. находящ се в гр. Пловдив, с граници УПИ с КИД - 56784.504.784. 56784.504.1034: 56784.504.1032. 56784.504.904,  придобит с договор за доброволна делба акт 186, том 11,  с данъчна оценка (за недвижими имоти) 3204.78 лв. за съответната част.

-       1/12 идеална част от УПИ. КИД 5б784 504.1032, УПИ по ПРЕДХ.ПЛАН : 504.903,  Начин на трайно ползване: За второстепенна улица, площ 1% кв.м., находящ се в гр.ПЛОВДИВ,  ул. Северно от гара Филипово,  с граници УПИ с КИД: 56784.504.1034. 56784.504.1035,  56784, 905,  56784404.906,  56784.504.904 ,  56784.504.1033,  придобит с договор за доброволна делба от 23.08.2013 г. в АВ -Пловдив, с данъчна оценка за недвижими имоти  361.62 ли. за съответната част. Възбраната е вписана в АВ-Пловдив. По делото се установява, че посочените две постановления са били връчени на адресата на 15.10.2020г. и са влезли в сила на 23.10.2020г.

С Искане за продължаване срока на наложени обезпечителни мерки изх. № С210016-006-0000135/12.02.2021г. от Административен съд-Пловдив е поискано да се продължи срокът на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С200016-023-0002989/06.10.2020г. и ПНОМ с изх. № С200016-023-0002990/06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Съдът с определение                 № 300 от 22.02.2021г., ЧАД № 415/2021г. е удължил срока на наложените ПОМ до приключване на ревизионното производство, възложено със  ЗВР № Р-16001620005753-020-001/23.09.2020г.

Ревизията е приключила с РА № Р-16001620005753-091-001/09.04.2021г., с който са установени задължения в общ размер на 46692,42лв. Въз основа на РА са били издадени Постановление изх. № С210016-139-0000944 от 10.05.2021г., за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК и ПНОМ № С210016-139-0000945 от 10.05.2021г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив. С първото постановление се продължава срокът на действие на Постановление № С200016-023-0002989/06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал 1 от ДОПК, а с второто е продължен срокът на действие на ПНОМ с изх. № С200016-023-0002990 от 06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Двете постановления са били обжалвани пред директора на ТД на НАП-Пловдив, който с решение № 139/21.05.2021г. ги е потвърдил. Актът на решаващият орган в неговата потвърдителна част е обжалвана пред съда и е предмет на настоящото дело.    

При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащи на оспорване действия на органи по приходите от лице с правен интерес от обжалване в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Не почива на предвиденото в закона твърдение, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при продължаване срока на действието на обезпечителните мерки, наложени с ПНОМ № С210016-023-0002989 от 06.10.2020г. и ПНОМ № С210016-023-0002990 от 06.10.2020г. и това са отразява върху законосъобразността на разглежданите в настоящото производство ПНОМ. В настоящото производство се разглежда спорът относно законосъобразността на Решение № 139/21.05.2021 г. и потвърдените ПНОМ от 10.05.2021 г. В настоящото производство не се разглежда искане по реда на чл. 121, ал. 4 от ДОПК за продължаване на обезпечителни мерки.  Въпреки това, както се посочи по-горе в настоящото решение, с Искане за продължаване срока на наложени обезпечителни мерки изх. № С210016-006-0000135/12.02.2021г. от Административен съд-Пловдив е поискано да се продължи срокът на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С200016-023-0002989/06.10.2020г. и ПНОМ с изх. № С200016-023-0002990/06.10.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Съдът с определение                 № 300 от 22.02.2021г., ЧАД № 415/2021г. е удължил срока на наложените ПОМ до приключване на ревизионното производство, възложено със  ЗВР № Р-16001620005753-020-001/23.09.2020г.

В разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК са въведени допълнителни изисквания за законосъобразното налагане на предварителните обезпечителни мерки, наред с предпоставките, предвидени в нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Така съгласно ал. 3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Всъщност, преценката върху какво точно имущество на длъжника да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки, е предоставена на административния орган, като в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК е предвидена възможност и за замяна на наложената обезпечителна мярка по искане на длъжника. В случая необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки е мотивирана от органа по приходите с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Посочено е, че в хода на ревизионното производство са установени задължения с издадения РА и че ще се затрудни събирането на публично задължение. Наличието на предпоставки за налагане на обезпечение съгласно чл. 121, ал. 6, вр. ал. 4 от ДОПК се преценява към този момент, като тази преценка е обусловена от съществуващите данни за установения размер на публичното задължение. Със запора на МПС,респ. възбраната върху недвижимо имущество, ревизираното лице продължава да упражнява фактическа власт върху вещите и да ги ползва според предназначението им, но не се допуска промяна на регистрацията им, отчуждаване или обременяване с тежести, преди вдигането на запора, отмяна на възбраната, което на практика не води до сериозни последици за него. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки, но той не е обвързан с тяхната поредност, а със спецификите на конкретния случай. От събраните доказателства се налага изводът, че са спазени законовите изисквания, доколкото с наложената обезпечителна мярка се цели гарантиране на държавата като кредитор с публични вземания. Обезпечението ще допринесе за удовлетворяване на публичното вземане предвид характера и размера на установените в ревизията данъци, то представлява гаранция, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. Важно е да подчертае, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки са привременни и с определен срок на действие /чл. 121, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ДОПК/. При това положение, ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения, тяхното действие не се продължава по смисъла на  чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като в случай, че с издадения ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване на тяхното действие, съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи вече конкретно установените по основание и размер публични задължения, каквито са в настоящия казус двата ПНОМ от 10.05.2021г.  

Текстът на чл. 121, ал. 6 ДОПК предвижда, че действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по реда на ал. 5. По делото е установено, че ревизията на К.Д. е завършила с издаване на РА № Р-16001620005753-091-001/09.04.2021г., което прави Постановление изх. № С210016-139-0000944 от 10.05.2021г., за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК и ПНОМ № С210016-139-0000945 от 10.05.2021г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК издадени при спазване на определения срок ( 9 май 2021г. е почивен ден и първият присъствен ден и 10 май 2021г.). 

На следващо място предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.

Съгласно  чл. 197, ал. 1 от ДОПК - Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред Директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.

Съгласно  чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

В случая, във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва още да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, регламентира случаите на налагане на обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично вземане. В случая с двете ПНОМ от 06.10.2020г.  се касае за обезпечителни мерки, наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретният размер на публичните задължения все още не е окончателно установен и не е настъпила неговата изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер /така чл. 121, ал. 4 и 5 от ДОПК/, като предназначението им е да дадат обезпечителна защита на именно този етап от ревизионното производство, като по този начин гарантират събирането на публичните вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ето защо и доводите на жалбоподателя, че липсват посочени конкретни фактически обстоятелства от обективната действителност, които да мотивират органа да наложи обезпеченията на този етап от развитие на ревизионното производство, са изцяло несъстоятелни. В настоящия случай ревизионното производство е приключило с ревизионен акт № Р-16001620005753-091-001/09.04.2021г., с който са установени публични задължения в общ размер 46692,42лв., и публичният изпълнител е пристъпил към продължаване на действието на наложените мерки, съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените вече по основание и размер публични задължения(двата ПНОМ от 10.05.2021г.).

Освен условията за налагане на ПОМ, законодателят е предвидил и такива основания за тяхната отмяна -  чл. 197, ал. 3 от ДОПК, а именно: представяне на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа от длъжника; при липса изпълнително основание или когато не са спазени изискванията за налагане на предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Предпоставките на  чл. 197, ал. 3 от ДОПК са алтернативни и наличието на което и да е от тях е основание за отмяна на ПОМ, обратно - липсата същевременно обуславя неоснователност на подадената срещу тях жалба.

Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят-длъжник не се позовава и не представя предвидените в закона обезпечения. Втората предпоставка на  чл. 197, ал. 3 от ДОПК е неприложима предвид предвидената изрична особена хипотеза и възможността за налагане на ПОМ в хода ревизионното производство.

По отношение на третата предпоставка, видно от самото искане на органа по приходите, се установява, че същото е мотивирано. Посочени са основанията за установено в хода на ревизионното производство размер на публични задължения, установени с ревизионния акт. Въз основа на това искане публичният изпълнител е извършил преценка на въпросните обстоятелства и като е взел предвид изложените в искането обстоятелства, е формирал обоснован извод за наличие на предпоставките на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, вр. чл. 195 от с.к.  

За да се приеме, че изпълнението на публичното задължение ще бъде невъзможно е необходимо да се установи, че ревизираното лице не разполага с достатъчно имущество, което да служи като средство за неговото събиране. Същевременно на това, изпълнението може да бъде сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане вещи на длъжника да покриват размера на очакваните задължения, то видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхната бърза и ефективна обращаемост и реализуемост, т. е. същите не са ликвидни, поради което възражението, че не е установена затрудненост във връзка със събиране на задълженията се явява неоснователно. С оглед на това и при липса на доказателства обратни на законово предвидените, съдът намира за правилен изводът на публичния изпълнител за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 6 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, последните предприемани в защита на широк публичен интерес.

При извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в който смисъл е чл. 197 от ДОПК. Спазена е изискваната от закона писмена форма и наличието на мотиви, без да се констатират нарушения на процесуалните правила при неговото постановяване, каквото е декларативното възражение в жалбата, без да са посочени конкретни факти за нарушение.

Неоснователно и без правно значение е възражението в жалбата, че наложеният запор върху въпросните МПС са с балансова стойност 0,00 лева. Балансовата стойност на активите няма отношение към налагане на обезпечителните мерки, нито е част от предпоставките за тяхното постановяване, поради което същата не се отразява върху законосъобразността на оспорения акт, нито това обстоятелство има отношение към принципа на съразмерност.  

Наложените обезпечителни мерки не са от характер, който да затрудни дейността на лицето, поради което не се установява твърдяната несъразмерност. С наложения запор и възбрана единствено се възпрепятства извършването на отчуждителни правни сделки, което определено би осуетило събирането на установените в хода на ревизионното производство, публични задължения. Наложената ПОМ се явява и в съответствие с целта на закона, тъй като обезпечава реалното събиране на публични задължения.

По делото ответната страна ТД на НАП-Пловдив е надлежно представлявана от юрисконсулт, която претендира присъждане на разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Искането е своевременно заявено до приключване на устните състезания, поради което се явява допустимо, а на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и основателно, с оглед изхода на спора. Възмездяване на разноските в производствата е принцип, който цели възстановяване разходите на ответната страна при неоснователно образувано производство.

Водим от горното Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав

 

                             Р   Е   Ш   И   :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. П. В., срещу Решение № 139/21.05.2021г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която са потвърдени Постановление изх. № С210016-139-0000944 от 10.05.2021г., за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК и ПНОМ № С210016-139-0000945 от 10.05.2021г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, като неоснователна. 

ОСЪЖДА  К.В.Д., ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата от 500 /петстотин/лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/