Р Е Ш Е Н И Е
№ 1137
гр. Пловдив, 16 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шести юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Т. К., като разгледа административно дело №1199 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.Б.Я., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Т.Т.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №23-1030-000293 от 20.04.2023г., издадена от временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “КИА СПОРТИДЖ“, с Рег.№****, регистриран като собственост на Т.Ц.Я., ЕГН **********, починала на 12.12.2020г., за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 11).
Ответникът- Р.К.П.- ВПД началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 18.05.2023г. по делото постъпва молба-становище (лист 19) от Радко Пенев за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 5, 21) е получен на 27.04.2023г. от жалбоподателя, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-4) постъпва в съда на 10.05.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2023г., около 11:35ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. “Санкт Петербург“ и бул. “Освобождение“, от служители в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока запад – юг жалбоподателят Я. управлява лек автомобил “КИА СПОРТИДЖ“, с Рег.№****Т, регистриран като собственост на Т.Ц.Я., ЕГН **********, за което по делото е прието заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I, с №********* от 16.12.2016г. (лист 8), както и нарочна справка (лист 23). Прието е за установено, че Я. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) номер YAKIM703062NB9HG19, образец (издадено от) Великобритания, която не е държава членка на Европейския съюз (ЕС), нито пък е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП). Я. е влязъл в страната на 07.10.2022г., според приетата по делото нарочна справка от АИС “Граничен контрол“ (лист 31) или преди повече от 3 месеца.
За установеното в рамките на проверката Тодор Д.Д.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, №820848 от 19.04.2023г. (лист 6, 22), с който деянието на Я., изразяващо в управление на моторно превозно средство (МПС), без да е подменено притежаваното от него чуждестранно СУМПС след пребиваване в страната повече от 3 месеца, се квалифицира като административно нарушение по смисъла чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Н.Я. са иззети два броя регистрационни табели с №РВ6867СА, както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* (вероятно част ІІ-ра (малък талон)).
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от Я., като в акта е отразено “ИМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 26-27) на министъра на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 29), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 28) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ (в ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да издават за поведи за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-12300 от 20.10.2022г. (лист 30) на изпълняващ длъжността (и.д.) главен секретар на МВР, с която заповед Р.К.П., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА група “Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортните произшествия и водачите“ в Сектор “Пътна полиция“ към Отдел “Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, за срок до една година, считано от датата на встъпване в длъжност. Според нарочно отбелязване в заповедта, Р. П. е запознат със същата на 24.10.2022г.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи.
На следващо място, нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП установява, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по СЕИП, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая, от страна на административните органи е прието за установено, че Я.е влязъл в страната преди повече от 3 месеца (07.10.2022г.) преди 19.04.2023г. и притежава СУМПС, издадено от Великобритания, която не е членка на Европейския съюз (считано от 01.02.2020г., като е изтекъл и “преходният период“ до 31.12.2020г., в който законодателството на ЕС ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство (Великобритания)). Прието е за установено също така, че Великобритания не е държава, страна по СЕИП, поради което след изтичането на 3-месечен срок от влизане на Я. в страната (07.10.2022г.) или след 07.01.2023г. управлението на МПС със СУМПС, издадено от Великобритания, представлява управление на МПС без свидетелство за управление.
От своя
страна, разпоредбите на чл.161, т.т.1 и 5 от ЗДвП
установяват, че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в случай, че 1) Държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата (Конвенция за пътното движение,
подписана във Виена на 08.11.1968г. (Виенска конвенция)) и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията; 5) свидетелството е
издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по СЕИП, или
от Конфедерация Швейцария.
Според информация, публикувана на страницата на
Европейската комисия в интернет, “Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство (Великобритания)“, точка 6.1. Свидетелства за управление
на МПС- Съгласно правото на Съюза свидетелствата за управление на МПС, издадени
от държави членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния
период (31.12.2020г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително
с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС,
издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно споразумение-
Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и всички, с
изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания), са
страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните
свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление
на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази
конвенция.
По делото обаче не са ангажирани доказателства за датата, на която е издадено притежаваното от Я. СУМПС, посочено в оспорената заповед като издадено от Великобритания с номер YAKIM703062NB9HG19, за да се прецени дали същото е издадено преди 31.01.2020г., до която дата Великобритания е държава членка на ЕС; какъв е срокът на валидност на същото; както и дали същото отговаря на изискванията на приложение №6 към Виенската конвенция.
Тук е мястото да се посочи, че с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено редовно съставените актове (АУАН) по закона да се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя, като в тази връзка по делото не са ангажирани доказателства.
Видно от приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (лист 25), на жалбоподателя Я. е издадено СУМПС №********* на 03.01.2013г., със срок на валидност до 03.01.2023г.
Автомобилът “КИА СПОРТИДЖ“, с Рег.№****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от жалбоподателя Я. на 19.04.2023г., като Я. е законен наследник (лист 9) на Т.Ц.Я., починала на 12.12.2020г., на чието име е регистриран автомобилът.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е жалбоподателят Я..
Независимо от посоченото до тук обаче, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на фактическо основание за целта, тъй като в същата няма изрично посочена хипотеза по смисъла на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, изчерпателно изброени по-горе. Съответно, оспорената заповед се явява издадена и в противоречие с изискването за форма на този вид актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, а именно да бъде “мотивирана“.
При това положение, като издадена при липсата на фактическо основание за целта, респективно в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, и в нарушение на изискването за форма, оспорената по делото заповед е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 1 000,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023г. (лист 10) с адвокат Т. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, а за образуваното съдебно производство е заплатена държавна такса в размер от 10,00 лева (лист 16). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с №23-1030-000293 от
20.04.2023г., издадена от ВПД началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в
Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на Н.Б.Я., ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП-
“прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек
автомобил “КИА СПОРТИДЖ“, с Рег.№****, регистриран като собственост на Т.Ц.Я.,
ЕГН **********, починала на 12.12.2020г., за срок от
6 месеца”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, да заплати на Н.Б.Я., ЕГН **********, сумата от общо 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/