Решение по дело №1377/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./

Образувано е по жалба на С. П. С., от [населено място], против Решение № 183 от 5.05.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, тричленен състав, с което е установено, че: Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДискр, въз основа на защитен признак "убеждения", по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, спрямо С. П. С., както и че Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация под формата на "тормоз", по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. , във вр. чл. 5 от ЗЗДискр., въз основа на защитен признак "убеждения" по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо С. П. С., като са оставени без уважение жалби с вх. № 44-00-2570/2022 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-2587/2022 г. по описа на КЗД, подадени от С. С..

В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗДискр. при процедурата по проучване се събират писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като се ползват служители и експерти. Представените по делото доказателства не са обсъдени в пълнота, а са анализирани избирателно. При постановяване на решението не са взети предвид направените доказателствени искания с молба от 20.02.2023 г. Макар да е отправила искане за събиране на доказателства от Инспектората на НАП - преписки по приключил доклад №М-94-С-55-3/22.03.2021 г., направени оценки след редакция от И. Г., уведомителни писма до ИД на НАП от 17.08.2022 г. и до МФ от 19.08.2022 г., тези документи не са изискани. Част от тези документи С. изпратила с писмено становище от 14.02.2023 г. по описа на КЗД, но същите не са обсъдени. Посочените доказателствата са изискани още с подадената жалба на 8.08.2022 г., но част от тях не са събрани, а събраните не са обсъдени от решаващия състав, например обясненията на И. Г.. Липсват мотиви как тези обяснения са оборени в хода на процеса. От комуникацията между наставника И. Г. с Н. П. се установява дискриминационното и поведения спрямо С.. От резултати от анонимна анкета е видно, че служителите изпращат отговорите си предварително за съгласуване с В. Д., а работната обстановка е напрегната. П. е изпратила готови отговори на анкета до служител. При анкетирането са събрани данни, че П. е имала непристойно и грубо поведения спрямо С. От приключил доклад на Инспекторатът е констатирано, че Н. П. е нарушила т.1.4 от Етичния кодекс на служителите на НАП. Макар в хода на производството жалбоподателката да е изискала протоколи за оценка на индивидуално трудово изпълнение за четвърто тримесечие на 2019 г., като и за тримесечията през 2020 г., годишни оценки за 2020 г. за служителите К. Ц., М. П. и Р. И.. Изисканите данни за резултатите на другите новоназначени служители и тези на С. не са анализирани, а видно от резултатите С. е с много по-голямо натоварване, което говори за неравностойно третиране от страна на П.. Съгласно чл. 14 ал.1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за равностоен труд. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с вътрешни правила за работната заплата или с нормативно установени условия за оценяване на служителите в държавната администрация. Счита, че е налице неравностойно третиране по отношение на възлагания брой проверки и по отношение на оценяването. Макар и в хода на производството да е установено, че С. е извършила 123 проверки, от които 59 бр. са извършени без наставник, т.е. самостоятелно, без индикации за грешки, това не е взето предвид. Решаващия състав е приел, че част от оплакванията са извън обхвата на правомощията на КЗД, както и да предприема дисциплинарни мерки срещу служители на НАП и да се произнася при оспорване на месечни оценки. Жалбоподателката поддържа, че не е правила искания нито за предприемане на дисциплинарни мерки, нито да се произнася по представени годишни оценки, всички представени доказателства свързани с оценяването касаят неравностойното третиране спрямо С.. Представените доказателства са относими за установяване на нарушение - принципа равен труд - равно заплащане, заложен в ЗЗДискр. Тези нарушения са подробно описани в жалбата, но не са изискани доказателства за справки за видовете и броя проверки възлагани на новоназначените служители, от които да се установи дали е полаган равностоен труд от всички новоназначени служители. В решението не са обсъдени наведените доводи за осъществен тормоз от П. спрямо жалбоподателката. Представени са мнения на наставника на С., писмо до ръководството на НАП, писмени обяснения до ЦУ на НАП, но същите не са анализирани от решаващия състав. КЗД не е извършила сравнителен анализ на работата на жалбоподателката и оценяването на други новопостъпили служители, участващи във въвеждащата програма. Поддържа, че е лишена от право на защита, тъй като оценките за четвъртото тримесечие на 2020 г., както и годишната оценка за 2020 г. не са и връчени, била е лишена от право да ги обжалва, т.е. е лишена от право на защита, съгласно чл.2, ал.3 от ЗЗДискр. Посочените дискриминационни действия са свързани със защитения признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗдискр. - убеждения, в случая убеждения за законност. Морални и нравствени убеждения, свързани с изпълнението на служебни задължения, касаещи спазване на принципа на законност. Оспореното решение е постановени при допуснати нарушения на производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, противоречи на целта на закона. По изложените доводи моли да бъде отменен.

В с.з. жалбоподателката, чрез адв. Н. поддържа жалбата, моли да бъде отменено оспореното решение. В депозирани писмени бележки се сочи, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства за нарушения на закона, извършени от Н. П., в качеството и на началник сектор в отдел "Проверки", за периода от м.12.2019 г. до м.12.2020 г., които представляват дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. От представените справки за извършени проверки от всички служители и жалбоподателката, участвали във Въвеждаща програма за новоназначени служители се установява, че С. е показала най-добри резултати, в сравнение с останалите участници. Тя има най-голям брой самостоятелно извършени проверки, най-голям брой издадени покани по чл. 103 от ДОПК, с най-голям фискален ефект. С. е преминала успешно част от проведените обучения, които са преустановени във връзка с пандемията, при приключване на обученията е следвало да има годишна оценка на служителите, но информация за това липсва, това е така защото С. е оценена за цялостната си работа с оценка 4 "изпълнението отговаря не напълно на изискванията" подписана от П. на 14.12.2020 г., на която дата е връчена заповед за прекратяване на служебните правоотношения на С.. Формулярът за оценка няма дата и подпис на ръководителя, липсва подпис на оценявания, не е връчен на жалбоподателката, за да бъде обжалван, липсват и мотиви в оценката, тези доказателства са представени пред КЗД но не са обсъдени. В хода на производството пред ответника са представени писмо от И. Г. от 29.04.2020 г. адресирано до Г. С., В. Д. и М. К., с данни за действията на Н. П., за поведението и към служители в сектора, за забраната й наставника да комуникира с наставлявания, които не са обсъдени. Представени са и доказателства, които са събрани във връзка с проверка на Инспектората на НАП, които не са анализирани от решаващия състав. В хода на съдебното производство е установено, че оценката на новоназначените служители е комплексна: състои се от компонентите - оценка от проведено обучение на работно място - оценката се прави от наставника, оценка от проведено теоретично обучение от Въвеждащата програма, като в случая въвеждащото обучение на С. е започнало по-късно и не е приключило към момента на изтичане на срока на изпитване на служителя. С. е преминала само част Модул 1 от обучението, за което следва да се издаде удостоверение за успешно завършено въвеждащо обучение, което следва да послужи за изготвяне на комплексна оценка. Отговорност на прекия ръководител е поставяне на обща оценка за изпълнението на Въвеждащата програма на новоназначения, като се съобразява с поставените оценки в част 1 и 2 от формуляра, както и цялостното представяне на служителя на работното място в рамките на програмата. В т.2 от програмата - обучение на работното място е отбелязано, че на новоназначените служители не се възлагат самостоятелни задачи. Възлагат се такива за изпълнение само съвместно с наставник или друг опитен служител. На С. са възложени 56 самостоятелни проверки. Съгласно друга справка самостоятелно възложените проверки на жалбоподателката са 42, а съвместни със З. 39. Новоопределения наставник на жалбоподателката - З. е работила с отдалечен достъп, за периода, за който е била наставник на С., т.е. работила е от дома си. В хода на производството са представени справки от системата на НАП, които са противоречиви относно данните, по колко преписки се е произнесла самостоятелно С.. Представен е доклад на Инспектората към ЦУ на НАП от 28.10.2022 г., от които явства, че отговорите въз основа на който е изготвен първия доклад са манипулирани под ръководството на П., това се установява и от проведена анонимна анкета на служители. След проверки на ел. пощи на служителите е установено от НАП, че П. е извършила нарушение на Етичния кодекс на служителите на НАП, като е ограничила правото на служителите от нейния отдел да изказват свободно мненията си. В последствие служителката е отстранена от длъжност началник сектор "Проверки". Представените от П. в хода на производството доказателства, не отговарят на истината. В практиката на Съда на ЕС и в ЕСПЧ е утвърдено разбирането, че дискриминация е налице, когато лица в аналогично положение се третират по различен начин, без за това да има обективно и разумно оправдание. Принципа на равенство през закона и равенство във възможностите изисква лицата в сходно положение да се третират по сходен начин и да имат аналогични възможности. При сравнителен анализ за сходни обстоятелства при работа на инспекторите от Въвеждащата програма за новоназначени служители се установява, че С. е в аналогично положение, при сходни обстоятелства при изпълнение на служебните задължения, но не са налице сходни, аналогични количествени и качествени показатели по отношение на извършените проверки от новоназначените инспектори. Резултатите от проведените обучения: въвеждане в държавната служба и четиримата служители са издържали тест. Заключителния модул І, приключващ с тест е издържан от С. с 98 точки. По отношение количествените показатели се установява, че К. Ц. има възложени 125 проверки, а С. С. 123 проверки, останалите двама новоназначени служители имат възложени под 100 бл. проверки. Проверките по прихващане и възстановяване възложени на Ц. са 67, на С. 63, а на останалите новоназначени служители са наполовина. От възложените проверки на С. 12 са извършени самостоятелно. По отношение на насрещните проверки М. П. и С. С. са извършили по 50 проверки, останалите двама служители почти наполовина. От всички извършени проверки С. е извършила 56 проверки самостоятелно, докато други двама новоназначени служители нямат самостоятелни проверки. За същия период С. е извършила корекции с покани по чл. 103 от ДОПК с обща сума на корекциите 24036 лв., за разлика от другите служители. С. сочи, че има най-добри показатели в сравнение с другите новоназначени, възлагани са и самостоятелни проверки за разлика от другите новоназначени служители, П. е имала доверие в жалбоподателката, след като са и назначавани рискови ППВ. Инспекторатът на ЦУ на НАП се е произнесъл по работата на С., като е преценил, че са спазени изискванията за форма и съдържание на АПВ, проверките са съгласувани от П. без забележки. В противоречие с тези констатации, П. е поставила оценки на работата на С., като не са приложени еднакви критерии при оценяването в сравнение с другите инспектори. Нарушен е принципа за равно третиране, като в последствие това се е проявило в кулминация при нейното отстраняване. Предложението за прекратяване на служебните отношения на С. е лишил жалбоподателката от право на труд. С. е лишена от право на възнаграждение за труда. Тези факти не са взети в предвид от КЗД. Оспореното решение е постановено при допуснати нарушения на чл. 7, чл.35 от АПК, при неизяснени факти и обстоятелства от значение за спора. Проявената дискриминация се изразява в липса на равностойно третиране спрямо жалбоподателката, целта на закона е да осигури на всяко лице равно третиране. Поставените и оценки са били понижени, чрез което е поставена в неравностойно третиране в сравнение с останалите инспектори. Нарушен е принципа за равно възнаграждение за равностоен труд. Критериите за оценяване спрямо С. не са били еднакви в сравнение с другите колеги от програмата за обучение на новоназначени. Съгласно ВПРЗ оценката на приноса на отделния служител обхваща цялостно представяне през съответния период. Във формулярите за тримесечни и годишна оценка няма данни за цялостното и представяне, в т.ч. и проведените обучение. В резултат на това нейното заплащане е било по-ниско. Лишена е от право на заплащане, съответстващо на извършената работа. Във формулярите липсват данни за изпълнение на количествени и качествени показатели. Използвайки понижени оценки, поставени от самата нея, П. е депозирала предложение за прекратяване на служебните правоотношения със С.. Така жалбоподателката е поставена в неравностойно третиране в сравнение с другите новоназначени инспектори. С. е подложена на неблагоприятно третиране. Нарушен е принципа за законност. В случая признака по чл. 4 от ЗЗДискр - убеждения за законност е нарушен. Отношението спрямо С. отговаря на тълкуването на термина тормоз. В производството по установяване на дискриминация, жалбоподателя има задължение единствено да представи фактите, въз основа на които може да се приеме, че е налице дискриминация, законът не поставя изискване страната да определи вида и признака на дискриминация. Тежестта да докаже, че принципа на равно третиране не е нарушен е на ответника. В хода на производството ответната страна не е доказала това. По изложените доводи моли да се отмени акта.

Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт И. оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон. В депозирани писмени бележки поддържа, че в хода на производството са събрани и обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства, относими към твърденията в жалбата за неравно третиране. Комисията се е произнесла след пълен и всестранен анализ на доказателствата, като е установено, че фактическите обстоятелства не дават основание да се приеме, че С. е третирана по-неблагоприятно. За да се установи дискриминация не е достатъчно да се установи само по-неблагоприятно третиране, само третиране основано на защитен признак е дискриминация, не са установени с категоричност незаконосъобразни актове, действия и бездействия довели до различно по-неблагоприятно третиране по признак "убеждение". Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, сочи че случая не е с фактическа и правна сложност.

Заинтересованата страна Н. П., чрез адв. Д. оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на производството е установено, че КЗД е анализирала всички относими и релевантни за спора факти и обстоятелства и е приела, че не е налице дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката. Основните оплаквания на С. са за неправилно и несправедливо оценяване и в някои случаи дори тенденциозно, по делото такива данни не са събрани. Дейността на началника на сектор е правно регламентирана, той следва да постави оценки на служителите, като при несъгласие от тяхна страна, те могат да се оспорят. Данни за това по делото не са събрани. В производството се прави опит да се установи нова форма на дискриминация, което в настоящия процес е недопустимо. Моли жалбата да се остави без уважение и да се присъдят сторените по делото разноски.

Заинтересованите страни НАП, ТД на НАП - Варна, чрез юрисконсулт Н. оспорват депозираната жалба. Поддържат, че решението е мотивирано и обосновано. Правилен е изводът на решаващия орган, че не е налице неравно третиране на служителя. Защитения признак убеждения е със строго изразен субективен характер, както и че конкретни действия и бездействия на ръководителя на жалбоподателката, сами по себе си не могат да бъдат годни да обосноват наличето на процесния защитен признак, нито водят до извод за дискриминационно третиране. Събрани са доказателства по какви причини индивидуалното трудово изпълнение на жалбоподателката не отговаря за критериите за качество на извършената работа и за принос в изпълнението на общите задачи. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, той е мотивиран . Моли да се отхвърли жалбата. В депозирани писмени бележки поддържа, че липсват конкретни пороци на оспореното решение, не са изложени основания за неправилността му. Правилни са изводите на КЗД, че не е налице неравно третиране на служителя. С. е назначена по заместване до завръщане на титуляра, като със заповед от 8.12.2020 г. служебното правоотношение е прекратено. Представени са доказателства в хода на производството за работата на новоназначените служители, така както е поискана от жалбоподателката. Справката е за 4 служители, 3 от които с началник от друг сектор. За пълнота на доказателствата е представена справка и за друг служител Н. А., назначена в сектора на Н. П., последната справка е представена от П.. Е. Н. А. е била част от екипа на П., в същия екип е работила и С., двете са били на една и съща длъжност, назначени в сходен период и при един и същи наставник - З.. Нормативната уредба и вътрешните правила уреждащи оценяване на приноса на служителите и определянето на допълнително възнаграждение са прилага в НАП за всички служители в различните звена. В правомощията на оценяващия е да прецени степента на справяне на служителя с поставените задачи, в правомощията на контролиращия ръководител е да потвърди или промени оценката на оценяващия. С. не се е възползвала от възможността да депозира възражение, а е подписала оценките. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Инспекторат към ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от С., в която се твърди, че била бивш дългогодишен служител на НАП, до работила в отдел "ДОП". След конкурс, със заповед от 21.11.2019 г. била назначена като инспектор по приходите в отдел „Проверки", дирекция „Контрол" в ТД на НАП - Варна /до завръщане на титуляри Р. П./, разпределена в сектор 4 с началник Н. П.. Била включена във „Въвеждаща програма за новоназначени и преназначени служители в НАП". Първоначално и бил назначен за наставник И. Г.. Жалбоподателката не била приета добре от ответната страна П., която й заявила, че „се напряга от присъствието ми" и й предложила да си смени екипа. С. твърди, че държанието на П. към нея било извън всички етични норми, защото „цялата стая наблюдаваше как се опитва да ме унижи пред всички, като ми задаваше въпроси и изискваше от мен да й цитирам закони, без тя самата да е наясно с тях“. По време на обучението на С. били възлагани и текущи проверки, включително проверки по прихващане и възстановяване на ДДС с изключително къси срокове, което създавало стресова ситуация. С. изказала устно мнение, касаещо краткия срок на проверките. Това не се харесало на П.. С. разбрала, че инспектори, които изразявали несъгласие били подлагани на тормоз и дискриминация от началника, като годишните и тримесечните им оценки били умишлено намалявани. Сочи, че оценката й за IV-то тримесечие на 2019г. била понижена на оценка 5 - „Изпълнението не отговаря на изискванията", въпреки че възложените й проверки са приключили в срок. Сочи, че е налице дискриминация по признака на убеждения, посочен в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. В процеса на работа на С. са възлагани самостоятелни проверки. Разбрала, че са забранявали на наставника й да разговаря с нея, за което Г. е информирал ръководството и поискал да бъде сменен екипа. На С. била определена за наставник З.. За случващото се С. сезирала ръководство - директор на ТД на НАП Варна - М. К., директор на дирекция „Контрол" - В. Д. и н-к отдел „Проверки" - Г. С., които не предприели необходимите действия и мерки. И. Г. бил подложен на сериозен натиск да й пише лоша оценка. Първоначално изготвената й оценка била изпратена на имейла и, като последващата се различавала драстично. По време на наставничеството осъществено от З., последната работила от дома си и не оказвала подкрепа на жалбоподателката. С. сочи, че била подложена на постоянен стрес и тормоз от П., манипулации от нейна страна, съпътствани с викове и крясъци пред целия екип. На С. били възлагани множество разнородни проверки, без да има възможност да се консултира с наставника си, това било целенасочено, за да допринесе за допускането на грешки, които да бъдат мотив за отстраняването й. П. саботирала проверките, бавила преписките й за съгласуване. В периода на обучението на С. не били възлагани проверки. На останалите новоназначени не са възлагани ППВ първите няколко месеца, а останалите проверки били малко на брой, като същевременно с това същите били оценявани от преките си ръководители положително. Макар и да е назначена в отдела при равни други условия с останалите новоназначени, не е оценяване по този начин. Сочи, че П. е упражнила вид трудова дискриминация. Твърди, че по-благоприятно била третирана назначената по програма от Бюрото по труда на извънщатна бройка Б. В., която по-късно заела нейното място, без проведен конкурс. В хода на проведеното обучение получила оценка „Изпълнението надвишава изискванията”, но въпреки това П. изготвила предложение за прекратяване на служебните й правоотношения след изтичане на едногодишния изпитателен срок, което било прекратено на 8.12.2020 г. С. подала сигнал до Изпълнителния директор на НАП за злоупотреба със служебни правомощия от страна на П.. Подала и втори сигнал до Изпълнителния директор на НАП, който също бил препратен на Инспектората. От проверките ставало ясно, че отговорите дадени от служители в отдел "Проверки" са изготвени под наблюдението на Н. П., съгласувани В. Д.. Поддържа, че ръководството на НАП прикрива незаконни действия на Н. П.. Началника на сектор многократно извършвала актове на дискриминация срещу нея, подтиквала извършването и от други лица, изготвяла техните лични отговори, на персонално зададените към всеки един от тях въпроси. Това било недопустимо. С. сочи, че през м. 12.2019 г. изразила устно несъгласие с „това незаконно деяние, наречено „ускорено възстановяване", което предизвикало и ответни действия срещу нея, изразяващи се в намалена тримесечна оценка за IV-то тримесечие - оценка 5. Била лишена от полагащо се допълнително възнаграждение - премии. Същото било дискриминация по признака на убеждения, посочен в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като нейните убеждения били в унисон със закона, не било взето становище от наставника й И. Г. и оценката била поставена без мотиви. В протокола за оценка за ІV- тримесечие на 2019 г. липсвали мотиви, но било отразено, че за периода м.12.2019г. нямала приключени проверки. Сочи, че това е така, защото възложените й проверки са със срок на приключване след м.12. Изключение правят само две проверки за възстановяване на ДДС, които приключили съответно за 4 и 7 дни, за което представя разпечатка от системата ИС Контрол. В протокола били въведени неверни данни. Тъй като за периода работила в два отдела следвало да се изиска становище за извършената работа и от предходния отдел, за да се формира окончателна оценка, но това не било сторено. Поставената оценка от П. е в нарушения по чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. С тези действия на П., жалбоподателката била подложена, на „тормоз“, както и на „неблагоприятно третиране“ по смисъла на ЗЗДискр. Сочи, че при оценяването на друг служител, работил в два сектора е взета предвид оценката и на предходния ръководител. Поддържа, че е издължала успешно обученията "Въведение в държавна служба" и "Данъчно и осигурително законодателство". Въпреки това била отстранена от работа, като била лишена от възможността да завърши и следващите етапи от обучението. Посочва, че П. не се съобразила с чл.35, ал.3 от ЗДСл. и с предложението за отстраняване нарушила закона. Допълва, че през 2020г. показала добри резултати в сектора, свързани с извършени 123 проверки и с корекции на резултати, извършени от фирми по нейни покани по чл. 103 от ДОПК. Изискала справки за работата и в сектора, но част от информацията е отказана, с предтекст, че част от поканите се съгласували с началник - сектор. Според жалбоподателката, макар многократно да е изисквала документи от ТД на НАП, предоставянето им е отказвано под различен предтекст, а изисканите доказателства са относими за нейното оценяване. Това било дискриминация, в нарушение на чл. 10 от ЗЗДискр. Съгласно ВПРЗ оценяването на приноса на всеки служител се извършвало въз основа на резултатите от текущото изпълнение по следните показатели: обем на извършената работа; качество на извършената работа; принос в изпълнението на общите задачи. Правилата за определяне на годишна оценка за изпълнението следва да се базират на обективни критерии основани на количеството и качеството на извършеното от всеки служител, съотнесени към количеството и качеството на извършеното от съответното звено, в рамките на което работи оценявания служител. Сочи, че е издадена Заповед на Изпълнителния директор на НАП от 25.02.20220 г., която не е прилагана в цялост от тогавашното ръководство на дирекция "Контрол". Едва с настъпили кадрови промени, новото ръководство на дирекцията е започнало да прилага тези правила. Налице са проблеми с оценяването и различната натовареност. П., в качеството си на пряк ръководител е извършила нарушения, във връзка с оценяването на С., в резултат на това е лишила жалбоподателката от достойно заплащане, каквото получават другите й колеги, но я е лишила и от правото на труд. С бездействието си Инспекторатът към ЦУ на НАП е поставил С. и наставника и в неблагоприятно положение. В допълнение към жалба - л.125 от преписката С. е направила искане за събиране на доказателства - отговори изпратени от И. Г. до Инспектората на 25.02.2021 г., справка за изходящи и входящи съобщения на служителите от сектор 4 от дата 25.02.2021 г. Представен е доклад от Н. П. до Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП с който е предложила И. Г. да бъде сменен като наставник, тъй като не се справя със задълженията и отговорностите си като такъв. Представени са формуляри за оценки на С.

Административното производство по Преписка № 173/2022 г. е разпределено на състав: Б. Х., П. К. и О. К.. Определен е докладчик – Б. Х. и председател на състава П. К..

На основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, във връзка с провеждане на процедура по проучване, докладчикът е изискал писмени становища и доказателства от Инспекторатът на ЦУ на НАП, ТД на НАП - Варна, Началника на сектор в отдел "Проверки" при ТД на НАП - Н. П., ЦУ на НАП.

След събиране на представените от страните писмени доказателства е съставен на основание чл.60,ал.1 от ЗЗДискр. от докладчика Х. доклад-заключение/л. 400-418 от адм. преписка/, с който в изпълнение на дадените указания като страни в производството са конституирани – С. С. – жалбоподател, Н. П. в качеството и на началник на сектор в отдел "Проверки при ТД на НАП, заинтересовани страни - ТД на НАП Варна, ЦУ на НАП, Инспекторатът към ЦУ на НАП. Изложени са в доклад-заключението фактическият състав на евентуалното нарушение според изложеното в жалбата и становищата на ответниците, като е предложено насрочването на открито заседание за разглеждане на преписка № 173/2022 г.

На 23.02.2023 г./л. 518-534 от адм. преписка/ е проведено открито заседание, за целите на което със Заповед № 12-11-290/13.02.2023 г. член по заместване на Х. е определена С. С.. В хода на заседанието са приети всички представени от страните доказателства, включително представеното в заседанието писмо от И. Г..

С Решение № 183 от 5.05.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация установява, че Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДискр, въз основа на защитен признак "убеждения", по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, спрямо С. П. С., както и че Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация под формата на "тормоз", по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. , във вр. чл. 5 от ЗЗДискр., въз основа на защитен признак "убеждения" по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо С. П. С., като са оставени без уважение жалби с вх. № 44-00-2570/2022 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-2587/2022 г. по описа на КЗД, подадени от С. С..

За да постанови този резултат административния орган е приел, че правомощията на КЗД се регламентирани в чл. 47 от ЗЗДискр. В жалбата са изложени доводи за злоупотреба със служебно положение, от страна на ръководството на ТД на НАП - Варна и органите, натоварени с контролни регулаторни правомощия, за извършени нарушения на трудовото законодателство и административни нарушения. Преценил е, че е извън обхвата и правомощията на КЗД да разглежда по същество исканията и оплакванията, тъй като за това са компетентни други органи, КЗД не може да предприема дисциплинарни мерки срещу служители на НАП, или да се произнася във връзка с оспорването на месечни или годишни оценявания на държавни служители. Приел е, че твърденията обективирани в жалбата касаят евентуално осъществяване на пряка дискриминация, както и "тормоз" по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., въз основа на защитен признак по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. "убеждения". Решаващия орган е посочил, че субективните възприетия на жалбоподателката, че конкретни действия или бездействие на ответната страна са незаконосъобразни, сами по себе си не са годни да обосноват наличието на процесния защитен признак и не водят до извод за дискриминационно третиране. Приел е, че не се установява по категоричен начин твърдения от жалбоподателката защитен признак - „убеждения“, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По твърденията за дискриминационно третиране от Н. П. и тормоз е прието, че след сигнал на И. Г. до ръководството на НАП са провеждани срещи с началника на сектор за изясняване на ситуацията. Инспекторатът на НАП неколкократно се е произнасял по образувани производства по сигнали на С.. Преценено е, че оплакванията пред Инспектората са идентични като тези пред КЗД, като при преглед на същите се установява, че се оборват твърденията на С. за обидно и унизително отношение. Прието е, че не са доказани факти, от които да се направи предположение за дискриминационно по характер деяние, като не е установен и защитен признак, съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Относно начина на изготвяне на тримесечните и годишните оценки е преценено, че това не е в правомощията на КЗД. При преглед на представените оценки, изготвени от наставника и съгласувани с П. е преценено, че не е налице намаляване на оценките , а само коригиране на отразените цифрови еквиваленти, а мотивите в документите са идентични. Жалбоподателката не е подала възражения по изготвените и оценки, а корекцията в цифровите измерители не са годни да обосноват дискриминационно третиране. Необходимо е да се установи пряка връзка между считаното за неравно третиране и защитен от закона признак. По изложените доводи жалбата е отхвърлена.

С. е уведомена за постановеното решение, със съобщение изпратено с обратна разписка, която е върната в цялост. Жалбоподателката е уведомена по ел.поща на 12.05.2023 г. С. е подала жалба чрез КЗД до Административен съд – Варна на 26.05.2023 г., срещу така постановеното решение, поради което е подадена в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Въз основа на това е образувано настоящото административно дело.

О. К. за защита от дискриминация е изпратена административната преписка. Решението е подписано от всички членове на заседателния състав на комисията.

В хода на съдебното производство с писмо с.д. № 12217/24.08.2023 г. са представени справки в табличен вид за приключили проверки за четирима служители за периода м.12.2019 г- до 9.10.2020 г., видно от която С. има 123 бр. проверки, Ц. 125 бр. проверки, а останалите двама новоназначени служители имат по-мало от 100 проверки. За периода С. има 56 самостоятелно възложени проверки, един служител има по-малко от нея, а другите двама новоназначени служители нямат възлагани такива проверки. Представени са и данни от работата на четиримата служители, от които се установява, че С. има най-много издадени покани по чл. 103 от ДОПК. Представена е справка за преминалите обучения от новоназначените служители, както и заключения от заключителен тест. Представен е доклад на Инспектората към ЦУ на НАП от 28.10.2022 г., видно от който в заключение е прието, че Н. П., началник на сектор "Проверки" в ТД на НАП е извършила нарушение на т.1.4 на Етичния кодекс на служителите на НАП, като е ограничила правото на служителите от управлявания от нея сектор свободно да изказват мнения, чрез извършен предварителен контрол от нейна страна при предоставяне на обяснения, адресирани до Инспектората на НАП в хода на административна проверка, като е указано да се обърне внимание на П. стриктно да спазва разпоредбите на Етичния кодекс. От представени обяснения от И. Г. е видно, че предоставяните от него оценки са били редактирани от началника на сектор.

В хода на съдебното производство е разпитан свид. И. Г.. От м.12.2019 г. Г. работил със жалбоподателката, между двамата имало комуникация. Наставника поставял ясно и точни задачите, които били изпълнявани от С., като при наличие на пропуски Г. и обяснявал проблемите. Според свидетеля, П. работила авторитарно, имала конфликт със С. относно поставените задачи. Когато жалбоподателката била притеснена започвала да работи "по-недобре". П. умишлено поставяна С. в такива ситуации, за да блокира, изпитвала я на теория. Свидетелят не е бил свидетел на размяна на обидни реплики между С. и П.. При започване на съвместната работа с наставляваната С., свидетелят преценил, че не следва да й се възлагат самостоятелни проверки, но такива и били назначавани от П.. Проверки на С. били възлагани още първата седмица, когато не били преминала обучение. При проверките Г. подпомагал обучаемата. Относно ускореното възстановяване на ДДС сочи, че се налагало извършването на такива, с оглед затварянето на системата, изисквало се да се работи бързо. Г. е подал сигнал да се смени началника на сектор. По отношение на формуляра за въвеждащо обучение и поставените оценки свидетеля уточнява, че във формуляра е отразил, че С. при силен стрес и напрежение в работата допуска грешки и не мога да структурира правилно, като има предвид, че за да може да се структурира правилно работата следва да има натрупан опит, за целта е помагал и неговия наставник, когато е бил млад служител. Свидетелят сочи, че поставената оценка "3" като цифра съответства на текстовото изражение, което е сложил като коментар.

От показанията на свид. К. се установява, че работил със същия секторен ръководител П., след това се прехвърлил в друг сектор. Свидетелят не е присъствал на конфликти между С. и П., но е чувал, че има проблеми в отдела. К. сочи, че в неговия сектор имало назначени две нови служителки Ц. и К., на които в началото не им били възлагани проверки, това станало едва след като преминали обучения. Свидетелят сочи, че ако един служител има наставник, от това следва, че секторния ръководител, може да издаде резолюция за извършване на проверка с включен наставник, но може да бъде издадена резолюция в която не е включен наставник. Последната проверка тогава се извършва самостоятелно от новоназначения служител. Привилегия е за нов служител да работи без наставник, като в този случай секторния ръководител може да извърши проверка в системата, за да прецени дали служителя се е справил. Секторния ръководител, какъвто е П. има възможност да провери дали С. се е справила със самостоятелните проверки, ако не е то тя може да спре да й възлага самостоятелна работа. Разбрал, че С. е имала 56 самостоятелни проверки, т.е. такива са и възлагани, което значи, че С. си е вършила работата. К. сочи, че по повод проверки за възстановяване на ДДС в тридесетдневен срок, следва да се извършат редица действия по събиране и проверка на доказателства, проверките са изключително рискови и са шок за новоназначените, но 12 такива проверки са възложени на С.. Програмата дава възможност на секторния ръководител на определен етап да допусне новоназначения да работи самостоятелно, ако му се довери.

От разпита на свид. З. се установява, че същата е била наставник на жалбоподателката. Практика в отдела било при наличие на новоназначен служител, той да участва в проверка заедно с наставника. Дейността на наставника е свързана с това да разяснява, показва какви са стъпките в едно контролно производство до издаване на приключващ документ. Водещата роля е на наставника. Обичайно обучението трае около 6 месеца. По време на пандемията З. работила при отдалечен достъп.

По делото е разпитан и свид. Г. Г., който през процесния период е работил като началник отдел "Проверки". Съгласно приетата Наредба, ако служител не е съгласен с поставената му оценка, може да подаде възражение, като началника на отдел има право да коригира оценката. С. не е депозирала оплаквания във връзка с проблеми при обучението и работата си в отдела. С. била с наставник Г., който в последствие се изместил и на жалбоподателката бил назначен друг наставник. Разпределението на производствата става от системата ИС "Контрол" на случаен принцип. В системата няма как да се отрази качеството на извършените проверки, на новоназначените се назначават проверки на случаен принцип.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата като подадена от заинтересована страна - адресат на акта, за който е неблагоприятен, в законоустановения срок е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен орган по чл. 65, т. 5, във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр.

Настоящия съдебен състав приема, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискуемата форма, регламентирана в разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр.

Съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. решението следва да съдържа наименованието на органа, който го е издал; фактическите и правните основания за издаването му; диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага; пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Основният недостатък на формата е липсата на изложение в оспореното решение на фактически основания за издаването му – чл.66, т.2, при което посоченото правно основание остава необосновано. Съдържащият се в решението правен извод за липсата на нарушение на ЗЗДискр. от страна на ответните страни, е направен без собствена на решаващия орган фактическа констатация дали са осъществени или не са осъществени изложените в жалбата на С. фактически действия, описани от нея като израз на дискриминация. В случая не става ясно от съдържанието на оспореното решение каква е волята на решаващият орган – дали липсва нарушение на ЗЗДискр. като задължителен елемент на фактическия състав, защото твърдените от жалбоподателя факти не са се осъществили, или защото са се осъществили, но те не притежават квалификацията на нарушение на ЗЗдискр.

Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Ал.2 от същия текст сочи, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Съдът споделя доводите на ответника, че не всички разлики в третирането представляват дискриминация, а само тези, лишени от „обективно и разумно оправдание".

Съгласно закона, лицето подало жалба за установяване на дискриминация, следва да покаже, че е било третирано по различен начин от друго лице или група лица, поставени в относимо подобна ситуация, или е третирано еднакво спрямо група лица, поставени в относимо различна ситуация. Разликата в третирането - или отказът от различно третиране - може да доведе до пряка или непряка дискриминация. Освен това следва да се установи, ако има такава разлика в третирането или липса на разлика, оправдана ли е тя обективно, както и преследва ли тя легитимна цел. За да се прецени разликата в третирането, следва да се установи легитимната цел и да се покаже връзката между легитимната цел и твърдяното различно третиране. Отделно от това следва да се прецени дали използваните средства са пропорционални на преследваната цел, както и разликата в третирането да постигне справедлив баланс между защитата на интересите на общността и зачитането на правата и свободите на индивида.

При така проведеното производство, КЗД е постановила процесното Решение №183/2023 г. без да изясни спора от фактическа и правна страна относно фактическия състав на заявената от жалбоподателката дискриминация.

Липсват изложени мотиви от органа налице ли са извършени действия от П., посочени в 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., и осъществено ли е от този субект дискриминация.

В оспореното решение макар и съдържащо 20 страници има само посочване на събраните доказателства, представени от страните, направен е и анализ на приложимата нормативна уредба. Съжденията на органа относно релевантните факти са на една страница. По отношение на голяма част от доказателствата е посочено, че са свързани с нарушения на трудовото законодателство и административни нарушения, поради което не са от компетентността на КЗД, като същите въобще не са обсъдени. Действително част от представените доказателства: изготвените няколко оценки за тримесечие, годишната оценка за работата на С., предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение са свързани със служебното правоотношение на жалбоподателката и са уредени в ЗДСл., но същите са представени и за тях са наведени многобройни доводи относно начина на съставянето им, участието на началник "Сектор" при създаването им, както и твърдения за наличие на дискриминация дори при съставянето им. От събраните доказателства е видно, че в резултат на извършени проверки от Инспектората на НАП, е установеното нарушение от страна на прекия ръководител на С., изразяващо се в нарушение на Етичния кодекс на служителите на НАП, като е ограничила правото на служителите от нейния отдел да изказват свободно мненията си. Следва да се посочи, че С. е оспорила начина на изготвяне на оценките, предвид твърдяна намеса от страна на прекия и ръководител. Предвид изложеното представените доказателства е следвало да се подложат на обстоен анализ и преценка, независимо, че същите са подлежали на самостоятелно обжалване от страна на С..

От събраните пред КЗД доказателства не е направена преценка на натовареността на жалбоподателката, на показателите свързани с качеството и количеството на извършените от нея проверки, както и тези на другите новоназначени служители в ТД на НАП - Варна.

Отделно от това настоящия съдебен състав констатира, че със заявление от 14.11.2022 г. С. е навела доводи за осъществена непряка дискриминация от страна на В. Д. и пряка дискриминация от страна на Л. Г., т.е. е налице допълнение към жалбата, това е сторено преди провеждането на откритото с.з. на 5.05.2023 г.

В оспореното решение въобще липсва произнасяне по отношение заявената от С. дискриминация от страна на В. Д. и Л. Г., т.е. спора не е изяснен от фактическа и правна страна относно заявеното от жалбоподателката твърдение за наличие на дискриминация осъществена от тези две лица. Липсват и данни в проведеното производство от КЗД да са събирани доказателства в тази насока.

Като следствие в постановеното решение на КЗД по чл.66 от ЗЗДискр. не се съдържат фактически и правни основания за издаването му съобразно т.2 на чл.66 от ЗЗДискр., свързани установяване и изследване на посочената форма на дискриминация.

Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, вкл. на чл.66, т.2 ЗЗДискр., което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

В хода на административното производство са допуснато и нарушение относно конституирането на страните, което е задължение на органа. Същото се изразява в неконституирането като ответници на лица, за които жалбоподателката твърди, че спрямо нея са извършили дискриминационни действия. В производството са конституирани страни за които не е извършена проверка за тяхната самостоятелност и обособеност, позволяваща им участие като надлежна страна в производство по ЗЗДискр.

Предвид изложеното оспореното решение следва да се отмени, а преписката да бъде върната за ново разглеждане при правилно конституиране на ответниците в производството и произнасяне по пълният обем на заявеното искане с решение съдържащо изложени в него фактически и правни основания за издаването му.

При този изход на спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна – право на такива същият има съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Представени са доказателства за внесена д.т. в размер на 10 лв., както и договор за правна защита и съдействие, с отразена заплатена сума в брой в размер [рег. номер]. Съдът като взе предвид направеното възражение от ответника за прекомерност на възнаграждението, предвид фактическата и правна сложност на делото, факта, че са проведени няколко съдебни заседания, тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, намира, че следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено [рег. номер]. По изложените съображения на С. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1510 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. П. С. Решение № 183 от 5.05.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, тричленен състав, с което е установено, че: Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДискр, въз основа на защитен признак "убеждения", по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр, спрямо С. П. С., както и че Н. П. - в качеството й на началник на сектор в отдел "Проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна не е извършила дискриминация под формата на "тормоз", по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. , във вр. чл. 5 от ЗЗДискр., въз основа на защитен признак "убеждения" по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо С. П. С., като са оставени без уважение жалби с вх. № 44-00-2570/2022 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-2587/2022 г. по описа на КЗД, подадени от С. С..

ВРЪЩА преписката за ново разглеждане от друг състав на КЗД, при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на С. П. С., от [населено място], [улица], сумата от 1510 /хиляда петстотин и десет/лв. , представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.