М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На неустановен ден през периода от 13.07.2018 г. до 27.07.2018 г., в с. ***, обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст – малолетната ***, с ЕГН:**********,***, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

Престъпление по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

На 12.02.2019 г. в с.***обл.Плевен, като пълнолетно лице – навършил 18 годишна възраст, без да сключи граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол – ненавършилата 16 годишна възраст *** ЕГН:**********,***.

Престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – гр. Плевен, редовно призована, изпращат представител – прокурор ***.

Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява служебен защитник адв. ******.

Пострадалата ***, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Съдът е дал ход на разпоредителното заседание, при съобразяване на разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 от НПК, а именно – неявяването на пострадалата не е пречка за провеждане на разпоредително заседание.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия ***– адв. ****** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желаят делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалата.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия ***.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и не следва да се насрочва дата за призоваване на свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – гр. Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия ***– адв. ***и на ***намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия ***и на защитника му – адв. ***е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по реда на чл.371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият ***признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.  

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия  ***правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.  

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия ***:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесеният от страна на РП – Плевен обвинителен акт против подсъдимият ***, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснение по обвинението.

Отговорът на подсъдимия ***бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-473/2019 г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинения.

По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият ***да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК и за престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК, като му се определи едно общо най- тежко наказание на осн. чл 23, ал. 1 от НК, а именно  3 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок и „Обществено порицание“.

Защитникът на подсъдимия ***– адв. ***, при проведеното съкратено съдебно следствие и направеното самопризнание на всички факти по обвинението от страна на подзащитния му, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като се присъединява към становището на представителя на обвинението.

Подсъдимият ***поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  следното:

Подсъдимият ***живеел в дома на родителите си в с.***, обл.Плевен.

В същото село живеела с родителите си и свидетелката ***. Двете семейства поддържали взаимни приятелски отношение и децата им се познавали от много малки.

През месец юли 2018 г., подсъдимият ***бил на 17 години, а свидетелката *** все още била малолетна - на 13 години, и била ученичка в ***. Поради възникналите близки приятелски отношения и взаимна симпатия, подсъдимият често се срещал с малолетната свидетелка ***.

На неустановен ден през периода от 13.07.2018г. до 27.07.2018г., свидетелката *** отишла в къщата на подсъдимия ***за да се видят.

Родителите на подсъдимия ***отсъствали и двамата били сами.

Подсъдимият ***много добре знаел, че свидетелката *** все още е малолетна - на 13 години, но въпреки това решил да й предложи да осъществят полов акт.

Свидетелката *** отдавна го харесвала и се съгласила. Още същия ден подсъдимият ***като непълнолетен - на 17 години, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, осъществил полов акт с непълнолетната свидетелка ***. Вследствие на съвкуплението, през следващия месец менструалния цикъл на свидетелката *** закъснял и след преглед при гинеколог установила, че е бременна.

Първоначално подсъдимият ***и свидетелката *** решили да не афишират връзката си и да не казват на родителите си. С напредването на бременността обаче, през месец ноември 2018г. двамата решили да им споделят. Първо уведомили родителите на подсъдимия ***– свидетелката ***и бащата ***, а през месец декември уведомили и родителите на свидетелката *** - свидетелят *** и свидетелката ***.

Тъй като свидетелката *** вече била бременна в пети месец, двете семейства преценили, че не е удачно да се отстранява плода, а да помогнат на децата си. В тази връзка макар и с първоначално неодобрение, се примирили с факта за предстоящото раждане.

През този период свидетелката *** вече била спряла да ходи на училище и ***- ***на *** се поинтересувала за причините. Когато разбрала, че свидетелката *** е бременна, още на 29.11.2018г. уведомила Дирекция „Социално подпомагане“ - Долна Митрополия. От там извършили проверка и на 13.12.2019 г. посетили дома на свидетелката ***, където освен нея и родителите й, заварили и подсъдимия ***. В тази връзка и поради констатациите, че свидетелката *** е дете в риск, на 10.01.2019 г. бил депозиран сигнал в РП-Плевен и след извършена проверка, било образувано досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство са проведени разпити на съпричастните свидетели и полицейския служител извършил предварителната проверка по случая. Същите подробно и в хронология пресъздават. Установено е в хода на досъдебното производство, че при съвкуплението на подсъдимия ***със свидетелката ***, не е използвана принуда чрез сила или заплахи. Същата не е била в безпомощно състояние и не е била лишавана от възможност за самоотбрана. Съвкуплението е било осъществено с нейно съгласие. Т.е липсват признаците на престъпление по чл. 152 от НК.

В хода на досъдебното производство е установено, че на 06.03.2019г., свидетелката  *** е посетила отново лекар гинеколог. При прегледа от свидетеля Д-р ***било установено, че свидетелката *** е бременна в осми лунарен месец с вероятен термин за раждане ***г., с вероятна дата на зачатие около 20.07.2018г. и заключение, че половия контакт е осъществен през периода от 13.07.2018г. до 27.07.2017г. Т.е. преди свидетелката *** да е навършила 14 годишна възраст.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства по безспорен начин е установено, че след констатиране на бременността през месец януари 2019г., свидетелката *** е живяла в дома на родителите на подсъдимия ******. Същият обаче на 12.02.2019г. е станал пълнолетен – навършил е 18 години. Въпреки това, подсъдимият ***заживял съпружески в едно общо домакинство, без да е сключил брак с навършилата вече 14 годишна възраст, но ненавършила 16 годишна възраст - свидетелката ***. Там двамата живели до края месец март 2019г., когато се срутил покрива на къщата им, след което на 01.04.2019г. подсъдимият ***, заедно със свидетелката *** заживели при родителите на последната в с. ***.

На 16.04.2019г., свидетелката *** родила момиченце, а подсъдимият ***продължил да съжителства съпружески с нея.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Съдебно­психиатрична експертиза на свидетелката ***, от която е видно, че при свидетелката *** не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство било то в тесния или широкия смисъл на думата, със специфика за възрастта й, или нозоспецифичи симптоми. Към момента на деянията е била вменяема и липсват медицински пречки да участва в наказателното производство.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия ***признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият ***е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на неустановен ден през периода от 13.07.2018 г. до 27.07.2018 г., в с. ***, обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст – малолетната ***, с ЕГН:**********,***, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че свидетелката *** към момента на съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.

За да бъде едно деяние /действие или бездействие/ престъпление е необходимо да бъдат налице както елементите от обективна страна на състава на престъплението, така и тези отнасящи се към неговата субективна страна. Фактическият състав на престъплението е конкретното проявление на съвкупността от онези типични обективни и субективни обстоятелства, които са описани по общ начин в законовия състав на престъплението. Съдържимите се в очертаната правна норма на  чл. 151, ал. 1 от НК признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години, като умисълът е единствената форма на вина, при която престъплението може да бъде извършено - тоест деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал/допускал настъпването им.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление.

Същевременно деянието не осъществява признаците на престъпление по чл. 152 от НК, тъй като съвкуплението не е осъществено при някоя от визираните в този член хипотези, доколкото съвкуплението е било със съгласието на свидетелката ***.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез действие - съвкупление, с лице от различен пол, което е малолетно, като съгласието на пострадалата е правно ирелевантно. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява в осъществяване на половия акт.

 

 

 

 

На следващо място, с действията си подсъдимият ***е осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Основният състав по чл. 191, ал.1 от НК се свързва с установяване на фактическо съжителство между субекта, който може само да е пълнолетно лице и пострадалата. Това съжителство предполага трайни отношения между извършителя и пострадалата и обичайно се свързва с установяването на съвместен живот в едно домакинство, т.е. безспорно изпълнителното деяние би могло да бъде осъществено само с действие.

Безспорно подсъдимият ***е заживял в съжителство и положил трайни отношения със свидетелката ***, което е намерило отражение и в обстоятелството, че същият има дете от свидетелката Й..

В случая това престъпление може да бъде осъществено единствено и само за периода до 16-годишна възраст на свидетелката ***.

Законодателят е приел 16-годишната възраст на свидетелката *** за крайния момент, в който би могло да се осъществи съставът на това престъпление, тъй като Семейния кодекс изрично предвижда възможността лицата, навършили 16-годишна възраст да могат да сключват граждански брак с разрешение на районния съдия, т.е. тази възрастова граница, над която е обществено приемливо дадено лице да живее на съпружески начала.

Както престъплението по чл. 151 от НК, така и престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само с пряк умисъл, т.е. извършителят да знае, че лицето, с което заживява на съпружески начала не е навършило 16 години, да предвижда и да иска да заживее с него съпружески, както и да съзнава, че извършва съвъкупление и да желае неговото осъществяване.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно – на 12.02.2019г. в с.***обл.Плевен, като пълнолетно лице – навършил 18 годишна възраст, без да сключи граждански брак е заживял съпружески с лице от женски пол – ненавършилата 16 годишна възраст *** ЕГН:**********,***.

Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подсъдимият ***е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 191, ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така повдигнатите му обвинения.

 

Горното съдът прие въз основа на самопризнанията на подсъдимия и показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Видно от доказателствата по делото, след като разбрал, че свидетелката *** е бременна, тя и подсъдимият ***започнали да живеят заедно в общо домакинство, с обща издръжка, както и всички останали обичайни обвързаности, присъщи на брачната връзка.

От субективна страна, подсъдимият ***е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от извършването му и ги е целял - деянието е извършено умишлено по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Предвид изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се налага правният извод, че с действията си подсъдимият ***е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК и състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

При определяне наказанието на подсъдимият ***, съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на  използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства - съдът приема като такива - младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, искреното му съжаление за извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива - незачитане на правовия ред, неуважение на  общоприетите ценности в обществото.

Съдът, определяйки наказанието, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия ***следва да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал. 1 от НК.

Съдът, определяйки наказанието в конкретния случай прецени, че на подсъдимия ***не следва да се наложи наказание при условията на чл.55 ал. 1 т.1 от НК, тъй като няма никакви данни за това по делото, а и страните не правят такова искане.

Съобразно превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът счита, че за извършеното престъпление по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК и с оглед целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.

След като определи наказание в горепосочения размер на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, с 1/3 и наложи на подсъдимия ***наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи така определеното и наложено на подсъдимия ***3 /три/ месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.

Съобразно превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът счита, че за извършеното престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и с оглед целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.

След като определи наказание в горепосочения размер на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, с 1/3 и наложи на подсъдимия ***наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи така определеното и наложено на подсъдимия ***3 /три/ месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.

На подсъдимия ***съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел в с. ***.

Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК  определи на подсъдимия ***едно общо най тежко наказание, а именно – 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи така определеното и наложено на подсъдимия ***3 /три/ месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.

На подсъдимия ***съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел в с. ***.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави.

С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 3 месеца лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия ***да заплати направените деловодни разноски в размер на 235,20 лв. по сметка на ОДМВР – гр. Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: