РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Кюстендил, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500195 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 3816/31.03.2025 г.,
подадена от Р. М.– прокурор в Районна прокуратура гр. Кюстендил, в качеството си на
представител на Прокуратурата на Република България, насочена против Решение №
173 от 25.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2829/2024 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на Н. Д. Д. сумата 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – накърняване на честа,
достойнството и доброто й име в обществото в резултат на повдигнато срещу нея
обвинение в извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК по водено и прекратено
досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница,
ДП № 59/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване - 08.01.2020 г., до
окончателното изплащане на цялата сума.
Въззивникът оспорва първоинстанционния съдебен акт с доводи за неговата
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, постановен в противоречие със
събраните по делото доказателства. Поддържа, че предприетите действия от страна на
прокуратурата са законосъобразни, като се аргументира, че ищцата е привлечена като
обвиняем при наличие на доказателства за виновността й в извършено от нея
престъпление, като наказателното преследване срещу нея е протекло изцяло в
предвидените в чл. 234 НПК срокове. Твърди, че ищцата не е представила
доказателства за претърпени от нея неимуществени вреди, които да са в пряка
1
причинно- следствена връзка с предявеното обвинение, като счита, че за да докаже
своите твърдения от исковата молба, ищцата следвало да представи документи от
медицински прегледи или консултации, които да обективират здравословното и
психичното й състояние през процесния период. Подчертава, че органи на
прокуратурата не са извършвали спрямо нея действия извън правно регламентираните,
както и не е разпространявана информация за обвинението в публичното
пространство, поради което изтъква, че злепоставянето й в обществото не е пряк
резултат от действия на прокуратурата. Оспорва размера на присъденото обезщетение
като силно завишен и несъответстващ на претърпените от ищцата вреди, определен
при съществено нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявената искова претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна Н. Д. Д. чрез пълномощника адв. Н. Н. от АК К., с който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се възразява срещу
изложените в нея оплаквания. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на атакуваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за въззивната инстанция.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по
делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същата е
претърпяла неимуществени вреди - негативни изживявания, стрес и притеснения,
породени от осъщественото спрямо нея наказателно преследване, съобразявайки
обстоятелството, че ищцата живее в малко населено място и извършените посещения
от полицейски служители в стопанисваното от нея заведение безспорно са били от
естество да предизвикат неблагоприятен обществен отзвук, обсъждане от хората на
действията на полицията и предполагаемото противозаконно поведение на ищцата,
отлив на клиенти от заведението и промяна в отношението спрямо ищцата. Отчитайки,
че на ищцата е повдигнато обвинение, но не е взета мярка за неотклонение, като
повдигането на обвинение е било съпроводено с извършване на криминалистическа
регистрация, а наказателното производство след повдигането на обвинение е
продължило около три месеца, като преди предявяването на материалите по
разследването други действия с участие на обвиняемата не са извършвани, районния
съд е приел, че сумата от 2 000 лева е справедлива за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди на ищцата, като е уважил иска в пълния предявен размер от 2
000 лева като основателен.
Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд
относно основателността на исковата претенция, като относно размера на същата, с
оглед на възраженията, обективирани във въззивната жалба, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици
2
/вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че на
23.05.2019 г. е било образувано досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на
Районна прокуратура гр. Дупница, ДП № 59/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Бобов
дол за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК, по което Н. Д. Д. е била
привлечена като обвиняем на 25.09.2019 г. С постановление от 20.12.2019 г.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба
възражения, са свързани с наличието на незаконно обвинение, причинно- следствена
връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по
основание. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност
на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република България.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако
лицето бъде оправдано, респ. в настоящия случай ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради недоказаност на обвинението.
Установен е и фактът на причинените на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени негативни изживявания, стрес и притеснения свързани с
накърняване на честта, достойнството и доброто й име в обществото.
Показанията на свидетеля К. Й., в които се съдържат сведения за негативните
последици от обвинението върху начина на живот на ищцата, както и нейното
емоционално състояние, следва да бъдат ценени като последователни и житейски
логични, представляват допустими доказателствени средства /стандартно използвани в
исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/, като преценката на
доказателствената им стойност е послужила за опора на правилни изводи на
първоинстанционния съд относно един от правопораждащите спорното право факти –
настъпването на горепосочените преки и непосредствени вреди.
Безспорно се констатира, че образуваното досъдебно производство е засегнало
личността и достойнството на ищцата, същата е получила психо-емоционален
дискомфорт, Самото наказателно преследване срещу нея е станало достояние на кръг
лица, предвид наличието на данни за неколкократни посещения на полицейските
органи на работното място на ищцата, независимо от обстоятелството, че същото не е
получило медиен отзвук.
При така изложените факти, следва да се приеме, че по делото са установени
негативните преживявания на ищцата, и обстоятелството, че същите са вследствие на
воденото против нея наказателно производство.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав приема следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди приложение
намират ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, намерила отражение в
редица съдебни актове, като например решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело №
3
372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV
г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС,
решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по
гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. №
5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ
г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016г. по гр. д. № 4546/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и
др./. В посочената практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, съдът
следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния
случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в
мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на
справедливия размер на обезщетението.
Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие
и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице.
Следва да бъде отчетени няколко обстоятелства, на първо място - тежестта на
обвинението - престъплението по чл. 234в, ал. 1 от НК не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 НК. Същевременно воденото срещу ищцата наказателно преследване се е развило в
разумен срок и протекло в сравнително кратък времеви отрязък – 3 месеца от
привличането й като обвиняема /25.09.2019 г./ до прекратяването му /29.12.2019г./,
като на ищцата не е било повдигнато обвинение по съдебен ред. Спрямо ищцата не са
били предприети мерки на процесуална принуда.
Безспорно насочената към ищцата наказателна репресия е засегнала честта и
достойнството на ищцата, имайки предвид чистото й съдебно минало, като
изживяното е породило негативни преживявания, стрес и емоционално напрежение, но
същите са в степен, съответстваща на нормалното им отражение върху всяко лице, към
което е насочена наказателна репресия. Липсват доказателства наказателното
преследване да е повлияло отрицателно на физическото здравословно състояние на
ищцата или пък да е породило някакви свръх силни отрицателни изживявания.
Предвид всички тези факти и обстоятелства, настоящата въззивна инстанция
намира за справедлив и достатъчен размер на обезщетение, възлизащ на 1 000 лева, за
да компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В тази връзка следва да се съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям размер от 1 000 лева би
нарушило принципа за справедливост.
Като е определил парично обезщетение в по-висок размер и е уважил иска над
сумата от 1 000 лв. до размера от 2 000 лв., районният съд е постановил неправилно
решение, което е необосновано от доказателствата по делото и несъобразено с
приложимия закон. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, като се
постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен, в едно със съответните лихви и
разноски.
4
С оглед частичното неуважаване на депозираната въззивна жалба, на
процесуалния представител на въззиваемата ще бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за въззивното производство,
което съдът определя в размер на 200 лв. съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото и извършени от процесуалния представител действия по делото.
Водим от изложеното, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 173 от 25.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.
№ 2829/2024 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Н. Д. Д., ЕГН ********** сумата над 1 000.00
/хиляда/ лева до присъдените 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – накърняване на честа, достойнството и доброто
й име в обществото в резултат на повдигнато срещу нея обвинение в извършено
престъпление по чл.234в, ал.1 от НК по водено и прекратено досъдебно производство
№ 1112/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница, ДП № 59/2019 г. по
описа на РУ на МВР гр. Бобов дол, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване - 08.01.2020 г до
окончателното й изплащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. Д., ЕГН **********, против Прокуратурата на
Република България за сумата над 1 000.00 /хиляда/ лева до присъдените с
първоинстанционното решение 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – накърняване на честа,
достойнството и доброто й име в обществото в резултат на повдигнато срещу нея
обвинение в извършено престъпление по чл.234в, ал.1 от НК по водено и прекратено
досъдебно производство № 1112/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница,
ДП № 59/2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Бобов дол, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.01.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. Г. Н. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъщественото процесуално
представителство на Н. Д. Д. – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5