№ 954
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500532 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262007/21.12.2020г., постановено по гр.д.№10883/2018г., СГС е
отхвърлил исковете предявени от Н. Л. М., ЕГН**********, срещу Е. В. П.,
ЕГН**********, за сумата от 77 000лв., представляваща заплатена цена за продажба на
описания в предварителния договор от 25.07.2006г. недвижим имот, както и за сумата от
38 500лв., представляваща част от уговорената неустойка в същия договор, на основание
чл.55, ал.1, предл.3, вр. чл.92 от ЗЗД, поради неговото разваляне, ведно със законната лихва
върху сумите от 09.08.2018г.
Срещу решението е постъпила жалба от ищцата Н.М., в която се правят оплаквания
за неговата неправилност.За да формира извод за неоснователност на предявените искове
съдът е приел, че ищцата не е доказала както твърдението си за плащане на уговорената
продажна цена от 77 000лв., така и това, че с наследодателя на ответника е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба с претендираното съдържание.По отношение
на извършеното плащане на посочената сума е налице изявление на продавача, отразено в
раздел ІІ-ри, в което изрично е признал, че е получил договорената продажна цена.Това
изявление има характер на разписка и обвързва кредитора по задължителен начин.Съдът не
е съобразил обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил това
1
твърдение.Необоснован е и извода, че процесният предварителен договор за покупко-
продажба не е бил подписан от наследодателя на ответника.Безспорно е, че договорът е
съставен по нетипичен начин, тъй като не е бил разпечатан от компютърен файл, а е
извършено ксерокопиране на първата и втората страница.Установява се от заключението на
вещото лице, че втората страница е подписана от продавача, като подписът е бил положен
след като текста е бил вече напечатан.Както първа, така и втора страница от договора носят
едни и същи характерни белези, имат не само графическо съвпадане, но и са смислово и
логически свързани, поради което следва да се приеме, че договорът е автентичен.Без
значение е обстоятелството, че в чл.6 от договора е било отразено съществуването на
възбрана и на ипотека към ОББ без в действителност да е имало учредени такива права, тъй
по своето съдържание става въпрос за декларация на продавача, който разполага с правото
да декларира каквото си поиска.Съдът не е отчел обстоятелството, че при възражение на
ответника, че договорът не е подписан във вида, в който насрещната страна го е представила
следва, че именно в негова тежест е да установи действителното съдържание на
договора.Това в процесния случай не е сторено.Недоказано е и възражението на ответника,
че договорът се е състоял от две отделни страници.Сключеният договор се е състоял от две
страници, които са обективирани в един лист.Това не е налагало страните да положат
подпис и на първа страница на договора.Вещото лице е заявило, че не е възможно да се
определи интвервала от време между отпечатването на страница едно и две, тъй като няма
такава методика.Дори да се приеме, че тези страници не са били откопирани едновременно,
то не може да се направи извода за неавтентичност на договора.Моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявените искове.
Ответникът Е.П. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение, което следва
да се потвърди.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Н.М. срещу
Е.П. за осъждането на ответника да заплати следните суми : 77 000лв., представляваща
заплатена продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 25.07.2006г., сключен между ищцата и В. П./наследодател на ответника/ ; 38 500лв.,
представляваща частичен иск за заплащане на компенсаторна неустойка, при общ размер на
цялото вземане от 77 000лв., като са наведени твърдения, че е налице пълно неизпълнение
на задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху
имота, тъй като е бил отчужден на трето лице преди образуване на процеса, а изявлението за
разваляне на договора се съдържа в исковата молба.
2
В срока за отговор са направени следните възражения от страна на ответника :
предварителният договор е неавтентичен, тъй като не е подписан от неговия наследодател ;
липсва връзка между първа и втора страница на договора, като се възразява, че първа
страница е подменена, или подправена.Съдържанието на процесния договор е обективирано
на два листа, които не са номерирани, а подписи на страните са положени само на втора
страница ; в условията на евентуалност, ако по делото се установи, че подписът на В. Г. П.,
който е положен на втора страница от договора е автентичен, то тази страница касае друго
правоотношение, което е възникнало между страните : предварителен договор за покупко-
продажба на ап.№11, находящ се в гр.***, р-н „***“, ж.к.“***“, бл.**, който на 27.06.2006г.
е бил прехвърлен по нотариален ред от В. П. на ищцата Н.М..
Както бе посочено по-горе ищцата претендира връщането на платена по
предварителен договор за покупко-продажба от 25.07.2006г. продажна цена, както и
осъждането на продавача да заплати част от уговорената компенсаторна неустойка.
Представеният с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба се състои от
две страници, които са разпечатани на един лист, като на втора страница е положен подпис
на продавача В. П..Касае се за частен документ, който носи подписа на оспорващата страна,
поради което нейна е тежестта за доказване на неистинността на документа/чл.193, ал.3,
изр.1 от ГПК/.Това се отнася както до неавтентичността на подписа на продавача, така и по
отношение на възражението, че страница първа и втора не са от един и същи предварителен
договор за покупко-продажба.
От заключението по допуснатата повторна СГЕ, заключението по което не е било
оспорено от страните се установява, че подписът под „продавач“ е бил положен от
наследодателя на ответника, поради което следва да се приеме, че основното му възражение
за неавтентичност на подписа е неоснователно.Горното означава, че съдът следва да се
произнесе по второто от направените възражение, което касае липсата на връзка между
двете страници на договора.
От заключението по допуснатата по делото първоначална СГЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че двете страници на договора не са
отпечатани директно от компютърен файл, а представляват черно-бели електрофотографски
копия, изготвени от други копия, изобразяващи печатни текстове, които са били „сглобени“
от различно форматирани параграфи/абзаци.Този факт сам по себе си не изключва
възможността двете страници от договора да касаят едно конкретно правоотношение, което
е възникнало между страните.
Установява се обаче съществено разминаване между двете страници, което според
вещото лице Т.К. се изразява в следното : налице е разлика в дължината на редовете,
разстоянията между тях, отстъпа и подравняването на параграфите, както и
непоследователност при тяхното номериране/стр.96/.Другите разлики между текстовете на
двете страници са : морфологията на щрихите, наличието на различно по форма, количество
3
и месторазположение паразитни щрихи, количеството тонерни частици, разпръснати в
неотпечатаните полета, устойчивостта на фиксиране на тонера в щрихите ; разликата в
закрепването на тонера – в текстовете на стр.2 от договора се наблюдават участъци, в които
тонерът е отлепен от щриха, каквито не се наблюдават в щрихите на стр.1.Възможните
причини за това са или на разлика във влажността на хартията при отпечатване на едната и
другата страница, или на използването на различно печатащо/копирно устройство, което от
своя страна води към разлика във времето на откопиране на двете страници върху листа.
При съобразяване на горното и липсата на логична връзка между двете страници на
договора съдът приема, че не се установява твърдението на ищцата за възникнало
правоотношение с описаното в исковата молба съдържание.
На първо място е житейски нелогично да се заплати авансово близо 97% от
уговорената продажна цена, а същевременно да се определи 10г. срок, в който
окончателният договорът може да бъде сключен.
В т.6 е отразено изявлението на продавача, че към момента на сключване на договора
имотът е обременен с вещни тежести – ипотека в полза на ОББ и възбрана от съдия-
изпълнител.На първо място следва да се отбележи, че в действителност вещни тежести
върху имота към посочения момент няма.От представените с отговора на исковата молба
доказателства се установява, че е била учредена ипотека в полза на „ОББ“АД, но същата е
била наложена върху другия притежаван от В. П. имот, който впоследствие е прехвърлен на
ищцата.Същото се отнася и за вписаната възбрана в полза на „СЖ-Експресбанк“.
На страница първа от договора, в която е отразена уговорената продажна цена
страните не са коментирали размера на задължението към трети лица, с които имота е бил
обременен, респ. дали купувачката ще поеме учредената ипотека.Звучи нелогично страните
да не са разрешили този въпрос.
Трудно обяснимо е защо страните по един предварителен договор са отразили
първоначално съдържанието на една от страниците от договора, а впоследствие на друго
печатащо устройство са възпроизвели на същия лист съдържанието на втората. Това също е
индициращ факт за липсата на връзка между двете страници на договора.
Пред въззивния съд са били разпитвани свидетели, които дават сведения на съда, че
са били запознати със съдържанието на процесния предварителен договор за покупко-
продажба и потвърждават, че е налице идентитет между представеното копие от договора и
документа, който са възприели лично.Съдът не кредитира техните показания, тъй като са в
пряко противоречие с изложеното по-горе, а отделно от това едната свидетелка е сестра на
ищцата и е заинтересована от изхода на делото. Нелогично е след като интимните
отношения между страните по договора са били прекратени през 2012г., купувачът да не
предприеми действия по реализиране на правата си по договора, а е изчаквал да изтече
крайният срок, до който е следвало да се прехвърли собствеността върху имота/стр.29 и
4
стр.30/.
Неоснователни са оплакванията на ищцата, че са налице основания за уважаване на
иска за връщане на платената продажна цена, тъй като насрещната страна не е оспорила
този факт.Ответникът е оспорил съществуването на предварителен договор с посоченото
съдържание и след като в хода на делото е установено, че страница първа, в която е отразена
продажната цена и извършеното от купувача плащане, е добавена в документа, то не може
да се приеме, че претенцията е доказана по основание.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата
не е установила, че между нея и наследодателя на ответника е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба с посоченото в исковата молба съдържание, по който същата е
заплатила авансова продажна цена от 77 000лв.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262007/21.12.2020г., постановено по гр.д.
№10883/2018г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5