№ 3019
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110154384
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от Е.П., гражданин на Руската Федерация, чрез адв. К.В., искова молба, насочена
против /фирма/, ЕИК ***********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 400.00 евро – представляваща обезщетение на
основание Регламент (ЕО) 261/2004 за забавен полет № LB226/02.06.2018г. с
направление от Москва / летище Внуково/ до Бургас, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
230.81лв. – лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода 04.06.2018г.
– 30.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27607/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз, по силата
на който авиопревозвачът е следвало да изпълни полет LB226/02.06.2018г. с
направление от Москва / летище Внуково/ до Бургас с планиран час на излитане
11.30часа на 02.06.2018г. и планиран час на кацане 14.00часа местно време на
02.06.2018г. Твърди се, че полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение, а
именно кацането е извършено на 03.06.2018г. в 06.37часа. С оглед изложеното се сочи,
че ответното дружество дължи на ищеца обезщетение в размер на 400.00 евро по
силата на Регламент (ЕО) № 261/2004 г., в чл. 7 от който е предвидено, че пътникът,
сключил договор за превоз на пътници със самолет има право на обезщетение при
отмяна или закъснение на полет. Сочи се, че разстоянието от Москва / летище
Внуково/ до Бургас е повече от 1500.00 км, като се излагат подробни съображения, че
ответникът е направил извънсъдебно признание на претенциите. Сочи се, че ищцата се
е явила на гишето за регистрация повече от 45 минути преди полета.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се излагат съображения за неоснователност на заявените претенции, като се
1
навежда и възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност. Сочи се, че
представената от ищеца „Бордна карта“ е на чужд език и от този документ не може да
се направи извод за валидно сключен договор за въздушен превоз. На следващо място
се сочи, че пътникът не е доказал, че се е явил навреме на гишето за регистрация – не
по-късно от 45 минути. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответното дружество е
направило извънсъдебно признание на вземането на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1,
буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
400.00 евро – представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за
забавен полет № LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до
Бургас, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателно изплащане на сумата и 230.81лв. – лихва за забава върху
претендираното обезщетение за периода 04.06.2018г. – 30.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27607/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на
исковите претенции, доколкото единствено представляваният може да се позове на
евентуална недействителност на упълномощителната сделка – в този смисъл
Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, с което е прието, че липсата на представителна власт засяга единствено
вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. В процесния
случай на л. 29 по делото е приложено пълномощно, с което ищцата Е.П.
упълномощава адв. К.В.. Действително пълномощното е дадено от ищцата Е.П., чрез
дружеството Компенсер ЛТД, но същевременно по делото са представени и
доказателства за учредена от ищцата представителна власт в полза на дружеството
Компенсер ЛТД, да я представлява в извънсъдебни и съдебни производства по
претенция, породена от полет LB226/02.06.2018г., изпълнен от ответника /фирма/ –
пълномощно л. 33.
По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с исковата
претенция, предмет на разглеждане в настоящото производство, респективно
възражението за недопустимост на иска е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б"
във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, сключен с ответника договор за
въздушен превоз по силата на който дружеството се е задължило да изпълни полет №
LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до летище Бургас,
потвърдена резервация за полета, представяне на гишето за регистрация не по – късно
от 45 минути преди обявения час на излитане, кацане, извършено след повече от три
часа от предвиденото по разписание и разстояние на изпълнения полет над 1500 км.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е заплатил претендираната
сума и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба
По въведеното възражение за погасяване на вземането му по давност, в тежест
на ищеца е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване на давностния срок по отношение на претендираното в настоящото
производство вземане за главница.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
2
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието от Москва / летище
Внуково/ до летище Бургас е повече от 1500.00км., както и че полет
LB226/02.06.2018г. е изпълнен със закъснение повече от три часа.
От приобщените по делото писмени доказателства, в частност Електронен
билет, издаден на името на ищцата /билет в превод л. 68 гърба/ се установява, че между
страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен
договор за въздушен превоз по силата на който авиопревозвачът е следвало да изпълни
полет LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до Бургас, с
планиран час на кацане 14.00часа местно време на 02.06.2018г.
На следващо място с определението за насрочване, на основание чл. 190 ГПК,
съдът е задължил ответното дружество в срок до първото по делото съдебно заседание,
да представи по делото заверено копие на списък на всички пътници, допуснати до
борда на полет LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до
Бургас, като на авиопревозвача е указано изрично, че непредставянето на документи
ще се преценява от съда по реда на чл. 161 ГПК. Указанията не са изпълнени, поради
което на основание чл. 161 ГПК, съдът приема за доказано по делото обстоятелството,
че ищцата се е явила навреме поне 45 минути преди обявения час на излитане,
доколкото за установяването на това обстоятелство са създадени пречки от ответното
дружество. Не е спорно по делото и обстоятелството, че процесният полет
LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до Бургас е изпълнен с
повече от три часа закъснение.
По гореизложената аргументация следва извода, че по делото се доказаха
елементите от фактическия състав на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/
№ 261/2004 г., респективно същата се явява основателна.
При наличие на извод на основателност на исковата претенция, съдът следва да
разглежда въведеното от ответното дружество възражение, за погасяване на вземането
на ищеца по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорността на въздушния превозвач за
изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се
квалифицира като договорна, а не деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа
Решение по съединени дела С139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата
за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание
Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения
представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от
Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Тази практика е напълно относима и към действащия Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Видът на претендираните вреди също не е основание за
квалифициране отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като
деликтна. Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело
№ 4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да
се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението".
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне
сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се
прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в
редакцията й към процесния период/ урежда специална двугодишна давност, с която се
погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни договори.
3
Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност". При тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване може да се заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство. А такова се
провежда само при липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод
се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското
въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване се спират със започване на рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване. Отговорността на въздушния превозвач за обезщетяване на пътник,
чийто полет е отменен, както бе обосновано по-горе, има договорен характер.
Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение
от страна на въздушния превозвач. Следователно, при липсата на специални норми,
които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за обезщетение
на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 02.06.2018
г. – датата, на която полетът е следвало да бъде изпълнен, т.е. при липса на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на давностния срок,
вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено по съдебен ред до
02.06.2021 г., включително.
В процесуалноправната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК е законоустановено, че
исковата претенция за съществуване на вземането се счита предявена от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Заявлението, въз основа на което е инициирало заповедното производство, е
депозирано на 18.05.2021г., тоест вземането на ищеца не е погасено по давност.
По исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По акцесорната претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно, възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение за закъснение на процесния
полет с повече от 3 часа, като същевременно се установи и отправянето на покана,
видно от представения на гърба на л. 69 превод на същата. Поканата е изпратена,
респективно получена от ответника на 04.06.2018г., обстоятелство, което не се оспорва
от авиопревозвача, респективно считано от 04.06.2018г., /фирма/ е в забава досежно
изплащане на дължимото се обезщетение за забавен полет в размер на 400.00 евро.
Размерът на акцесорната претенция за исковия период 04.06.2018г. – 30.04.2021г.,
изчислен с помощта на компютърна програма, е 230.81лв., респективно доколкото
претенцията е заявена именно за тази сума, същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 400.00лв., от които 75.00лв. –
държавна такса в исковото производство, 300.00лв. – адвокатско възнаграждение в
минимален размер за заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса
заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че /фирма/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ №
1, дължи на Е.П., гражданин на Руската Федерация, родена на 16.09.1981г., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1,
буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумите както следва:
400.00 евро – представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за
забавен полет №LB226/02.06.2018г. с направление от Москва / летище Внуково/ до
Летище Бургас, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 18.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 230.81лв. – лихва за
забава върху претендираното обезщетение за периода 04.06.2018г. – 30.04.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 27607/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Е.П., гражданин на Руската Федерация, родена на 16.09.1981г., сумата от
400.00лв. – разноски, от които 75.00лв. – държавна такса в исковото производство,
300.00лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер за заповедното
производство и 25.00лв. – държавна такса заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5