О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…….06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1017
по описа на ВОС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 22702/19.03.2020г. от Областна
Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален
представител срещу
Решение № 974/26.02.2020г. по гр.д. № 17456/2019г. на ВРС, 26св., с което въззивникът е осъден
да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1572,99 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 220,79 часа за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и сумата от 207,80 лева,
предсталяваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за
неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1572,99 лева за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., изчислени за периода от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на
предявяване на иска – 24.10.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и
е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична
норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Излага се , че съда неправилно е приложил
разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и
алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8часова продължителност на нощния труд. Същата е в съответнствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 04.11.2003г. В този смисъл твърди, че в случая не е
налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на нощния с коефициент 1,143. Излагат се
твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира
ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са
предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас
прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и
др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата
на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а
именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени
, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му
отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г.
– 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на
нощен труд към дневен за сумата от 285.09лева / дължима за първо и второ
тримесечие на 2018г. /160.82лв. и 124.27 лв./,както и мораторна
лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 42.08 лева/сбор от 25.51 лв.
и 16.57 лева/ съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран
отговор от насрещната по жалбата страна,
в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното
решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване
и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 22702/19.03.2020г.
от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 , чрез процесуален
представител срещу
Решение № 974/26.02.2020г. по гр.д. № 17456/2019г. на ВРС, 26св.
НАСРОЧВА за 10.08.2020г. от 14.00ч.,за
която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: