№ 1167
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110209980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-012258 от
21.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП,
на Д.Д. Мийк, с ЛНЧ **********, е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 200 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал наказаният субект, който го обжалва в срок.
В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че било сбъркано името на лицето в НП, както и че АНП протекло
при липса на превод на английски за жалбоподателя, който бил чужденец.
Твърди се, че спрямо СУМПС на водача не следвало да се прилагат правилата
на чл. 161 от ЗДвП, защото САЩ (страната издател) е ратифицирала
Женвската конвенция от 1949 г. за пътното движение. Иска отмяната на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от адв. Н.. Тя иска от съда да отмени наказателното
постановление, като поддържа изцяло аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 12.06.2021 г., около 23:58 ч., жалбоподателят Д.Д. Мийк управлявал
лек автомобил „Тойота“ с рег. № Е 3759 МХ, в гр. София, по бул.
„България“, с посока на движение от бул. „Т. Каблешков“ към околовръстния
път на града. Срщу № 98 бил спрян за проверка, като по време на проверката
било установено, че лицето е гражданин на САЩ и има издадено от САЩ
СУМПС, което не било с придружен превод на български език. Водачът бил
тестван за алкохол, като било установено, че резултатът е под 0.5 на хиляда,
поради което с мотивирана резолюция производството било прекатено в тази
му част от АНО.
На лицето бил съставен АУАН за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-012258 от
21.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП,
на Д.Д. Мийк, с ЛНЧ **********, е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 200 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
Съдът намира, че всички свидетелски показания са еднопосочни и
непротиворечиви, освен това писмените доказателства напълно подкрепят
показанията на свидетелите. Ето защо, съдът счита, че е налице
непротиворечива доказателствена съвкупност и не се налага да бъде
обсъждана в детайли, тъй като съдът я кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
2
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато нито съществено
нарушение на процесуалните правила, нито нарушение на материалния закон,
което да е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл. 161 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията
за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква
"а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария.“.
Видно от горните изисквания съдът намира, че следва да отбележи
следното – на първо място, то не отговаря на условието на т. 1, тъй като САЩ
не е договаряща страна по Виенската конвенция за движението по пътищата
от 1968 г., като към настоящия момент тази конвенция все още не е
ратифицирана от Съединените американски щати (САЩ) – (виж тук -
https://treaties.un.org/pages/ViewDetailsIII.aspx?src=TREATY&mtdsg_no=XI-B-
19&chapter=11)
По-нататък съдът отбелязва, че жалбоподателят няма качеството на лице
от цивилен или военен контингент на страна по Северноатлантическия
3
договор, поради което не може да се приложи и т. 2. Освен това, съдът счита,
че представеното свидетелство не отговаря на изискванията на т. 4 и т. 5 от
посочената разпоредба, тъй като същото то не отговаря на изискванията за
международно свидетелство, а доколкото САЩ не е държава-членка на ЕС и
не е страна по Споразумението за ЕИП, то свидетелството не отговаря и на
това изискване.
Съдът намира, че свидетелството не е било придружено от легализиран
превод към момента на деянието, поради което е налице административно
нарушение, защото водачът е управлявал МПС в нарушение на чл. 161, т. 3 от
ЗДвП. Ето защо, СРС е на мнение, че са налице всички елементи от състава
на нарушението от обективна страна.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която е предвидила наказание от 100
до 300 лева глоба.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като същият
не е разполагал с легализиран превод на бъгларски език на своето СУМПС,
издадено в САЩ.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици, които могат
да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване.
Наложеното наказание за това нарушение е неъсответно на нарушението,
защото то е първо за дееца и не е обоснована преценката на АНО да наложи
наказание в среден размер. Съдът намира, че следва да го редуцира към
минималния, посочен в закона, поради което НП следва да бъде изменено.
По възражението за липса на превод, съдът намира, следното:
Най-напред по делото е доказано, че с лицето е комуникирано на
английски език от страна на полицейските служители, а също и чрез
съпругата му, на която се обадили по телефона и чрез високоговорителя тя е
превеждала всичко на жалбоподателя. Налице са изричните норми
/съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на
4
устен и писмен превод и Директива 2012/ 13 на ЕС относно правото на
информация в наказателното производство. Изрично в съображение 16 на
Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които
орган, различен от съд с компетентност по наказателно правни въпроси,
е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. „Такъв
е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк
мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В
подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира
всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв
орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, настоящата Директива следва да се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд.“. Налице е
изрична норма в чл. 1, т. 3 със същото съдържание. Същото съображение и
норми, изключващи изискването за правото на информираност на подходящ
език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. Двете
директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30 а в НПК
и съответно намират своето пряко приложение.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на чуждия гражданин да
разбере обвинението, и не са ограничени правата му на защита и справедлив
процес, което да налага отмяна на обжалваното НП само на това основание.
В заключение, съдът намира, че по отношение на процесното нарушение
не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като то е с нормалната
обществена опасност за вида си и с нищо не разкрива по-маловажна същност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-4332-012258 от 21.06.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДвП, на Д.Д. Мийк, с ЛНЧ
**********, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200
5
лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието глоба от 200 на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6