РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Благоевград, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500870 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
„Т“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „К“, ул. „Я“ №,
представлявано от П. Р П. и М С Ц, обжалва решение № 443 от 06.06.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е
незаконосъобразен. Той противоречал на материалните разпоредби.
Неправилно РС приел, че няма данни имотът да е част от етажната
собственост на сградата и начислената топлинна енергия за сградна
инсталация е приложима единствено за лица, които са в договорни отношения
за доставка на топлинна енергия. От приетата по делото техническа
експертиза се установявало, че през процесния период ищецът и ТЛП са
спазили действащата наредба за топлоснабдяването. Твърдението на
първоинстанционния съд, че имотът не е част от етажната собственост, било
невярно. Видно от представения и приет по делото нотариален акт от 2019 г.,
имотът граничел с апартаменти, асансьор и стълбищна клетка от сградата-
етажна собственост. Твърдението на първоинстанционния съд, че в сградата
1
разпределителната мрежа е хоризонтална, също било невярно. След
извършена справка при ТЛП се установявало, че разпределителната мрежа е
вертикална. При постановяване на решението си РС не се съобразил с
нормите на Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Въпреки че
претенциите били на извъндоговорно основание, тези две наредби били
приложими. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ визирала обстоятелството, че
независимо от наличието на тръбната система от щрангове, клиентите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 16-334, лицата, които искали
присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или
съществуващи обекти, подавали в топлопреносното предприятие писмено
заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обекта
към топлопреносната мрежа и сключване на предварителен договор. За
изградени обекти, които подлежали на топлоснабдяване, се представяли
одобрени инвестиционни проекти или екзекутивна документация на
инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване. Собственикът
бил присъединил топлоснабдения имот /супермаркет/ с одобрена
документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ визирала задълженията за прекратяване на
подаването на топлинната енергия. При въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия, клиентите в сграда-етажна собственост
нямали право да прекратяват подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация. Националната правна уредба предвиждала, че собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Топлоснабденият имот - нежилищно помещение, находящо
се в гр. С, ж. к. „Т“, бл., ет., бил част от сграда в режим на етажна собственост.
Макар етажната собственост да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглеждал като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „Доставка на централно отопление“. В
2
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 138б от ЗЕ/,
сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът на ответника, била
сключила договор за извършване на услугата „Дялово разпределение на
топлинна енергия“ с „Т“ ЕООД. Съгласно т. 4.1 от този договор, възложителят
бил длъжен да осигури достъп на изпълнителя за отчитане на разходите на ТЕ.
Собствениците в СЕС били длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост. Въпреки че между страните нямало
подписан договор, наредбата за топлоснабдяването била приложима за
отчитане на ТЕ. От представените по делото писмени доказателства и
приетото заключение на техническата експертиза се установило, че
процесният имот е топлофициран, сградата е топлофицирана, както и че
сумите за доставена топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Единствената
възможност за установяване на количеството консумирана топлинна енергия
била да се приложи методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради-етажна собственост, видно и от заключението на
експертизата. Реално доставената топлинна енергия за отопление на имота
била определена съобразно Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.
Ищецът нямало как да прекрати доставянето на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, тъй като същият бил част от жилищна сграда в режим
на етажна собственост. Между ответника и ищеца също не бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана,
поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на дружеството
и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно, до размера
на обедняването. Претенцията по чл. 59 от ЗЗДог следвало да бъде уважена,
тъй като се доказала реално доставена топлинна енергия и неплащане от
ответната страна в посочения размер, с което ищцовото дружество се
обеднило, а ответникът се обогатил. Липсата на договор не освобождавала
ответното дружество от заплащане на разходената топлинна енергия. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както
и присъждане на направените разноски.
„С ТЛ“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б, ул. „А. С.“ №,
ап., представлявано от П. Б.К., е подало отговор на жалбата. В него се
поддържа, че тя е неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт бил
правилен, обоснован и законосъобразен. Жалбата изобилствала от
3
неточности, които препятствали вземането на адекватно отношение по
същата. Така и не станало ясно коя е фирмата за дялово разпределение - „Н“
ЕООД, „Н“ ЕАД или „Т“ ЕООД. Налице било само твърдение, че ищецът и
ТЛП са спазили действащите наредби за топлоснабдяването, без да ставало
ясно кои точно разпоредби се визират. В оспорената от ответника СТЕ никъде
не се споменавал видът на разпределителната мрежа в сградата - вертикална
или хоризонтална. От нотариалния акт се установявало твърдяното още с
отговора на исковата молба, че първоначалният обект е разделен на три нови с
отделни идентификатори. Ето защо не ставало ясно посоченият в исковата
молба абонатен номер за кой от трите нови обекта се отнася.
Новообразуваните обекти граничели със себе си, а някои от тях - и с други
обекти на същото ниво. Не ставало ясно защо в жалбата е развит въпросът
относно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, в частта за сградната инсталация, при
положение, че такава не се претендира. Това се потвърждавало и от
представените фактури, документи от ТЛП, както и от СТЕ. На практика се
претендирало заплащане на топлинна енергия само за битово горещо
водоснабдяване, отново без уточнението за кой обект става въпрос.
Посоченото потребление и задължение за плащане на топлинна енергия за
ноември 2019 г. във фактура № ********** от 30.11.2019 г., възпроизведено и
в СТЕ, не отговаряло на обективната истина, тъй като, видно от констативен
протокол от 27.06.2020 г., подписан от представител на ЕС и представител на
„Нелбо“ ЕАД, абонатен № 342164 не ползвал отопление. Без никаква
конкретика, а само като твърдение жалбоподателят отново сочел, че
процесният имот /кой от трите/ е топлофициран, без да ангажира конкретни
доказателства за оборване на становището на съда. Не се доказало колко
отоплителни тела има, на тях монтирани ли са индивидуални разпределители
и правени ли са им отчети. Както от представената изравнителна сметка, така
и от СТЕ било видно, че дори има суми за връщане на ответника. РС изложил
подробни мотиви, с които обосновал решението си, което трябвало да бъде
потвърдено. Претендират се разноските за въззивното производство.
„Н“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С, р-н „И“, ул. „Т“ №,
представлявано от И. Ц. Р., което е трето лице-помагач на ищеца, не е взело
отношение по жалбата.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито
заседание на въззивната инстанция. Страните не направиха доказателствени
4
искания. Не се наложи и служебно събиране на доказателства.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗДог
съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването, 3/
липса на правно основание за имущественото разместване, и 4/ липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно
лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/, 2/ увеличаване на пасива /възникване или
увеличаване на задължения/, и 3/ извършване на разходи /включително и в
труд/. Обогатяването на едно лице пък представлява имотно
облагодетелстване, което може да се прояви като: 1/ увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права, 2/ намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения, и 3/ спестяване на разходи. В настоящия случай
твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно, пряко и главно доказване, на обедняването му
до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т. ч. стойността на услугата за дялово разпределение/,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 33в от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди - небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода, пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Не се
спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за
5
продажба на ТЕ за стопански нужди. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, следва
да се докаже, че същият е бил собственик на процесния имот, че е ползвал
имота през исковия период и че е консумирал доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин си е спестил разходи. Доказателствената тежест за
това е на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, но успешно доказване от
негова страна не е проведено. Не е установено, че ответникът е бил
собственик на конкретния имот, с оглед на факта, че първоначалният обект -
магазин, е бил разделен на няколко офиса, част от които са били придобити от
трети лица. Не е доказано ползването на имота през процесния период, защото
офисите са били въведени в експлоатация едва в средата на 2021 г. Не е
изяснено и наличието на консумация на ТЕ, предвид необореното твърдение
на ответника, че в неговите помещения няма топлоснабдителни инсталации. В
подкрепа на последното е и отразеното в констативния протокол от 27.06.2020
г., че ответното дружество не ползва ТЕ. При липсата на доказателства за
реално предоставена топлинна услуга в имота, няма как да се приеме, че
ответникът се е обогатил неоснователно, незаплащайки стойността й.
Претенцията, базирана на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, се явява неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от
районния съд. Искът, касаещ дяловото разпределение, също не подлежи на
уважаване. Ищецът не доказа, че това вземане се дължи именно на него, при
положение, че услугата е предоставена от „Н“ ЕООД. Неоснователността на
исковете за заплащане на главници предпоставя неоснователността и на
акцесорните претенции за лихви.
Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
На ответника по жалбата се следват направените разноски за адвокат пред
въззивната инстанция.
Настоящият съдебен акт няма да премине през касационна проверка, защото
така повелява нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443 от 06.06.2024 г., постановено по
6
гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „К“, ул.
„Я“ №, представлявано от П. Р П. и М С Ц., да заплати на „С“ ООД, ЕИК ,
седалище и адрес на управление гр. Б, ул. „А. С“ , ап., представлявано от П. Б.
К, сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Н“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес
на управление гр. С, р-н „И“, ул. „Т“ №, представлявано от И Ц Р, като трето
лице-помагач на „Т“ ЕАД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „К
с“, ул. „Я“ №, представлявано от П. Р П. и М.С.Ц.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7