РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 128 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 50 от 22.08.2022 г., постановено по АНД № 132/2022 г., Тетевенският районен съд, трети състав, е отменил изцяло Наказателно постановление № 875 от 14.02.2022 г. на ИД Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Ц.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания: 1. Глоба по чл. 266, ал. 1, пр. седмо от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от Закона за горите в размер на 75 лв.; 2. Глоба по чл. 266, ал. 1, пр. седмо от Закона за горите, във вр. с чл. 213, ал. 1 пр. 7, т. 2 от Закона за горите в размер на 75 лв., като незаконосъобразно.
Недоволна от така постановеното решение е останала Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, която чрез юрк. С.Т., е подала в законния срок касационна жалба против решението на ТРС. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на РС за незаконосъобразност на наказателното постановление, като намира същото за законосъобразно и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения при издаването му. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление само поради нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като сочи, че от събраните доказателства е установено, че нарушителят е бил уведомен, респ. поканен, че ще му бъде съставен АУАН, поради което нарушителят е влязъл в конфликт с проверяващите, демонстративно е напуснал мястото на проверката, поради което се е наложило проверяващите да потърсят съдействие от полицията. Акцентира се, че нарушителят е бил уведомен, че ще му бъде съставен АУАН, след което той демонстративно е напуснал, като със своето поведение е попречил АУАН да бъде съставен в негово присъствие и да му бъде предявен. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление изцяло, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. С.Т., която поддържа касационната жалба, като липсва искане за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба Ц.В.Ц. се явява лично в съдебно заседание и с адв. Кунинчанска, която намира обжалваното решение за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Същото становище поддържа лично и ответникът в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за основателност на касационната жалба, като изразява несъгласие с мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление само поради съществено процесуално нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Прокурорът сочи, че нарушителят сам се е поставил в положение да не присъства при съставянето на АУАН, защото е напуснал по време на съставянето на АУАН, поради което няма как в съдебната фаза да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като сочи, че няма нарушено право на защита на наказания.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна, но по различни съображения.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК:
Районният съд е изложил мотиви, но същите съдържат вътрешно противоречие и са непълни във връзка с правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление.
Липсват каквито и да било мотиви на РС дали приема за доказани сочените в наказателното постановление две административни нарушения.
Липсва каквото и да било обсъждане на писмените и гласни доказателства, независимо че в съдебно заседание на 11.08.2022 г. районният съд е разпитал четирима свидетели Л.Й. Л., А.О.О., С.Ю.А. и П.М.Х..
В производството по раздел V от ЗАНН районният съд е бил длъжен да извърши служебно проверка на законосъобразността на наказателното постановление, както за нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, така и по същество. Отделно районният съд е бил длъжен служебно да събира доказателства, а в обжалваното решение не са обсъдени дори събраните по делото доказателства нито поотделно, нито в съвкупност.
Липсата на мотиви за това дали районният съд е приел за доказани сочените в наказателното постановление две административни нарушения и въз основа на кои конкретно доказателства представлява допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
Районният съд е изложил лаконични мотиви единствено за нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, които не се споделят от касационната инстанция.
Следва да се отбележи, че дори и мотивите на районният съд за отмяна на наказателното постановление само поради нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН да бяха правилни, то при лиса на други мотиви както относно проверка за законосъобразността на наказателното постановление на процесуално основание, липса на мотиви във връзка с компетентността за издаване на АУАН и НП, при липса изобщо на обсъждане на реквизитите на АУАН по чл. 42 от ЗАНН и реквизитите на наказателното постановление по чл. 57 от ЗАНН, липса на мотиви относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и лисата на мотиви относно приета фактическа обстановка, липсата на мотиви дали всяко едно от двете административни нарушения е доказано и въз основа на кои конкретно доказателства, допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са толкова съществени, че липсва възможност да бъдат отстранени от касационната инстанция.
Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а в случая в решението на районния съд липсват приети за установени каквито и да било факти относно съставомерността на всяко едно от двете административни нарушения.
В допълнение, както беше посочено по-горе, касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд за нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, които са и противоречиви.
От една страна районният съд сочи, че по делото е безспорно установено, че нарушителят е напуснал проверката, като не е присъствал на съставянето на АУАН, като сочи, че хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е „неприложима, тъй като актосъставителят е съставил акта за нарушение след като нарушителят сам си е тръгнал“, но от друга страна сочи, че: „При това положение личността на нарушителя е била известна на поверяващите, поради което те са могли да го поканят за съставянето на акта, както предвижда разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, едва след което да съставят акта в негово отсъствие“.
Ето защо само в рамките на две поредни изречения районният съд излага противоречиви мотиви – първия път, че хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е „неприложима, тъй като актосъставителят е съставил акта за нарушение след като нарушителят сам си е тръгнал“, а в следващото изречение сочи точно обратното.
По-нататък районният съд сочи, че: „Вместо да приложат чл. 40, ал. 2 от ЗАНН контролните органи са съставили акта в отсъствие на нарушителя. Обстоятелството, че поведението на нарушителя, който сам е напуснал проверката е укоримо, но не оправдава нарушаването на императивните норми на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 43 от ЗАНН.“
Касационната инстанция намира, че след като, видно от гласните доказателства – свидетелските показания на четирима свидетели Л.Й.Л., А.О.О., С.Ю.А. и П.М.Х., е установено, че нарушителят е напуснал мястото на проверката, което при това е в неговия имот, и това напускане на мястото на проверката е станало демонстративно и след като нарушителят е бил уведомен, че ще му бъде съставен АУАН, както и за какви конкретно административни нарушения, то е нямало как обективно актът за нарушение да се състави в присъствие на нарушителя, който е възпрепятствал с напускането на мястото на проверката именно съставянето на АУАН. Ето защо правилно АУАН е съставен, въпреки напускането на нарушителя, като е оформен при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ да се подпише акта, удостоверен с подписа на един свидетел, видно от АУАН на л. 18 от делото на РС.
По-същественото обаче, е обстоятелството, че в процесния случай видно от постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.01.2022 г. на зам. районен прокурор на РП – Ловеч /на л. 16 от делото на РС/, в същото е прието, че: „формално е осъществен съставът на престъплението по чл. 235, ал. 2 от НК. Обществената опасност на стореното е явно незначителна, поради което наказателно производство не следва да бъде образувано, а преписката изпратена на директора на РДГ Ловеч за налагане на административно наказание по реда, предвиден в закона в рамките на неговите правомощия.“ Ето защо в случая е била налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, поради което само въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.01.2022 г. на зам. районен прокурор на РП – Ловеч /на л. 16 от делото на РС/ е могло да се състави наказателното постановление, като не е било необходимо изобщо съставянето на АУАН, ето защо и евентуалните пороци при съставянето на АУАН, каквито касационната инстанция не откри, не биха могли да повлияят на крайния извод за отмяна на наказателното постановление.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция не споделя лаконичните и вътрешно-противоречиви мотиви на районния съд за отмяна на наказателното постановление само поради нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Поради това касационната инстанция приема, че РС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
Предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липса на мотиви, следва решението на РС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на РС със задължителните указания, посочени по-горе.
Съгласно чл. 220 от АПК касационанта инстанция не е съд по фактите, поради което при липса на мотиви на решението на РС относно сочените по-горе съществени обстоятелства делото не може да бъде решено по същество от касационния съд.
С оглед изхода на делото касационната инстанция не следва да се произнася с настоящия съдебен акт по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 50 от 22.08.2022 г., постановено по АНД № 132/2022 г. на Тетевенския районен съд, трети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Тетевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: