№ 253
гр. Сливен, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500423 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на непълнолетния взискател Д. Ж. К. със съгласието на
неговата майка и законен представител Р. М. Б. - К.а срещу разпореждане от
01.09.2022г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело в
СИС при СлРС по молба с вх.№349/29.08.2022г.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане за отказ от
образуване на изпълнително дело е незаконосъобразно. Посочва, че с молбата за
образуване на изпълнително производство не е поискал образуване на производство за
сума за издръжка за минало време. Във връзка с неприсъждането на законната лихва в
изпълнителния лист, посочва, че това не може да бъде пречка и не е основание за отказ
за образуване на изпълнително производство по представения изпълнителен лист,
който е годен титул за изпълнение по отношение на вземането за издръжка в месечен
размер от 127,50лв. Не било пречка и непосочването на начална дата на дължимост на
издръжката, тъй като следва да се приложи разпоредбата на чл.404, т.1, предл.1 от
ГПК. Ако не е предвидено друго, издръжката се дължи от датата на влизане в сила на
решението. С влизане в сила на решението вземането за издръжка става изискуемо.
Посочва, че съдебният изпълнител е длъжен да предприеме действия по принудително
изпълнение, щом липсва доброволно такова, като първата стъпка е образуване на
1
изпълнително производство по издадения изпълнителен лист. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане за отказ да се
образува изпълнително дело и да върне делото на ДСИ с указания да образува
изпълнително производство и извършване на необходимите процесуални действия.
Съдебният изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че
извън правомощията му е да определя начална дата, от която се дължи ежемесечна
издръжка, да присъжда законна лихва върху дължима издръжка, както и да присъжда
суми за минало време. Съдебният изпълнител можел да начислява и събира такива,
само ако те са посочени в изпълнителния лист. Поради това отказал образуване на
изпълнително производство.
След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратената от
съдебния изпълнител преписка по молба вх.№СД-03-03-349/29.08.2022г. по входящия
регистър на СИС при СлРС, съдът констатира следното:
На 29.08.2022г. в СИС при СлРС е подадена молба от Д. Ж. К. със съгласието на
неговата майка и законен представител Р. М. Б. – К.а, с която се моли ДСИ да образува
изпълнително дело срещу Ж. К. К. за събиране на вземане за издръжка въз основа на
изпълнителен лист от 10.05.2022г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение по гр.д. №1385/2018г. на СлРС. Поискано е образуване на производство за
принудително изпълнение за събиране на ежемесечна издръжка в размер на 127,50лв.
за всеки следващ период, считано от датата на подаване на молбата, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по банков път, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143, ал.2
от СК. Посочил е че вземането за издръжка е лихвоносно. Решението, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист било влязло в сила със сигурност. Посочен е
изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение
при работодател „П.Г.“ ЕООД.
Към молбата е представен изпълнителен лист от 10.05.2022г., издаден въз основа
на Решение №541/18.05.2018г. по гр.д. №1385/2018г. по описа на СлРС, за осъждането
на Ж. К. К. да заплаща на Р. М. Б.- К.а, като майка и законен представител на
малолетното дете Д. Ж. К. издръжка в размер на 127,50лв. месечно, платима до 10
число на месеца, за който се отнася.
Към молбата е приложен препис от Решение №541/18.05.2018г. по гр.д.
№1385/2018г. по описа на СлРС, в което изрично е посочено, че същото е окончателно
и не подлежи на обжалване.
С разпореждане от 01.09.2022г. ДСИ е отказал образуване на изпълнително дело
в СИС при СлРС на основание чл.426, ал.1 от ГПК, тъй като липсва определена
начална дата, считано от която да се дължи ежемесечната издръжка, не е присъдена
законна лихва върху дължимата издръжка, както няма и присъдена сума за минало
2
време.
Препис от разпореждането е връчено на взискателя на 14.09.2022г.
Жалбата против него е подадена на 21.09.2022г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подадената жалба е допустима, като подадена в срок, от субект имащ правен
интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.1,
т.1 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото производство е разпореждане на съдебния изпълнител
за отказ за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС.
На първо място следва да се посочи, че с молбата е поискано образуване на
изпълнително производство и предприемане на действия по принудително изпълнение
въз основа на надлежно издаден от съдебен орган и представен с молбата изпълнителен
лист. Самата молба отговоря на изискванията на чл.426, ал.2 от ГПК – посочен е
начинът на изпълнение, като съдържа необходимите реквизити.
Отказа за образуване на изпълнително производство ДСИ е мотивирал на
практика с недостатъци, пропуски в изпълнителния лист – непосочена начална дата на
дължимост на издръжка, неприсъдена законна лихва при забава и неприсъдена сума за
издръжка за минало време.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително
изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява
изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително
изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на
което изпълнителния лист се издава и чието съдържание той въпроизвежда.
Следователно за изпълнителния орган, изпълнителният лист е заповед за принудително
изпълнение, като го задължава към безусловно съобразяване с изпълнителния лист.
Той няма право да отлага, спира или прекратява принудителното изпълнение, освен в
предвидените от закона случаи. Аргументите, изложени от съдебния изпълнител в
обжалваното разпореждане не еизмежду тези основания. Както бе посочено, не е
налице и нередовност на молбата, с която ДСИ е сезиран.
На първо място следва да е посочи, че началната дата на дължимост на
издръжката, при непосочване изрично, се приема, че е датата на влизане в сила на
решението, с което същата е присъдена, като от този момент решението подлежи на
принудително изпълнение /чл.404, т.1 от ГПК/. В случая с молбата за образуване на
изпълнително производство и наред с изпълнителния лист, взискателя е представил и
препис от съдебния акт - Решение №541/18.05.2018г. по гр.д. №1385/2018г. по описа на
3
СлРС, в което изрично е посочено, че същото е окончателно, не подлежи на обжалване,
което означава, че е влязло в сила от момента на постановяването му – 18.05.2018г., от
който момент, притезанието, предмет на решението, в случая месечната издръжка в
размер на 127,50лв. е станало изискуемо - подлежащо на принудително изпълнение.
Следователно, удостовереното с изпълнителния лист вземане подлежи на
принудително изпълнение от дата, която е определяема. В случая обаче, щом като е
издаден изпълнителен лист, то вземането подлежи на изпълнение и с оглед изрично
посоченото в молбата от взискателя, че желае принудително изпълнение на въпросното
вземане от датата на подаване на молбата, е ирелевантна датата, от която е възникнало
задължението за издръжка. Искането не е за събиране на присъдената издръжка от по-
ранен момент, за който следва да се установи дали вземането подлежи на
принудително изпълнение /макар, че с преписа от съдебното решение това се
установява/, а от момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително
производство.
На следващо място следва да се посочи, че взискателят не е искал изпълнение на
вземане за издръжка за минало време, за да се позовава съдебния изпълнител на такъв
довод при отказа си.
По отношение на лихвата за забава, действително със съдебното решение не е
присъдена и изпълнителният лист не възпроизвежда такава. Съдебният изпълнител
обаче е обвързан от посоченото в изпълнителния лист, от удостовереното в него
вземане и е длъжен да пристъпи към изпълнение на същото. Действително не може да
събира вземания, неудостоверени в изпълнителния лист, но не може и да откаже да
образува производство и да пристъпи към изпълнение на вземане отразено в
изпълнителния лист, а такова е безспорно вземането за месечна издръжка в размер на
127,50лв., начиная от подаване на молбата за образуване на изпълнително
производство.
Следователно, като е отказал образуване на изпълнително производство за
събиране на вземането за издръжка, удостоверено в изпълнителния лист, то е
постановил незаконосъобразен акт. Атакуваното разпореждане следва да се отмени,
като незаконосъобразно. ДСИ следва да образува изпълнително производство и да
предприеме извършване на съответните надлежно поискани му действия от страна на
взискателя за събиране на удостовереното в представения изпълнителен лист вземане
за месечна издръжка в размер на 127,50лв., считано от датата на подаване на молбата за
образуване на изпълнително производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при СлРС да образува изпълнително дело по молба на
Д. Ж. К. със съгласието на неговата майка и законен представител Р. М. Б. – К.а, с вх.
№СД 03-03-349/29.08.2022г., съдържащ се в разпореждане от 01.09.2022г.
ВРЪЩА преписката на ДСИ при СлРС за образуване на изпълнително
производство по надлежния ред и предприемане на съответните изпълнителни
действия по него, съгласно мотивите.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5