РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр. Димитровград, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от И. Ст. Маринов Административно наказателно
дело № 20225610200380 по опИ. за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Р. Т. Р. от гр.Димитровград, yл.“Димитър Благоев“№72, ЕГН
**********, е останал недоволен от наказателно постановление № 22-0254-
000617/08.09.2022г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
за това, че на 14.06.2022г. в 06:10 часа в гр.Димитровград, по бул.“Г.С.Раковски“- до
Крепежни елементи в посока „Неохим“ управлявала лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.
№ ******** – собственост на „Жанет Престиж 06“ЕООД с Булстат *********, като при
проверка е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред- със служебно
прекратена регистрация на 24.05.2022г. пo чл.143, ал.10 от 3ДВП- при уведомление от
гаранционен фонд поради липса на ЗЗГО, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г.
са й отнети общо 10 точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата си, счита наказателното постановление
за незаконосъобразно, иска отмяната му.
1
Упълномощения процесуален представител поддържа жалбата, представя допълнителни
доказателства чрез показанията на воден свидетел, счита издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, моли за отмяна на същото, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 14.06.2022г. полицейските служители Р. И. и И. С. К.-служители при РУ-МВР-
Димитровград, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол на
движението на движещите се МПС по бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград. Около 06,10
часа същите били в близост до Крепежни елементи, когато спрели за проверка движещият се
по бул.“Г.С.Раковски“в гр.Димитровград в посока към „Неохим“АД, лек автомобил. При
проверката установили, че лекият автомобил е „Мерцедес Вито“ с рег.№ ********,
собственост на „Жанет Престиж 06“ЕООД с Булстат *********, а водач на автомобила бил
настоящият жалбоподател Р. Т. Р..
В хода на проверката било установено, че управлявания от Р. автомобил „Мерцедес Вито“ е
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от
24.05.2022г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така на водача Р. Р. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№614723/14.06.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят подпИ.л акта, без да описва възражения.
На 08.09.2022г. било издадено процесното наказателно постановление № 22-0254-
000617/08.09.2022г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което
за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, на водача Р. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са му отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Р. Р. на 16.09.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена от адм.-наказващия
орган същия ден- на 16.09.2022г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
2
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.Р. автомобил е с описани регистрационни номера-
т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че
изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не
алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на
единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с опИ.нието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е опИ.но по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при опИ.ние на самото
нарушение следва да бъдат установени и опИ.ни всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение. Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към
санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да сключи задължителна
застраховка. Видно от показанията на разпитания свидетел- И.Р.- управител и собственик на
дружеството „Жанет престиж 06“ЕООД, дружеството не е било уведомявано за предстояща
дерегистрация на автомобила или за изтекла и неподновена застраховка Гражданска
отговорност.Този свидетел заявява също, че извън собственото на дружеството МПС,
притежавали още над 5 такива, за които винаги се грижели да са изрядни от към
изискуемите документи- задължителна застраховка, винетен стикер и др.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил, още повече- който не е негова собственост.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
3
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“.
Т.е. тази дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин
водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но
също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган
в настоящото адм.-наказателно производство. Най-малкото един водач следва да е уведомен
от коя дата е настъпила дерегистрацията, с оглед преценката на субективния елемент и
евентуално размер на наложено адм.наказание. При липса на уведомяване на водача, остава
неясен въпросът за субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че
водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае конкретната дата, от която е
дерегистриран, знае за несключена задължителна застраховка и въпреки това е тръгнал да го
управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го
извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено
или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и
несъответствие между опИ.на като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, съобразно мотивите по-горе за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Налице е и становище на адм.-наказващия
орган, че в случай на претендирани адвокатски разноски, се иска редуцирането им при
4
прекомерност и присъждане на минималния предвиден размер.
В случая са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен
договор за правна защита и съдействие с опИ.на сумата от 360 лева като заплатена. Размерът
на тази сума обаче следва да бъде редуциран. Това е така, доколкото участието в
производството на упълномощения процесуален представител, е чрез депозиране на писмена
молба с вх.№7398 от 31.10.2022г. и участие в с.з. на 29.11.2022г. Жалбата, инициирала
настоящото производство е от името единствено на жалб.Р. Р.. Поради което и размера на
разноските, които са били направени по настоящото производство и които Съдът следва да
присъди в полза на жалбоподателя, следва да са в минималния предвиден размер. Съобразно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- изм. и доп. ДВ бр. 68 от 31.07.2020г., която редакция на
наредбата е била актуална към датата на подписване на договора за правна защита и
съдействие с пълномощно (28.10.2022г.), размера на минимално адвокатското
възнаграждение по АНД с материален интерес до 1000лв. е 300лв. Изменението на
Наредбата, с която минималното възнаграждение вече е 400лв., е настъпило в последствие- с
ДВ бр.88 от 04.11.2022г. Поради което и следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи
от адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер съобразно Наредба №1 от
9.07.2004г., в редакцията й- действаща към момента на подписването на договора за правна
защита и съдействие, а именно- 300лв.
Тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-
наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000617/08.09.2022г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Р. Т. Р. от гр.Димитровград,
yл.“Димитър Благоев“№72, ЕГН **********, за това, че на 14.06.2022г. в 06:10 часа в
гр.Димитровград, по бул.“Г.С.Раковски“- до Крепежни елементи в посока „Неохим“
управлявала лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ ******** – собственост на „Жанет
Престиж 06“ЕООД с Булстат *********, като при проверка е установено, че автомобилът не
е регистриран по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на 24.05.2022г. пo
чл.143, ал.10 от 3ДВП- при уведомление от гаранционен фонд поради липса на ЗЗГО, с
което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са й отнети общо 10 точки - като
незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Димитровград, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на Р.
Т. Р. от гр.Димитровград, yл.“Димитър Благоев“№72, ЕГН **********, направените
разноски по делото (АНД 380/2022г. по опИ. на РС-Димитровград) за настоящата съдебна
инстанция, в размер на 300 (триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение,
като искането в останалата му част- за присъждане на разноски за разликата до пълния
предявен размер от 360 (триста и шестдесет) лева, като неоснователно ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6