№ 86
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора В. М. Р.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело
№ 20223100200321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.16ал.1 и следващи от Закон за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Главният прокурор в Любек, ФРГ, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение за конфискация, издадено от местен
съд Любек, ФРГ, постановено на 21.01.2019г. . и влязло в сила на 08.02.2019г. срещу
немския гражданин К. ЯН. П., - р. **********г., живущ в гр. Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за
налагане на конфискация на лицето.
Засегнатото лице при редовност в призоваването, не се явява, представлява се от адв.
Л.. Същата счита ,че не са налице основанията за признаване на решението, т.к. лицето не е
било уведомено за процеса, който се е водил в съда в Любек, както и за правото му на
защита. А на следващо място се сочи, че не реализира доходи в Р. България.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на
решения за конфискация, се установява, че с Решение на съдебен орган на ФРГ- Заповед за
наказание №76 Cs 720 Т2000/19 от 21.01.2019 год., влязло в сила на 08.02.2019 год., е
наложена конфискация на парична сума 127 746,60 евро по отношение на немския
гражданин К. ЯН. П., - р. **********г., живущ в гр. Варна с удостоверение за
продължително пребиваване в Р България. По данни от Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета, конфискацията е наложена за това, че засегнатото лице К.
ЯН. П. е осъдено от Местен съд Любек с наказателно постановление от 21.01.2019г., влязло
в сила на 08.02.2019г. за това, че в хода на стопанската си дейност / управление и
1
преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да ги декларира
за данъчни цели пред компетентната данъчна служба в Остхолщайн, въпреки че е знаело, че
е длъжно да подаде съответните данъчни декларации. Нарушенията са следните:
2008г.- печалба 42673 евро, намаление на данъка върху дохода 8175 евро;
2009г.-печалба 58085евро, намаление на данъка върху дохода 12566 евро;
2010г.-печалба 26235евро, намаление на данъка върху дохода 4272 евро;
2011г.-печалба 92558евро, намаление на данъка върху дохода 23071евро;
2012г.-печалба 31117евро, намаление на данъка върху дохода 5230 евро;
2009г.-оборот 302962евро, укриване на данък върху продажбите 57562,78евро;
2010г.-оборот 37478евро, намаление на данъка върху продажбите 7120,82;
2011г.-оборот 132226евро, недостиг на ДДС 25122,94евро;
2012г.-оборот 44453евро, намаление на ДДС 8446,07евро;
2013г.-оборот 61621евро, намаление на данъка върху продажбите 11707,99евро;
По този начин засегнатото лице е нарушило §Раздел 370 от Данъчния кодекс- Укриване
на данъци; Наказателния кодекс; Раздел 22 и Раздел 23, а именно укриване на данъци в
десет случая и опит за укриване на данъци в един случай.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България в гр. Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за конфискация, тъй като се касае за
влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела за отнемане на парична сума за
извършване на престъпление.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа.
Касае се за признаване на влязъл в сила акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
постановен от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящо се за
наложена конфискация на парични средства на немски гражданин, с обичайно пребиваване
в България и се иска от компетентния български съд признаване, като се постанови и
съответното му изпълнение.
От описанието на извършеното от К. ЯН. П. престъпление следва извод, че деянието
му представлява престъпление измама, включително измама и други престъпления, които
засягат финансовите интереси на Съюза, съгласно определението в Директива 107/1371
според законодателството на издаващата държава и за него не се изисква двойна
наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на конфискацията е представено от органа, който го е издал и е
придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на решения за конфискация, издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени, както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така
и според изискванията на приложение № 1 към ЗПИИРКОРНФС и съответства на
решението за конфискация, с изключение на годината на раждане на засегнатото лице.
Според настоящият състав на съда не са налице основанията за отказ за признаване на
решението, визирани в разпоредбата на чл. 19 от ЗПИИРКОРНФС. Решението е
постановено срещу пълнолетно, съгласно българското законодателство, лице, което може да
носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет
на решението. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено и приведено в
изпълнение решение за конфискация или отнемане. Засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
2
територията на Република България или извършено извън територията на издаващата
държава. Решението не се отнася за деяние, подсъдно и на българския съд /съгласно чл. 4,
ал. 1 от НК/, макар да е изтекла давност по българското законодателство. Макар в
удостоверението да не е посочено, че след като засегнатото лице е било уведомено за
производството, то видно от получения отговор от немска страна производството е било
писмено, като издаденото наказателно постановление е било връчено на защитника на
засегнатото лице. В същия се сочи, че в същото са били отразени правните средства за
защита, вкл. и за възможността при получено възражение да се проведе основно заседание.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки в Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции за признаване на Решение за конфискация, издадено от
местен съд Любек, ФРГ, постановено на 21.01.2019г. . и влязло в сила на 08.02.2019г. срещу
немския гражданин К. ЯН. П., - р. **********г., живущ в гр. Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.14ал.4 от ЗПИИРКОРНФС съдът признава решение за
конфискация или отнемане, при условие че имуществото - предмет на решението, се намира
на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението,
притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а
за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на
територията на Република България. Видно от изисканите от съда справки засегнатото лице
П. има разрешение за продължително пребиваване в България и към м. април е притежавал
ЮЛ и е развивал търговска дейност. Въпреки, че към настоящият момент същият няма
доказателства да реализира доходи, то с оглед обстоятелството, че има местоживеене на
територията на РБългария, то са налице основанията на закона за признаване на решението
за конфискация.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като конфискацията е
определена в евро съгласно чл.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за конфискация. Решението е постановено на 21.01.2019г. Равностойността на
127 746, 60 евро е 249 850,63/ двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет
лева и шестдесет и три стотинки/ лева.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за конфискация, поради което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.24 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за
налагане на конфискация, на органа по чл.6 ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Копие от уведомлението по чл.24 ал.2 да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за конфискация, издадено от местен съд Любек, ФРГ,
постановено на 21.01.2019г. и влязло в сила на 08.02.2019г. срещу немския гражданин К.
ЯН. П., - р. **********г., живущ в гр. Варна за конфискация на 127 746, 60 евро с левова
равностойност 249 850,63/ двеста четиридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет
лева и шестдесет и три стотинки/ лева, за това, че в хода на стопанската си дейност /
3
управление и преустройство на недвижими имоти/ е генерирало продажби и печалби, без да
ги декларира за данъчни цели пред компетентната данъчна служба, въпреки че е знаело, че е
длъжно да подаде съответните данъчни декларации.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението
му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава - ФРГ за
признаването и изпращането на решението за конфискация на компетентния орган – ТД на
НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.24 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4