М О Т И В И:
Подсъдимият Т.В.М. е
предаден на съд за престъпление по чл.115 във връзка с чл.18 от НК за това, че
на 07.06.2008 г., в град Казанлък, област Стара Загора, направил опит умишлено
да умъртви Д.Х.С., като в резултат на деянието, макар и довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.
Подсъдимият Т.В.М. в обясненията си по фактическите
обстоятелства на деянието по повдигнатото срещу му обвинение твърди, че се е защитавал
от пострадалия Д.Х.С., който го нападнал с ритници и юмруци.
Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия Д.Х.С. срещу подсъдимия Т.В.М. с искане за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по
повдигнатото обвинение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на причиняването им.
Пострадалият Д.Х.С.,
освен като граждански ищец, е конституиран и като частен обвинител.
Подсъдимият Т.В.М.
оспорва гражданския иск по размер.
Въз основа на събраните
по делото доказателства – писмени,
гласни и веществени – ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съпоставени с обясненията на подсъдимия, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пострадалият Д.Х.С. и
свидетелката Д.И.С. /л.100 нохд/ са съпрузи. Заедно с
децата си - две момчета, които към м.юни.2008 г., били на седем, съответно - на шестнадесет
години, живеят в апартамент, в бл.** на кв. “****”,
град Казанлък. Пострадалият работел като
****, а съпругата му - като ****”,
град Казанлък.
Пострадалият и
съпругата му са близки семейни приятели със съпрузите свидетели Б.Н.К. /л.101 нохд/
и И.С.К. /л.98 нохд/. Свидетелят Б.Н.К. е
***, а съпругата му работи като ***, град Казанлък.
Свидетелите Б.Н.К. и И.С.К. ***, в жилищен блок, намиращ се в близост до този
на техните семейни приятели – семейство С.
Характеристичните
справки за горепосочените лица, изготвени в хода на досъдебното производство от
работодателите им – том ІІ ДП, л.248 – л.249б, съдържат единствено позитивни данни за личността на
всеки от тях.
Към м.юни.2008 г., в
близост до квартал “***” на град
Казанлък, в къщи от двете страни на
околовръстния път /ул.”***”/ живеели близките на подсъдимия Т.В.М. и последният.
Подсъдимият Т.В.М.
/л.94, л.114 нохд/ и свидетелката Д.С.М.
/л.111 нохд/ са съпрузи. Двамата са родители на четири
деца: дъщеря – Р. и трима синове -
малолетният Н., пълнолетният му брат В. и свидетелят М.Т.В. /л.102 нохд и л.57, том І ДП, приобщени към доказателствата по
делото на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК/.
Към м.юни.2008 г.
заедно с родителите си живеел единствено Н., който тогава бил единадесет
годишен. Подсъдимият, съпругата му
и най-малкият им син живеели във фургон /подсъдимият нарича
тогавашното си жилище “караванка”/, намиращ се на юг
и в ниско спрямо ул. “***”.
Свидетелят М.Т.В. - един от синовете на подсъдимия и свидетелката
А.И.Г. /л.108 нохд/, с която живеел на
семейни начала, заедно с двете си невръстни деца, обитавали
къща, намираща се от север спрямо околовръстния път. От
жилището му до околовръстния път
се спускала стръмна пътека.
От южната страна на
пътя била къщата на майката на
подсъдимия – свидетелката Р.В.М. /л.66, том І ДП, приобщени към доказателствата
по делото на основание чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК/, с която
в един двор, но в отделни къщи,
живеели децата й - М.В.М. и свидетелката А.В.М. /л.112 нохд/,
съответно брат и сестра на подсъдимия.
От южната страна на
пътя била и къщата на свидетелката Ю.М.А. /л.109 нохд/ – майка на А.И.Г., живееща на семейни начала
с М.Т.В..
Подсъдимият Т.В.М. - наричан още Я. - е с основно образование. Осъждан е - справка за съдимост и бюлетин, л.12 и 13 нохд
– със споразумение от 22.06.2007 г. по НОХД № 658/2007 г. по описа на Районен
съд – Казанлък за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на пробация чрез
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – всяка за срок от осем
месеца, като му е наложено и наказание лишаване от правоуправление на МПС за
срок от три месеца.
Последната постоянна
месторабота на подсъдимия Т.В.М. – от около преди две години – била в
погребално дружество “***”, град Казанлък. В края на м.май.2008 г., същият
заминал за Р Полша, търсейки си работа, но след като не успял да намери такава,
се върнал обратно в страната – на
05.06.2008 г., видно от обясненията му, а и от
данните по съдържащата се в досъдебното производство справка от АИС
“Граничен контрол” рег. № 25477/25.07.2008 г. – л.163, том ІІ ДП.
Подсъдимият Т.В.М. е
религиозен. Свидетелят А.Й.Б. /л.113 нохд/ – помощник в евангелската църква в град Казанлък,
която посещава подсъдимият – го описва
като добър и примерен християнин.
Горните фактически
обстоятелства относно подсъдимия Т.В.М., пострадалия Д.Х.С. и горепосочените лица от обкръжението им са
безспорни. Установяват се от писмените и
гласни доказателства, посочени при изложението им.
На 07.06.2008 г., след 21.00 часа, свидетелите Б.Н.К. и И.С.К. отишли на гости у приятелите си – семейство С.. Скоро след пристигането им, малкият син на
домакините поискал понички и двете жени
от компанията убедили съпрузите си
четиримата да се разходят до панаира -
какъвто имало по това време, тъй
като се провеждал празникът на розата -
и да купят исканите понички. По тази
причина, а и тъй като на следващия ден
пострадалият потеглял на
международен курс, за времето на краткия престой около масата, от домакините и гостите им почти не бил употребен алкохол.
Около 22.00 часа, пострадалият Д.Х.С., съпругата му Д.И.С. и
приятелите им - Б.Н.К. и И.С.К., тръгнали към панаира. Вървели по улица “***”
във весело настроение – разказвали си вицове и се смеели.
По същото време, свидетелят М.Т.В. - синът на подсъдимия, заедно със
свидетелката А.И.Г. и двете им деца (по-голямото, около три годишно), се прибирали от къщата на свидетелката Ю.М.А. (майка на свидетелката А.И.Г.) към жилището си. Свидетелят М.Т.В. бил пиян,
защото двамата с А. – брат на свидетелката А.И.Г., изпили две-три двулитрови шишета с бира.
Свидетелят М.Т.В.,
започвайки да изкачва стръмната пътека от северната страна на околовръстния
път, водеща към дома му, подсвирнал на жена си, която се бавела зад него и още
не била пресякла пътя. Свидетелките И.С.К.
и Д.И.С., чувайки отнякъде подсвиркване,
отговорили на същото, пътьом подсвирквайки и те с уста. Както на тях, така и на
съпрузите им, било весело. Смеели
се. Внезапно, в гръб
на веселата компания се появил
свидетелят М.Т.В., застанал в началото
на пътеката, която преди това тръгнал да изкачва. Убеден, че с пиянството си е станал обект на
присмех, ядовито свидетелят М.Т.В. подвикнал
след непознатите и попитал защо им е весело и на него ли се
смеят. Заядливите си въпроси придружил и с няколко псувни. Мъжете от компанията
отговорили на свидетеля, че просто им е
весело и че, за
да не стане разправия, ще е най-добре всеки да си върви по пътя. Свидетелят М.Т.В. обаче излязъл на пътя, гърбом хванал Д.
Х. С. за дрехата му (той и съпругата му вървели зад свидетелите К.)
и настоял, че точно нему се подиграват.
За да стресне непознатия младеж, свидетелят Б.Н.К. му казал, че е полицай. Свидетелят М.Т.В. обаче продължил да псува и започнал да блъска с ръка Д.Х.С. по
гърдите. Подвикнал нещо по цигански на свидетелката А.И.Г. – безучастно стояща
до този момент край пътя, която в отговор на подвикването му, заедно с децата си, припнала по една пътека към намиращите се на юг и в
ниско къщи на роднините си. За да преустанови кавгата, свидетелят Б.Н.К.
заплашил свидетеля М.Т.В., че ще се обади в полицията. За да покаже, че е
сериозен в намерението си, извадил от джоб на дрехата си мобилен телефон и го размахал. Тогава свидетелят М.Т.В.
вдигнал високо двете си ръце и казал, че няма нужда от никаква полиция, че си
тръгва, след което се отдалечил към пътеката, по която преди него побягнала
жена му. Пострадалият Д.Х.С., съпругата му Д.И.С. и свидетелите Б.Н.К. и И.С.К.
решили, че с това е сложен край на създалата се конфликтна ситуация и
продължили пътя си към панаира по ул.”***”, град Казанлък.
По време на горе
случилото се, подсъдимият Т.В.М. спял в бунгалото си. Разбуден от виковете на снаха си А.И.Г. - спускайки се
по пътеката на юг, към къщите на роднините си, тя
тичала и викала за помощ -
подсъдимият станал. Излизайки от бунгалото, взел от навеса до него – там държал инструменти, с които
подковавал коне - сабята, веществено доказателство по делото. Въоръжен със
сабята (назовавана още калъч) подсъдимият побягнал нагоре към околовръстния
път.
След мъжа си,
свидетелката Д. С.М. също излязла от
бунгалото, но тръгнала към “сватинката
си” Ю.М.А. – майката на снаха й, след което
двете тръгнали
към околовръстния път, към който обратно
вече тичала свидетелката А.И.Г..
Чувайки
гюрултията, към околовръстния път
тръгнали и свидетелите А.В.М., М. В.М. -
сестрата и братът на подсъдимия, А.Г.А.
/л.109 нохд/, Ж.Д.Н. и Е.Н.М.
/показанията на последните двама от досъдебното производство - л.68, том І
ДП, съотв. л.70, том І ДП - са
приобщени към доказателствата по реда и на
основание чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК/. Посочените свидетели
току–що се били върнали от панаира и
вечеряли заедно в дома на свидетелката Р.В.А..
Към околовръстния път потеглили
и свидетелите Н.Ю.А. /л.110 нохд/ и Д.М.В.
/л.110 нохд/, живеещи също в къща от
южна страна на пътя, в близост до къщите
на подсъдимия и роднините му.
От събраните по делото
доказателства не се установи кои от горепосочените свидетели са стигнали до
околовръстния път и са взели участие в развоя на после случилото се, но от
показанията на свидетелите Д.И.С., Б.Н.К. и И.С.К. се установи, че след като необезпокоявани продължили пътя си
по ул.”***” и вече се били отдалечили на
около 40-50 метра от мястото, където срещнали свидетеля М. Т.В., чули зад себе си гласове и стъпки на
притичващи хора – около осем-десет
човека. Свидетелят Б.Н.К., който заедно със
съпругата си И.С.К., вървял пред пострадалия Д.Х.С. и жена му Д.И.С., видял
някакъв мъж от тълпата да замахва с
лопата към краката на пострадалия. Зад този мъж видял подсъдимия, който държейки
калъча с две ръце, го размахвал над главата си. Докато обърнат към
приятеля си свидетелят Б.Н.К. викал срещу
тълпата – “Не удряйте! Никой нищо
не е направил!” – видял как подсъдимия Т.В.М.,
замахвайки със сабята, удря Д.Х.С.
по главата, след което, все така държейки с две ръце
високо сабята, подсъдимият се изправил срещу му. В този момент свидетелят Б. Н. К. бил ударен от някого с дървен кол отзад по главата – в тилната й област – и също
като приятеля си Д.Х.С. се свлякъл на земята. Свидетелката И.С.К. се хвърлила
върху гърба на мъжа с дървения кол, който отново замахвал към съпруга й и загасила
върху гърба му – този мъж бил гол до кръста – цигарата, която пушела. После
самата тя понесла няколко удара с дървения кол. По същото време,
защитавайки се от някаква едра жена, която я
блъскала с ръце, свидетелката Д.И.С. извикала: “Звъня в Полицията!”.
Веднага след тези думи на свидетелката Д.И.С. тълпата от непознати лица - нападнали ги внезапно и раздаващи кой където
свари удари - се разпръснала.
Тъй като свидетелката Д.И.С.
действително позвънила по мобилния си телефон в Полицията, малко след
това, на местопроизшествието пристигнал екип на СПООР при РПУ - град Казанлък, след който пък – повикан от
последния – пристигнал екип от Филиала за СМП – град Казанлък, в състава на
който бил свидетелят Д.Д.Х. /лекар-ординатор, л.108 нохд/. Чрез носилка,
най-тежко пострадалият Д.Х.С., бил качен
в линейката, посредством която, той, съпругата му и свидетелите К., били откарани в спешния
център, тъй като всички се нуждаели от лекарска помощ. След консултация с
дежурен хирург и невролог, пострадалият Д.Х.С.
бил транспортиран до МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” – Стара Загора.
В МБАЛ “Проф. д-р Стоян
Киркович” – Стара Загора на Д.Х.С. била извършена по спешност животоспасяваща
операция. На 08.06.2008 г. била осъществена
трепанация и отстраняване на костни фрагменти вбити в мозъка на
пострадалия. Отстранен бил малък
хематом над твърдата мозъчна обвивка,
която била разкъсана. Отстранена била умъртвена мозъчна тъкан и малък
кръвоизлив в мозъчната тъкан.
По отношение на травматичните
увреждания, причинени на пострадалия Д.Х.С., в хода на досъдебното производство
са изготвени две съдебно-медицински експертизи, различието между които
не е в естеството на установените
травматични увреждания, а касае видовата характеристика на основното от тях, а
именно дали съставлява средна или тежка
телесна повреда:
Съгласно заключението
на изготвената от вещото лице д-р Т.Т.С. съдебно-медицинска експертиза на живо
лице № 134/10.06.2008 г. – л.104, том І
ДП, пострадалият Д.Х.С. в резултат на случилото се на 07.06.2008 г. е получил:
-открита
черепно-мозъчна травма – голяма посечна рана в лявата слепоочно теменно-тилна
област на главата, с подлежащо многофрагментно счупване на черепния покрив, контузия
на мозъчното вещество, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и малък
кръвоизлив в същата област;
-разкъсно-контузна рана
на лявата вежда;
-кръвонасядане на
клепачите на лявото око;
-масивни кръвонасядания
и охлузвания по кожата на лявата мишница и предмишница, гърба в ляво, дясното
бедро и лявото коляно.
Вещото лице д-р Т.Т.С. заключава:
-че описаната от него
черепно-мозъчна травма в медико-биологичен аспект представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
-че счупването на
първата предкиткова кост на дясната ръка е причинило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник на пострадалия;
-че останалите
травматични увреждания са от характер да причинят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Вещото лице д-р Т.Т.С.
излага, че описаните увреждания – с изключение на раната на лявата вежда,
кръвонасядането на гръдния кош и на лявото коляно – са от действието на посечно
оръжие /каквото представлява сабята - веществено доказателство по делото и
лопатата/ със значителна сила. Заключава, че останалите травматични увреждания
са причинени от действието на твърди, тъпи предмети.
Съгласно заключението
на тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни - № 320/30.07.2008 г.,
л.112, том І ДП - изготвена от вещите лица д-р Е.Н.Б. /съдебен лекар/, д-р Р.М.Д.
/съдебен лекар/ и д-р М.И.К. /неврохирург/, в резултат на случилото се на
07.06.2008 г., пострадалият Д.Х.С. е получил: контузия на главата; посечна рана
в лявата тилно-слепоочна област на главата; разкъсно-контузна рана на челото в
ляво; импресионно счупване на черепа в ляво, слепоочно-тилно с вбиване на
костни парчета в мозъка; сътресение и контузия на мозъка; посттравматичен
мозъчен синдром; счупване на първа дланна кост на дясната ръка; охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
Вещите лица д-р Б., д-р
М. и д-р К. заключават:
-че откритото счупване
на черепа осъществява медико-биологичния признак на нараняване, което прониква
в черепната кухина;
-че контузията на
мозъка и увреждането на обвивките му е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
-че като усложнение на
претърпяната черепно-мозъчна травма е получена след травматична енцефалопатия,
изразяваща се в нарушена психична дейност на мозъка, в следствие на органични
увреждания в него, без изгледи за излекуване, която осъществява
медико-биологичния признак на продължително разстройство на съзнанието;
-че счупването на
първата дланна кост на дясната ръка е причинило трайно затруднение на
движението на горния десен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни;
-че разкъсно-контузните
рани, охлузванията и кръвонасяданията са причинили разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Вещите лица излагат, че
описаното нараняване в лявата част на главата е причинено от силен удар с твърд
предмет, с голяма маса и прав, сравнително остър ръб, който е причинил порезна
или посечна рана на кожата и подлежащо многофрагментно счупване на костите,
като формата на права линия на кожната рана и подлежащото счупване са
аргументи, сочещи, че най-вероятно ударът в лявата част на главата е бил
нанесен със сабята при хоризонтален замах с нея, при изправено положение на
тялото на пострадалия. Вещите лица са заключили, че както със сабята –
веществено доказателство по делото, така и с предявената им при изготвяне на
заключението лопата /като предмети достатъчно масивни, тежки и дълги/ е
възможно, чрез замах с тях да бъдат причинени установените увреждания.
Поясняват, че черепно-мозъчната травма е причинена от един силен директен удар
в жизнено важна област, каквато е главата, със засягане на органа, отговорен за
най-висшата функция – мозъкът.
За да кредитира изводите на тройната съдебно-медицинска
експертиза относно вида на основното
травматично увреждане, макар и в
случая същият да е без правно значение по отношение на умисъла, довел до
причиняването му, съдът взе предвид факта, че
изводите на тройната съдебно-медицинска експертиза се основават и на
реално настъпилите до изготвянето на тази експертиза последици от причиняването на това травматично
увреждане, както и че същите се
потвърждават от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно-медицинска експертиза и съответстват на заключенията на изготвените
съдебно-психиатрична и съдебно-психологично-психиатрична експертизи.
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-медицинска
експертиза - № 107/17.03.2010 г., л.130 нохд
- изготвена от вещите лица д-р К. В. А.
/невролог/, д-р М.И.К. /неврохирург/ и д-р Е.Н.Б. /съдебен лекар/, което съдът
възприе като пълно, ясно и
обосновано, тъй като изводите в
него се основават освен
на първоначалната медицинска документация и преглед на пострадалия, така
също и на новонаправени изследвания,
целящи да проследят развитието на последиците от претърпяната
черепно-мозъчна травма, се установява:
-че около месец след
тази травма пострадалият Д.Х.С. е
започнал да получава генерализирани големи епилептични припадъци с обичайна
честота веднъж месечно, което е дало основание да бъде диспансеризиран и
наблюдаван от специалист-невролог, назначил лечение;
-че тези припадъци,
въпреки провеждащото се лечение продължават;
-че е налице
затруднение в говорната функция от централно естество;
-че е нарушено
периферното зрение, което най-вероятно се дължи на органично увреждане на
мозъка в зоната на зрителния център.
Вещите лица заключават,
че епилепсията и съпътстващите я усложнения са в пряка причинна връзка с
органичното мозъчно увреждане, настъпило у пострадалия в следствие на
претърпяната на 07.06.2008 г. тежка черепно-мозъчна травма.
Вещите лица
охарактеризират здравословния статус на пострадалия към време на изготвяне на
заключението като състояние след тежка
черепно-мозъчна травма с органично мозъчно увреждане и развила се травмена
епилепсия, протичаща с генерализирани припадъци, зрителни нарушения и инициална
деградация на личността, което му състояние ограничава неговата социална
пригодност.
Вещите лица, изготвили
комплексната съдебно-медицинска експертиза са категорични, че е осъществен
медико-биологичният признак на продължително разстройство на съзнанието.
От заключението на
изготвената от вещото лице д-р Г.Д.К. в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза - № 142/12.07.2008 г., л.108, том І ДП – се
установява, че Д.Х.С. страда от посттравматичен мозъчен синдром F07.2
по МКБ-10 /десета международна класификация на болестите/, който се е отключил
след претърпяната тежка черепно-мозъчна травма. Синдромът е проявен с множество
симптоми – главоболие, световъртеж, трудност при концентрация и изпълнение на
умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост на стрес и
емоционална възбуда, чувство на потиснатост, на тревожност.
Въз основа на изложен
извод, че несъмнено в медицински аспект е налице клинично значима душевна
болест, вещото лице д-р Г.Д.К. е заключило, че същият не е в състояние да
възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.
Следващата оценка за
състоянието на пострадалия Д.Х.С. предвид
претърпяното на 07.06.2008 г. телесно увреждане се съдържа в
заключението на изготвената от вещите лица д-р Г.Д.К. и доц.М.П.П.
съдебно-психологично-психиатрична експертиза - № 73/18.03.2010 г., л.138 нохд.
Вещите лица са
категорични, че у освидетелствания от тях Д.Х.С. е налице травмена болест на
мозъка и органично разстройство на личността - F07.0 по МКБ-10.
В заключението се
съдържа пояснение, че специфичните личностови промени при органичното мозъчно
разстройство, установено у пострадалия, са:
-снижена способност за
изпълнение на целенасочена дейност, особено когато тя е с по-голяма
продължителност или с отсрочено възнаграждение;
-емоционална лабилност
– немотивирана приповдигнатост и дисфорични изблици;
-задоволяване на
потребностите и подтиците често в разрив със социалните норми на поведение, без
съобразяване с последствията;
-промяна на темпа на
речта;
-когнитивни нарушения,
повишена мнителност и себеотностност;
-променено сексуално
поведение.
Вещите лица д-р К. и
доц.П. излагат, че описаните промени при органично мозъчно увреждане са довели
до патоморфоза на психичните функции и
личността на пострадалия Д.Х.С. като цяло, като е настъпила изразена социална
дисфункция или иначе казано –
настъпилото значимо разстройство на съзнанието в рамките на органичната мозъчна
промяна е опустошило емоционалния свят на пострадалия и е довело до тежка
личностова и социална дисфункция, като настъпилите промени са завинаги и не
може да се стигне до цялостно обратно развитие във възстановителен план.
Вещите лица заключават,
че от медицинска гледна точка състоянието на пострадалия С. в следствие на
преживяната травма, представлява продължително разстройство на съзнанието,
което не му позволява да участва пълноценно в наказателното производство.
По делото са изслушани
и други три съдебно-медицински експертизи, освидетелстващи телесни увреждания у
свидетелите Б.Н.К., И.С.К. и М.Т.В.:
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство
от вещото лице д-р Т.Г.П. съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
- № 314/27.07.2008 г., л.119, том І ДП – се установява, че свидетелят Б.Н.К., в
резултат на случилото се на 07.06.2008 г.
е претърпял: разкъсно-контузна рана в лявата теменна област; мозъчно
сътресение; рана по лявото коляно.
Вещото лице д-р П.
заключава, че в конкретния случай мозъчното сътресение не е било съпроводено
с изпадане в пълна загуба на съзнание до
кома, а са били налице степенни нарушения на съзнанието обнобулация и
сомнолентност, изразили се в кратковременно зашеметяване, дълбока унесеност и
дезориентация.
Всички травматични
увреждания, претърпени от свидетеля Б.Н.К. – отговарящи да са получени от
действието на твърди, тъпи предмети – както в съвкупност, така и всяко по
отделно, осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство
от вещото лице д-р Т.Т.С. съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
- № 313/24.07.2008 г., л.122, том І ДП – се установява, че свидетелят И.С.К., в
резултат на случилото се на 07.06.2008 г.
е получила: травматичен отток, кръвонасядане и охлузване в челната
област на главата; лекостепенно мозъчно сътресение; болезненост в тилната
област на главата; разкъсно-контузна рана на левия лакът.
Вещото лице д-р С.
заключава:
-че описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети и
отговарят да са получени при нанасяне на побой с дървен кол и ритници.
-че всички, включително
и мозъчното сътресение, което не е било съпроводено с пълна загуба на съзнание,
са причинили на свидетеля И.С.К. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство
от вещото лице д-р Т.Т.С. съдебно-медицинска експертиза на живо лице - №
133/10.06.2008 г., л.116, том І ДП – е видно, че при извършен в деня на
изготвянето на тази експертиза преглед на свидетеля М.Т.В., са установени: охлузвания по кожата на врата, двете лакътни,
двете коленни стави и лявата поясна област; кръвонасядане на клепачите на
дясното око и дясната ушна мида.
Вещото лице д-р С. е посочило, че тези увреждания са от
характер да причинят болка, както и че са причинени от действието на твърди,
тъпи предмети и отговарят да са получени при побой с юмруци и събаряне на земята.
Гореизложените фактически обстоятелства на случилото се вечерта на 07.06.2008 г., които съдът прие за установени по несъмнен и
категоричен начин, се оспорват от подсъдимия.
Подсъдимият Т.В.М. признава, че чувайки виковете на снаха си А.И.Г.,
грабнал калъча, който държал под навеса
до бунгалото и така въоръжен хукнал към околовръстния път. Относно случилото се
там обаче, обясненията на подсъдимия са различни от по-горе приетото.
Подсъдимият Т.В.М. твърди, че стигайки до околовръстния път, заварил там сина
си М.Т.В. “под краката на тези четиримата” (имайки предвид пострадалия Д.Х.С. и
свидетелите Д.И.С., Б.Н.К. и И.С.К.), “синът ми от долу пищи, двамата мъже го
налагат и жените, и те бяха отгоре му”. Подсъдимият обяснява, че срещу него тръгнал пострадалият Д.Х.С., който
започнал да го рита и за да отбива
ударите му, подсъдимият, който държал калъча с две ръце пред себе си, местел
оръжието в ляво и в дясно. Подсъдимият обяснява, че после пострадалият Д.Х.С.
се спънал и паднал, като отрича да е удрял същия със сабята по главата. Според
подсъдимия, освен него и синът му, както и четиримата непознати, други лица не
са участвали в боя на пътя. Такива – изключая едно от децата на сина му –
въобще нямало на околовръстния път.
За да приеме
гореизложените фактически обстоятелства на случилото се вечерта на 07.06.2008
г. за установени с категоричност, а обясненото от подсъдимия за защитна
позиция, омаловажаваща действията му, съдът взе предвид следното:
Разказът на подсъдимия
относно случилото се не обяснява безспорно установени факти по делото.
Подсъдимият отрича да е нанесъл на пострадалия животозастрашаващото травматично
увреждане, размахвайки калъча, като същевременно, изключвайки това да е сторено
от сина му или от някой друг, тъй като според него други лица не е имало на
местоизвършване на деянието, не обяснява как е причинено.
Обстоятелството, че
подсъдимият Т.В.М. е лицето, причинило
по гореустановения от съда начин тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия Д.Х.С.,
се установява: от собствените му
обяснения относно случилото се, в които индиректно подсъдимият признава това обстоятелство; от показанията на свидетелите Б.Н.К., И.С.К.
и Д.И.С., които с категоричност разпознават в лицето на подсъдимия Т.В.М. човекът ударил със сабята – веществено доказателство по
делото – пострадалия; от заключенията на
горепосочените съдебно-медицински
експертизи, имайки предвид изводите на вещите лица относно средството и механизма на причиняване
на констатираната при пострадалия тежка черепно-мозъчна травма.
Фактът, че чрез
заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства - №
14/2008 г., л.101 ДП том І - върху сабята (предадена доброволно от подсъдимия в РПУ – Казанлък, виж протокол – л.97, ДП том
І ) не са установени биологични следи от пострадалия – не опровергава обстоятелството, че черепно-мозъчната травма е причинена чрез
посоченото веществено доказателства, тъй като не се оспорва, че подсъдимият е
единственото лице, което е било въоръжено с посоченото посечно оръжие.
Относно
обстоятелствата, обрисуващи развоя на случилото се след случайната среща между тръгналите към панаира две семейства /Секулови
и Карагьозови/ и свидетеля М.Т.В. и в частност
относно това кой кого е нападнал и кой
от кого се е защитавал, са налице две
групи съществено противоречащи си гласни доказателства:
-показанията на
свидетеля М.Т.В. и А.И.Г., както и
обясненията на подсъдимия;
-показанията на
свидетелите Д.И.С., Б.Н.К. и И.С.К..
Друга голяма група
свидетели - Д.С.М., Ю.М.А., А.В.М.,
А.Г.А., Ж.Д.Н., Е.Н.М., Н.Ю.А. и Д.М.В.
- родственици, съседи и приятели на семейството на
подсъдимия - отричат, макар и тръгнали към мястото на “гюрултията”, въобще да са стигнали до него,
като по този начин с показанията си нито потвърждават, нито оборват съобщеното от лицата от която и да е от горните две групи гласни
доказателства. Това е така, защото, ако посочените свидетели не са взели участие в
разразилия се вечерта на 07.06.2008 г.
побой на ул.”***”, град Казанлък - чрез признание за каквото същите биха инкриминирали
собственото си поведение
- това не означава, че такова
участие не са взели други лица.
За да кредитира като
истинни показанията на свидетелите от втората група гласни доказателства, съдът
взе предвид следното:
Макар и в показанията
си от двете фази на наказателното производство да е категоричен, че е бил нападнат от случайно срещнатите непознати
/С. и К./, показателен за достоверността на съобщеното от свидетеля М.Т.В. е
фактът, че съществени противоречия – които свидетелят не можа да обясни на
какво се дължат - наложиха приобщаване
към доказателствата по делото на
показанията му от досъдебното производство. Съпругата на свидетеля М.Т.В. – А.И.Г.,
потвърждава, че мъжът й е бил нападнат от непознатите, но изключително
колебливо, тъй като не описва в какво се
състои нападението. Единствено подсъдимият Т.В.М., който твърди, че се е
притекъл на помощ на сина си – но това пък е и защитната му позиция - обяснява в какво се състои нападението на
непознатите над сина му, като обаче установените при извършения преглед на
свидетеля М.Т.В. травматични увреждания, по брой и вид не съответстват на
описания от подсъдимия механизъм на
тежък побой над сина му и същевременно
отговарят да са причинени и при други обстоятелства. Така например охлузванията
по двете лакътни и двете коленни стави е възможно да са причинени при падане на
свидетеля М.Т.В. на слизане след
случилото се по пътеката към къщите от южната страна на пътя, съобщено
неволно в с.з. от майка му -
свидетелката Д. С.М. /”синът ми падна като слизахме по пътеката към къщите,
падна на ръце и по колена..”/, а охлузванията по кожата на врата е възможно да са резултат от шамарите, които подсъдимият Т.В.М. твърди, че е ударил на сина си, прибирайки
го разгневен към къщи. Освен това,
преди 10.06.2010 г., когато е извършено медицинското освидетелстване на
свидетеля М.Т.В., същият заедно с баща си – подсъдимият Т.В.М., е бил извикан
в РПУ – Казанлък, а подсъдимият твърди, че там двамата са били бити, като това обстоятелство е станало обект
на проверка, за която е образувана
преписка № 1256/2008 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура Пловдив.
Най-после съобщеното от първата група лица агресивно поведение на пострадалия Д.Х.С.
и свидетелите Д.И.С., Б.Н.К. и И.С.К.,
не съответства на намерението, с което последните са тръгнали на разходка и е
необяснимо като поведенчески маниер.
Съображенията на съда,
за да кредитира изцяло с доверието си втората група гласни доказателства
– показанията на свидетелите Д.И.С., Б.Н.К. и И.С.К. – освен, че същите са
логични, последователни и взаимно
допълващи се, са и че на съобщеното от посочените свидетели и в частност за извършеното спрямо тях внезапно нападение съответстват:
-показанията на
свидетеля М.Т.В. от досъдебното производство, от
които е видно, че в разразилия се побой на пътя са участвали не само този свидетел и подсъдимият, но и
други техни родственици и близки от махалата;
-безспорно установеният
факт чрез горепосочените съдебно-медицински експертизи, че телесни увреждания е
претърпял не само пострадалият, а такива
са получили и свидетелите Б.Н.К. и И. С.К.;
-обстоятелството, че именно
съпругата на пострадалия – свидетелката Д.И.С., е потърсила помощ от Полицията,
докато подсъдимият Т.В.М. и близките му,
не само, че са избягали от
местопроизшествието, но и укривайки се, същата вечер не са нощували по домовете
си.
Във връзка със
защитната теза на подсъдимия, макар и по делото да се установи, че поведението
му не е провокирано от действия на пострадалия, по делото е изслушано заключението на комплексна
съдебно-психологично-психиатрична експертиза
– № 227/2.10.2008 г., л.236, том ІІ ДП – изготвено от вещите лица д-р Г.Д.К.,
д-р И.Т.Д. и доц. М.П.П., което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано и от което се установява:
-че подсъдимият Т.В.М.
не страда от психично заболяване и че към момента на извършване на деянието
същият е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да
ръководи постъпките си.
-че не са налице медицински данни за настъпило у
подсъдимия към време на извършване на деянието състояние на силно раздразнение,
като в обстоятелствената част на
заключението вещите лица аргументират този си извод с това, че
освидетелстваният - подсъдимият Т.В.М., добре мотивира поведението си по време на
деянието по посока на самозащита и респектиране на пострадалия чрез физическа
сила; че споменът на подсъдимия за
преживяното е пълен, подробен и
последователен, а контролът върху собственото му поведение – съхранен във
всички фази на инцидента; че отдалечеността на жилището на подсъдимия до мястото на
извършване на деянието, предполага време за стигане до
последното, което е дало възможност на подсъдимия за начална когнитивна обработка
на ситуацията към момента на пристигането му на мястото на случилото се. Вещите
лица поясняват, че всички тези обстоятелства изключват преживяването на
физиологичен афект, при който ескалацията и затихването на афекта са в рамките
на десетки секунди, а съзнанието на практика е силно стеснено.
В същото заключение, вещите
лица д-р К., д-р Д. и доц.П. описват личността на освидетелствания Т.В.М.
като екстравертна, с външна локализация на контрола и емоционално лабилна, с
подчертано повърхностна и с прекалена външна изява на емоционалност.
Установяват у същия още качества като вискозност, обстоятелственост, както и изградена
тенденция към екстернализиране на причините и вината за собственото поведение
във външни фактори. Определят подсъдимия като маниерен и склонен да
преекспонира чрез външна изява емоционалните си преживявания.
При така установените
по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие за
установено следното от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът прие, че след
като на 07.06.2008 г., в град Казанлък, подсъдимият Т.В.М. е нанесъл
на Д.Х.С. удар с острието на сабята – веществено
доказателство по делото, в областта на главата – причинявайки на последния тежка черепно-мозъчна травма с проникващо в
черепната кухина нараняване, същият е направил опит умишлено да умъртви Д.Х.С., с което е осъществил - както от обективна, така и от
субективна страна – при форма на вина пряк умисъл, състава
на чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление
съдът го призна за виновен.
Съдейки от средството,
с което е нанесен ударът – метална сабя
с обща дължина 100 см, масивна и тежка, т.е., явяваща се средство годно да
причини смърт; съобразявайки се с това,
че замахът с такова оръжие е изисквал
влагането на значителна сила (показателен е фактът, че подсъдимият е държал
сабята с две ръце); отчитайки обстоятелството, че ударът е бил насочен към
жизненоважна част на човешкото тяло –
каквато е главата, както и това, че
подсъдимият е действал от близко разстояние, съдът прие, че подсъдимият е
действал с умисъл да причини не телесно увреждане, а смърт, защото
– при горните обстоятелства -
същият няма как да не е съзнавал, че не може да отмери удара си така, че да се
ограничи само до нанасянето на телесна повреда, като по този начин в
съдържанието на умисъла му се е включвала представата, че закономерно ще
настъпи смърт.
Горните обстоятелства
дадоха основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия деяние
съставлява довършен опит за убийство. Със средство годно да причини смърт
подсъдимият е направил всичко, обективно необходимо, за да причини смъртта
на Д.Х.С., която обаче е била
предотвратена чрез извършената на 08.06.2008 г. в спешен порядък оперативна
интервенция.
Указание за умисъла на
подсъдимия е фактът, че макар и до извършване на деянието сабята – веществено доказателство
по делото - да е държана в навес до
бунгалото, в което живеело семейството му, веднага след това сабята е скрита от
подсъдимия в жилището на майка му – свидетелката Р.В.М.. Затова и в хода на
досъдебното производство, свидетелката Д.С.М. – съпруга на подсъдимия, говори за “някаква сабя”, каквато разбрала, че имало в къщата на свекърва й, до като в хода на
съдебното следствие, подчинявайки разказа си на заетата от съпруга й защитна
позиция и същевременно, съобразявайки се с вече казаното от самата нея, твърди, че е виждала децата да си играят с
калъча пред дома им, “но къде стои не
зная, де да знам след като се наиграят, къде го оставят”.
Пак показателен за
умисъла на подсъдимия е фактът, че
вечерта след деянието той, ведно с членовете на семейството си, включая синът му М., съпругата на последния и децата им, не
са нощували в домовете си, а са се укрили в
жилището на майката на подсъдимия – Р.В.М..
Макар, че подсъдимият е грабнал сабята и така въоръжен с нея е тръгнал към
околовръстния път, след като е чул виковете на снаха си - А.И.Г., за помощ,
поради факта, че когато е използвал сабята като оръжие срещу
пострадалия, срещу самия него,
нито пък срещу някой от близките му, е имало непосредствено противоправно нападение
и тъй като фактите по делото изключват подсъдимият да е бил в състояние на
физиологичен афект, не стои за обсъждане съставомерността на извършеното от него деяние като такова по чл.119
или по чл.118 от НК.
Относно наказанието:
За извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от
свобода.
При определяне на
наказанието за извършеното от подсъдимия Т.В.М. престъпление по чл.115 във
връзка с чл.18, ал.1 от НК, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец (единственото осъждане на подсъдимия – със споразумение от
22.06.2007 г. по НОХД № 658/2007 г. на Районен съд – Казанлък - е за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК); средната
към висока степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с
тази на престъпления от същия вид и форма на довършеност – от една страна
имайки предвид ситуацията, при която е извършено деянието – близка в зародиша, развитието и завършека си до
манталитета на социалната среда, от която произхожда подсъдимия, от друга
страна - отчитайки настъпилите тежки,
при това необратими, здравословни последици
за пострадалия в резултат на претърпяната черепно-мозъчна травма; добрите
характеристични данни за личността на подсъдимия – самият той, роден в
многодетно семейство (подсъдимият има трима братя и пет сестри), е баща на
четири деца, отслужил е военната си
редовна служба, води уседнал начин на живот, като се препитава
извършвайки предимно неквалифициран труд, без да е постоянно трудово ангажиран,
ползва се с добро име сред хората от обкръжението си, религиозен е; обстоятелството,
че чрез обясненията си по фактическите обстоятелства, макар и омаловажавайки
деянието си и подчинявайки същите на защитната си позиция, подсъдимият
съдейства за установяване на обективната истина.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
такива, поради което определи на
подсъдимия наказание, съответстващо на минималния размер на предвиденото в
закона като го осъди на десет години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Макар и престъплението да е останало недовършено,
акцентирайки върху настъпилите тежки, и
както вече се посочи - необратими,
здравословни последици за пострадалия в резултат на претърпяната
черепно-мозъчна травма, съдът прие, че целите на чл.36 от НК не позволяват
приложението на чл.58, б.”а” от НК.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Т.В.М. наказание - десет години
лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от
закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС – ще бъдат постигнати
най-оптимално целите както на личната, така и на генералната превенция по чл.36
от НК.
Съдът постанови на
основание чл.59 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което
спрямо подсъдимия Т.В.М. е била взета мярка за неотклонение “домашен арест” за
периода, считано от 28.08.2008 г. до 25.03.2010 г., както и времето,
през което същият е бил задържан под
стража по взетата спрямо същия на 25.03.2010 г. мярка за неотклонение
“задържане под стража” до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.В.М. да
заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара
Загора сумата от 2625 лв. - разноски по делото.
Относно вещественото доказателство - метален предмет – сабя с дължина 100 см – съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, същото да се унищожи.
Относно гражданския
иск:
Извършеното от
подсъдимия Т.В.М. деяние е не само
наказателно съставомерно, но ангажира и гражданската му отговорност пред
пострадалия на основание чл.45 от ЗЗД, чийто фактически състав е осъществен,
поради което и предявеният от Д.Х.С. иск
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания – в резултат на деянието
на подсъдимия, съдът прие за доказан по основание.
Пострадалият Д.Х.С., род.*** г., сега е **-годишен. Както
вече се посочи, със съпругата си Д.И.С., имат две деца – ***,
сега - на *** и съответно – на *** години.
По-горе вече се посочи,
че около месец след изписването от болницата по повод получената
черепно-мозъчна травма на 07.06.2008 г., пострадалият Д.Х.С. е започнал да
получава генерализирани големи епилептични припадъци с обичайна честота веднъж
месечно, които въпреки провежданото и понастоящем лечение, продължават. Същата
травма е довела и до затруднение в говорната функция на пострадалия, както и
до нарушаване на периферното му зрение.
Към чисто физическите болки и страдания, резултат от претърпяното
травматично увреждане, които и понастоящем търпи пострадалият следва да бъдат
прибавени и главоболие, чувство на
отпадналост, виене на свят, гадене.
Същевременно от
събраните по делото доказателства се установи, че в резултат на преживяната
травма, са настъпили и личностови промени – посочени по-горе в мотивите, при
излагане на обстоятелствата, установени чрез заключението на съдебно-психологично-психиатричната
експертиза - № 73/18.03.2010 г., л.138 нохд
– резултат от настъпилото значимо
разстройство на съзнанието в рамките на органичната мозъчна промяна, което е
опустошило емоционалния свят на пострадалия
и е довело до тежка личностова и социална дисфункция.
От показанията на
съпругата на пострадалия – Д.И.С. и на свидетеля Б.Н. К.,
се установи, че ежедневието на
пострадалия - който поради инвалиди-зирането
си е пенсиониран с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто (виж разпореждане № **********/04.08.2009 г.,
л.85 нохд) и не работи - няма нищо общо
с начина, по който е протичало преди случилото се на 07.06.2008 г. Първоначално, след претърпяното болнично
лечение – освен, че говорел много трудно
и се страхувал да остава сам в къщи – пострадалият
не бил в състояние да посреща елементарните си нужди, което наложило продължителен период от време съпругата му да го съпровожда до тоалетната, да го къпе и
да го храни (свид. С.: ”..все едно, че имах малко дете в къщи”). Сега Д.Х.С. не
можел да чете, като дори не стоял въпросът да помага на малкия си син в
домашните, но можел да гледа телевизия, както и да пазарува единични вещи
в кварталния магазин. Бил апатичен и
дезинтересиран.
Имайки предвид всичко
гореизложено, както и обстоятелството, че настъпилите промени в здравословното
състояние на пострадалия са необратими,
както и това, че същите са причинени на един здрав и в разцвета на
силите си мъж, който през остатъка от живота си винаги ще е непълноценен
родител и съпруг, съдът прие, че дължимото на пострадалия обезщетение за неимуществени
вреди – в съответствие с принципа на
справедливост – следва да е в размер на 50 000 лв.
Поради изложеното,
съдът осъди подсъдимия Т.В.М. на
основание чл.45 от ЗЗД да заплати на Д.Х.С.
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деянието от
07.06.2008 г., в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от посочената дата – 07.06.2008 г., до окончателното й
изплащане.
Съдът осъди подсъдимия Т.В.М.
да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд –
Стара Загора сумата от 2000 лв. – държавна такса върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът осъди подсъдимия Т.В.М. да заплати на частния обвинител и граждански
ищец Д.Х.С. сумата от 510 лв. - разноски
по делото.
Воден от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: