Решение по дело №731/2021 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  25.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №731/2021г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ - П.И.П. с ЕГН **********, чрез адвокат В. В. О. от Софийска адвокатска колегия, твърди, че на 02.09.2019г., около 14:30 часа, в гр.София, по ул. „Търново“ с посока на движение от ул. „Беравица“ към бул. „Панчо Владигеров“, Н.И.К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия" с рег.№ ******. По същото време по ул. „Търново“ с обратна посока на движение той управлявал мотоциклет марка „Хонда", модел „ВТ750Ц", с рег.№******. В района на кръстовището, образувано от ул. „Търново“ и ул. „Поручик Коста Милев“, водачът К. нарушил правилата за движение, като предприел маневра ляв завой, навлизайки в лентата за насрещно движение и препречвайки пътната лента, по която той се движил. К. извършил маневрата, без да сигнализира със светлинен сигнал и с висока скорост, вследствие на което той нямал техническа възможност да предотврати удара. Излага, че към момента на настъпване на ПТП е бил с поставена каска и екипировка, но въпреки това са му причинени следните травматични увреждания: счупване на пубиса /срамна кост/  и фрактура на таз. Заявява, че след пътно-транспортното произшествие е откаран с линейка от екип на Бърза медицинска помощ УМБАЛ „Царица Йоанна" - ИСУЛ - ЕАД, където е приет по спешност за оперативно лечение. Бил е в критично състояние, извършено му е кръвопреливане. При извършените прегледи и изследвания е установена спонтанна и палпаторна болезненост в областта на симфизата, ограничени и болезнени движения. Проведено е оперативно лечение - закрито наместване на фрактура на тазовите кости ,закрита репозиция на таз, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на гръбнак. Лежал е  в болничното заведение за периода от 02.09.2020г. до 16.09.2020г. След изписването му е препоръчано покой и щадящ режим на долните крайници за период от 2 месеца. Рехабилитация по дадени указания и под контрол от специалист. Назначено е медикаментозно лечение, аналгетици и етапни превръзки като лечението е продължило в домашни условия и под наблюдение от личен лекар. Ищецът твърди, че е изпитвал болки при движение, имал е слаба мускулатура, невъзможност за сядане и ограничен обем на движения. Проведено е физикално лечение за периода от 28.09.2020г. до 16.10.2020г., като поради недостатъчен терапевтичен ефект се нуждае от продължаваща рехабилитация. Поради тежкото физическо състояние и бавния възстановителен процес са му издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за общо 164 календарни дни, за периода от 02.09.2020г. до 12.02.2021г. Сочи, че получените травматични увреждания са довели до трайно затруднение на движенията в областта на таза и долните крайници за дълъг период от време, по-голям от 30 дни, като и към настоящия момент е нетрудоспособен. Месеци наред след пътно-транспортното произшествие е бил в тежко физическо състояние. Състоянието му е свързано със силни болки и страдания в областта на таза и невъзможност за сядане, продължителна невъзможност да движи таза и долните крайници. Изпитва бърза уморяемост и непълноценност, като силно е била ограничена и възможността му да се обслужва сам и да извършва ежедневни дейности. И към момента увредените места не са с напълно възстановена функционалност. Освен това изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП  като и към настоящия момент се страхува да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станал е много чувствителен, изпитва болки и значително намалена мускулна сила в долните крайници. Оздравителният му процес е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно, като все още не е приключил. Ищецът поддържа, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, предвид което е сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение, но и до настоящия момент не е получил такова. Предвид това намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020г. /датата, до която е следвало дружеството да заплати обезщетение / до окончателното й изплащане.  Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- З. „А.Б.", ЕИК:*******, чрез адв. К.Б., не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач, както и твърдените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва размера на претендираното обезщетение като несъответстващо на принципа на справедливостта. Оспорва претенцията за присъждане на лихви върху главницата. Претендира разноски.

Като трето лице – помагач на страната на ответника - З. „А.Б.", ЕИК: ********, е конституиран Н.И.К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. Г., общ. Плевен, ул. „*******- водач на увреждащото МПС, който оспорва иска.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представените доказателства за релевирана претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното птп ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на таза - разкъсване на лонното съчленение на таза - връзката между двете срамни кости; счупване на кръстната кост с изместване на лявата сакроилиачна става. Травматичните увреди са причинили нарушаване целостта на тазовия пръстен и са наложили оперативно лечение за възстановяването му. Те са довели до трайно затруднение на движенията на снагата за около 1 година. Описаните травма тични увреждания са получени от директен удар в срамната област и удар по оста на лявото бедро. Травматични увреди биха могли да бъдат получени при процесното ПТП. Проведено е следното лечение : болнично - от 02 09 2020 г до 16 09 2020 г - 14 дни, и от 22 10 2020 г до 29 10 2020 г - 7 дни или общо 21 дни; домашно - амбулаторно - от 16 09 2020 г до 21 10 2020 г - 36 дни , и от 29 10 2020 г до 16 08 20021 г-291 дни - 9,7 месеца. По време на болничното лечение е опериран - открито наместване на разкъсването на срамните кости и счупването на кръстната кост и фиксация с метални импланти. По време на болничното лечение през м X 2020 г е провеждал раздвижване и физиотерапия. По време на домашно-амбулаторното лечение е ходил на контролни прегледи, превръзки и провеждал раздвижване. Периодът на възстановяване е продължил около 1 година. Ищецът е претърпял болки с много голям интензитет за 9-10 дни непосредствено след ПТП, болки с умерен интензитет за около 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до сега. На ищеца му предстои нова операция, която ще му причини нови болки и страдания за около 2 месеца. Сегашното състояние на ищеца е стабилизирано. Самостоятелната му походка е възстановена.Налице са следните невъзстановени увреди - дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 17 %, лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %. Движенията в поясния отдел на гр. стълб са ограничени в обем по-малък с 15 % от нормата. От направената рентгенова снимка се вижда, че разкъсва нето между двете срамни кости не е възстановено напълно. Едва след извършването на  предстоящата операция на ищеца може да се даде точна прогноза състоянието му в бъдеще. Понастоящем самостоятелната походка на лицето е възстановена и състоянието му е стабилизирано.Ищецът има болки и понастоящем - в кръста, седалището и лявата тазобедрена става при движения, сядане, влажно и студено време. Те са с умерен и слаб интензитет.

От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният механизъм на процесното ПТП: На 02.09.2020 г., около 14.30 ч., в гр. София лек автомобил „Шкода" с per. № ***** се е движил по ул. „Търново" в посока от ул. „Беравица" към бул.,Данчо Владигеров". В същото време мотоциклет „Хонда" с per. № ****** се движил в по ул. „Търново" в обратната посока. В района на кръстовището на ул. „Търново" с ул. „поручик Коста Милев" водачът на лекия автомобил е предприел завой наляво, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на мотоциклета. Настъпил е удар между  двата участника в ПТП. Вследствие на възникналите сили и моменти по време на удара мотоциклетът е започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил на мястото, описано в протокола за оглед. Лек автомобил от своя страна е започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил на мястото, описано в протокола за оглед. Вещото лице сочи, че причини за настъпването  на процесното ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който е предприел завой на ляво за навлизане в ул. „Поручик Коста Милев", без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет „Хонда". Вещото лице изтъква, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието като пропусне движещия се направо в лентата за насрещно движение мотоциклет, след което да предприеме завой наляво.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ, според което причини за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който е предприел завой на ляво за навлизане в ул. „Поручик Коста Милев", без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет „Хонда".

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца - в тази насока не се събраха доказателства.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване, телесното увреждане, непълното възстановяването на ищеца- предстоящата нова операция, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  50 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер, а за разликата да се отхвърли.

По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от  11.12.2020г.

При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.  С оглед уважената част на иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150лв. от направени 750лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2030лв.

Ищецът е направил възражение относно  прекомерния размер  на адв. възнаграждение на ответника- съдът намира същото за основателно, поради което го намалява от 5 436лв. на 2 500лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 2 204 лв. от 2 755 лв. След компенсация  ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 2 054 лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 2 000лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

ОСЪЖДА З. „А.Б."***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез: „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: *******, представлявано от адв. Ц.В., САК, чрез адв. К.Б., с адрес ***  да заплати на П.И.П. с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  50 000 лв.  (петдесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2020г. до окончателното им изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 250 00лв.

ОСЪЖДА З. „А.Б."***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез: „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: ******, представлявано от адв. Ц.В., САК, чрез адв. К.Б., с адрес ***, да заплати на адвокат  адвокат В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв.

ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, да заплати на З. „А.Б."***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез: „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: ******, представлявано от адв. Ц.В., САК, чрез адв. К.Б., с адрес ***  на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото след компенсация в размер на  2 054 лв.(след компетсация).

ОСЪЖДА З. „А.Б."***, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П.и А.Б.А., чрез: „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК: *****, представлявано от адв. Ц.В., САК, чрез адв. К.Б., да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000лв.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника З. „А.Б.", ЕИК: *****- Н.И.К., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. Г., общ. Плевен, ул. „****** водач на увреждащото МПС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.     

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: