№ 151
гр. Перник, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200218 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-003240 от
03.01.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е санкциониран Н. Н. М., ЕГН ********** за
нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят Н. Н. М. по изложени в жалбата доводи, моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че препис от
оспореното НП е получил на 19.01.2024г. и на 22.01.2024г., като с първия
екземпляр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв, а с втория, наред с това наказание е санкциониран и с административно
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 месеца. В подкрепа на твърдението си прилага копие на наказателното
постановление, с което му е наложено единствено административно
наказание глоба. Счита, че издаването на НП с един и същи номер, но с
наложени различни административни наказания е процесуално недопустимо
и е основание за неговата отмяна. На следващо място твърди, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и при издаване на НП са допуснати нарушения на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано пълно и
точно. Оспорва и начина на установяване концентрацията на алкохол по
1
време на извършената проверка от контролните органи.
В хода на съдебното производство жалбоподателят Н. Н. М. - редовно
призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Г. М. от
ПАК, който поддържа изложените в жалбата съображения. Акцентира за
допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като счита, че при описание на нарушението в АУАН и
в НП не са посочени в пълнота фактическите положения, които са относими
към вменения фактически състав на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид всичко
изложено моли за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото
разноски, свързани със заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) началник сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник-редовно призован, не изпраща представител за участие в
съдебното производство. В придружителното писмо е изразена позиция за
потвърждаване на оспорения правораздавателен акт, като е направено
възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 13.12.2023г., вечерта, св. В. С. С. - на длъжност „мл.
автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД на МВР Перник, заедно със своя
колега М. В. Л. извършвали контрол по спазване на правилата за движение по
пътищата, като се намирали в района на с. Рударци, общ. Перник. В 23:46
часа възприели движението на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. №
******* по ул. „Черни връх”, който спрели за проверка. Установили, че
същият се управлява от Н. Н. М.. Чрез техническото средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабричен № ARNA-0127 полицейските служители
констатирали, че водачът е употребил алкохол, тъй като същото отчело 0,68
промила. Резултатът бил показан на М.. Той не възразил срещу отчетената
стойност, като заявил че консумирал ракия и бира. Отговорността на
жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
за тази противоправна деятелност св. В. С. С. съставил АУАН серия GA №
1012983 от 13.12.2023г. Същият бил предявен на жалбоподателя, който не
възразил срещу отразените в него констатации. На водача бил издаден талон
за изследване бл. № 078112, като екземпляр от него му бил лично връчен.
Жалбоподателят се явил в в болнично заведение, където му била взета кръвна
проба. При извършеното химическо изследване, обективирано в Експертна
справка за определяне концентрацията на алкохол № 290/18.12.2023г.
2
експертът установил, че изпратената за изследване кръвна проба от Н. Н. М.
съдържа наличие на етилов алкохол в количество 0,64 промила.
При тези данни, в законоустановения срок и в рамките на
правомощията си началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на
съставения АУАН и експертната справка, издал атакуваното НП № 23-1158-
003240 от 03.01.2024г., видно от обстоятелствената част на което
фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло,
като била включена и отчетената концентрация на алкохол на кръвната проба.
На основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, АНО санкционирал жалбоподателя за
нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 1012983 от 13.12.2023г., талон за изследване бл. №
078112 от 13.12.2023г., протокол за медицинско изследване, изготвен от
медицински специалист в МБАЛ „Р.Ангелова” АД, гр. Перник, свързан с
взетата кръвна проба на жалбоподателя, Експертна справка за определяне
концентрацията на алкохол № 290/18.12.2023г. и Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират и със
свидетелските показания на В. С. С., който разпитан в хода на съдебното
следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН
фактически обстоятелства.
По делото е кредитирано като писмено доказателство писмо на АНО
регистрирано в Районен съд Перник с № 4378 от 27.02.2024г., ведно с
приложен картон, доказващ датата на изпращане за връчване на издаденото
НП, последващата редакция на същото в частта относно наложената санкция
на жалбоподателя и връчване на НП на нарушителя.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.
47, ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му. Посочената
заповед определя в 2.1, вр. т.1.3.1 и компетентността на лицето, съставило
АУАН, предвид заеманата длъжност от св. В. С. С..
С чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни
превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози.
При безспорно установеното, че жалбоподателя е управлявал лек
3
автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* с концентрация на алкохол 0,64
промила, която е установена след извършено химическо лабораторно
изследване на дадената от него кръвна проба, АНО е доказал вмененото
обвинение на Н. М. за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е
санкционирал дееца на основание чл. 174, ал.1, т.1 от същия закон.
В конкретния случай меродавни за определянето на концентрацията на
алкохол са резултатите от извършеното медицинско изследване, поради което
и твърденията в жалбата за недоказаност на техническата изправност на
техническото средство и за начина по който същото е било експлоатирано по
време на извършената на място проверка от контролните органи, при
конкретните обстоятелства е правно ирелевантно. В процесния случай
концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава на
нарушението, е определена не въз основа показанието на техническото
средство, а въз основа на извършено химическо изследване на взетата кръвна
проба от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установи по
безспорен и категоричен начин, че Н. М. е извършил административното
нарушение, за което е наказан, правилен е изводът на АНО, че деянието не
съставлява маловажен случай, поради което и материалния закон е бил
правилно приложен.
Въпреки това настоящият състав намира, че са налице основания за
отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните изисквания .
В разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
визирано, че в АУАН и в НП следва да се посочат обстоятелствата, при които
е извършено нарушението. Няма съмнение, че това са съставомерните факти
и обстоятелства, поради което и за липса на словесно описание на
нарушението или за неговата непълнота и неяснота може да се приеме
единствено липсата на такива, тъй като това може да ограничи правото на
защита на привлеченото към административнонаказтелна отговорност лице,
тъй като ще е налице неяснота какво точно обвинение му е било повдигнато.
В конкретния случай неприемлива е лансираната теза в жалбата, която
се поддържа в хода на съдебните прения и от пълномощника на
санкционираното лице, че в АУАН и НП направеното описание не е пълно,
доколкото не е посочено, че водачът е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, тъй като в
словесното изложение на нарушението ясно е визирано, че водачът управлява
цитирания автомобил под въздействието на конкретно посочени промила
алкохол, които са над 0,5 на хиляда. По този начин наказаното лице е
разбрало ясно и точно за какво нарушение е било санкционирано и може
безпроблемно да организира защитата си срещу това обвинение.
Не е налице несъответствие между фактическата обстановка очертана
4
в АУАН и НП, тъй като единствената разлика е в означената концентрация на
алкохол, под въздействието на която жалбоподателят е управлявал
автомобила си. Това, обаче, е законосъобразна и логична последица от реда и
начина за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства съгласно изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. В АУАН е
посочена първоначално установената концентрация чрез извършената от
контролните органи проверка на водача с техническо средство средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARNA-0127, а именно 0,68 промила.
При безспорния факт, че жалбоподателят е оспорил този резултат, като се е
явил и е дал кръвна проба, то именно резултатът от химическото изследване
на същата е меродавен при преценката за съставомерност на деянието. В
конкретния случай, извършеното химическо изследване е установило
концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,64 промила, поради което
законосъобразно АНО е издал НП срещу Н. М. вменявайки му осъществяване
на административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.1, вр. чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП. При процесното описание на нарушението в НП, обаче, е посочил,
че управлението под въздействието на 0,68 промила алкохол е установено с
техническо средство и е издаден талон за изследване. От така отразената
фактология, не се установява, че жалбоподателят се е възползвал от дадената
възможност да провери точността на отчетения резултат от техническото
средство посредством извършването на медицинско и химическо лабораторно
изследване, тъй като е оспорил процесните показания по надлежния ред,
каквато процедура той категорично е иницирал, след като се е явил в
съответното медицинско заведение и е дал кръвна проба. Обстоятелствата,
свързани с установената концентрация в кръвната проба от 0,64 промила
категорично не са намерили отражение при описание на нарушението, което
води до непълнота от фактическа страна на приетото за извършено
нарушение. Това обстоятелство е намерило отклик в диспозитивната част на
правораздавателния акт и не е част от направеното описание на деянието,
свързано с меродавната концентрация на алкохол от 0,64 промила и за
начина, по който същата е била установена, което е довело до процесуално
нарушение, касаещо липсата на пълно и коректно описана в НП фактология
по извършеното деяние. Същото е от категорията на съществените, тъй като
пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го
реализира в пълен обем, понеже ограничава възможността му да узнае кои
факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и
респективно, които следва да опровергава, което обуславя самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Осезаемо нарушение на процесуалните правила се явява и издаването
на две НП макар и под един и същ номер, но с различно съдържание по
отношение на наложената санкция на жалбоподателя.
От приетото по делото писмо на АНО регистрирано в Районен съд
5
Перник с № 4378 от 27.02.2024г., ведно с приложен към него картон,
доказващ датата на изпращане за връчване на издаденото НП, последващата
редакция в неговото съдържание в частта относно наложената санкция на
жалбоподателя и повторното му връчване на нарушителя категорично се
установява, че НП № 23-1158-003240 от 03.01.2024г. е издадено в два
нееднообразни екземпляра. Първият е изпратено на 17.01.2024г. и е връчено
на 20.01.2024г., като в печатния текст на същия не фигурира наложено на
нарушителя наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, кумулативно предвиденото наред с административното наказание
глоба от 500 лв. На 22.01.2024г. НП е било редактирано, като на
жалбоподателя е изпратен екземпляр на НП, с което са му наложени
изискуемите по чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП кумулативни наказания.
Категорично и двете НП са с един и същи номер и една дата и са подписани
от наказващия орган. Безспорно и двата екземпляра са стигнали до знанието
на Н. М., тъй като същият е приложил към настоящата жалба копие на първия
екземпляр.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че връчването на
преписи от издадените две нееднообразни НП не са фактически, а
административнопроизводствени действия, тъй като връчването е част от
предвиденото в ЗАНН производство по налагане на административни
наказания, което в конкретния случай е довело до съществено процесуално
нарушение, свързано с нарушаване правото на санкционираното лице да
организира своята защита съобразно императивно и безусловно наложена му
санкция с правораздавателен акт.
На следващо място, следва да бъде отчетено, че след като разпоредбата
на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наред с административното наказание
глоба кумулативно налагане на административно наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, не е налице възможност
наказващия орган да прави преценка при определяне и налагане на санкцията.
По своята същност погрешно определената санкция винаги представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Касае се за липса на реквизит в НП по
чл. 57, ал.1, т.7 от НК, а именно: вида и размера на кумулативно предвидено в
закона наказание, абсолютно задължителен за неговата законосъобразност. В
този смисъл, при санкциониране на нарушителя с първоначално издадения
екземпляр на оспореното НП, е наложено незаконосъобразно единствено
административното наказание глоба, което е самостоятелно основание за
отмяна на оспореното НП.
Хипотеза на допусната очевидна фактическа/техническа грешка при
издаването на първия екземпляр на НП, каквато теза се лансира в
горепосоченото писмо на АНО регистрирано в Районен съд Перник с № 4378
от 27.02.2024г., не е регламентирана в ЗАНН с оглед формалния характер на
производството, целящ гарантиране законосъобразност в правоотношенията
между страните, предвид правната и обществена значимост на засяганите
6
ценности. Законодателят е предвидил способи за отстраняване на очевидна
фактическа грешка и неточности както в административния акт, така и в
съдебното решение, но в АПК (чл.62, ал.2, чл. 175 от АПК), където е уредена
обжалваемост на решението за поправка, следователно правата на страна в
административно правоотношение не се ограничават. ЗАНН не допуска
подобна процесуална възможност. Именно и с оглед на регулираните със
ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на
нормите.
В конкретния случай се касае за дейност на АНО по определяне на
вида и размера на наказанието на нарушителя, като между посочената за
нарушена разпоредба на чл.174, ал.1, т.1, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
наложеното наказание на Н. М. не е налице единство и синхрон, което води
до съществено процесуално нарушение.
Предвид изложените съображения следва извод за отмяна на
оспореното НП като незаконосъобразно, поради коментираните допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните изисквания.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.22 договор за правна защита и съдействие от 20.03.2024г. се установява, че
жалбоподателят Н. Н. М. е възложил на адвокат Г. М. от ПАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лева и е заплатено изцяло в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно.
С оглед на задължителния характер на даденото с Решение по дело С-
438/22, образувано по преюдицилно запитване на съдия от Софийски районен
съд, задължително тълкуване от СЕС на чл. 101, пар.1 ДФЕС, определените с
Наредба № 1 от 09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни за съда. В конкретния случай
възнаграждението е уговорено под минимално предвидения размер в чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от посочената наредба, като предвид фактическата и
правна сложност на делото в конкретния случай, осъществената реална
защита от пълномощника и при съобразяване, че се касае за заплащане на
7
правни услуги, настоящият състав намира, че дължимите от Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник,
ул. „Самоков” № 1 разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
определени в пълния заявен размер от 300.00 лв, платими на Н. Н. М..
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 и чл. 63д от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-003240 от
03.01.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата е санкциониран Н. Н. М., ЕГН ********** за нарушаване на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на Н. Н. М., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в съдебното производство по АНД № 20241720200218 по описа за 2024г. на
Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8