Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. Варна, .....................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, XIV състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 633/2022 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС), вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба от С.М.К. и Е.Й.И., с адрес ***, чрез
адв. М.П. ***, срещу Заповед №
042/28.02.2022 г. на Кмета на район „Младост“ – Община Варна, с която на осн.чл. 65 ЗОС и чл. 22 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за установяване на
жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ), е наредено да се изземе незаконно
заеманото общинско жилище от жалбоподателя, находящо се в гр. Варна, ж.к. „***.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че посоченото в мотивната част на
процесната заповед, а именно, че Заповед № 161/16.07.2021 г. на Кмета на район „Младост“ – Община Варна, с която е
прекратено наемното правоотношение за процесното общинско жилище (потвърдена с
Решение № 42/20.01.2022 г. по адм. д. № 1600/2021 г. по описа на АдмС-Варна), е
влязла в сила, не отговаря на истината тъй като решението на АдмС-Варна е
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд.
В провелото се съдебно заседание на 18.05.2022 г. процесуалният представител на жалбоподателя моли жалбата да бъде уважена,
както е входирана и по изложената в същата подробни аргументи.
Ответната страна по
жалбата - Кметът на район Младост - Община Варна се представлява от пълномощник, който
оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
- Варна,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становища на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 161/30.08.2011 г. на Кмета на район „Младост“ – Община Варна (л. 219),
са
настанени оспорващите в общинско жилище,
находящо
се в гр.Варна, ж.к. „***. С Договор за наем
от 31.08.2011 г. (л. 214-217), се предоставя на С.М.Й. процесното жилище, като в договора
са посочени условията, при които следва да бъде прекратен: с изтичане на акта
за настаняване; при взаимно съгласие на страните, преди изтичане на
срока по договора; по инициатива на наемателя с
едномесечно предизвестие; с едномесечно писмено предизвестие, отправено от
наемодателя до наемателя – поради
неплащане на наемната цена, такса за битови отпадъци или дължимите консумативни
разходи за повече от 6 (шест) месеца или поради системно неизплащане в срок
(чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС); поради извършване на разрешени по установения ред
ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани
от наемателя помещения; поради нарушаване на добрите нрави, поради лошо
стопанисване, включително не извършване на текущи ремонти на имота; когато се констатира промяна в обстоятелствата и че
наемателя не отговаря на условията за предоставяне на общинско жилище под наем
и др. С договори от 09.12.2014 г.
(л. 191-195), от 30.11.2017 г. (л. 173-176) и от 04.12.2020
г. (л. 125-126), наемните правоотношения са продължавани за срок от 3
години.
По делото са приложени множество жалби и сигнали,
подавани през 2019 г. и 2020 г., от живущи в гр. Варна, ж.к. „***,
срещу С.М.Й. (л. 145, 147, 151, 156, 160, 164, 165 и 167) , за осъществяван
системен тормоз от последната по отношение на другите живущи в блока.
Оспорващата е изразила становище от 28.04.2020 г. (л. 142), като категорично
заявява, че изложените твърдения не са верни.
С писмо рег. № СИГ20001407ВН_022МЛ_001МЛ/01.06.2021 г.
на Зам.-кмета на район „Младост“ – Община Варна (л. 83), оспорващата е
уведомена, че на основание чл. 26, ал.1 АПК започва производство по
прекратяване на наемните правоотношения. Писмото е получено от С.Й. на 03.06.2021
г., видно от известие за доставка (л. 84).
Кметът на район „Младост“
– Общиина Варна е издал Заповед № 161/16.07.2021
г. (л. 79-81), с която е прекратил наемното правоотношение между район „Младост“ – Община Варна като
наемодател и С.М.К. и Е.Й.И. като наематели на общинско жилище,
находящо се в гр.Варна, ж.к. „***. Видно от
разпоредителната част, следва общинското жилище да се освободи и ключовете
върнати на наемодателя, в 14-дневен срок от връчване на
заповедта. Заповедта е връчена на
оспорващите на 19.07.2021 г., което е собственоръчно написано и подписано (л.
81).
Заповед № 161/16.07.2021
г. (л. 79-81), с която е прекратено наемното
правоотношение е обжалвана пред АдмС –
Варна. С решение № 42/20.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1600/2021 г. по
описа на АдмС – Варна, е
отхвърлена жалба на С.Й. и А. И.. Решението е обжалвано пред Върховния
административен съд, като с определение № 3855 от 20.04.2022 г. по адм. д. №
2175/2022г. е прекратено производството, тъй като при извършената служебна проверка по
допустимостта на касационната жалба, същата е процесуално недопустима на
основание чл.215, т.4 АПК, защото е предявена срещу решение, което не подлежи
на касационно оспорване.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения 14-дневен срок от надлежни страни - адресати на оспорената в
това производство заповед, с която имота се изземва от държането му, в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 65,
ал. 1 и ал. 2 ЗОС, общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината като в Столичната община и градовете с районно деление заповедите
по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред,
установени от общинския съвет.
Разпоредбата на чл.
22 от НУРУЖНГНПОЖ гласи, че изземването на общински жилища, които се държат или
владеят без правно основание, се извършва от кмета на района, на чиято
територия се намира имотът. В този смисъл кметът на район „Младост“ – Община Варна е компетентният административен орган по издаване на заповед за
изземване на процесното общинско жилище. При издаване на атакувания индивидуален административен
акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Ответната страна е пристъпила към неговото постановяване след като е
изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая и след събиране на
относимите доказателства. Обжалваната заповед съдържа реквизитите, изискуеми по
чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й и
преследва законосъобразна цел.
При осъществяване на съдебния контрол по основанията, визирани в чл. 146
от АПК съдът счита, че обжалваната заповед е съобразена с материалноправните
разпоредби.
Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Тази правна норма гласи, че общински имот, който
се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. Като фактическо основание за постановяване на този административен
акт ответникът е посочил, че общинското жилище се владее без правно основание
от С.Й.
и Е.И., поради влязлата в законна сила заповед № 161/16.07.2021 г. на Кмета на район „Младост“ – Община Варна за прекратяване
на наемното правоотношение. В жалбата се твърди, че последната заповед не е влязла в
сила. Съгласно чл. 46, ал. 2 и ал. 5 ЗОС, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед, същата може да се обжалва пред
административния съд по реда на АПК, като жалбата не спира изпълнението на
заповедта, освен ако съдът разпореди друго, а решението на административния съд
е окончателно. Предвид това обстоятелство и определение № 3855 от 20.04.2022
г. по адм. д. № 2175/2022г. по описа на ВАС, заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е влязла в сила. Поради тези съображения, съдът намира
релевираните в жалбата доводи за неоснователни.
Издадената заповед
№ 161/16.07.2021 г. на Кмета на
район „Младост“ – Община Варна, като стабилен административен акт обвързва със своите
правни последици страните, включително и административния орган. Прекратеното
наемно правоотношение предполага отсъствие на валидно правно основание за
владение или държане на общинското жилище към момента на издаване на заповедта
за изземване. Не освобождаването доброволно на жилището в определения 14-дневен
срок по заповед № 161/16.07.2021 г. на Кмета на
район „Младост“ – Община Варна, предполага съществуването на предпоставките на чл.
65, ал. 1 от ЗОС. В тази връзка законосъобразно административният орган е издал
заповед № 042/28.02.2022 г. за изземване на
общинското жилище.
С разпоредбата на
чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита
на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я
владеят или държат без правно основание.
Процесната заповед
е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 ЗОС е упражнил
конкретните си правомощия по изземване на общинския имот. От доказателствата по
делото се установява, че договорът за наем е прекратен и не е сключен нов
договор за наем. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗОС дава
възможност на кметовете на райони към съответните общини с районно деление да
изземват общински имоти, които се държат без правно основание, използват се не
по предназначение или необходимостта от тях е отпаднала. По делото не е спорно,
че визираният в процесната заповед недвижим имот е общинска собственост. В
случая са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, а
именно: имотът да е общински, да се държи от трето лице и да се държи без
основание, да не се използва по предназначение или да е отпаднала
необходимостта. В случая безспорно е установено, че е налице общинско жилище,
което се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание, тъй като
договорът му за наем е прекратен с влязла в сила на 20.01.2022 г. заповед.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че обжалваната Заповед №042/28.02.2022 г. на Кмета на район „Младост“ – Община
Варна
представлява валиден акт, издаден в
установената форма, при спазване на материалния закон и всички съществени
административнопроизводствени правила, както
и в съответствие с целта на закона, а депозираната срещу нея жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, претенцията на административния орган за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде
уважена. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Гражданско
процесуалния кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. Така определената сума следва да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно АПК, Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.М.К. ЕГН ********** и Е.Й.И.
ЕГН **********, против Заповед №042/28.02.2022
г. на Кмета на район „Младост“ – Община
Варна
за изземване на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „***.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН ********** и Е.Й.И. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Район
„Младост“ - Община Варна разноски в общ размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнагражение.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: