Р Е
Ш Е Н
И Е
№
528 09.04.
2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри
административен състав,
на девети
март две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно
дело № 3100 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Кметство гр.С.В., ЕИК 0000571220019,
с адрес: гр.С.В., ул. „Цар Симеон“ №17а, представлявано от И. Й. Н.против
Решение №1040-02-156 от 02.12.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което са
потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-02-0066828 от 24.10.2019г. на
контролен орган на ТП на НОИ – ст. инспектор по осигуряването по т.19, т.20 и
т.21. В задължителните предписания е указано на жалбоподателя в т.19 Да подаде
с декларация Образец 1 за Щилиян В.П. с код за вид осигурен 14 за месец юли
2017г. за сумата от 750лв. /с 25% нормативно признати разходи/, т.20 Да подаде с декларация Образец 1 за И.А.М. с
код за вид осигурен 14 за месец май 2011г. за сумата от 975лв. /с 25%
нормативно признати разходи/ т.21 Да подаде
с декларация Образец 1 за В.С.В. с код за вид осигурен 14 за месец май 2011г.
за сумата от 525лв. /с 25% нормативно признати разходи/.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния закон и необосновано. Посочва, че положения труд от
П. е през месец септември 2017г., а не през месец юли, а за лицата В. и М.
сочи, че същите са подали декларация за самоосигуряващи се лица, поради което
не следва да носи отговорност. Иска се
решението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител,
поддържа жалбата.
Ангажира доказателства.
Ответникът, чрез представител по пълномощие – гл.
юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Представя административната преписка и иска
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Щ. В.П. се явява лично. Изразява становище в подкрепа на оспорването.
Не ангажира доказателства.
Заинтересованата страна И.А.М., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата страна В.С.В., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Не изразява становище по оспорването.
По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени
такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
По фактите:
Със заповед № ЗР-5-02-00657722 от 04.10.2019г. на
Ръководителя на ТП на НОИ-Бургас e възложено на В. В.
и З. П. –ст. инспектори по осигуряването извършването на пълна ревизия по
разходите на държавно обществено осигуряване на Кметство гр.С.В. за период от
01.06.2006г. до 31.08.2019г. за срок от 60 работни дни. Заповедта е връчена на
11.10.2019г. на вр.и.д. кмет .М А.
В резултат на извършената ревизия
е изготвена ревизионна записка № РЗ-5-02-00668237 от 24.10.2019г. , надлежно
подписана от В.В. и З. П. –ст. инспектори по осигуряването и връчена на
представляващ осигурителя вр.и.д. кмет М. А.. Към ревизионната записка е
изготвен анализ /л.35,т.1/, като в него са констатирани некоректно подадени или
неподадени данни в Регистъра на осигурените лица по отношение на И.А.М.
–липсват подадени данни с код за вид осигурен 14/граждански договор от
02.05.2011г./ за месец май 2011г., В.С.В. –липсват данни с код за вид осигурен
14 за месец май 2011г., лицето е осигурено с код за вид осигурен 01, Щ. В.П. –липсват подадени данни с код за вид
осигурен 14 за месец юли 2017г., като е констатирано, че лицето е осигурено и
на друго основание.
На основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от
Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ, административният орган е издал процесните
задължителни предписания.В задължителните предписания е указано
на жалбоподателя в т.19 Да подаде с декларация Образец 1 за Щилиян В.П. с код
за вид осигурен 14 за месец юли 2017г. за сумата от 750лв. /с 25% нормативно
признати разходи/, т.20 Да подаде с
декларация Образец 1 за И.А.М. с код за вид осигурен 14 за месец май 2011г. за
сумата от 975лв. /с 25% нормативно признати разходи/ т.21 Да подаде с декларация Образец 1 за В.С.В. с
код за вид осигурен 14 за месец май 2011г. за сумата от 525лв. /с 25%
нормативно признати разходи/.
След
връчване на задължителните предписания е подадена жалба до горестоящия
административен орган,който се е произнесъл с оспореното Решение №1040-02-156
от 02.12.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас-предмет на настоящото дело, с
коета са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-02-0066828 от 24.10.2019г.
на контролен орган на ТП на НОИ – ст. инспектор по осигуряването. Решението е
връчено на 15.12.2019г.
По допустимостта:
Жалбата е подадена срещу решение на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт –
Бургас, за което е предвидена възможност за съдебен контрол – чл.118, ал.1 от КСО и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
издаването й. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл.159,
ал.1 от АПК. По тези съображения същата е допустима за разглеждане.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са
налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения
акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При така вменената от закона служебна проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт.
Според
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3. Според ал.3 от
същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
От доказателствата по делото се установява, че
процесните задължителни предписания са издадени от контролен орган
на ТП на НОИ Бургас – инспектор по осигуряването, при изпълнение на служебни
задължения. Същите са оспорени пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ – Бургас. Решението е издадено от ръководителя
на ТП на НОИ Бургас. Спазен е указаният едномесечен срок (жалбата е входирана
на 07.11.2019г., а решението е произнесено на 02.12.2019г.).
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма-чл.59,
ал.2 от АПК. Актът е в
предвидената от закона форма и е мотивиран – съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване – наименование
на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение,
срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че при постановяване
на
решение № 1040-02-156 от 02.12.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ Бургас не са
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на това
основание.
Относно
съответствието с материалния закон и неговата цел-чл.146, т.4 и 5 от АПК:
По отношение на т. 19 от Задължителните предписания: Да
подаде с декларация Образец 1 за Щилиян В.П. с код за вид осигурен 14 за месец
юли 2017г. за сумата от 750лв. /с 25% нормативно признати разходи/.
Съгласно легалната дефиниция за осигурено лице за целите на
ДОО, въведена в § 1, т. 3 от ДР на КСО
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. В разпоредбата на чл.4, ал.3,
т.5 от КСО е посочено, че осигурени лица
са тези, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение,
равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите
за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. От
анализа на посочените норми се налага извода, че за осъществяване на
фактическия състав на правната норма е необходимо да са налице следните предпоставки
-наличие на трудова дейност, получаване на месечно възнаграждение равно или над
една МРЗ, внесени или дължими осигурителни вноски. Спорно в настоящия случай е
месецът, през който осигуреното лице е престирало труд и последвалото
задължение да се подаде Декларация Образец 1 за месец юли 2017г., а не както е
подадена за месец септември 2017г. По делото са представени граждански договор
№1 от 26.09.2017г., приемо-предавателен протокол от 29.09.2017г., платежно
нареждане от 26.09.2017г. и граждански договор №2 от 29.09.2017г.,
приемо-предавателен протокол от 03.10.2017г., платежно нареждане от
29.09.2017г. Всички представени доказателства са с дата от месец септември,
като в платежните нареждания са вписани номерата на съответните граждански
договори от месец септември, по които е дължимо плащането, установява се ,
че работата е приета след сключването
им. По делото не са представени доказателства, установяващи че работата по
двата граждански договора е реално осъществена през месец юли 2017г.
Единственото място, където е посочено това обстоятелство е платежните
нареждания при попълване на реквизита „период, за който се плаща”, но това не
би могло да бъде безспорно доказателство за времето на извършване на работата,
още повече, че се явява изолирано и несъответстващо на останалите писмени
доказателства. По отношение на писмените обяснения на гл. счетоводител Даниела
Николаева, която първоначално е посочила, че е допусната грешка в договора, а
след това е депозирала нови писмени обяснения, където посочва, че грешката е в
платежното нареждане, тъй като работата е извършена през месец септември 2017г.
На първо място съдът счита, че така депозираните обяснения нямат процесуална
стойност, отделно от това, тъй като взаимно си противоречат и съдържат взаимно
изключващи се твърдения, не следва да се кредитират като достоверни и да се
вземат предвид при постановяване на решението.
С оглед изложеното, Съдът счита, че не се установи, че
трудовата дейност от страна на Щилиян П. е извършена през месец юли 2017г.,
както неправилно е приел административния орган, което е предпоставка за
подаване на Декларация Образец 1 за месец юли и в този смисъл решението, с
което са потвърдени задължителните предписания по т.19, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По
отношение на т. 20 от задължителните предписания: Да подаде с декларация
Образец 1 за И.А.М. с код за вид осигурен 14 за месец май 2011г. за сумата от
975лв. /с 25% нормативно признати разходи/ и т.21 от Задължителните предписания Да подаде с
декларация Образец 1 за В.С.В. с код за вид осигурен 14 за месец май 2011г. за
сумата от 525лв. /с 25% нормативно признати разходи/.
В хода
на ревизията са представени декларации от 02.05.2011г. от И.А.М. и В.С.В., в
които са посочили, че са самоосигуряващи
се лица. След извършена проверка, по време на ревизията, в информационната база
данни на ТП на НОИ –Бургас е установено, че тези лица нямат качеството на
самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО към посочената дата. По тези факти не
се спори между страните. Жалбоподателят счита, че не следва да носи отговорност
за невнесени осигуровки от лицата, които са декларирали, че са самоосигуряващи
се за период преди осем години, като се позовава на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че посочената разпоредба е неприложима в настоящата
хипотеза, тъй като тя е част от правилата, които уреждат
административно-наказателното производство, каквото настоящото не е.
В
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО са посочени задължените лица, а именно
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите,
които са длъжни периодично да представят в Националната агенция за приходите
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона
за данъците върху доходите на физическите лица -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Безспорно е задължение на
самоосигуряващите се лица да се регистрират като такива и да подават данни за
осигурителния си доход, но след като не са изпълнили това свое задължение, то
следва да носят отговорност за невярно подадената декларация. От друга страна
след като не е изпълнено задължението на лицето да се регистрира като
самоосигуряващо се лице, то не може да бъде прието като такова и възниква
задължение за осигурителя да подаде декларация Образец №1, с код за вид осигурен
14 – за работещи без трудови правоотношения с
данни за осигуреното лице. В този смисъл съдът намира, че правилно
административният орган приел, че жалбоподателят – осигурител, след като е установено, че
лицето престирало труд не е самоосигуряващо се лице, е задължен да подаде
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“, за посочените
лица с код за вид осигурен 14. Към момента на
задължителните предписания правната уредба на тези отношения се съдържа в чл.3
от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, където в т.1 до т.7 са посочени лицата, които имат задължение да подават
декларация Образец 1 и в какви случаи, като по т.1 задължените лица са
работодателите и осигурителите, които подават данни за наетите лица, а в т.2
самоосигуряващите се лица, които подават данни за себе си. Посочената наредба
към настоящия момент е отменена, като същата правна регламентация се съдържа в
НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Предвид изложените съображения съдът приема, че
оспореното Решение
№1040-02-156 от 02.12.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, в частта, с която са
оставени в сила по т.20 и т.21 от Задължителните предписания е издадено от компетентен орган, в предвидената
писмена форма и при съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението съответства на целта на закона. По тези съображения жалбата, в тази й
част, следва да се отхвърли, като
неоснователна.
По отношение на
разноските
При посочения изход на спора, на жалбоподателя и на
ответният административният орган следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
№**********, в който е договорено заплащане на 500лв. по банков път. От
представеното платежно нареждане не се установява плащане по настоящия договор,
а по договор № 9178, поради което поради непредставяне на доказателства за
извършеното плащане на адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
По отношение на заплатената държавна такса следва ответника да бъде осъден да
заплати 1/3, съответстваща на уважената част от жалбата, а именно 17лв. От
страна на ответника се претендират разноски за юрисконсулско възнаграждение, което
е своевременно направено от процесуалния представител на ответника и следва да
бъде уважено, съответно на отхвърлената част на жалбата. На основание чл.143,
ал.4 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ТП на НОИ, следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на 2/3 от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер предвиден в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 67лв.
Мотивиран от това и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Кметство гр.С.В., ЕИК 0000571220019, с адрес: гр.С.В., ул. „Цар
Симеон“ №17а, представлявано от И. Й. Н.против Решение №1040-02-156 от 02.12.2019г.
на Директор ТП на НОИ-Бургас, в частта с която са оставени в сила задължителните
предписания№ ЗД-1-02-0066828 от 24.10.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ –
ст. инспектор по осигуряването по т.20 и т.21.
ОТМЕНЯ Решение
№1040-02-156 от 02.12.2019г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, в частта с която са
оставени в сила задължителните предписания№ ЗД-1-02-0066828 от 24.10.2019г. на
контролен орган на ТП на НОИ – ст. инспектор по осигуряването по т. 19.
ОСЪЖДА Кметство гр.С.В. да заплати на НОИ сумата от 67лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА НОИ да заплати
на Кметство гр.С.В. сумата от 17лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: