Решение по дело №3553/2017 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/……………… 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело №3553 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.251 ГПК вр.чл.144 АПК.

Образувано е по подадена от  Н.П.Н.,  И.А.Н. и Г.К.Г., чрез представител по пълномощие Молба за тълкуване на решение № 1031/14.05.2018г., постановено по делото, с което е отменена Заповед №Г-516/23.12.2014г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 „за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син цвят на графичната част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна част от заповедта. Съответно преписката на административния орган е върната за разглеждане и процедиране на подаденото от Н.П.Н.,  И.А.Н. и Г.К.Г. заявление вх.№АГ2-9400-2/04.10.2010г., което е сложило началото на административното производство, съобразно дадените в решението указания.

В молбата е формулирано искане за извършване на тълкуване в частта на постановения диспозитив за връщане на преписката за разглеждане и процедиране, съобразно дадените в решението указания. Между молителите и административния орган възникнал спор за изразената воля от съда от кой момент следва да започне административното производство- дали отначало или да продължи с произнасяне на ответника по подаденото заявление, чрез издаването на акт, в който да посочи кореспондиращи на първоначално одобряване на ПУП правни и фактически основания. Оставало и неизяснено какъв ще е вида на акта в производството пред административния орган след връщането на преписката- по одобряване на първоначален ПУП или за изменение на действащ ПУП.

С оглед предоставената на другите страни в производството възможност за изразяване на становище, на осн.чл.251 ал.3 ГПК, такива са постъпили от Д.Г.Б., С.Б.М., С.Х.М., И.Д.Х. и от гл.юр. И.С.- представител по пълномощие на кмета на община Варна. Всички те изразяват становище за неоснователност на искането за тълкуване на решението.

Административен съд – гр. Варна, XXXIV-ти състав намира, че така подадената молба с искане за тълкуване на решение е допустима – подадена от активно легитимирани лица по чл. 251, ал. 1, ГПК пред родово и местно компетентен съд, съдържа необходимите реквизити, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА на следните мотиви:

Съгласно чл. 251, ал.1 от ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

  С решение № 1031/14.05.2018г., постановено по адм.д.№ 3553/2017г. е отменена Заповед №Г-516/23.12.2014г. на Зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІХ-684 „ за жилищно строителство и трафопост“ в кв.52 по плана на 8-ми м.р. на гр.Варна по начина показан с черен, червен и син цвят на графичната част - Приложение №1 и Приложение №2, неразделна част от заповедта. Съответно преписката на административния орган е върната за разглеждане и процедиране на подаденото от Н.П.Н.,  И.А.Н. и  Г.К.Г. заявление вх.№АГ2-9400-2/04.10.2010г., което е сложило началото на административното производство, съобразно дадените в решението указания.

  Съдът, след запознаване с твърденията, изложени в молбата и данните по делото намира, че не са налице условията за тълкуване на решението по чл. 251, ГПК, тъй като то не е неясно или недвусмислено. Според константната практика на ВКС – Решение № 769/17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на III ГО и Решение № 81/08.03.2010 г. по гр. д. № 175/2003 г. на I ГО, производството по чл. 250 ГПК е форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения – неясни и, или двусмислени, а този им порок е обективиран в постановения диспозитив. Порокът следва да води до невъзможност да се установи действителната воля на съда, който е постановил решението, и да поражда съмнения за надлежното му изпълнение.

В настоящия казус тези предпоставки не са налице. Постановеното от Административен съд Варна решение не е неясно или недвусмислено и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда, обективирана в диспозитива е ясна, подкрепена с кореспондиращи мотиви, които в достатъчна степен допринасят за добиване на представа за нея. Посочено е, че: „… поради неустановено действащо устройствено предвиждане, не може да се подходи към изменение на ЗРП, съобразно посоченото от ответника материално основание - §8 ал.2 т.3 от ПР на ЗУТ.  Недопустимо е в конкретния случай, предвид обявения за нищожен ЗРП от 1981г. , за имота на заявителите да се допусне и процедира ПУП за изменение на действащите устройствени предвиждания, поради неустановяване на действащи такива“.

По-напред в решението е указано при новото първоначално процедиране на ПУП след връщането на преписката какви доказателства да се съберат от административния орган и в кое производство.

Изложените от молителите възражения в молбата им не могат да бъдат релевирани в производството по чл. 251 ГПК с цел да се тълкува ясно и недвусмислено изразена воля, нито в тази процедура почти две години след като решението е влязло в сила и е произвело действие, макар и да няма данни производството пред административния орган да е приключило с влязъл в сила акт, тепърва да се търси решение от кой момент да продължи административното производство. От значение е, че в решението е посочен вида на производството, в което следва да се постанови дължимия административен акт. Недопустимо е, чрез тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, да се дават указания на ответника какви конкретни действия по изпълнение да предприеме, след като те изрично са разписани в ЗУТ и поднормативните актове по приложението му по отношение на посоченото от съда производство. По реда на тълкуването не могат да се дават указания и за прилагането на правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки.

Водим от горното и на основание  чл. 251, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Съдът

 

                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от  Н.П.Н.,  И.А.Н. и Г.К.Г., молба за тълкуване на решение № 1031/14.05.2018г., постановено по адм.д.№ 3553/2017г. по описа на Административен съд Варна.  

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.

  

                              

СЪДИЯ :