№ 21
гр. Дупница, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510201118 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-5310-001223 от 17.09.2021 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 183, ал.3, т. 6 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на ПЛ. Б. З., с адрес: гр. П с
ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:
„глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят З., който го обжалва в срок. В жалбата
излага бланкетно своите съображения относно липсата на извършено от него нарушение и
допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на производството. Иска отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба,
като представя писмено становище в нейна подкрепа. Пледира за уважаване на жалбата.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение.
Съдът след обявяване на делото за решаване е отменил в закрито съдебно заседание
1
определението си за даване ход на съдебните прения и е възобновил съдебното следствие, с
оглед необходимостта от попълване на делото с допълнителни писмени доказателства и
изясняване на обективната истина.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.08.2021 г., около 15:41 ч., в общ. Дупница, на път втори клас №62, км. 34+200
м., с посока на движение от гр. Кюстендил към гр. Дупница, жалбоподателят П.З.
управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № СО7884ВН, като бил придружаван от
свидетеля М.М.. В това време автомобилът бил забелязан да се движи в посочената посока
след осъществено изпреварване от полицейски автопатрул на КАТ съставен от свидетелите
В. и С. – мл. автоконтрольори към група КПДГПА, които стояли встрани и в близост до
задната част на паркиран вдясно от насрещната за жалбоподателя пътна лента, в посока към
гр. Кюстендил служебен полицейски автомобил. Свидетелят С. се запътил към насрещната
пътна лента и махайки със стоп-палка във въздуха от своето местоположение направил опит
да спре, чрез подаване на сигнал със стоп-палка автомобила управляван от жалбоподателя,
който се движел пред друг следващ го и изпреварен от него автомобил. Автомобилът
управляван от жалбоподателя продължил движението си по пътя в указаната посока и със
същата скорост на движение, като бил последван от служебния автомобил на двамата
полицейски служители, които го настигнали и му подали светлинен и звуков сигнал да спре
за проверка. Жалбоподателят се подчинил веднага на сигнала и спрял управлявания от него
лек автомобил при първа възможност на отбивката в близост до входа на бензиностанция
„Петрол“. Там полицейските служители му извършили проверка, като му заявили, че е
извършил неправилно изпреварване при непрекъсната пътна маркировка тип М1, с което е
създал сериозна опасност за движението и че след това не се е подчинил на подадения към
него от св. С. сигнал за спиране със стоп-палка. Жалбоподателят З. не бил съгласен с тези
твърдения на контролните органи и се обърнал на висок тон и неуважително към тях в спор
относно посочените от тях две административни нарушения. При проверката и по време на
спора им св. С. огледал лично автомобила на жалбоподателя и решил, че същият е със
затъмнени предни странични стъкла намаляващи видимостта на водача към пътя, въпреки че
лекият автомобил „Ауди А 4“ нямал каквото и да е затъмнение на страничните стъкла или
поставено допълнително фолио върху тях.
Св. С., в присъствието на св. В. и жалбоподателя, както и неговия спътник св. М.
съставил АУАН на жалбоподателя, в който посочил последователно, че са установени като
извършени общо три отделни нарушения от същия, а именно по чл. 6, т. 1, чл. 103 и по чл.
105, ал.1 от ЗДвП. Наред с това в акта било отбелязано автоматично, че санкционирания
водач няма възражения, въпреки че множество такива били изложени пред полицейските
служители устно. Всичко това провокирало водача З. да откаже да подпише така съставения
му АУАН, като отказът му да го подпише бил удостоверен с подписа на св. А.В..
Ядосан от случилото се и несъгласен с констатациите в АУАН жалбоподателят
придружаван от св. М. отишъл веднага с автомобилът си в сградата на КАТ Дупница и
2
поискал да разговаря с началника, като там установил св. И.П. –инспектор и вр.и.д.
началник на група КПДГПА, който изслушал възраженията срещу акта на жалбоподателя и
заедно с него и св. С. огледал предните странични стъкла на процесния лек автомобил, по
които имало отложена прах и така установил липсата на каквото и да е затъмняване или
поставяне, респ. скорошно премахване на допълнително фолио върху тях. С оглед
категоричността на изводите си същият съставил докладна записка, с която предложил на
началника на група КПДГПА да не се приеме, като нарушение описаното под № 3 в
процесния АУАН серия GA бл. № 469776/19.08.2021 г. Едва след намесата на свидетеля,
който е началник на свидетелите С. и В. бил предоставен в 16:44 часа срещу подпис и
препис от съставения по-рано АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише при
първоначалното му спиране. Жалбоподателят веднага депозирал пред св. И.П. и писмени
възражения срещу акта, в които сам описал възприетата от него ситуация и посочил, че е
извършил изпреварване в посочения пътен участък, но не е възприел ръкомаханията на св.
С. като сигнал за спиране със стоп-палка.
Въз основа на съставения и връчен му при отказ АУАН било издадено и обжалваното
НП № 21-5310-001223 от 17.09.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-
Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.3, т. 6 и чл. 175, ал.1, т. 4
от ЗДвП, на ПЛ. Б. З., с адрес: гр. П с ЕГН **********, са наложени административни
наказания както следва:
„глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, в което не се санкционира
описаното по № 3 в АУАН нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели М.М. и отчасти от казаното от св. И.П.. Само
частично съдът се доверява на показанията на полицейските служители извършили
проверката - В. и С., като важни факти и обстоятелства се установяват и от всички събрани
по делото писмени доказателства с изключение на съставения от св. С. АУАН серия GA бл.
№ 469776/19.08.2021 г., който съдът намира за абсолютно недостоверен в една част и
несъответен в друга на останалия приет с доверие доказателствен материал. За да приеме
казаното от св. М. за истинно съдът го съпостави критично с наличните писмени
доказателства и с казаното от свидетелите В. и С., които не отричат, а св. С. изрично
потвърждава присъствието на свидетеля като пътник в автомобила. Казаното от св. М. е
последователно, ясно, без вътрешни противоречия и в една част съвпада с казаното от
полицейските служители и изложеното от св. П.. Казаното от този свидетел не се
опровергава от нито едно от приложените писмени доказателства, а единствено от
неприетите за достоверни от съда изявления на двамата полицейски служителите – В. и С..
В същото време съдът не се доверява на изявленията на двамата полицейски
3
служители, които са тотално дискредитирани изцяло от показанията на св. М., както и в
една, но много показателна и съществена част и от показанията на техния началник св. П.,
който неминуемо е изпитал при срещата си с жалбоподателя на 19.08.2021 г., около 16:00
часа и изпита повторно и пред съда лично неудобство и притеснение от техните действия и
най-вече от писмените изявления обективирани в съставения при проверката на 19.08.2021
г. АУАН за затъмнени предни странични стъкла на автомобила. Нещо повече, макар и да е
техен колега и началник, свидетелят П. беше в голяма част от разказа си принципен и
обективен относно възприетото от него по повод възраженията на жалбоподателя направени
устно и писмено, както и при проверката на автомобилът му. Липсват писмени или други
доказателства, които да подкрепят заявеното от полицейските служители пред съда и
отразеното в текста на АУАН относно посочените нарушения по чл. 103 от ЗДвП и
несанкционираното такова по чл. 105, ал.1 от ЗДвП. Самите писмени възражения на
жалбоподателя подадени пред св. И.П. засягат единствено тези две нарушения, но не и
твърденията за извършено от него неправилно изпреварване по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Меко казано абсурдно е казаното пред съда от св. С., че със собствените си очи е
установил затъмнение на предните странични стъкла на автомобила, когато спрели
жалбоподателя, което се опровергава изцяло от показанията на св. П. и направеното от него
писмено отбелязване в съставената докладна записка. Още по-абсурдно е и изявлението на
посочения в АУАН като свидетел очевидец на всяко от нарушенията и на съставяне на акта
– А.В., който твърди на първо място, че при възприетото според тях изпреварване от
жалбоподателя на друг автомобил преди пътен възел „Юг“ същият се е движел в платното
на автомобилите, които би следвало да се качат на магистралата в посока за гр. Благоевград,
правейки ляв завой, като нарушил последователно маркировки М 15 и М 1, която е налична
на платното за изкачване на магистралата за гр. Благоевград. Практически с това свое
изявление, обективирано в съдебния протокол, на л. 30 от делото св. В. твърди, че
изпреварването при движение от гр. Кюстендил, в посока към гр. Дупница, преди пътен
възел „Юг“, на АМ „Струма“ е извършено не отляво на движещия се пред него автомобил, а
отдясно на същия, тъй като всеки подход за включване към автомагистрала по
необходимост е разположен вдясно на посока на движение с оглед разположението и
движението на процесния лек автомобил. Нещо повече св. В. е меко казано колеблив и
изцяло недостоверен по повод това, дали като посочен в АУАН очевидец на деянието сам е
възприел лично с очите си отразеното в акта относно затъмняване на стъклата на процесния
лек автомобил. Налице са противоречия в свидетелските показания и по отношение на
описаната в АУАН и разказана от св. С. пътна ситуация по подаване на сигнал за спиране на
процесния лек автомобил и това къде се е намирал св. С. при подаване на сигнала. При
анализа на доказателствата от настоящия съдебен състав надделява сериозно вътрешното
убеждение, че двамата полицейски служители в разказа си пред съда не са докарай
откровени и детайлни в опит да насочат показанията си предимно към последващото
поведение на жалбоподателя и спора им с него, а не към конкретните му действия, които
според тях са противоправни и обосновават административнонаказателната му отговорност
за безспорно установеното и неоспорвано от него във възраженията му неправилно
4
изпреварване. Следва да се отбележи от съда, че ако един служител на МВР може сам
абсолютно съзнателно и тенденциозно или алтернативно, само поради недовиждане /със
собствените си очи/ да си измисли и създаде едно административно нарушение каквото не е
било изобщо извършено, няма сила на света, която да убеди настоящия въззивен съд, че този
служител на МВР казва на сто процента истината за останалите факти и обстоятелства
изложени от него във връзка със същата тази проверка. Поради това и съдът не споделя с
доверие казаното в случая от двамата полицейски служители, в частта в която не
съответства на останалия безспорен според съда доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита, че при
проведеното административнонаказателно производство по отношение описанието на всяко
от двете административни нарушения и обстоятелствата при които са били извършени са
допуснати съществени процесуални нарушения, които обективно ограничават правото на
защита на жалбоподателя и обосновават отмяна на наказателното постановление. АУАН и
НП са издадени от компетентни за това органи, осъществяващи контрол по изпълнение
на ЗДвП, в изискуемата от закона форма и съдържание, съгласно разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, с изключение на даденото и в двата акта идентично, непълно и неясно
описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. АУАН е връчен
веднъж на нарушителя на 19.08.2021 г., при условията на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН /отказ/, но
след това върху оригинала от същия е положен мастилен подпис след ръкописно изявление
„Получих препис от АУАН в 16:44 ч.“. Последното кара съдът да гадае относно начина на
връчване на АУАН в конкретния случай и това, дали препис от същия е получен или не
физически на посочената дата или по-късно от жалбоподателя П.З.. Налице са две
противоречиви писмени изявления.
По нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
В АУАН и НП е посочено, че на гореописаните дата и място жалбоподателят е
предприел маневра изпреварване и я е завършил при наличието на пътна маркировка /ПМ/
М1. От свидетелските показания, най-вече на св. С. се твърди, че неговото поведение на
пътя на това място е възприето като непосредствена опасност за здравето и живота на
останалите участници в движението. Нарушението е квалифицирано в АУАН като такова по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а за него е наложена санкция по реда на чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП, които
норми гласят:
Чл. 6 ЗДвП : „Участниците в движението:“ т. 1. „съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.“, а в
Чл. 183, ал. 3 се посочва „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: т. 6 при неправилно
изпреварване, не създава опасност за движението.“
5
В същото време чл. 179, ал. 1 ЗДвП, която разпоредба неправилно според съда не е
посочена от АНО гласи: „Наказва се с глоба в размер 150 лв.:“ т. 5 „който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.
Съгласно цитираното описание на нарушението според съда не става ясно в никаква
степен и с оглед гарантиране на правото на защита на жалбоподателя, за коя хипотеза на
изпреварване /правилно или неправилно, създаващо или не опасност за движението/ става
въпрос. Именно последното е и същественото в случая. Актосъставителят, както и АНО е
следвало да посочат словом, дали описаното поведение на водача представлява „неправилно
изпреварване“ по смисъла на чл. 183, ал.3 от ЗДвП, респ. дали създава или не опасност, а не
единствено цифрово да изпишат вярната според тях материалнправна норма. Даденото
описание е непълно откъм признаци на деянието от обективна страна.
Според съдебния състав е налице неправилна квалификация и употреба на
санкционната норма на чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП, тъй като от твърденията на самия
актосъставител се описва категорично създадена непосредствена опасност за движението по
смисъла на чл. 179, ал.1, т. 5 ЗДвП, който съдържа състав и санкция на нарушение и не е
приложен в случая.
Нарушението не е и доказано от обективна страна, доколкото по-горе при анализа на
доказателствата беше абсолютно развенчана, каквато и да е достоверност на обстоятелствата
описани от св. С. и удостоверени от св. В. в процесния АУАН, поради безспорно
тенденциозното им отношение предвид тяхното афектиране от поведението на
жалбоподателя и думите изречени от него при проверката на пътя. Нещо повече, видно от
приложената схема на пътния участък от ОПУ-Кюстендил при АПИ, в този участък, преди
отбивката за АМ „Струма“ в посока към гр. Благоевград е налице десен завой и сериозна
денивелация в посоката, в която е бил паркиран служебният полицейски автомобил, така че
за двамата свидетели не са имали голяма видимост в тази посока. Нещо повече те от мястото
си под моста на АМ „Струма“ едва ли са виждали целия участък от пътното платно
защрихован като тип „остров“ с маркировка тип М15, който е ограничен с маркировка тип
М1, а единствено евентуално неговия край преди отбивката за гр. Благоевград.
По нарушението на чл. 103 от ЗДвП:
Описанието на това нарушение в АУАН и обжалваното НП е непълно, тъй като не
съдържа всички съставомерни обстоятелства визирани в нормата на чл. 103 от ЗДвП. Не е
описано и не е посочено от актосъставителя и от АНО местоположението на полицейските
служители с оглед преценка, дали е налице сигнал по образец, който да е подаден ясно и
навременно на водача, за да може същия да го възприеме и реагира със спиране вдясно при
първа възможност. Последното е съществено с оглед преценката за законосъобразно
подаване на сигнала към водача и налице ли е била възможност за съобразяване с него в
този натоварен пътен участък.
6
Според събраните по делото доказателства привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не е осъществило обективно и субективно
състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. От обективна страна и
съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Посочената разпоредба не съдържа пояснение на понятието
"подаден сигнал за спиране", поради което препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от
същия закон. Последната задължава контролния орган при спиране на пътно превозно
средство за проверка или за оказване на съдействие да подаде своевременно ясен сигнал
със стоп-палка, като през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни средства
и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ
се полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на пътното превозно средство, като въпреки възприетия сигнал водачът да
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно /при
налична възможност за това/ или на посочено от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от доказателствата по делото не се
установява по категоричен начин, че изобщо е бил даден своевременно, т.е. преди
преминаване покрай полицейския служител ясен сигнал към водача, който въпреки
възприемането му умишлено да го игнорира и да не спре движението си. Видно от
показанията на свидетелите С. и В., сигналът със стоп-палка е бил подаден от св. С. от
местоположението им, което е безспорно през две пътни ленти в насрещната посока на
движение, докато двамата са стояли отвън около служебния им автомобил паркиран вдясно
на платното за движение в посока към гр. Кюстендил. Според св. Михайлов жалбоподателят
изобщо не е бил персонално спрян на посоченото място, като той е реагирал след това
веднага на подадения му светлинен и звуков сигнал и е преустановил движението си с
автомобила в близост до бензиностанция „Петрол“. При проверката му не са установени
никакви други нарушения или липса на документи, за които е могъл да бъде санкциониран и
които биха могли да го мотивират към избягване и осуетяване на проверка. Изцяло в този
смисъл относно „махането с палка“ и значението му на несвоевременен и неясен сигнал за
спиране виж и разсъжденията в Решение № 146 от 10.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 81 / 2020
г. на Административен съд – Кюстендил.
На самостоятелно основание обжалваното НП следва да се отмени в тази си част , тъй
като е и недоказано от обективна страна противоправно деяние.
Фактическият състав на санкцията по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП във връзка със
задължението по чл. 103 от ЗДвП предполага поведение на водача на МПС по умишлен
отказ да изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението, свързано с
7
подаден сигнал за спиране. Регламентацията по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП съдържа изчерпателна правна уредба за начините на спиране на ППС за
проверка или за оказване на съдействие, между които не се включва поведението на
органите описано непълно и неточно в оспореното НП, а и в АУАН, свързано с ръкомахане
отдалеч с палка в ръка, чрез което да се извърши спиране по образец на движещ се лек
автомобил, както неправилно се сочи в АУАН и НП. Изцяло в този смисъл виж и
константната практика на касационната инстанция отразена в Решение № 192 от 23.09.2020
г. по к. адм. н. д. № 131 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 146
от 10.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 81 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и
др., която настоящият съдебен състав споделя.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че липсва
извършено от обективна и субективна страна, както и безспорно доказано нарушение на чл.
103 от ЗДвП.
Не без значение в случая е и преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, каквато
не е извършена от АНО. За да се приеме, че е налице маловажен случай в конкретния казус
следва да се вземат предвид обстоятелствата, че жалбоподателят няма множество нарушения
по ЗДвП в последните години, същият наскоро е останал кръгъл сирак след кончината на
родителите му през 2017-та и през 2021-ва година, като работи от 2020-та година постоянно
на трудов договор, за ниско възнаграждение /750 лв./ като „машинен оператор“, за което му
е необходимо валидно СУМПС. Жалбоподателят е несемеен и няма братя или сестри, видно
от представеното удостоверение за наследници. Същият се яви лично и без пълномощник
във всяко едно открито съдебно заседание по делото, с което демонстрира сериозно
отношение и ангажираност към случая. Въобще с оглед абсолютно незавидното му
социално-икономическо и семейно положение, съдът е склонен да приеме, че са налице и
предпоставките за приложимост по изключение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото няма каквито
и да е вредни последици от гореописаните административни нарушения. Поради
изложеното, съдът приема, че е налице „маловажен случай“.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да отмени изцяло обжалваното НП, като
неправилно, незаконосъобразно и недоказано от събраните доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-5310-001223 от 17.09.2021 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал.3,
т. 6 и чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на ПЛ. Б. З., с адрес: гр. П с ЕГН **********, са наложени
административни наказания както следва:
„глоба“ в размер на 30,00 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 50,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
8
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9