№ 4738
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110128145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на З срещу З, с която е
предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 4967,74
лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Дачия Логан“ с рег. № В, причинени
при ПТП, настъпило на 26.07.2021 г. в гр. Варна, по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“
с рег. № В, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното плащане,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 207,01
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.12.2021 г. до 30.05.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 26.07.2021 г. в гр. Варна, водачът
на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № В предизвикал пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Дачия Логан“ с
рег. № В, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка
„Каско“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 4967,74 лева. Поддържа, че
въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на платеното обезщетение и
ликвидационни разноски, ответникът отказал да заплати дължимото обезщетение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на определеното от
ищеца застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № В. Твърди, че не е налице причинно-
следствена връзка между реализираното ПТП и процесните вреди. По така изложените
доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
1
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че 26.07.2021 г. в гр. Варна между водача на МПС „Дачия
Логан“ с рег. № В, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „Шкода
Фабия“ с рег. № В, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е
реализирано ПТП, в срока на застрахователното покритие. Между страните не се спори и че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по застрахованото при него
МПС в размер на 4967,74 лева. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени
доказателства – двустранен констативен протокол от 26.07.2021 г., застрахователна полица
за застраховка „Каско“, уведомление за щети по МПС, преводно нареждане, справка от
информационната система на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 26.07.2021 г., представените и
неоспорени уведомление за щети, опис на щета, доклад по щета, списък на констатирани
увреждания, неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата
експертиза, както и показанията на свидетелите М. М. и Т. Т. се установява, че на 26.07.2021
г. в гр. Варна лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № В се движи по ул. „Подвис“ с посока
към бул. „Васил Левски“ и на около 100 метра след магазин „Била“ водачът реализира ПТП
с намиращия се пред него товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег № В, като го удря в
задната част. Така описаният механизъм се потвърждава от показанията и на двамата
свидетели, които са последователни, логични и непротиворечиви и съответстващи на
другите събрани по делото доказателства в посочената част. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза щетите по МПС „Дачия Логан“ с рег № В са причинени в
резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
заключението на неоспорената по делото автотехническа експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № В, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, който в нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него МПС
с рег. № В, че да избегне удряне в него при намаляване на скоростта или рязко спиране.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на МПС „Дачия Логан“ с рег № В, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 4317,92 лева. Доколкото регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане (4967,74 лева) - в случая на действителните вреди, се налага извод за
основателност на предявения иск за сумата от 4317,92 лева, до който размер искът следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 4967,74 лева – отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
2
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ/ или мотивирано да откаже
плащането й. В случая с писмо от 20.12.20221 г. ответното дружество е отказало заплащане
на обезщетение, като от този момент същият се счита в забава. За периода от 20.12.2021 г.
до 30.05.2022 г. размерът на обезщетението за забава върху установения дължим размер на
главницата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 194,30 лева. Следователно
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от
194,30 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 207,01 лева, искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете. Същите са в общ размер на 1265,20 лева, от които 248,71 лева за
платена държавна такса, 60 лева за платен депозит за свидетел, 250 лева за платен депозит за
вещо лице и 706,49 лева за платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът
релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с
минимума, предвиден Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Определени съразмерно на уважената част от исковете дължимите в полза
на ищеца разноски възлизат на сумата в общ размер на 1103,22 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните и направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Същите са в общ размер на 310 лева, от които 60 лева за платен депозит за
свидетел, 150 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Определени съразмерно на отхвърлената част от исковете дължимите в
полза на ответника разноски възлизат на 39,69 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА З, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, да заплати на З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 4317,92 лева, представляваща
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Дачия Логан“ с рег. № В, причинени при ПТП,
настъпило на 26.07.2021 г. в гр. Варна, по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. №
В, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва
от 30.05.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 194,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 20.12.2021 г. до 30.05.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1103,22 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 4317,92 лева до пълния предявен размер от 4967,74 лева,
както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 194,30 лева до
пълния предявен размер от 207,01 лева.
ОСЪЖДА З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“
№ 16, да заплати на З, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
3
„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 39,69 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4