Р Е
Ш Е Н И Е № 592
17.06.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V-ти гр. състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря П. Цонкова, като разгледа докладваното от съдия
Виделина Куршумова въззивно гражданско дело № 522 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Здравец, Община Аврен, обл.Варна, ул. „Свети Архангел
Михаил“ № 18, с управител Ж.С.Ж., подадена чрез пълномощника по делото адвокат
К.Т., против Решение № 4525/26.11.2019 г., поправено с решение № 369/31.01.2020
г., постановени по гр.дело № 18252 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, ХІХ гр.
състав, с коeто се
отхвърля като неоснователен предявеният от „Морски дюнер“ ЕООД иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, предложение 1-во ЗЗД, за
признаване за установено, че “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г.
Данов” № 37, му дължи сумата от 439.91 лв., представляваща стойност с включен
ДДС на допълнително начислени 3042 квтч ел. енергия за периода 20.09.2016 г. –
28.11.2016 г. по партидата на Д.Д. Б. – клиент с **********, място на
потребление – гр. *********, по фактура № **********/21.08.2018 г., като
получена при начална липса на основание, което вземане е прехвърлено от Д. Д. Б.
на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД посредством сключен помежду им на 12.09.2018 г. Договор
за прехвърляне на вземане, както и се осъжда „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД да заплати на
“ЕВН България Електроснабдяване” АД, сумата от 180 лв. разноски по
производството и сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и немотивираност на първоинстанционното решение, както и че
е постановено в противоречие с материалния закон и със съдопроизводствените правила и е необосновано. Възразява се за
опорочаване на процедурата по корекция
на сметката с позоваването на разпоредба на чл.35, ал.2 от ОУ на ответното
дружество, според която отчитането на показанията на средствата за търговско
измерване от служителите на ЕВН ЕР не е проверка. Възразява се и за неспазване
на разпоредбите на чл.47, ал.1-4 ПИКЕЕ. Поддържа се неизпълнение от ответното
дружество на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови
ново, с което изцяло да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски за
двете инстанции, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемото дружество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт
П.Ч., с който се оспорва същата с искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение.Поддържа се, че е налице
законово основание за извършване на корекция на сметката за електроенергия, за
което се позовава на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ до датата на отмяната на чл.48 - чл.51 от същите. Приема, че процесната
сума е начислена и претендирана правомерно на осн.чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а,
ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6, във връзка с чл.45, ал.1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Поддържа се, че
корегираните количества са изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в
чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ и остойностени при спазването на чл.51, ал.1
от ПИКЕЕ. Позовава се на заключените на вещото
лице, от което намира за доказано, че средството за търговско измерване
е преминало първоначално проверка и е със срок на валидност до 2022 г. Моли за
отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване изцяло на първоинстанционното
решение. Претендира присъждането на разноски в полза на “ЕВН България
Електроснабдяване” АД за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си
по чл.269 от
ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид горното и в съответствие с разпоредбата на
чл.269, ал.2 от ГПК следва
да се провери правилността
му по изложените във
въззивната жалба доводи,
като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които
във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 55. пр. 1-во ЗЗД, предявен от ищеца „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК
********* против „ЕВН България Елетроснабдяване“, ЕИК *********, за
установяване дължимостта на сумата от 439.91 лв., представляваща стойност с
включен ДДС за допълнително начислена електроенергия като корекция на сметка за
периода от 20.09.2016 г.
до 28.11.2016 г.
по партидата на Д. Д. Б. – клиент с № *********, място на потребление – гр.
**********, по фактура № **********/21.08.2018 г., като получена при начална
липса на основание, което вземане е прехвърлено от Д. Д. Б. на „МОРСКИ ДЮНЕР“
ЕООД посредством сключен помежду им на 12.09.2018 г. Договор за прехвърляне на
вземане, ведно със законната лихва считано
от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15227/2018 г. на ПРС, ХIII гр. с-в.
От фактическа страна по делото се установява и не се
спори, че Д. Д. Б. /трето за производството лице/ е бил потребител на услугите
на ответното дружество за обект, находящ се в гр. ************ през
процесния период 20.09.2016 г. – 28.11.2016 г. и за този обект е заведена
партида с клиентски номер ********.
Представен е констативен протокол за проверка на
средства за търговско измерване с фабричен номер № ********* от 28.11.2016г.,
от което се установява, че електромерът
на обекта е бил демонтиран за служебна експертиза, а на негово място бил поставен друг. В Констативен
протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 123/23.03.2018 г., съставен от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ – Регионален отдел –
Бургас, е отразено, че процесният
електромер идентификационен № *********/2016 г. е предаден за извършване
на метрологична експертиза, както и че такава е извършена на 22.03.2018 г. При
проверката на СТИ е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера и е извършена манипулация на метрологичните характеристики на
електромера, както и че метрологичните характеристики и външния вид на
електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип. Отразеното в
констативния протокол е потвърдено от приетата в първата инстанция СТЕ, която е
посочила, че е осъществяван достъп до вътрешната конструкция на електромера,
както и че метрологичните характеристики
и външния вид на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.
Вещото лице същото така е установило, че неотчетеното количество електроенергия
е правилно изчислено. Прави и заключението, че електромерът е еднофазен, попада
в т.2 от Заповед № А-333 на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор от 29.05.2014 г. като вещото лице заключава, че проверки на
този електромер се правят на всеки 6 години, същият е произведен през 2016 г.,
преминал е първоначална проверка, която има срок на валидност до 2022 г. Така
събраните писмени доказателства кореспондират с показанията на св. С. С. –
служител в „******” АД, който посочва, че проверката е получена по възлагане от
прекия му ръководител след получен сигнал за манипулация на електромера, при
извършването й са констатирали, че процесният електромер отчита грешка над
допустимата от -82.84%, поради което го демонтирали, пломбирали, поставили в
безшевна торба и го предали за метрологична проверка в държавна лаборатория,
както и че за проверката бил изготвен
процесният констативен протокол от 28.11.2016 г.
По делото не се спори, че в резултат на проверката било извършено преизчисление на
енергията, доставена за обекта, начислени са допълнително 3042 квтч.ел.енергия,
във връзка с което била издадена фактура № **********/21.08.2018 г., на
стойност439, 91 лева с ДДС. На Д.Д. Б. било изпратено писмо относно извършено
преизчисляване на стойността на електрическата енергия, начислена по фактурата.
По делото не се спори и безспорно се доказва, че въпросната сума е била
заплатена от Д. Д. Б. на ответното дружество. Също така се установява и не се
спори, че с Договор за прехвърляне на вземане от 12.09.2018 г. Д. Д. Б. е
прехвърлил на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД вземането си към ответното дружество за
сумата от 439, 91 лева с ДДС, представляваща платена на 01.09.2018 г. без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за обект с
**********, с адрес на потребление - гр. ***********, титуляр на партида Д. Д.
Б., за което е издадена фактура № **********/21.08.2018 г. за периода
20.09.2016 г. - 28.11.2016 г., както и че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземането.
За да отхвърли предявения иск РС е приел, че
процесната корекция на сметката на частния праводател на ищеца за ел. енергия е
извършена при наличие на правно основание и при спазване на действащата през
исковия период методика.
Ищцовото дружество оспорва решението с довода, че е
опорочена процедурата при извършването
на проверка на средството за търговско измерване, неспазване на разпоредбата на
чл.47, ал.1-4 от ПИКЕЕ, както и за неизпълнение от ответното дружество на
задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ да предвиди в
общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Въззивният съд намира за неоснователно възражение за опорочаване
на процедурата по извършване на проверката на СТИ, тъй като цитираната от
жалбоподателя разпоредба на чл.35, ал.2 от ОУ на ответното дружество не намира
приложение. Според чл.35, ал.2 от ОУ отчитането на показанията на СТИ не е
проверка. По делото се доказва от свидетелските показания, че в случая
проверката е извършена във връзка с получен сигнал за манипулация на процесния
електромер, при което се явява такава по чл.35, ал.3 от ОУ, а не при отчитане
на показанията на СТИ. Изхождайки от съдържанието на представения констативен
протокол, съдът намира за спазени и изискванията на чл.47, ал.1-3 от ПИКЕЕ
/отм., в сила до 14.02.2017 г./, като същият е изготвен и подписа на
представител на ответното дружество, както и на двама свидетели при отсъствието
на абоната, съгласно поставеното изискване в закона. Основателно обаче се явява
възражението за неспазване на разпоредбата на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ /отм./, тъй
като не се доказва връчването на
констативния протокол на клиента или на негов представител по закон.
Съдът намира, че по смисъла на цитираната разпоредба, констативният протокол
следва да се връчи на клиента след проверка и преди извършването на корекцията.
Въззивният съд намира, че ответното дружество не е
имало основание да коригира сметката на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат
от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им.
Със Закона за изменение и
допълнение на закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г.) е предвидена възможност за крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, до който извод
е достигнал и районният съд.
С
приетата с § 83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Според Решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., налице е основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия. Създаването на ПИКЕЕ и ОУ
на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в
посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на
електроразпределителното дружество. За да е налице основание за начисление на корекционна
сметка следва да се установи положителното наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1. наличието на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
2. предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и 3. спазването на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите
за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Исковият период обхваща
20.09.2016г. - 28.11.2016 г., през който е действал Закона за
енергетиката с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ
бр. 54 в сила от 17.07.2012 г., както и ПИКЕЕ, които към този
момент са действали в цялост. Ето защо в случая спорното право се регулира от
тези разпоредби и е било налице законово основание за извършване на едностранна
корекция на сметка на потребител при положителното установяване на
предпоставките за това.
През процесния период и в т.ч. към момента на
осъществяване на корекцията на сметката на потребителя са действали Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“,
одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г., които са
обществено достъпни, предвид публикуването им на сайта на електроснабдителното
предприятие - www.evn.bg. В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ОУ е установено
задължение за уведомяване на потребителя в случаите на корекция на неговата
сметка, като е посочено, че продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
седемдневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. В тази разпоредбата е установено
единствено задължение за уведомяване на потребителя, като не е посочен реда за
това. В разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ОУ, е установено, че „всякакви
документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи
условия, ще бъдат разменяни на адреса на ЕВН ЕС, посочен в тези Общи условия, и
на адреса на мястото на продажбата, или на адреса за кореспонденция, посочен в
заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията,
предизвестията и другите документи, които настоящите Общи условия предвиждат да
бъдат правени чрез средствата за масова информация“. Според настоящия състав
на ПОС в посочените разпоредби не
е предвиден ред за уведомяване на
клиента съгласно изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Съдът достигна до този извод при
запознаване с мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката, приет с цел транспониране на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕС
относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, въвеждаща правила за защита на потребителите на електрическа енергия
и установяваща система от мерки досежно предоставяне на достъпна и ясна
информация на клиентите.
В случая, макар посочените
разпоредби от Общите условия да установяват ред за уведомяване на клиента, то
последното е предвидено при вече осъществена корекционна процедура, а именно –
в седемдневен срок след изготвяне на справка за сумите, които клиентът дължи,
което не охранява в достатъчна степен правата на потребителите.
Съдът намира, че целта на законодателната
промяна е била от една страна осигуряване на обективен ред за събиране на
вземанията на електроснабдителното предприятие при установена манипулация на
средството за търговско измерване, респ. неотчитането или отчитането на
потребената електрическа енергия с грешка над допустимата, и от друга страна
гарантиране в равна степен на правата на потребителите при установяване на
предпоставките за начисляване на сметката им в проведена корекционна процедура.
За гарантиране правата на потребителите на електрическа енергия следва да се
предвиди задължение и ред за уведомяване на клиента за започналата, но
неприключила корекционна процедура – съотв. за предстоящото начисляване на
сметката на клиента със съответната сума на основание ПИКЕЕ, с което да се
обезпечи възможността на потребителите да участват в нея
посредством уведомяването им за извършените при проверката констатации.
В случая ответникът не доказва да е променил
Общите си условия съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, от което следва да се приеме, че не е
налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона процедура
не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не
се е породило.
Ето защо, настоящият
съдебен състав на ПОС намира, че не е спазена законовата процедура за едностранна корекция на
дължимите суми от потребителя Д. Д.
Б. за процесния период, поради което и платената от него сума в размер на 439,
91 лева с ДДС е платена без основание и се
дължи връщането й от ответника. С оглед на факта, че ищецът се явява частен
правоприемник за посоченото вземане, същият е
материалноправно
легитимиран по предявения иск и плащането се дължи на него.
Предвид
на изложеното, първоинстанционното решение се явява неправилно, поради което
следва да се отмени изцяло, а предявеният положителен установителен иск да
се уважи като основателен и доказан. Като законна последица от уважаване на иска
следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.09.2018 г до окончателното й плащане.
С
оглед изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждането
на разноските, като същият доказва следните: 325 лева за заповедното
производство, от които: 25 лева – държавна такса и 300 лева - адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018 г.,
заплатено в брой; 325 лева за първата инстанция, от които: 25 лева - държавна
такса и 300 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 30.05.2019 г., заплатено в брой; 325 лева за въззивната инстанция, от които: 25 лева -
държавна такса и 300 лв. - адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.04.2020 г.,
заплатено в брой;
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4525/26.11.2019
г., поправено с решение № 369/31.01.2020 г.,
постановени по гр.дело № 18252 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, ХІХ
гр. състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
ДЪЛЖИ на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Здравец, общ. Аврен, ул. „Архангел Михаил“ № 18 сумата от
439.91 лева /четиристотин тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинка/,
платена без основание от Д. Д. Б., ЕГН:********** на ответното дружество, представляваща допълнително начислена
електроенергия като корекция на сметка за периода от 20.09.2016 г. до 28.11.2016 г., за която е издадена фактура № **********/21.08.2018
г., което вземене е прехвърлено на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК
********* с договор за прехвърляне на вземане от 12.09.2018 г, ведно със
законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 27.09.2018 г. до окончателното погасяване, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 15227 по описа за 2018 г. на ПРС, ХIII гр. с-в.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „Морски Дюнер“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер общо от 975
лева /деветстотин седемдесет и пет лева/, от които: 325 лева – разноски за заповедното
производство, 325 лева – разноски за първата инстанция и 325 лева -разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и неподлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.