Р Е Ш Е Н И Е
Номер 130 12.10.2023 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На трети октомври
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 175 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на К.М.С. ***
против Заповед за налагане на ПАМ № 23-1292-000269/24.08.2023 г. по чл.
171 т.2а, б „б“ ЗДвП издадена от мл.автоконтрольор А.Г.А. към ОДМВР Търговище,
сектор Пътна полиция – Търговище, с която е прекратена регистрацията на ППС лек
автомобил БМВ 520 с рег.номер ...... за
срок от шест месеца и са отнети: СРМПС № ********* и 2 регистрационни табели с
номер: ....... В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на
акта. Твърди, че е поискал издаване на талон за медицинско изследване, като
пробите не са излезнали. Моли се за отмяната му. В с.з. не се явява, представя
писмено становище чрез а..И..Не претендира разноски.
Ответникът оспорва
жалбата чрез юрк.М. като неоснователна и моли съда за нейното отхвърляне. Не
претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, на основание чл.
168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за налагане на
ПАМ № 23-1292-000269/24.08.2023 г. по чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП издадена от
мл.автоконтрольор А.Г.А. към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция – Търговище, с която е прекратена регистрацията на ППС лек
автомобил БМВ 520 с рег.номер ...... за
срок от шест месеца и са отнети: СРМПС № ********* и 2 регистрационни табели с
номер: ....... Съгласно описаното в обстоятелствената част на
административния акт, същият е постановен за това, че на осн. съставен АУАН № GА1054409 / 24.08.2023 г.
на 24.08.2023 г. около 10:20 часа в община Търговище на път първи клас № 4
жалбоподателят като водач на МПС - БМВ 520 и с рег. №...... - км.223+760 с посока на движение към гр.
Варна управлява собственият си лек автомобил БМВ 520 с рег.номер ...... след
употреба на наркотични вещества или техните аналози, Канабис-25 установено по
надлежния ред с техническо средство на Drugtest 5000 с фабричен номер АКРК-0026, номер на касета
3706091. Издаден е бил талон за
медицинско изследване с бланков номер 0184503.
Приети като доказателства по
делото са: Заповед № 363з-429/07.03.2023 г. относно: Преназначаване на държавен
служител в ОД на МВР- Търговище, издадена от Директора на ОДМВР- Търговище; акт
за встъпване в длъжност от 13.03.2023 г. на А.А.; Заповед за преназначаване на
държавен служител на по-висока младши изпълнителска длъжност в ОДМВР- Търговище
№ 363з-1789/07.08.2023 г. издадена от Директора на ОДМВР- Търговище; Заповед за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР
да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват
технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП на Министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в
длъжност от 15.08.2023 г. на Т. Т.; ежедневна ведомост на личния състав от
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Търговище; ежедневна ведомост за разстановка
на силите и средствата за 24.08.2023 г.; Протокол № ********* – 10000 за
сервизна проверка на Drugtest 5000; писмо с изх. №
1446/02.03.2010 г. на Изпълнителна агенция по лекарствата към Министерство на
здравеопазването и Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на Министъра на вътрешните
работи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбата е основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по по чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за
когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Настоящата жалба се
явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и
е процесуално допустима.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП заповедта
е издадена от компетентен орган – младши автоконтрольор в сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Търговище, с правомощия
съгласно заповед на директора на ОДМВР – Търговище, издадена на основание
Заповедна министъра на вътрешните работи.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред,
различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл.
171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този
закон, поради което те са от
вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК и се
издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.
171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
Въз основа на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ
дата и място жалбоподателят, бил спрян за извършване на проверка, при която
показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 били положителни за
наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя е връчен талон за
изследване. Видно от приложената Докладна записка такава проба е дадена в ЦСМП
– Търговище.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Издадената заповед по правното
си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин
и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта
на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е
наложена ПАМ на основание чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП, с която е прекратена
регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 520 с рег.номер ...... за срок от шест месеца и са отнети: СРМПС №
********* и 2 регистрационни табели с номер: .......
Заповедта е издадена в изискуемата
от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена
форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са
посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози,
установено с техническо средство Drugtest 5000. Административният орган е
възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като
е посочил и относимото правно основание – чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП.
Въз основа на изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма.
При направената преценка за
съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ
с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
171 т.2а, б „б“ ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния
акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
При наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от
значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от
фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на
една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на
МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с тест.
Жалбоподателят е изразил
несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния
ред е дал материал за изследване в ЦСМП – Търговище, видно от отразяването в
приложения към делото Талон за изследване № 184503. Според законодателя при
наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай,
установените стойности от тази кръвна проба са определящи. В случая по делото
са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба,
като резултатите, установени с Drugtest 5000 към момента на образуване и приключване на
съдебното производство не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна
проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи.
Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди
да бъде установен какъв е резултатът от кръвната проба.
Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е
установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1, изр.
второ и трето от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или
техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а
при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При
наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него
следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на
лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от
техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил
това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.
По своята правна същност ПАМ
са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на
ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са
събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за
изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с
дрегера от полицейските органи. Недоказано е наличието на фактическото
основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за
прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на
чл. 3а, т. 2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен
административен акт.
В случая не е налице
правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане
на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл
процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на
визираните в нея материалноправни предпоставки.
Съдът намира, че наложената
ПАМ в случая се явява и несъразмерна на
целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на
контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване.
Несъгласието на водача с показанията на Drugtest 5000 е мотивирало същия да направи изследвания,
видно от които резултатите не са излезнали. В този смисъл съдът приема, че
мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на
преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че
срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната
ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на
биологичния материал. В Наредба № 1/19.07.2017 г. липсва нормативно
регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение
води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето
на протокола с данните за резултатите, поради което дори и минималния срок от 6
месеца е несъразмерен в обжалваната заповед. Липсата на категоричност за употреба на наркотично вещество води до
извод за недоказаност на съставомерността на нарушението към момента на
издаване на ПАМ.
Съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В конкретния случай издателят на оспорения акт
дължи да докаже, че жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2
от ЗДвП, за чието предотвратяване и
преустановяване е приложил ПАМ с оспорената заповед, и то с предвидените от
законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба
ред, а именно – с положителни резултати от проведени медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива доказателства
резултира в недоказаност на материалноправното основание за прилагане на ПАМ,
което пък изключва необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на
неосъществено противоправно поведение.
Вярно е, че при
издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност
– за да възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2
от ЗДвП следва да бъде доказано по
изискуемия ред – този на Наредба № 1/19.07.2017 г за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната
ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т.
е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните
аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено
химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителните
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В случая ЗППАМ е издадена в
нарушение на административно производствените правила поради неизясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната
проба, които са решаващи, поради което следва да бъде отменена.
Водим от горното и на
основание чл.172 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.М.С. *** Заповед
за налагане на ПАМ № 23-1292-000269/24.08.2023 г. по чл. 171 т.2а, б „б“ ЗДвП
издадена от мл.автоконтрольор А.Г.А. към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция
– Търговище, с която е прекратена
регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 520 с рег.номер ...... за срок от шест месеца и са отнети: СРМПС №
********* и 2 регистрационни табели с номер: .......
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: