О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

                           

 

гр.Ловеч,12.07.2017 г.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав,в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнайсета година,в състав:   

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     СЕВДА ДОЙНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:     ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                          ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.гр.д.№407/2019г., за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

 

Подадена е частна жалба подадена от Д.П.И., чрез адв.Атанас Черногорски–АК–Разград, със съдебен адрес:***, срещу протоколно определение от 07.05.2019г. постановено по гр.д.№52/2018г. на РС–Ловеч, с което е спряно производството по делото. Счита определението за неправилно, немотивирано и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага,че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.142,ал.2 от ГПК. Обяснява,че за насроченото на 07.05.2019г. съдебно заседание е била връчена призовка и съобщение само на пълномощника на страната-адв.Черногорски,но не и на самия ищец. Счита,че е следвало да се уведоми и ищецът предвид характера на производството и въпросите,които ще се решават в него. излага,че след като пълномощникът е уведомил за невъзможност да се яви на определената дата на насроченото съдебно заседание, съдът е следвало по правилото на чл.39 от ГПК да изпрати съобщение и  на ищеца Д.П..

На следващо място изразява несъгласие с приетото приетите от съда основания за спиране на делото по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК. Счита,че след отмяната на предходното спиране на производството от ОС-Ловеч по ч.гр.д. №103/2019г., въззивният съд е дал указания за запознаване и на другата страна с молбата за спиране с вх.№12733/04.12.2018г. Затова в насроченото за 07.05.2019г. съдебно заседание съдът е следвало да се произнесе единствено по искането, обективирано в тази молба. В това съдебно заседание страната представя съдебно удостоверение по адм.д.№27/2019г.на АС-Ловеч,което жалбоподателят приема като ново основание за спиране,заявено от ответното дружество.Твърди,че молбата от 04.12.2018г. и представянето на това удостоверение представляват две отделни основания за спиране на производството. Затова съдът е следвало да установи от ответника дали променя основанието си за спиране или не,предвид подадената жалба срещу отказа за възобновяване на производството по реда на чл.99,т.2 от АПК. Счита,че обосноваване на искането за спиране с образуваното производство по обжалване на отказа за възобновяване, представлява ново и незаявено основание за спиране. Твърди,че като не е установил горното съдът е допуснал съществено процесуално  нарушение. В случай,че е изменено основанието за спиране,е следвало с това да се запознае и ищецът и едва след това да се произнесе,а не е сторено.

Като следващо нарушение на процесуалните правила сочи несъобразяване от съда на мотивите на Районна прокуратура-Ловеч,изразени в Постановление от 22.04.2019г.за отказ да се образува ДП №132/2019г.,като ги анализира.

Развива също,че съдът не би могъл да спре съдебно производство до приключване на административно производство по възобновяване,каквото не е образувано, като се обосновава с отказа по чл.99,т.2 от АПК на административния орган.

Моли да се отмени обжалваното протоколно определение за спиране на производството по делото и се върне с указания за прилагане и спазване на процесуалните правни норми,както и да се връчат на ищеца приложените в заседанието писмени доказателства за изразяване на становище.

Постъпил е отговор на частната жалба от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИ”АД с ЕИК *********,чрез адв.Анна Теодосиева. Моли жалбата да се остави без уважение и потвърди обжалваното определение. Счита за неоснователно твърдението за нарушение на нормата на чл.142,ал.2 от ГПК. Призовката за съдебното заседание е връчена на пълномощника,на когото до този момент са връчвани всички съобщения и е посочен като съдебен адрес.Съдът няма процесуалното задължение да уведомява изрично и ищеца в тази хипотеза. Не се съгласява и с доводите срещу спирането на производството по реда на чл.229,ал.4 от ГПК. Развива,че не е налице ново основание за спиране,а на практика е удостоверено наличието на вече образувано административно производство по обжалване на отказа да се възобнови по реда на чл.99,т.2 от АПК. Счита,че на ищеца и пълномощника й е осигурена възможност да се запознае с представените писмени доказателства и да вземат становище.Тяхната пасивност не следва да бъде толерирана. Не се съгласява и с довода за нужда от съобразяване на мотивите на постановлението на Районна прокуратура-Ловеч,което също е обжалвано.

В заключение излага,че доколкото изходът от административното производство ще е от значение за определяне на злополуката като трудова или не, съответно датата на настъпването й, то установяването на този факт е от значение за настоящето производство, тъй като ще изключи отговорността на работодателя за заплащане на търсеното обезщетение.

По допустимостта.

Жалбата е подадена своевременно, срещу обжалваем акт и от легитимирана да предяви това искане страна,поради което съдът приема,че е допустима.Своевременно е подаден и отговорът на частната жалба.

Разгледана по същество съдът счита, че е неоснователна.

Производството по гр.д.№52/2018г. на РС-Ловеч е образувано по подадена от Д.П.И.,чрез адв.Черногорски,  искова молба против  „Крис Фешън Индъстрийс”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Освобождение”№7. Предявен е иск е с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх.№347/06.10.2017г. на ТП на НОИ – Ловеч в размер на 1 852.60 лева, ведно със законната лихва, както и за сумата в размер на 5 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и за разноските по делото. С Определение постановено в съдебно заседание на 27.11.2018г. по гр.д.№52/2019г. РС-Ловеч е дал ход на устните състезания.

С молба с вх.№12723/04.12.2018г. от  „Крис Фешън Индъстрийс”АД е поискано на основание чл.229,ал.1,4 от ГПК производството по делото да бъде спряно до приключване на административното производство, за което те са подали искане до Директора на ТП на НОИ – Ловеч, на основание чл.99,т.2 от АПК, за възобновяване на производството и отмяна на Разпореждане №51041040/16.10.2017г. Изложено е,че административното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор. Към молбата ответникът е приложил Молба-искане за възобновяване на производство по издаден административен акт, което искане е заведено с вх.№1023-10-1011 от 03.12.2018г. на ТП на НОИ – Ловеч.

С Определение от 20.12.2018г. Рс-Ловеч е приел, че са налице условията на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК и след като е отменил е даденият ход по същество,възобновил производството и спрял до разрешаване на административния спор.

Определението е обжалвано пред ОС-Ловеч,където по образуваното ч.гр.д.№103/2019г. съдът е приел,че първоинстанционният съд е следвало първо да уведоми ищеца за постъпилата молба с искане за спиране на производството, да събере доказателства налице ли е административно производство по реда на чл.99,т.2 от АПК и тогава да се произнесе по искането за спиране. Затова с Определение №199/12.03.2019г. ОС-Ловеч е отменил спирането на делото и върнал на РС-Ловеч с указания за продължаване на съдопроизводствените действия в горния смисъл.

Установява се,че след връщане на делото с Определение от 29.03.2019г. РС-Ловеч е насрочил открито съдебно заседание за 07.05.2019г., разпоредил е препис от Молбата с вх.№12723/04.12.2018г. да се изпрати на ищеца,с възможност за становище в 1-седмичен срок. Дадено е указание към ответника да представи доказателства за наличието на административно производство по реда на чл.99,т.2 от АПК.

За насроченото съдебно заседание и възможността за становище, ищецът е уведомен със съобщение до пълномощника му адв.Черногоров,получено на 12.04.2019г. С молба с вх.№4695/22.04.2019г. от Дафинка И., чрез адв.Черногоров, е изразено становище по искането за спиране, което приема за неоснователно и излага мотиви. От пълномощника е заявено искане за отлагане на насроченото съдебно заседание поради наличие на служебни ангажименти,насрочени от преди за същата дата,като са приложени и доказателства.

В съдебното заседание на 07.05.2019г. съдът е приел,че не са налице процесуални пречки и е дал ход на делото. От ответника е представено Съдебно удостоверение с изх.№27/2019г. от 02.05.2019г.от Административен съд-Ловеч,в което се удостоверява,че по описа на съда е образувано административно дело №27/2019г., по подадена от „Крис Фешън Индъстрийс”АД жалба срещу Решение на Директора на ТД на НОИ-Ловеч,с което се отказва възобновяване на административното производство на основание чл.99,т.2 от АПК,по приета с Разпореждане №51041040/16.10.2017г. трудова злополука, станала с Д.П.И..

С обжалваното протоколно определение РС-Ловеч е приел,че образуваното пред административния съд производство е преюдициално на настоящето,тъй като изходът му ще има значение за определяне на  злополуката като трудова и ще определи датата на настъпване на същата. Затова и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, РС-Ловеч е спрял производството по гр.д.№ 52/2018г.по описана РС-Ловеч.

При съобразяване на приложените по гр.д.№52/2018г.на РС-Ловеч писмени доказателства и становищата на страните, съставът намира,че частната жалба е неоснователна.

На първо място неоснователно е възражението за нарушаване на правилата на чл.142 от ГПК по призоваване на ищеца за съдебното заседание на 07.05.2019г.  Установява се,че е била редовно призована,тъй като съобщението за насроченото съдебно заседание й е връчено при спазване на правилата на чл.56,ал.3 от ГПК. Обстоятелството,че пълномощникът й имал служебни ангажименти за същата дата,та и  заявени отпреди,не е основание за отлагане на делото. Известно е,че по правилото на чл.142,ал.2 от ГПК основание за отлагане е възникнало препятствие,което едновременно страната и пълномощникът й не могат да отстранят. Съставът се съгласява с тезата на ответника,че в настоящата хипотеза пълномощникът е следвало своевременно да уведоми клиента си-ищеца, за невъзможността да обезпечи представителството й и да съгласуват участието на страната в насроченото съдебно заседание. След като страната е била редовно призована и при липсата на заявени от нея  пречки за явяването й по см.на чл.142,ал.2 от ГПК, няма основание съдът да приеме, че е налице нередовно призоваване и да отложи делото.

При тези аргументи въззивният състав приема,че не е налице процесуално нарушение при даване ход на съдебното заседание на 07.05.2019г.по делото.

Неоснователно е и възражението срещу спирането на делото. При съобразяване предмета на настоящето производство-а именно претенция с правно основание чл.200,ал.1 от КТ- за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх.№347 от 06.10.2017г. на ТП на НОИ – Ловеч,то безспорно образуваното административно производство по ревизиране на административния акт,с който е прието наличието на злополука с такъв характер,съответно и деня на настъпването й, са преюдициални  и обуславят изхода на настоящето гражданско производство. Това е така,както при иницирането на производство по чл.99,т.2 от АПК, заявено като основание с Молбата на ответника с вх.№12723/04.12.2018г., така и с представеното съдебно удостоверение за наличие на вече образувано административно производство по проверка на отговора на административния орган, по въпроса за налице ли са основания за възобновяване на това производство. Съставът не се съгласява с тезата,че се касае за две различни основания- основанието е едно и е свързано с хода на производството по оспорване позицията на административния орган по определяне на злополуката като трудова и датата на осъществяването й. Изходът на административното производство,в което ще се установи дали се касае за трудова злополука или не и на коя дата е станала, е от значение,тъй като определя съществена предпоставка на предявения тук иск по чл.200 от КТ,а именно  ангажирането на отговорността на работодателя.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното протоколно определение от 07.05.2019г.,постановено по гр.д.№52/2018г.на РС-Ловеч,с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.05.2019г., постановено по гр.д.№ 52/2018г.на РС-Ловеч,с което е спрял производството по делото по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

Определението може да се обжалва при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК и по реда на чл.274,ал.3,т.1 от ГПК, пред ВКС в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

                            

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

          

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.             

 

                                                                

                                                                  2.