Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 627 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от „В.“ ЕООД
срещу Държавата чрез министъра на туризма (с представителна власт по чл. 8, ал.
1, т. 7 ЗУЧК) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
сумата 82 468,40 лв., платена на 01.10.2018г. за задължения за неустойки
по договор за концесия от 01.03.2002г.
Според твърденията в исковата молба плащането
е недължимо, тъй като не са налице нарушения на задълженията на ищеца по
концесионния договор.
Ответникът оспорва иска с
възражения, че плащането е извършено с основание (парични задължения на ищеца,
възникнали от нарушения на концесионен договор от 01.03.2002г.), което е
признато от ищеца с писмо №Т-26-В-130 от 25.09.2018г., а впоследствие и с
изявленията в двустранно споразумение от 12.11.2018г. за прекратяване на
концесионния договор.
Безспорно е между страните, но се и
установява от приетите писмени доказателства, че:
Ищецът е концесионер по договор от
01.03.2002г. за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна
ивица – морски плаж „Слънчев бряг – Централен“ за срок от 20 години.
С писмо №Т-26-В-130/25.09.2018г. (л.
151 от делото) ищецът отправя предложение до министъра на туризма за предсрочно
прекратяване на договора за концесия по взаимно съгласие на страните.
С писмо №Т-26-В-130/28.09.2018г. (л.
152 от делото) ищецът уведомява министъра на туризма, че във връзка с
проведените разговори относно прекратяването на договора за концесия и
претенции на министерството за плащане на сумата 82 468,40 лв., дължима за
нарушения на задължения по договора, не е извършвало такива нарушения, но ще
заплати сумата, за да не създава пречки пред процедурата за прекратяване на
договора, като си запазва правото да докаже по надлежния ред липсата на
нарушения и липсата на основание за налагане на претендираните санкции.
С платежно нареждане от 01.10.2018г.
(л. 153 от делото) ищецът превежда сумата 82 468,40 лв. по сметка на Министерството
на туризма, като в нареждането е посочено, че плащането е извършено съгласно
писмо №Т-26-В-130/28.09.2018г. за прекратяване на концесионния договор по
взаимно съгласие.
С двустранно споразумение – анекс №4
от 12.11.2018г. (л. 155-156 от делото) страните по договора за концесия
постигат съгласие, че действието на договора се прекратява от датата на
подписване на споразумението (чл. 1), в срок от 20 дни ще бъде освободена
предоставената банкова гаранция от ищеца в случай, че концесионерът няма
неизпълнени задължения към Министерство на туризма (чл. 3), страните нямат и
няма да имат каквито и да е претенции една към друга във връзка с изпълнението
или прекратяването на договора и няма неуредени въпроси между тях, като например,
но не само пропуснати ползи или обезщетения (чл. 4), концедентът не дължи
възстановяване на платеното от концесионера годишно концесионно възнаграждение
за 2018г. (чл. 7 от споразумението).
Цитираното споразумение от
12.11.2018г. представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ГПК,
с който страните уреждат правоотношенията си, произтичащи от процесния
концесионен договор, като клаузата на чл. 4 от споразумението и тълкувана сама
по себе си, но и тълкувана във връзка с останалите клаузи на споразумението,
предпоставя безусловен извод за съгласие на страните, според което след
прекратяването на договора никоя от страните няма вземания срещу насрещната
страна, произтичащи от изпълнението на договора.
Няма основания вземанията за връщане
на платени суми по договора да бъдат изключени от предметния обхват на
сключената спогодба, поради което и след като по делото е безспорно, а и
изрично се установява от писмото №Т-26-В-130/28.09.2018г. и платежното
нареждане от 01.10.2018г., че процесното плащане на сумата 82 468,40 лв. е
извършено за погасяване на претендирани от концедента парични вземания за
обезщетение на вреди от нарушения на задълженията на концесионера по договора
(от останалата кореспонденция между страните по договора става ясно, че се
касае за претендирани неустойки по договора), съществуването на вземане на
ищеца за връщане на платената сума е изключено по съгласие на страните и като
последица от постигнатата спогодба.
Различна би била хипотезата в
случай, че наред с клаузата на чл. 4 от споразумението, страните бяха
предвидили и изрична клауза, според която сключеното споразумение не разрешава
спор между страните относно наличието на основание за плащането на процесната
сума, респективно наличието на вземане на ищеца за връщане на сумата, но клауза
с подобно съдържание (аналогично на съдържанието на изявлението на ищеца в
цитираното по-горе писмо №Т-26-В-130/28.09.2018г.) не е предвидена в
споразумението.
Самото изявление на ищеца във
въпросното писмо №Т-26-В-130/28.09.2018г., че не дължи вземанията, за чието
погасяване ще извърши плащане на сумата 82 468,40 лв., поначало не поражда
конкретни правни последици в отношенията между страните (съгласно чл. 44 ЗЗД
едностранните изявления пораждат правни последици само в изрично предвидените в
закона случаи).
При съобразяване на обстоятелството,
че изявлението е направено в хода на преговорите между страните за сключване на
споразумението за прекратяване на концесионния договор, то може да бъде
източник на изводи относно действителното съдържание на волята на страните при
сключване на споразумението, но само в случай, че тази воля е неясна, а
процесният случай не е такъв – с клаузата на чл. 4 от споразумението от
12.11.2018г. изрично е регламентирано, че отношенията между страните по прекратения
договор са окончателно уредени и страните нямат претенции за вземания срещу
насрещната страна.
С оглед регулативното действие по
чл. 365, ал. 1 ЗЗД на споразумението от 12.11.2018г. в отношенията между
страните изложеното е достатъчно да се приеме, че предявеният осъдителен иск за
връщане на сумата 82 468,40 лв. като недължимо платена е неоснователен и
подлежи на отхвърляне без да е необходимо да се обсъждат твърденията на ищеца и
представените доказателства относно липсата на нарушения на задълженията му по
процесния концесионен договор. Дори тези твърдения да са съответни на
действителното положение, подписаното между страните споразумение изключва съществуването
на вземане на ищеца за връщане на платени суми по договора за концесия, както
изключва и съществуването на насрещни вземания на концедента, произтичащи от
нарушения на задължения на концесионера по договора, над размерите на вече погасените
вземания с плащания, извършени преди сключването на споразумението.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските на ответника за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
предявения осъдителен иск.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу Държавата иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 82 468,40 лв., платена на
01.10.2018г. за изпълнение на задължения по договор от 01.03.2002г. за
предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж
„Слънчев бряг – Централен“.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Държавата чрез Министерството на
туризма с адрес гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 004,00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: